№ 11955
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110166786 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
Депозирана е искова молба от С. В. Т. ЕГН ********** и Ц. В. Т. ЕГН
********** срещу .............. ЕООД ЕИК ............., в качеството му на цесионер, с която е
предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване, че
ищцата С. В. Т. не дължи на ответника претендираната с изпълнителен лист от
31.03.2011 г., издаден по гр.д.№11404/2011 г. по описа на СРС, 51 състав, сума в
размер на 4664,66 лева главница по договор за кредит от 04.07.2006 г., ведно с лихва за
забава в размер на 5470,19 лева за периода от 04.09.2006 г. до 17.03.2011 г., сумата от
60 лева заемна такса, както и сумата от 657,80 лева разноски, които била осъдена да
заплати солидарно с ...... /поч. на 31.08.2011 г./., а ищцата Ц. В. Т. в качеството си на
наследник по закон на ......, не дължи на ответника ½ от сумите по процесния
изпълнителен лист, въз основа на който изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело №20118560400829 по описа на ЧСИ ............ при КЧСИ и район на
действие СГС. Поддържа, че погасителната давност за вземанията по процесния
изпълнителен лист била изтекла за периода 19.12.2018 г. до датата на депозиране на
исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който признава исковете. Моли за приложение на чл.78 ал.2 ГПК относно
разноските.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът
да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за
допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на
принудително изпълнение срещу ищеца за сумите – предмет на образуваното
изпълнително производство.
Предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на
1
новонастъпили след влизане в изпълнителното основание факти, на които длъжникът
може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК /изтекла
погасителна давност/. Дори в хипотезата на прекратено изпълнително производство /с
изключение на случаите, когато принудителното изпълнение е приключило и
взискателят е изцяло удовлетворен/ длъжникът има интерес да установи настъпилите
след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат
правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране
на ново такова.
С отговора на исковата молба ответникът изрично признава предявеният против
него отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 2 във вр. с чл. 124
ал. 1 ГПК. С молба от 07.04.2023 г. ищците правят искане за постановяване на решение
при признание на иска, в случай, че са налице предпоставките за това. Съдът намира,
че не са налице пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл.
237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите
нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.
Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на
предявените искове, налице са предпоставките за постановяване на решение,
основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага
мотиви по съществото на спора.
По разноските:
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноските по производството на ищците.
Въпреки направеното от него възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК, че не дължи тези
разноски, защото не е дал повод за завеждане на иска, съдът намира, че тази
разпоредба в случая е неприложима и ответникът дължи разноски на ищците.
Приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК е възможно при наличието на двете кумулативно
дадени в него предпоставки – ответникът да признае иска и да не е дал повод за
неговото завеждане. Действително, признание на иска е налице, но спорен е въпросът
доколко ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, като се имат
предвид мотивите на съда за допустимост и основателност на иска, както и фактът, че
към момента изпълнителното производство е прекратено ех lege, а не по искане на
взискателя, като той не е удовлетворен изцяло. Възражението за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, направено от процесуалния представител на
ответника съдът намира за неоснователно по аргумент от чл. 2, ал. 5 вр. с чл. 7 ал.2 т.4
от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция, като договореният и заплатен хонорар в
размер на 840 лв. не е значително над предвидения минимум, който възлиза на 830 лв.
Всеки от двамата ищци има самостоятелен правен интерес от иска, съответно има
правен интерес да наеме адвокат, който да защитава интересите му. Съответно му
дължи заплащане на възнаграждение съобразено с цената на иска си.
При този изход на спора на ищците на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 1274,11 лв., в т.ч. държавна такса и заплатен
адвокатски хонорар.
Така мотивиран Софийски районен съд
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ал. 2 във вр. с чл. 124 ал. 1
ГПК по отношение на .............. ЕООД ЕИК ............., че С. В. Т. ЕГН ********** не
дължи на .............. ЕООД ЕИК ............. сумата в размер на 4664,66 лева главница по
договор за кредит от 04.07.2006 г., ведно с лихва за забава в размер на 5470,19 лева за
периода от 04.09.2006 г. до 17.03.2011 г., сумата от 60 лева заемна такса, както и
сумата от 657,80 лева разноски, въз основа на изпълнителен лист от 31.03.2011 г.,
издаден по гр.д.№11404/2011 г. по описа на СРС, 51 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ал. 2 във вр. с чл. 124 ал. 1
ГПК по отношение на .............. ЕООД ЕИК ............., че Ц. В. Т. ЕГН ********** не
дължи на .............. ЕООД ЕИК ............. сумата в размер на 2332,33 лева главница по
договор за кредит от 04.07.2006 г., ведно с лихва за забава в размер на 2735,40 лева за
периода от 04.09.2006 г. до 17.03.2011 г., сумата от 30 лева заемна такса, както и
сумата от 328,90 лева разноски, въз основа на изпълнителен лист от 31.03.2011 г.,
издаден по гр.д.№11404/2011 г. по описа на СРС, 51 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .............. ЕООД ЕИК ............. да
заплати на С. В. Т. ЕГН ********** и Ц. В. Т. ЕГН ********** разноски по делото в
размер на 1274,11 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3