Р Е Ш Е Н И Е
№………../………2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесети април две
хиляди двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2784 по описа
на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Ж.К.Н., подадена чрез
пълномощника й по делото адвокат К.М., срещу решение по протокол № 1/03.12.2020
г. на назначената със заповед № 766/08.10.2020 г. на кмета на община Аксаково
комисия по чл. 210 ал. 1 ЗУТ в частта, в която е определено по пазарна цена еднократно
обезщетение за безсрочен сервитут на обект Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110 kv п/ст „Варна север“ – п/ст
„Каварна“ върху собствения на жалбоподателката ПИ 37099.60.58 по КККР на с. Кичево, община Аксаково, обл. Варна, в размер на 1 949
лв.
По съображения за допуснати при
издаване на решението съществени административно-производствени нарушения,
противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на
закона се иска определеното с решението еднократно обезщетение за безсрочния
сервитут в частта за ПИ 37099.60.58 да бъде изменено като се увеличи на база на
извършена справедлива пазарна оценка. При уважаване на оспорването се
претендира и за присъждането на направените от жалбоподателката съдебни
разноски.
Във връзка с оплакването за
противоречие на решението с материално-правните разпоредби се сочи, че при
определяне на обезщетението неправилно са приложени заложените в чл. 65 ЗЕ
критерии за оценяване като се оспорват изводите на комисията по чл. 210 ЗУТ
относно включената в границите на сервитута площ на имота, която според
жалбоподателката е занижена; твърди се, че стопанското използване на имота и
отдаването му под наем е силно ограничено от възникналия сервитут и че оценката
е силно занижена като при определяне на обезщетението не е отчетено, че
сервитутът е безсрочен.
В хода на съдебното производство
жалбата се поддържа изцяло от пълномощниците на жалбоподателката адвокат К.М. и
адвокат Я.С. и се оспорва от пълномощника на ответната по спора страна община
Аксаково чрез пълномощника му юрисконсулт В.Ю.. Съображения в подкрепа на
обжалваното решение излага и пълномощникът на заинтересуваното лице „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД юрисконсулт Б.Л.
като както пълномощникът на ответника, така и на заинтересуваното лице в
пледоариите по съществото на спора в с. з. на 20.04.2022 г. отправят искане към
съда при отхвърляне на оспорването да се присъди в полза на представляваните от
тях юридически лица юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсулт Ю. предявява и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощниците на
жалбоподателя.
Като прецени, че е сезиран с
процесуално допустима жалба, съдът намира следното по нейната основателност:
От доказателствата по
административната преписка се установява, че с влязла в законна сила на
17.07.2020 г. заповед № РД-02-15-50/08.06.2020 г. на
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен
ПУП - Парцеларен план за обект Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 110 kv от п/ст „Варна север“ до п/ст „Каварна извън границите на урбанизираните
територии в землищата на гр. Варна и с. Каменар, община Варна; в землищата на
с. Куманово, с. Орешак, с. Кичево и с. Осеново, община Аксаково, обл. Варна; в
землищата на с. Кранево, с. Рогачево, с. Оброчище, с. Бобовец, с. Царичино, с.
Гурково и гр. Балчик, община Балчик, област Добрич и в землищата на с. Божурец,
с. Селце и гр. Каварна, община Каварна, област Добрич, съгласно одобрена
графична и текстова част, представляващи неразделна част от заповедта.
Обектът Нова въздушна
електропроводна линия (ВЛ) 110 kv от п/ст „Варна север“ до п/ст
„Каварна отговаря на даденото с §1 т. 23 ДР ЗЕ легално дефиниране на понятието
„енергиен обект“, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗЕ.
Съгласно чл. 64 ал. 1 ЗЕ при
разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в
полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват
сервитути. В случая това е „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, който е
възложител и инвеститор на проекта.
Съгласно чл. 64 ал. 2 ЗЕ
сервитутите по ЗЕ са: 1/ право на преминаване на хора и техника в полза
на лицата по ал. 1; 2/ право на прокарване на линейни енергийни обекти в
полза на лицата по ал. 1; 3/ ограничаване в ползването на засегнатите поземлени
имоти.
Чл. 64 ал. 3 т. 2 ЗЕ въвежда
забрана в засегнатите от сервитута на енергийния обект поземлени имоти да се
извършва застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица,
определена в наредбата по ал. 9, както и да се прокарват проводи на други мрежи
на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е
допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други
изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена.
Относно определянето на размера и
изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти чл. 64 ал. 6
ЗЕ препраща към реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ. Приложимият въз основа на тази
препращаща разпоредба чл. 210 ал. 1 ЗУТ предвижда, че изготвянето на оценките и
определянето на размера и изплащането на обезщетения се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Съгласно чл. 210
ал. 2 ЗУТ кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните
лица определянето на обезщетения или оценка от комисията. В случая административното производство за определяне размера на
обезщетенията за засегнатите от сервитута на енергийния обект поземлени имоти е
образувано въз основа на подадено заявление рег. № 2600-838/26.08.2020 г. от
титуляра на сервитутното право „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.
Внесеният за обсъждане от
комисията по чл. 210 ЗУТ със заявление рег. № 2600-838/1/16.09.2020 г. оценителски
доклад на „Хемус консулт“ ЕООД със сертификат за оценителска правоспособност от
Камарата на независимите оценители, представлявано от инж. Цанко Найденов
Спасовски, независим оценител със сертификати за оценителска правоспособност за
земеделски земи и трайни насаждения и за оценка не недвижими имоти, е разгледан
от комисията по чл. 210 ал. 1 ЗУТ, която се е произнесла окончателно със свое
решение по протокол № 1/03.12.2020 г.
Преди вземане на решението на
таблото за обявления в Центъра за услуги и информация на граждани в община
Аксаково е поставено съобщение за
започналото административно производство, като съгласно изготвения в община
Аксаково констативен протокол от 05.10.2020 г. в 7-дневния срок не са
постъпили писмени искания и възражения.
Съпоставката между посочения в
протокол № 1/03.12.2020 г. състав, в който е заседавала комисията по чл. 210
ал. 1 ЗУТ, с персонализирания такъв по издадената за целта на основание чл. 210
ал. 1 ЗУТ заповед № 766/08.10.2020 г. на кмета на община Аксаково, приложена на
л. 114 от административната преписка, сочи, че комисията е заседавала и е взела решението си в напълно
законен състав. Под протокола, обективиращ взетото решение, са положени
подписите на всички членове на комисията. В него са изложени фактическите и
правни основания за издаването му, а самото решение съдържа ясно формулирана
разпоредителна част относно размера на определените с него еднократни
обезщетения за безсрочния сервитут на обект Нова въздушна електропроводна линия
(ВЛ) 110 kv п/ст „Варна север“ – п/ст
„Каварна“ върху засегнатите поземлени имоти, включително и в частта за
собствения на жалбоподателката ПИ 37099.60.58. Посочена е общата площ на имота
/11, 001 дка/; категорията му /седма/; местонахождението му /местност „Ювез“ в
землището на с. Кичево, община Аксаково/; предназначението му /изоставена орна
земя/; засегнатата от сервитута площ на имота /2, 047 дка/; заетата от стъпката
на стълба площ /0, 025 дка/ и е определена по пазарни цени стойността на
еднократното обезщетение за безсрочния сервитут върху него в размер на
1 949 лв.
Горните фактически констатации
сочат на извод за отсъствието на основания за оспорване на административния акт
по смисъла на чл. 146 т. 1, 2 и 3 АПК.
Досежно съответствието на
решението в оспорената му с жалбата част на определеното с него еднокартно
обезщетение за безсрочния сервитут върху процесния по делото ПИ 37099.60.58 съдът
намира следното:
В чл. 65 ал. 1 ЗЕ са разписани
критерии за определяне на обезщетението по чл. 64 ал. 4 т. 2 ЗЕ: 1/
площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2/
видовете ограничения на ползването; 3/ срок на ограничението; 4/
справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите
на сервитута.
По делото е допусната и извършена
съдебно-оценителна експертиза, която при кумулативното съобразяване на критериите
по чл. 65 ал. 1 ЗЕ да даде заключение за реалната пазарна стойност на
еднократно дължимото обезщетение за безсрочния сервитут на линейния енергиен
обект върху процесния ПИ 37099.60.58.
От заключението на СОЕ е видно,
че при определяне размера на обезщетението вещото лице се е ръководило от
същата по размера си площ на засегнатата от сервитута част от имота /2, 047
дка/, поради което оплакването на
жалбоподателката за неправилно определена с решението площ на засягането е
изцяло неоснователно. В това отношение следва да се има предвид, че за
определянето на местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния
енергиен обект в засегнатия имот чл. 5 ал. 1 от Наредба № 16/09.06.2004 г. на
МЕЕР, МЗГ и МРРБ за сервитутите на енергийните обекти изрично предвижда, че
разположението на сервитутните зони се определя с общите и подробните
устройствени планове съобразно местоположението на енергийните обекти като
съгласно т. 2 на чл. 5 ал. 1 извън границите на населените места и селищните
образувания, когато се засягат земеделски земи, определянето е съобразно
условията и реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ.
При използване на сравнителния
метод /метода на пазарните аналози/ и метода на капитализиране на бъдещите
рентни приходи и стъпвайки на критериите по чл. 65 ал. 1 ЗЕ, вещото лице дава
заключение, че справедливата пазарна стойност на еднократното обезщетение за
възникващия върху ПИ 37099.60.58 безсрочен сервитут
на енергийния обект по одобрения ПУП-ПП със заповед № РД-02-15-50/08.06.2020 г.
на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството е в размер
на 2 367, 75 лв.
В заключението вещото лице е
посочило формулата за изчисление на пазарната стойност на обезщетението:
Цсерв.=Цз.зем х Кс х Ксп, където:
Цсерв е пазарната стойност на
обезщетението за сервитута;
Цз.зем. е пазарната стойност на
частта от имота, попадаща в границите на сервитута;
Кс е коефициентът, отчитащ срока,
за който се учредява сервитутът /в случая той е 0,9/;
Ксп е експертно определен
коефициент, който се определя в зависимост от ограниченията, които сервитутът
налага на собственика на земята /от 0,5 до 1, 00/ като в случая вещото лице е
използвало коефициент 1, поради факта, че ограниченията са съществени.
Вещото лице е посочило, че крайно
определената с експертизата оценка на сервитута върху поземления имот представлява
стойност, претеглена от резултатите, получени от стандартите и методите за получаване
на пазарна стойност в съотношение на тегловите коефициенти 0,9 – ПС и 0, 1 –
БРП и е относима като справедлива пазарна цена (2 350, 10 х 0, 9 + 2 526, 59 х 0,1).
При изслушване на заключението в
с. з. на 20.04.2022 г. в отговор на многобройно поставените му въпроси от
страните по спора вещото лице изчерпателно е аргументирало заключението.
Посочило е, че използваните за сравнителен материал два земеделски имота, макар
да са ситуирани в местност, различна от тази, в която се намира процесният по
делото ПИ 37099.60.58, са най-близки като местостоене според откритата в
Службата по вписванията информация за извършени сделки, а що се отнася до факта,
че категорията им е по-висока в сравнение с тази на процесния, пояснява, че за целта
се използват коефициенти, с които да се доближи най-вероятната пазарна стойност
до използваните аналози. Сочи, че към момента на отчуждителната процедура
цената на ползваните като аналози имоти би била по-висока в сравнение с тази
през 2018 г., когато са извършени сделките с тях, предвид факта, че през 2018
г. рентата на декар е била 40 лв., а през 2021 г. – 48 лв. като двадесет
процентното увеличение на рентата води и до по-висока цена на земята. Оттук
обвързва ползвания в случая коефициент за индивидуални характеристики 1, 00 с
доходоносността на земята.
Фактът, че вследствие на учредения
безсрочен сервитут доходоносността от процесния ПИ 37099.60.58 ще намалее,
което обуславя и ползването на висок коефициент при определяне на оценката, се обосновава
според съда със следните нормативно установени положения: съгласно чл. 14 ал. 2
т. 3 от Наредба №16/09.06.2004 г. на МЕЕР, МЗГ и МРРБ в сервитутната зона се
допуска, след писмено съгласие от титуляря на сервитутните права и при спазване
на съответните технически изисквания, временно складиране на селскостопанската
продукция, добита в сервитутната зона. Оттук би следвало да се заключи, че в
сервитутната зона върху земеделска земя поначало може да се извършва отглеждане
и добив на селскостопанската продукция. Следва да се съобрази обаче
ограничението на чл. 64 ал. 3 т. 2 ЗЕ, според което в засегнатите от сервитута
на енергийния обект поземлени имоти не се допуска засаждане на трайни
насаждения в сервитутната ивица. Наред с това е редно да се държи сметка и за
чл. 13 от наредбата, предвиждащ
разнородни по вида си дейности в полза на титуляра на сервитутното право, който
може да извършва в сервитутната зона следните работи: 1/ строителни и монтажни
дейности за изграждане на нови енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация,
модернизация и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство,
пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия; 2/ ремонтни
работи, свързани с предотвратяване или отстраняване на аварии за възстановяване
на експлоатационната годност на енергийните обекти; 3/ планови дейности,
свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техни
съоръжения, по видове и графици съгласно изискванията на наредбите по чл. 83 от
Закона за енергетиката. Всичко това само по себе си предполага бъдещи
ограничения в доходоносността на земята, попадаща в сервитутната зона и предвид
безсрочността на сервитута, правилно вещото лице е ползвало най-високият
възможен коефициент 1,00 за ограничения.
Съдът възприема заключението на
вещото лице като обективно и компетентно дадено, поради което изхождайки от
него, намира, че определената с обжалваното по делото решение оценка на
обезщетението за безсрочния сервитут върху собствения на жалбоподателката ПИ
37099.60.58 следва да се увеличи от 1 949 лв. на 2 367, 75 лв.
При този изход на спора е основателно
направеното от пълномощниците на жалбоподателката искане за присъждане на
сторените от нея съдебни разноски. Те следва да се определят в общ размер на
560 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото,
съгласно приложения на л. 20 документ; 250 лв. заплатени за извършване на
съдебно-оценителната експертиза, съгласно приложените на л. 38 и 65 документи и
300 лв. адвокатско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 8 ал. 1
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Предвид
невисоката сложност на делото и фактът, че то е приключило в общо две съдебни
заседания /тук не се взема предвид проведеното на основание чл. 151 ГПК съдебно
заседание/, съдът намира за основателно направеното от пълномощника на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощниците на жалбоподателя, поради което го редуцира от 600 лв. по
приложения на л. 54 от делото договор за правна помощ и съдействие от 02.12.2021
г. на минимално предвидения размер от 300 лв. за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес,
съгласно чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. В случая материалният
интерес е в размер на 418, 75 лв. като той представлява разликата между
определеното от комисията по чл. 210 ЗУТ еднократно обезщетение за безсрочния
сервитут върху имота от 1 949 лв. и присъденото от съда в размер на
2 367, 75 лв. Що се отнася до факта, че жалбоподателката е представлявана по делото от двама адвокати, той
няма отношение към определянето на дължимото й за овъзмездяване от ответната
страна адвокатско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл.
219 ал. 1 ЗУТ, когато съдът отмени обжалвания административен акт държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ИЗМЕНЯ по жалба на Ж.К.Н. определеното
с решение по протокол № 1/03.12.2020 г. на назначената със заповед №
766/08.10.2020 г. на кмета на община Аксаково комисия по чл. 210 ал. 1 ЗУТ
еднократно обезщетение за безсрочен сервитут на обект Нова въздушна
електропроводна линия (ВЛ) 110 kv п/ст „Варна север“ – п/ст
„Каварна“ върху ПИ 37099.60.58 по КККР на с. Кичево, община Аксаково, като го
УВЕЛИЧАВА от 1 949 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и девет лева/ на
2 367, 75 лв. /две хиляди триста шестдесет и седем лева и седемдесет и пет
стотинки/.
ОСЪЖДА община Аксаково да заплати
на Ж.К.Н., ЕГН **********, направените по делото съдебни разноски в общ размер
на 560 /петстотин и шестдесет/ лева.
На основание чл. 215 ал. 7 т. 5 ЗУТ решението е окончателно.
СЪДИЯ: