РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 690
гр. Пловдив, 06.04.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г. и с участието на прокурора Борис Мендев, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД №256 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от „БЕЛАНО“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.Т.К.,
депозирана чрез адвокат Д., против, Решение № 1480 от 30.11.2020г. на
Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 5250 по описа на същия съд за
2020г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 527550-F541680 от
24.07.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на
НАП, с което на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, на „БЕЛАНО“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложено
административно наказание-имуществена санкция в размер на 500лв., за нарушаване
състава на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите,
вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател излага подробни
съображения относно допуснати от ПРС нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила. Твърди се, че в случая нито актосъставителя, нито
административнонаказващия орган са връчили съответните АУАН и НП на нарушителя
чрез неговия законен представител като се излагат подробни съображения в тази
насока.
Претендира се отмяната на съдебния акт, респективно на НП и разноски по делото за
двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, процесуалният представител на
касационния жалбоподател, поддържа жалбата, претендира разноски и представя
списък на разноските.
Ответникът, чрез процесуалния си представител
намира касационните оплаквания за неоснователни.Излага подробни писмени
съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка: На 10.01.2020 г. около 21:00 часа, Я.Д.Г.,
заемащ длъжността инспектор по приходите в Национална агенция за приходите при
ЦУ на НАП, извършва проверка в обект - ресторант „Морадо", находящ се в ***,
стопанисван от „Белано" ЕООД. По
време на проверката проверяваният обект е в работен режим.
В хода на проверката Г.проверил
касовата наличност, намиращите се в обекта и въведени в експлоатация фискални
устройства модел "Datecs FР- 2000", с ИН на ФУ: DТ
509497 и ИН на ФП: 02840491, както и "Datecs FР- 2000" с ИН на ФУ: DТ 509479 и ИН на ФП: 02840489. Двете устройства са проверени,
доколкото оборотът от тях се съхранявал в обща каса. Констатирано
е, че не е регистрирана чрез операцията „служебно изведени суми" промяна
на касовата наличност в размер на минус 188, 18 лв., представляваща парични
средства, изведени от касата (разчетената касова наличност от ФУ е била 563, 38
лв., фактическата наличност е в размер от 375, 20 лв., като разликата между
двете величини е 188, 18лв.). Констатирано е, че фискалните устройства
притежават възможност да се извършват операциите „служебно въведени" и
„служебно изведени" суми.
Констатациите
са отразени в Протокол за извършена
проверка серия АА № 0030638 от 10.01.2020 г. Съставен е Опис на паричните средства в касата на двете
фискални устройства към момента на започване на проверката.
Предвид така констатираното, на
15.03.2020 г., в присъствието на упълномощен представител на дружеството-
лицето Ш..), инспектор Г.съставил срещу
„Белано" ЕООД, АУАН с бл. № F541680. АУАН e връчен
на упълномощен представител, който се запознал със съдържанието му и го подписва лично без възражения.
Районният съд е обсъдил събраните
писмени и гласни доказателства и е приел, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и
персонална компетентност на административнонаказващия орган следва от
представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор
на НАП. При съставянето на АУАН и
при издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство.
АУАН и НП отговарят на изискванията
съответно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не е нарушено правото на защита на
административнонаказаното лице.
Районният съд е приел, че след като АУАН е
изготвен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН, то не е необходимо да се
съблюдават изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН
Приел е за безспорно установено, че е
налице разлика между фактическата касовата наличност в търговския обект,
стопанисван от „Белано" ЕООД и отчетената сума по фискалните устройства,
споделящи обща каса. От съставения, в
хода на проверката, протокол серия АА № 0030638 от 10.01.2020г. е изяснено, че по данни от ФУ, касовата
наличност следва да бъде 563, 38 лв., а фактическата наличност е била 375, 20
лв., като разликата между двете суми е 188, 18 лв. Приел е, че след като е
налице несъответствие между разчетената касова наличност от фискалното
устройство в обекта и фактическата наличност, то е извършено нарушение на изискванията на чл.
33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите.
ПРС
е приел, че наложената имуществена санкция в размер от 500 лв. е в минималния
размер, съобразно чл. 185, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС и не следва да се редуцира.
Според ПРС
конкретният случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен и в
случая не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Касационният съд намира следното:
Според чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението, а според чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя
и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да
се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми
наказващия орган, когато промени адреса си. Телеологическото тълкуване на тези
процесуални норми води до извода, че прилагането им има за цел осигуряването на
възможността на претендирания нарушител да се запознае непосредствено с тази
констатация, направена в учредяващия производството акт с оглед правото му на
защита. В процесния случай е налице особеност – претендираният нарушител не
може да извърши деяние, тъй като е юридическо лице, което не обективира
осъзнати и волево проявени действия, а чрез отговорните в персонално отношение
лица, които формират осъзнати и волеви действия не изпълнява вменено му
нормативно задължение – арг. от чл. 83 от ЗАНН. През призмата именно на тази
особеност и предвид целта на институтите по чл. 40 и 43 от ЗАНН следва да се
установи от съда дали в ситуация като процесната – установяване на нарушение в
присъствието на пълномощник на юридическо лице, който е и подписал като получил
акта за установеното нарушение нарушава или не на посочените разпоредби. В конкретния
случай е налице изрично пълномощно с предвидена представителна власт на
пълномощника, включваща възможността да представлява дружеството при извършвани
проверки от страна на административни органи и/или организации за спазване на
действащото законодателство, като в тази връзка представлява дружеството в
рамките на извършваните проверки и/или административнонаказателни производства
като извършва всякакви действия по същите. Да съставя, подписва, подава и
получава от името и за сметка на дружеството всички необходими документи във
връзка с реализиране на предоставените му с пълномощното права като подписва
дружеството навсякъде, където е необходимо за реализиране на предоставените с
пълномощното права. Представляващият дружеството Иван К.е упълномощил Ц.Г.Ш. с
ЕГН **********, което ЕГН съвпада с ЕГН на Ц.Г.Ш.. Пълномощното е с нотариална
заверка и с дата 26.09.2019г., което означава, че към дата на съставяне и връчване на АУАН-15.03.2020г. и към датата
на връчване на НП- 13.08.2020г. е налице надлежно изрично упълномощаване. Към
датата на съставяне и връчване на АУАН и връчване на НП Ш. е заемала длъжността
салонен управител, което се установи от приетата в касационното съдебно
производство Справка за всички подадени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ за
Цветана Ш.. Това обстоятелство обяснява
защо в разписката за връчване на НП е посочена длъжност –управител, но изрично
е посочено в какво качество е връчено на Ш. НП, а именно в качеството й на пълномощник,
ето защо няма неяснота относно качеството на упълномощеното лице.
При
това положение подписът на пълномощника под АУАН е част от обема на
предоставената му представителна власт – АУАН представлява документ, който е
адресиран до сдружението, получен е от него и съответно е подписан от негов
пълномощник. Касационната инстанция намира за спазен института на чл. 40 от ЗАНН. При положение, че присъствието на нарушителя в хипотезата на юридическо
лице означава присъствие на съответното овластено от закона или чрез
упълномощаване лице, представляващо овластеното по закон лице. В процесния
случай е налице пълномощник, който има представителна власт да извършва както
правни, така и фактически действия, поради което издаването на акта в
присъствието на такъв пълномощник изпълва изискването на тази разпоредба на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН. В крайна сметка, институтът на връчването на акта за
нарушението, респ. на съставянето му в присъствието на претендирания нарушител
цели постигането на обективност и едновременно с това осигуряването на
определен обем от процесуални права на нарушителя, които са елемент от правото
му на защита, като в процесния случай тези цели са постигнати.
Касационният
съд намира, че в АУАН и в НП е описано ясно и точно извършеното нарушение като
са спазени изискванията на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В
случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите нарушения от същия вид. Следва да се посочи, че с
изискването за отразяване на всяка промяна в касовата наличност чрез функциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени „ суми се цели със законовата норма да
се създаде ясна документална следа за произхода на всички парични средства,
които постъпват в касата на търговеца.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
Своевременно е
претендирано юрисконсултско възнаграждение, което съдът установи в размер на
120лв. съобразно Наредбата за заплащане на правната помощ, която сума се дължи
от касационния жалбоподател
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК, Административен съд – Пловдив, XXVI състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 1480 от 30.11.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 5250 по
описа на същия съд за 2020г.
ОСЪЖДА „БЕЛАНО“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя И.Т.К., да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата
в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.