Решение по адм. дело №1429/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

2. Образувано е по жалба предявена от Е. Н. С., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, пл. „Кочо Честименски“ № 4, чрез адвокат С. М., срещу Решение № 145/11.06.2025 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на оспорващия вх. № Ж-16-248/29.05.2025 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив, срещу Разпореждане изх. № С250016-137-0003261/22.05.2025 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, с което е отказано да бъдат погасени по давност публични вземания за ДОО, ДЗПО и ЗО по декларации образец 6: №160021704213705/26.04.2017г., декларация № 160021804135403/26.04.2018г. и декларация № 160021901835548/25.02.2019г.

Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради неспазване на процесуалните и материални разпоредби, в частност тези уреждащи института на давността. Оспорва се изводът на контролния орган, че в случая давността е спряна поради наличието на наложени обезпечителни мерки спрямо имуществото на длъжника. Поддържа се, че този обезпечителен способ по чл. 172, ал.2 от ДОПК има за ефект прекъсване на давността. В тази насока се черпят доводи от т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.05.2015г. на ОСГГК на ВКС по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. Поддържа се, че в случая погасителната давност е изтекла. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.

3. Директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Твърди се, че 5-годишната давност за задълженията на жалбоподателя от най – ранния период (01.01.2016 г. – 31.12.2016г.), с дата на доброволно плащане 30.04.2017г., е започнала да тече на 01.01.2018г. В този период били предприети действия по спиране и прекъсване на давността, поради което към момента не е изтекла абсолютната 10-годишна давност. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу размера на разноските на другата страна.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

ІІІ. Фактите по делото:

5. С. Е. Н. С. в ТД на НАП - Пловдив е образувано изпълнително дело № *********/2019 г. за събиране на публични вземания от длъжника: за УПФ, ДОО, ЗО по декларация – образец 6 №160021704213705/26.04.2017г. в общ размер на 971, 23 лева за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г.; за УПФ, ДОО, ЗО по декларация – образец 6 № 160021804135403/26.04.2018г. в общ размер на 2763,23 лева за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. и за УПФ, ДОО, ЗО по декларация – образец 6 № 160021901835548/25.02.2019г. в общ размер на 1423,20 лева за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г.

6. На длъжника е връчено Съобщение за доброволно изпълнение изх.№190016-048-0152894/04.11.2019г., с което същият е уведомен за образуваното изпълнително дело и за вида и размера на дължимите задължения.

7. За обезпечаване на публичните вземания е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки №090016-022-0101131/05.11.2019г., с което на длъжника е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържанието на касети, както и суми предоставени за доверително управление до размера на установените публични задължения, находящи се в Банка ДСК АД. Постановлението е връчено на Е. С. на 26.11.2019г. До банката е изпратено Запорно съобщение изх. №090016- 003-0098459/05.11.2019 г. Запорното съобщение е получено от Банка ДСК АД на 11.11.2019г., от която е постъпило писмо вх.№С190016-000-0636117/03.12.2019г., че запорът е наложен върху банковата сметка на длъжника. Публичният изпълнител е изпратил до Банка ДСК АД и Разпореждане за изпълнение на запорното съобщение с изх.№С190016-029-0066232/12.12.2019 г.

8. Издадено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С250016-022-0046398/02.05.2025 г., с което спрямо длъжника е наложен запор върху вземане от трето задължено лице - работодател МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПЪРВОМАЙ ЕООД, [ЕИК] за сумата от 5188.59 лв. Постановлението е връчено на Е. С. на 08.05.2025г. До третото задължено лице и длъжника е изпратено Запорно съобщение изх.№С250016-119-0017439/02.05.2025 г., което е връчено лично на длъжника на 08.05.2025г., а на третото ЗЛ - на 02.05.2025г. по електронен път. Публичният изпълнител е изпратил до МБАЛ - Първомай и Разпореждане за изпълнение на запорното съобщение нзх.№С250016-009- 0012834/22.05.2025 г., връчено на 23.05.2025г.

9. От Е. Н. С. е подадено възражение с вх. №С250016-000-0265080/08.05.2025 г. до публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, с което се претендира погасяване по давност на публичните й задължения по изпълнително дело № *********/2019 г. и всички останали задължения.

10. Публичният изпълнител е издал Разпореждане с изх. №С250016-137-0003261/22.05.2025 г., с което е отказал да бъдат отписани поради изтекла погасителна давност задълженията на длъжника по изпълнително дело № *********/2019 г., установени по основание и размер с декларации образец 6: №160021704213705/26.04.2017г., декларация № 160021804135403/26.04.2018г. и декларация № 160021901835548/25.02.2019г.

Разпореждането било обжалвано пред контролния административен орган. При проведения административен контрол ответникът приел, че жалбата е неоснователна, тъй като по подадената от длъжника Декларация № 160021704213705/26.04.2017г., задълженията са станали изискуеми през 2017 г. и общата 5-годишна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е започва да тече от 01.01.2018 г. и би изтекла на 01.01.2023 г., ако в този срок не са предприети действия, които по смисъла на закона да са довели до спиране или прекъсване на давността. В случая такива действия били извършени с наложените обезпечителни мерки с Постановление №С 190016-022-0101131/05.11.2019 г. и Постановление №С250016-022-0046398/02.05.2025 г. С оглед на това било прието, че на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК давността е спиряна с налагането на обезпечителни мерки. Отбелязано е също, че съгласно чл. 202, ал. 1 от ДОПК запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. В случая това било сторено на 11.11.2019г., от който момент общия 5 – годишен давностен срок се счита спрян. Това дало основание на контролния орган да приеме, че по отношение на осигурителните вноски, дължими за 2016г., не е изтекла 5-годишната давност, респ. не е изтекла и абсолютната давност 10 – годишна давност, регламентирана в чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Формираният извод е отнесен и към задълженията на жалбоподателя за периодите от 2017г. и 2018г.

Посоченото относно спирането на давността е относимо и за задълженията за осигурителни вноски, дължими за периодите през 2017 г. и 2018г. По отношение прилагането на абсолютната давност, регламентирана в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, следва да се отбележи, че 10-годишният давностен срок също не е изтекъл.

11. По делото не се представиха доказателства към настоящия момент длъжникът да е погасил изцяло или отчасти установените му задълженията.

IV. От правна страна:

12. По своята правна същност давността представлява период от време, определен по продължителност от закона, в течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, то се погасява и се прегражда възможността за принудително събиране на публичното вземане. Изтеклият давностен срок погасява правото на кредитора да търси събиране на задължението чрез принудителен способ. Дори след изтичане на давността доброволното изпълнението на задължението е допустимо, тъй като задължението продължава да съществува.

По правилата на чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

В нормата на чл. 172, ал. 1, т.1 – т. 6 от ДОПК са разписани основанията за спиране на 5-годишния давностен срок, сред които са налагането на обезпечителни мерки и образуването на наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Алинея втора и трета на посочената норма предвиждат, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Според мотивите, изложени в т. 10 на ТР № 2/2013г., по ТД № 2/2012г. на ОСГТК (които настоящият състав намира за приложими по арг. от § 2 от ДР на ДОПК), предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността, например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

При тази фактическа и правна обстановка настоящият състав намира, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в предвидената от закона форма и без съществени нарушения на процесуалните правила.

Обсъдената по-горе фактическа обстановка не е спорна между страните, спорът се концентрира по тълкуването и приложението на материалноправните разпоредби. Съдът споделя позицията на ответника, че в случая е бил реализиран фактическия състав на чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК и са проявени предвидените в закона правни последици, изразяващи се в спиране на общата погасителна давност за задълженията на оспорващия. По аргумент от чл. 200 вр. чл. 202, ал. 3 и чл. 197, ал. 6 ДПОК обезпечителната мярка се налага с издаване на постановление от компетентния орган и полежи на предварително изпълнение, като се смята наложен от момента на получаването на запорното съобщение от третото задължено лице и банките. Предвидената в чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК предпоставка за спиране на давността е именно налагането на запора, а не ефективното му действие. Този извод се явява в съответствие със задължителната за прилагане съдебна практика, отразена в Тълкувателно решение № 3/2015г./10.07.2017г., постановено по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, според която запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката. От значение за определяне на вида на действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици.

Институтът на погасителната давност е материалноправен и е свързан с прилагане на материалноправни норми, намиращи се в процесуален закон, какъвто е ДОПК и тези норми действат към момента на възникване на съответното данъчно задължение. Процесните публични задължения на оспорващия са за периоди от 2016г., 2017г. и 2018г. Каза се, за първите по ред задължения на лицето срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2018г. и преди изтичането му на 01.01.2023 г. този срок е бил спрян с наложения запор от 11.11.2019 г.. Към момента не се установява да е изтекъл абсолютният 10 – годишен давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК, поради което законосъобразно ответният административен орган е оставил без уважение искането за отписване на задълженията на оспорващия за главници и лихви върху осигурителни вноски за ЗО, ДОО и УПФ, установени с декларации обр. 6 на длъжника за 20l6 г., 2017 г. и 2018г.

V. По съдебните разноски:

13. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото съдът определя в размер на 150 лева., по реда на реда на § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, тъй като в ДОПК не е предвидено разпоредбите на Глава XIX – та от Дял трети, в частност чл. 161, ал.1 да намират приложение в производствата по обжалване, уредени и в другите дялове на този кодекс.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Н. С., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, пл. „Кочо Честименски“ № 4, чрез адвокат С. М., срещу Решение № 145/11.06.2025 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на оспорващия вх. № Ж-16-248/29.05.2025 г. по описа на ТД на НАП - Пловдив, срещу Разпореждане изх. № С250016-137-0003261/22.05.2025 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, с което е отказано да бъдат погасени по давност публични вземания за ДОО, ДЗПО и ЗО по декларации на длъжника образец 6: №160021704213705/26.04.2017г., декларация № 160021804135403/26.04.2018г. и декларация № 160021901835548/25.02.2019г.

ОСЪЖДА Е. Н. С., [ЕГН], с адрес: гр. Пловдив, пл. „Кочо Честименски“ № 4, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.