РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Габрово , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20214200500134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. И.Г., особен представител на
ЕЛ. СП. ИВ. против решение № 60 /15.02.2021 г., постановено по гр.д. №
425/2020 г. по описа на Районен съд Габрово.
В жалбата се твърди, че решението било неправилно и
незаконосъобразно.
Сумата се претендирала за продажба на ел.енергия за периода
5.01.2019 г. до 3.08.2019 г. единствено на приложени по делото извлечения и
фактури, на които нямало положен подпис на жалбоподателката. Нямало
доказателства тя да е получила фактурите за тези задължения.
В жалбата се твърди също, че ОУ се определяли като клаузи, които не
са уговорени индивидуално, подготвени са предварително, поради което
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В този
случай те могат да бъдат използвани срещу страната, която не ги е знаела,
само когато страната, която се позовава на тях, е предприела съответните
мерки, за да насочи вниманието върху тях по време или преди сключване на
договора. За такова насочване не се смята препратка към тях в договорния
документ, дори и тя да го е подписала.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено
1
друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който я
оспорва и излага подробни аргументи относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба
доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство "Енерго- ПроПродажби“
АД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК от 26.09.2019 г. срещу ЕЛ. СП. ИВ., по което е образувано ч. гр. дело
№ 1837/2019 г. на Районен съд Габрово и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет описаните в диспозитива на
обжалваното решение вземания за посочените от съда периоди и възникнали
на описаните основания.
На основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК, на заявителя са дадени указания за
възможността в определения срок да предяви иск за вземането си.
В срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят, съгласно дадените от съда
указания, е предявил установителни искове с предмет всички вземания, за
които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по посоченото дело.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. ЗЗД, вр. с чл.97ал.1т.4
ЗЕ, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е
потребител на електрическа енергия, че такава е реално доставена за исковия
период, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Безспорно е между страните, че ответницата има качеството на
потребител на доставена от ищеца ел. енергия в обект с абонатен № ***,
намиращ се в гр. Г., ул. М.П.№ **, въз основа на договор за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 6.12.2016 г.
За периода от 20.02.2019 г. до 20.08.2019 г. от ищеца са издадени шест
фактури на обща стойност 936.93 лв. за доставена електроенергия в обект с
2
абонатен № ***, намиращ се в гр. Г., ул. М.П.№ ***.
С писменият си отговор особеният представител на ответницата е заявил,
че не следва да бъде допускана исканата съдебно икономическа експертиза,
тъй като няма необходимост от доказване на стойността на извършената
услуга и няма необходимост от специални знания за изчисляване на
мораторната лихва. Не е направено възражение, че претендираното
количество електроенергия не е доставено на ответницата.
Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент
намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира
правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди
като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия.
Според действащата разпоредба на чл. 98а ЗЕ, крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия,
предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕР. Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.
Не е необходимо изрично приемане на Общите условия от потребителите,
но при несъгласие от потребителя, той има право на писмено възражение и
предложение до доставчика за специални условия. Съгласно § 1, т. 41б на ДР
на Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент,
който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от
обществен интерес.
Изхождайки от горепосочените разпоредби, съдът приема, че ищецът е
обществен доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада
собственият на ответницата имот, както и че страните са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
електроенергия при общи условия. Поради това ответникът е потребител на
електроенергия в процесния имот, а ищецът – доставчик на такава, като
страните са обвързани от договор при общи условия, одобрени от ДКЕВР и
при регулирани цени на електроенергията.
Съгласно чл. 17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ищцовото дружество, клиентът е длъжен да заплаща
стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в общите условия. Според чл. 26, ал. 1 от общите
условия, потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната
електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от
ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, а съгласно разпоредбата
на ал.6 от чл.26, неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
3
задължението му да заплати дължимата сума в срок.
Изхождайки от тази разпоредба, съдът приема за неоснователно
възражението в жалбата, че фактурите не са подписани от жалбоподателката
и няма данни тя да ги е получила.
Неоснователно е и оплакването в жалбата относно липсата на изрично
съгласие на Е.И. с общите условия, при които е сключен договора, както и да
и е насочено вниманието към тях преди или по време на сключване на
договора.
Нормативната регламентация при общите условия в договорите между
потребителите и енергийните предприятия (чл. 98, 150, 183 от Закона за
енергетиката, както и в Наредбата за лицензиране на дейностите в
енергетиката ) е по-различна от общата уредба. Тези общи условия -
изготвени, оповестени и одобрени, влизат в сила и са задължителни за
потребителите, независимо че последните не са ги потвърдили писмено, нито
са извършили конклудентни действия, от които може да се съди за тяхното
съгласие. Приема се, че в тази хипотеза е налице една законова презумпция за
знание и съгласие. За да се защитят интересите на потребителите, Законът за
енергетиката и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката
уреждат особена процедура за влизане в сила на общите условия. Изготвя се
проект за общи условия, след което се оповестяват общите условия по
подходящ начин, чрез разгласяване на така изготвения проект до максимално
широк кръг лица.Следва сезирането на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране със заявление за одобрение на общите условия на
енергийното предприятие, последвано от одобрение или отказ от
компетентния орган, като изрично се предвижда възможността потребител да
предяви възражение към тези общи условия и да предложи специални
условия. Така предвидената процедура по влизане в сила на общите условия
при действието на Закона за енергетиката и Наредбата за лицензиране на
дейностите в енергетиката цели максимално защитаване интереса на
потребителя. В този смисъл не е налице противоречие с разпоредбата на
чл.147а ЗЗП вр. с пар.1 от ПР ЗЗП.
От представените фактури и счетоводни извлечение, които не са оспорени
от ответницата досежно доставеното количество електроенергия и размера на
задължението, се установява, че ответницата има задължение към ищеца за
процесния период в размер общо на 936.93 лв. и мораторна лихва в размер на
24.80 лв., които не е заплатила.
Предвид изложеното, исковете са основателни и доказани, поради което
следва да бъдат уважени.
До същите крайни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради
което жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а
решението потвърдено.
4
С оглед изхода на спора, жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на ответника по жалбата направените разноски за въззивната
инстанция в размер на 300 лв. заплатено възнаграждение за особения
представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260060/15.02.2021 г., постановено по гр.д.
№ 425/2020 г. по описа на Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА ЕЛ. СП. ИВ. ЕГН ********** с адрес гр. Г., ул. М.П.№ ** да
заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс –
Г направените разноски по делото в размер на 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5