№ 540
гр. гр.Н., 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на седми декември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20222150100652 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и насрещен иск с
правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод искова молба,
подадена от А. А. И. и „Б.П.“ ЕООД против Е. Е. Т. и В. И. К..
Ищецът И. твърди, че е едноличен собственик на капитала на ищцовото
дружество „Б.П.“ ЕООД за дейността на което закупил лек автомобил марка
„Мазда 2“ с рег. № *****. Сочи, че през месец октомври 2017г. се наложило
да се прибере в Русия и преди да тръгне, на 09.10.2017г., паркирал
автомобила в двора на къщата си, находяща се в гр. П., комплекс „В.Р.Г.“ Е.
По това време живеел на съпружески начала с ответницата Т., с която за
последно разговаряли на 10.10.2017г. На 20.12.2018г. се върнал в България и
установил, че автомобилът не е там, където го е оставил. Подал жалба и с
телеграма на РУП. автомобилът бил обявен за общодържавно издирване.
Автомобила бил предаден на 14.04.2022г. на И. във видимо лошо състояние и
той го откарал в „Ауто Експрес“ - Бургас за обстоен преглед, при който били
установени множество щети, наложили отремонтиране и смяна на части на
обща стойност 4531.35 лв. /5437.62 лв. с ДДС/. Полицията установила, че
автомобила се ползвал от ответника К., по данни на който автомобилът бил
предоставен от ответницата Т., заедно с два броя ключове и малкия талон.
Ищецът твърди, че не е оставял пълномощно на ответницата да управлява и
да се разпорежда с автомобила. Излага съображения, че ответниците с
действията си са причинили умишлено вреди на автомобила, които са пряка и
непосредствена последица от действията им, вследствие на което солидарно
дължат заплащане на щетата. Наред с имуществените вреди, били причинени
1
и неимуществени такива, изразяващи се в неприятни за ищеца преживявания
- причинен стрес от извършеното срещу автомобила му посегателство,
причинени страх и опасения, че няма да го намери, неудобство и дискомфорт
от управляване на външно увреден автомобил, неприятни изживявания във
връзка с извършване на ремонт.
С тези доводи се моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците солидарно да заплатят на ищцовото дружество сумата от 4531.35
лв. без ДДС, представляваща направени разходи за отстраняване на нанесени
повреди процесния автомобил, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 09.10.2017г. до окончателното плащане.
Претендира се да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на
ищеца сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - стрес, психически дискомфорт, неудобство, вследствие на извършено
от тях противоправно деяние - отнемане и повреждане на собствения на
дружеството автомобил.
Представят се писмени доказателства. Прави се искане за допускане до
разпит на двама свидетели при режим на довеждане. Ангажира се
назначаване на съдебноавтотехническа експертиза. Претендират се
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
Т., с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Прави изложение на фактическата обстановка. Излага се, че на 30.08.2016г.
ищеца И. в качеството си на управляващ „Б.П.“ ЕООД е упълномощил
ответницата. Не спори, че автомобилът, собственост на ищцовото дружество
и е бил предаден лично от представляващия. Сочи се, че преди да замине за
Руската Федерация ответницата Т. предала автомобила на ответника К. в края
на 2017г., като на 17.10.2017г. е напуснала пределите на страната и от тогава
насам не е идвала. Ответницата навежда, че след напускане на България
ищеца И., в качеството си на представляващ юридическото лице, не се е
свързвал с нея. Оспорва обстоятелството, че с действията си е причинила
умишлено вреди на автомобила на ищцовото дружество. Развиват се
съображения, че е налице обикновено овехтяване на автомобила и липсва
виновно и противоправно поведение от страна на ответницата. Оспорва се
представената фактура от 14.04.2022г. Моли се съда да отхвърли предявените
искове. Прави се искане за изискване на материалите по ДП № 320
ЗМ662/2018г. по описа на РУ-П.. Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника К., с който оспорва исковете като недопустими,
неоснователни и недоказани. Заявява, че от 2015г. познава ищеца И. и
ответницата Т., които живеели на съпружески начала и имали общо дете.
Установява, че редовно посещавали търговските му обекти и с времето
станали близки. Твърди, че през 2017г. ответницата отишла при него и го
помолила да намери безплатно паркомясто за процесния автомобил. Навежда,
2
че проверил всички известни за него паркоместа, но всички били платени и
предложил да закара автомобила в собствената му къща в с. Г., където живеел
баща му. Ответницата се съгласила и му предала два броя ключове и талона
за колата. Ответника К. сочи, че в началото на 2018г. баща му починал и
преместил автомобила на общински паркинг пред хотел Кокиче, който по
това време на годината бил безплатен, а в началото на месец май ставал
платен - 50 лв. на месец. Изтъква, че през пролетта, в един от разговорите с
ответницата Т. същата заявила, че няма да идват в България скоро, тъй като
ищеца И. бил болен. През следващите години ответницата не е дошла в
България заради пандемията, което наложило К. да плаща с лични средства
паркинга на автомобила през летните сезони на 2018г., 2019г. и в началото на
летния сезон на 2020г. Обръща внимание, че ответницата заявила, че е по-
добре да ползва автомобила, затова помолил негов служител да го закара в
сервиз, да купи винетка, да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ и
да предостави автомобила за извършване на технически преглед, като след
това го управлявал, докато не бил иззет от органите на МВР на 28.06.2020г.
Ответникът сочи, че бил извикан в полицията, където осъществил видео
връзка с ответницата, която била изненадана от това, че ищецът е подал
жалба. Навежда, че при предаване на автомобила на органите на реда, същия
бил в добро състояние. Излага доводи за неоснователност на претенциите за
имуществени вреди. Изтъква, че между него и ответницата е налице
договорно правоотношение. Възразява срещу твърденията, че автомобила се е
използвал за дейност на дружеството. Развива съображения за
неоснователност на исковете за неимуществени вреди. Сочи, че липсват
твърдения, че юридическото лице ищец е претърпяло неимуществени вреди.
Излага становище за неоснователност на претенциите. Оспорва се като
недължима сумата за покупка на акумулатор на автомобила. Твърди се, че не
са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника по реда на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Предвид изложеното се иска от съда да отхвърли
предявените искове. Представят се писмени доказателства. Прави се искане
за представяне на оригинали от фактурите и констативния протокол. Моли
съда да задължи дружеството „Ауто експертс“ ЕООД да предостави
информация във връзка с лицето, посочено за автор на констативния
протокол, както и да потвърди, че сумите по представените по делото
фактури са осчетоводени и към датата на отговора не са възстановени на
ищеца. Прави се искане да бъде изискан протокола за предаване на
автомобила от досъдебното производство. Възразява се срещу
доказателствените искания на ищеца. Моли се да бъдат допуснати до разпит
трима свидетели при режим на довеждане. Претендират се разноски.
Наред с отговора на исковата молба, ответникът К. предявява и
насрещен иск срещу ищцовото дружество за осъждане на последното да му
възстанови заплатените от него суми за автомобила в размер на 1308 лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяването до датата на
окончателното изплащане.
3
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор на
насрещния иск, с който се оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. Изтъква се, че представеното с насрещния иск пълномощно
урежда отношенията между ищеца-ответник и първия ответник в
производството. Сочи се, че не се удостоверява по никакъв начин, че
ответницата Т. е упълномощила ответника К. да съхранява автомобила от
есента на 2017г. до неговото изземване на 28.06.2020г. Навежда се, че липсват
доказателства Т. да има договор с К. относно съхранението на процесния
автомобил. Излага се, че от К. не са направени твърдените разходи. С оглед
на изложеното се моли предявеният иск да бъде оставен без уважение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че дружеството „Б.П.“ ЕООД, на което и другият
ищец – А. А. И. е едноличен собственик на капитала, е собственик на лек
автомобил „Мазда 2“ с рег.№ *****, като това обстоятелство се установява по
категоричност и от представените по делото писмени доказателства.
По делото не се оспорва и обстоятелството, че на 09.10.2017 г. А. И. е
паркирал автомобила си в двора на къщата си, находяща се в комплекс
„В.Р.Г.“ Е в гр. П., където по това време живеел на семейни начала с
ответницата Е. Е. Т..
Спорно по делото е обстоятелството, при което автомобилът е
преминал във фактическа власт у ответницата Е. Т., както и впоследствие у В.
И. К..
В тази връзка по делото е прието като писмено доказателство
постановление за спиране на досъдебно производство от РП – Бургас, ТО Н.
от 10.02.2022 г., видно от което св. А. И. последно паркирал автомобила си на
09.10.2017 г. в двора на къщата, която била в гр. П., комплекс „В.Р.Г.“ ***.
Всички документи и резервните ключове останали вътре в къщата. През това
време И. мислил, че Т. се намира в Москва, като при пристигането му там,
същият установил, че тя се намира в Република България. На 20.12.2018г. А.
А. И. пристигнал отново в Република България и около 11,00 часа
установил,че лек автомобил марка „Мазда“ 2 c peг.№ **** липсвал от двора
на къщата в гр. П., комплекс „В.Р.Г.“ ***. Когато влязъл вътре в къщата
установил, че липсвали също документите и резервните ключове за
автомобила. А. А. И. нямал представа къде се намирал автомобила му, поради
което уведомил РУ-гр. П.. С телеграма, лек автомобил марка „Мазда 2“ с рег.
№****, бил обявен за ОДИ. На 28.06.2020г. около 11,15 часа на главен път I-
9, км.201,служители на РУ-гр. Н. спрели за проверка лек автомобил марка
„Мазда 2“ c peг.№****, управляван от Л.Н.С.. В показанията си Л.Н.С.
посочил, че през 2020г. работил като барбекюрист във фирма „С.М.“ ООД. На
28.06.2020г. бил изпратен от управителя -на „С.М.“ ООД В. И. К. да зарежда
хранителни продукти с лекия автомобил. При извършената проверка на
документите на автомобила и неговите документи, полицаите го уведомили,
4
че лек автомобил марка „Мазда 2“ с рег.№**** бил обявен за издирване, като
това обстоятелство не било известно на Л.Н.С. и същият веднага позвънил по
телефона на В. И. К.,за да го уведоми за случилото се. Бил разпитан В. К.,
който съобщил, че през месец септември или октомври 2017 г. Е. Т. отишла в
магазина му и го помолила за услуга, а именно да намери безплатно
паркомясто за лекия автомобил, като такова не било открито, тъй като
навсякъде искали месечна такса за съхранението му. Тогава К. предложил на
Т. да съхранява автомобила в собствената си къща в с. Г., общ. П., където
постоянно живеел баща му. Табацчкова се съгласила и му предала ключовете
и малкия талон, като автомобилът бил съхраняван известно време там. На
05.01.2020 г. баща му починал, поради което К. преместил автомобила на
общинска паркинг „Кокиче“, който бил безплатен през зимния сезон. В
началото на юни 2020 г. К. преместил автомобила пред супермаркет „Стела“.
Започнал да извършва ремонти по колата, тъй като същата била в лошо
състояние, а Е. Т. му казала да я ползва, ако има нужда.
По делото е приложена разписка от 14.04.2022 г. за предаване на лек
автомобил „Мазда 2“ с рег.№***** на А. А. И., в която е отбелязано, че вещта
е получена без липси и повреди, като няма претенции към органите на МВР.
Представен е констативен протокол, издаден от Аутоекспрес“, гр.
Бургас, видно от който на 18.05.2022 г. в автосервиза при извършване на
преглед на техническото състояние на автомобил „Мазда 2“ с рег.№*****,
били установени следните части за ремонт на автомобила: 2 броя
амортисьори, тампон за скоростна кутия, 2 броя биалети предни, 4 броя гуми
14 цола, комплект гарнитури за турбина, маслоохладител, механизъм за
отваряне на преден капак, агренажен комплект, комплект външен ремък,
капак клапани, двигателно масло, маслен филтър, въздушен филтър, горивен
филтър, филтър купе, антифриз, предна решетка, масло скоростна кутия,
задни накладки, тас – капаци за гуми. Описани са извършваните ремонтни
дейности, сред които смяна на задни амортисьори, смяна на тампон за
скоростна кутия, смяна на биалети, смяна на гуми, ремонт на турбина,
демонтаж и монтаж на маслен охладител, ремонт на фарове, демонтаж и
монтаж на предна и задна броня, смяна на механизъм преден капак, смяна на
ангренажен комплект, външен ремък, смяна на капак клапани, смяна на масло
и филтри, антифриз, предна решетка, масло за скоростна кутия, задни
накладки и боядисване на предна и задна броня. Представена е фактура на
стойност 2688 лв. с ДДС или 2240 без ДДС. Представена е и фактура за аванс
за резевни части на стойност 2083, 33 лв. без ДДС или 2500 лв. с ДДС.
Представена е и фактура за акумулатор на стойност 173, 33 лв. без ДДС или
208, 00 лв. с ДДС.
По делото е представено пълномощно с нотариална заверка на
подписите и съдържанието от 30.08.2016 г. от А. А. И. в качеството му на
управител на „Б.П.“ ЕООД, с което същият упълномощава Е. Е. Т. да
извършва от името и за сметка на фирмата всякакви правни действия,
касаещи дейността на фирмата, без ограничение, както и да я представлява
5
пред всички лица, организации и учреждения в страната и извън нея,
включително и да извършва разпоредителни действия, а също така и следните
примерно изброени правни действия, посочването на които не ограничава
извършването на всички останали възможни правни действия, като например
да представлява дружеството, при сключването на всички видове договори и
да извършва всички действия и сделки от името и за сметка на дружеството,
като го подписва и представлява където и когато е необходимо, да извършва
представителство на дружеството пред всички лица, организации и
учреждения в страната и извън нея. В пълномощното изрично е отбелязано
правото на пълномощника да купува, заменя и/или приема дарение на
всякакви МПС, каквито избере-леки и/или товарни, мотоциклети и др.ППС,
селскостопанска техника, на името на фирмата от когото намери за добре на
цена и при условия каквито тя уговори. Да ги регистрира в КАТ-гр. Бургас
или съответното ведомство, както и да получи регистрационните талони и
номера на автомобилите. Да продава на когото намери за добре, на цена и при
условия каквито тя; уговори, да дари и/или замени всички автомобили на
името на фирмата. Да получава сумата от продажбата- в брой и/или по банков
път. Да сключва предварителни договори. Да управлява в страната и извън
границите на Р. България, във всички страни без ограничение включително в
Република Турция, Руска Федерация, У., Република Италия, Македония,
Гърция и др. всички собствени на дружеството автомобили, като за целта
представлява дружеството пред КАТ, пътна полиция, контролно-
пропускателни пунктове, органите на митническата администрация, както и
пред други органи и лица, осъществяващи контрол по повод собствеността,
изправността, спазване на правилата за движение по пътищата и режима за
преминаване границите на Република България и други държави. Дадена е и
възможност пълномощникът да преупълномощава трети лица по неин избор с
правата по настоящото пълномощно.
По делото е представена приходна квитанция за заплатени за процесния
лек автомобил местни данъци, издадена от Община Н., както и удостоверение
за техническа изправност на ППС /за процесния автомобил/, издадено на
26.06.2020 г., както и касова бележка за заплащането му в размер на 35 лв.,
както и гаранционна карта за извършен ремонт на хидравлична рейка.
По делото е прието писмо от Гаранционен фонд, от което е видно, че за
автомобилът са били сключвани застраховки „гражданска отговорност“ за
периода от 22.06.2017 г. до 22.06.2018 г. и следваща за периода 23.06.2020 г.
до 23.06.2021 г., прекратена на 09.10.2020 г., след което е сключена такава за
периода от 14.04.2022 г. до 13.04.2023 г. Представено е и писмо от
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от което е видно, че
автомобилът е минавал успешно технически преглед за изправността му на
23.06.2017 г., 23.06.2020 г., след което на 14.04.2022 г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства.
В показанията си свидетелят Владимир Воробев, без родство и дела със
страните, ангажиран от ищеца, заявява следното:
6
Познава ищеца и Е. Т. от около седем – осем години, като има
приятелски отношения с тях. През 2017 г. И. заминал за Русия някъде през
октомври, като когато И. пристигнал в Москва, споделил на свидетеля, че има
проблеми с Е. Т. и са се разделили. През декември 2018 г. И. се върнал в
България и установил, че автомобилът му го няма, като свидетелят мисли, че
преди около две години му е бил върнат автомобила. Свидетелят знае, че Т.
има генерално пълномощно да управлява процесния автомобил, като не само
имала правото да го управлява, но и да стопанисва имотите и общото семейно
имущество.
В показанията си свидетелят С.Б., без родство и дела със страните,
ангажиран от ищеца, заявява следното:
Свидетелят заявява, че познава А. И., като Е. Т. я познава съвсем малко.
И. му споделял, че има проблеми с автомобила, каккто и че имал други
проблеми с Т.. И. разбрал, че Т. е предала автомобила му на трето лице по –
късно, тъй като след като се върнал в Русия и разбрал, че изчезнали неща, той
се чувствал много зле и лежал в болница. Свидетелят бил тук, когато И.
установил, че автомобилът му не е бил на мястото, където го оставил. Описва
състоянието на ищеца, след като разбрал, че автомобилът му го няма, имал
температура, бил в болезнено състояние.
В показанията си свидетелят Людмил Сираков, без родство и дела със
страните, ангажиран от ответника К., заявява следното:
Приятел е и работи с ответника К.. Познава и ответницата Т. и ищеца
И.. Идвали са при К., който имал магазин в гр. Свети Влас. На свидетелят му
било известно, че през 2017 г. Е. Т. е предала на К. процесния автомобил, за
да бъде съхраняван същия. К. държал автомобила в общински паркинг
„Кокиче“ в Слънчев бряг. Следващата година го местили заедно в с. Г., като
го местил за сезона, за да не плащал такса. Свидетелят уточнява, че питали
жената, за да не стои автомобилът на паркинг, същият да се експлоатира.
Уточнява и, че през септември – октомври 2017 г., след приключване на
сезона, автомобилът бил откаран на паркинг, който бил пред дома на К. и бил
платен и общински. Колата се преместила от този паркинг, когато е сезон,
тоест през юни – юли 2018 г. и тогава била преместена в с. Г., общ. П., след
което есента отново била връщана на въпросния паркинг „Кокиче“, за да бъде
надзираван автомобилът. Този автомобил бил ползван от свидетеля за
зареждане на продукти, като за това го ползвал свидетеля. Свидетелят
посочва, че автомобилът е бил в прекрасно състояние, когато бил иззет от
полицейските органи. При извършването на техническия преглед е нямало
забележки по колата.
По реда на чл.176 от ГПК са дадени обяснения от страна на А. И., в
които същият заявява, че на 11.10.2017 г. си заминал от Република България,
като си оставил колата в комплекс „В.Р.Г.“ на паркинга. След като се върнал
от Русия, разбрал, че колата му я няма.
По реда на чл.176 от ГПК са дадени обяснения от ответника по
първоначалния иск и ищец по насрещния В. К.. Заявява, че познава лично И.
7
от 2016 или 2015 г. С И. не е говорил по повод на това дали дава съгласие да
бъде ползван автомобила, като автомобилът бил предаден от Е. Т..
Автомобилът бил ползван за лични цели на К. един път, като другите пъти е
било за ремонтите, които трябвало да му се правят. Е. Т. искала автомобилът
да бъде съхраняван. Автомобилът бил закаран в с. Г., след като бил предаден
от ответницата Т., като от там не е бил каран никъде другаде.
По делото е приета съдебно – автотехническа експертиза, неоспорена от
страните по делото, съгласно която причинените щети по автомобила
възлизали на 4965, 36 лв., като по материали по средно пазарни цени като
нови или алтернативни части, както и труда на извършения ремонт възлизат
на 5221, 84 лв. Спрямо фактура №003127/23.05.2022 г. причинените щети по
пазарни цени като нови или алтернативни, както и труда на извършения
ремонт, съобразно представената фактура с ДДС възлизали на 5188 лв., като
цената на автосервиза била нормална и в рамките на проучените оферти за
средно пазарните цени.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за поправяне на
причинените имуществени вреди в размер на общо 4531, 35 лв. без ДДС,
представляваща обезщетение за направените разходи за отстраняване на
нанесените повреди на лек автомобил „Мазда 2“ с рег.№*****, в
доказателствена тежест на ищцовото дружество е да докаже, че е налице
противоправно деяние извършено от ответниците, в причинна връзка с което
са настъпили вреди за пострадалия, както и размера на претендираните вреди.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и
оборването на тази презумпция е в доказателствена тежест на ответниците.
От съвкупния анализ на събраните в хода на делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че по делото не се установяват елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане, което води до извод за
неоснователност на така предявената претенция.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял
вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на
ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил
противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата
грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на
ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това
доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички
останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Ищецът, с всички
доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и
причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на
доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им.
Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на
твърденията си за релевантните факти. Не е в тежест на ищеца обаче и без
въведено от ответника оспорване, чрез пълно и главно доказване да изключва
8
последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите
по начин, различен от твърдяния /Така Решение № 147 от 19.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 582/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 65 от 16.02.2009 г. на
ВКС по н. д. № 34/2009 г., III н. о., НК и др./.
Както се приема в теорията и практиката, деянието представлява
конкретна външна проява на човешко поведение, което може да се изразява в
действие или бездействие. Следва да се посочи, че съществен елемент от
неговата характеристика, разглеждана през презмата на непозволеното
увреждане, е неговата противоправност, разбирано като действие или
бездействие, с което на нарушава публичноправната забрана да не се вреди
другимо или нарушение на други, предписани от закона правила и норми.
Това деяние следва да се необходима предпоставка за настъпването на
вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на
делинквента. Причинно-следствената връзка не се предполага, а трябва да се
докаже – Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т. 2. В
хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно-следствената връзка между
поведението на деца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца.
Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че
деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с
резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества
следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от
деянието /Така Решение по гр.д. № 3026/2008 г. на IV ГО ВКС/. Деянието е
необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено
изключване на поведението на делинквента, тя не би настъпила, т.е. ако при
това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се
констатира, че е налице причинна връзка между поведението на делинквента
и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче, причинният процес
да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То
е достатъчно условие, когато би причинило вреда[1]та само при обичайно
стечение на обстоятелствата.
В настоящият случай, съдът намира, че горепосочените условия и
елементи, за да бъде ангажирана отговорността на ответниците, не са
доказани при условията на пълно и главно доказване. Действително се
установява, че автомобилът е бил предаден от страна на Е. Т. на ответника В.
К.. Следва обаче да се акцентира, че към момента на предаването на
автомобила на К., същата е била надлежно упълномощена за извършване на
такова действие. Тоест самото предаване на автомобила на трето лице не
представлява противоправно действие, доколкото същата е разполагала с
представителна власт да го извърши. Не се установява каквото и да е било
друго действие, с което Т. да е причинила каквито и да било вреди на
процесния автомобил, поради което и предявеният спрямо нея иск се явява
неоснователен.
По отношение на предявеният иск спрямо ответника К., съдът намира
същият за неоснователен. От представените по делото доказателства се
9
установява, че ответникът К. е постигнал устна уговорка с Е. Т. да съхранява
автомобила. В този смисъл, съдът намира, че между Т. и К. е сключен договор
за влог по смисъла на чл.250 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, с
договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя,
който я получава със задължение да я пази и върне. Договорът е реален и
неформален договор, като с предаването на вещта, срещу поето задължение
същата да бъде пазена и съхранявана, срещу поето задължение за връщането
й, същият следва да се счита за сключен. Не се изисква форма за неговата
действителност.
От важно значение е обстоятелството, че не е необходимо влогодателят
по смисъла на разпоредбата на чл.250 от ЗЗД да бъде собственик на вещта,
като това може и да е трето лице, което упражнява фактическата власт върху
нея, както е и в настоящия случай. Следва да се посочи, че Т. е разполагала с
правомощията да сключва от името на дружеството такива договори по
силата на предоставеното й пълномощно, което няма данни да е било
оттегляно към този момент. Следва да се посочи, че съгласно чл.253, ал.1 от
ЗЗД влогоприемателят не може да използува вещта без съгласието на
влогодателя. В противен случай той дължи възнаграждение за ползуването и
отговаря съгласно ал. 3 на чл. 244. По делото са налице данни за дадено
съгласие от страна на Т. за ползване на вещта.
Дори и това да не е така, съдът намира, че само по себе си ползването на
вещта не е основание за ангажиране на отговорността на ответника К. за
непозволено увреждане, доколкото не се установява, че настъпването на
констатираните вреди по автомобила се дължи на поведението именно на
ответника К.. По делото липсват каквито и да било данни за техническото
състояние на автомобила преди месец октомври 2017 г., тоест преди същият
да бъде предаден на ответника К..
Следва да се посочи, че от представените по делото писмени
доказателства, се установява, че автомобилът е преминал технически преглед
за неговата изправност на 23.06.2020 г., тоест малко преди да бъде иззет от
полицията. Също така и действително видно от разписка от 14.04.2022 г.,
ищецът И. е декларирал, че приема автомобила без забележки. В същия ден,
И. е преминал успешко и технически преглед за изправността на автомобила.
В тази връзка, съдът намира, че само по себе си ползването на
автомобила не представлява такова противоправно действие, като по делото
липсват на практика каквито и да било доказателства, от които да може да се
направи извод, че именно действията на К. са станали причина за
констатираните от съдебно – автотехническата експертиза вреди. Също така
следва да се посочи, че на практика по – голямата част от констатираните
вреди представляват всъщност смяна на такива части, които се определят като
консумативни – напр. масло, антифриз, горивен, въздушен филтър, маслен
филтър, филтър купе, гуми, ангренажен комплект, външен ремък, антифриз,
задни накладки, маслоохладител. В тази връзка, друг е въпросът дали
ответникът К. не се е обогатил без да има правно основание за това за сметка
10
на ищеца И., но този въпрос не е предмет на настоящото производство,
доколкото съдът следва да се произнесе по предявения иск в рамките на
заявените фактически твърдения и петитум.
По тези съображения, исковете за с правно основание чл.45 от ЗЗД за
поправяне на причинените имуществени вреди в размер на общо 4531, 35 лв.
без ДДС, представляваща обезщетение за направените разходи за
отстраняване на нанесените повреди на лек автомобил „Мазда 2“ с рег.
№*****, предявени срещу ответниците Т. и К. се явяват неоснователни.
Поради недоказаност на елементите на непозволено увреждане, съдът
намира за неоснователен и предявеният от ищеца И. иск за обезщетение за
причинените му неимуществени вреди.
По отношение на предявения насрещен иск, съдът намира, същият за
неоснователен. На първо място, по делото липсват доказателства за
заплащане на претендираните суми за смяна на рейка, както и за заплащане на
паркинг. От представените доказателства, може да се направи извод, че в
действителност не е заплащана претендираната за паркинг сума. На следващо
място се установява, че ищецът по насрещния иск К. е ползвал автомобила на
правно основание, както и на правно основание е съхранявал същия, поради
което и на тази база следва да се уредят отношенията между него и
ответницата Т., която е страна по възникналото между тях облигационно
отношение.
Изложеното налага отхвърляне на предявения насрещен иск за
осъждане на А. И. да му заплати сумата в размер на 1308 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяването до датата на окончателното
изплащане.
При този изход на спора на ищците по първоначалните искове, предвид
тяхното цялостно отхвърляне, не следва да се присъждат разноски. Такива се
дължат на ответницата Т., които са в общ размер на 1650 лв., за които са
представени доказателства. За останалите триста лева, които фигурират в
списъка по чл.80 от ГПК, липсват доказателства за тяхното реално
извършване по делото, поради което не следва да бъдат присъждани. Следва
да се присъдят и направените разноски от ответника К., но следва да се
посочи, че поделото липсва представен договор за правна защита и
съдействие, поради което претендираните за адвокатско възнаграждение
разноски не следва да се присъждат. Не следва да се присъжда и
претендираната сума за заплатена държавна такса по насрещния иск,
доколкото същият е отхвърлен.
Мотивиран от горното, Районен съд - Н.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.П.“ ЕООД с ЕИК *****, иск с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за осъждане при условията на солидарност на
ответниците Е. Е. Т., гражданка на У., родена на **** г., и В. И. К., ЕГН
11
**********, с адрес в гр. Н., ул. „Е.“ № *, ет. *, за заплащане на сумата в
размер на 4531, 35 лв., представляваща направени разходи за отстраняване на
нанесени повреди на лек автомобил „Мазда 2“ с рег.№*****, ведно със
законната лихва от деня на увреждането - 09.10.2017г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. И., гражданин на Руската федерация,
с адрес в РБ гр. П., комплекс „В.Р.Г.“ ***, иск с правно основание чл.45, ал.1,
вр. чл. 52 от ЗЗД, за осъждане при условията на солидарност на ответниците
Е. Е. Т., гражданка на У., родена на **** г., и В. И. К., ЕГН **********, с
адрес в гр. Н., ул. „Е.“ № *, ет. *, за заплащане на сумата в размер на 5000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени стрес, дискомфорт и неудобство, вследствие извършеното от
ответниците деяние – отнемане и повреждане на собствения на „Б.П.“ ЕООД
лек автомобил „Мазда 2“ с рег.№*****, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 20.12.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Н.,
ул. „Е.“ № *, ет. *, иск с правно основание чл.61, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
„Б.П.“ ЕООД с ЕИК ***** да заплати на ищеца сумата в размер на 1308 лв.,
представляваща направените от ищеца разноски за съхранение и ремонт на
лек автомобил „Мазда 2“ с рег.№*****, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Б.П.“ ЕООД с ЕИК *****, и А. А. И., гражданин на Руската
федерация, с адрес в РБ гр. П., комплекс „В.Р.Г.“ ***, да заплатят на Е. Е. Т.,
гражданка на У., родена на **** г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в
размер 1650 /хиляда шестстотин и петдесет/ лв., представляваща дължимите
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
12