Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 02.12.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, XIV състав,
в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Наталия Зирковска,
след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2241 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона
за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е жалба на Д.Г.Д., с ЕГН: **********, с адрес:
*** срещу Заповед № ЗСП/ Д-В/7439 от 15.09.2021 г. на Директора на дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Варна за отказ на целева помощ за отопление,
потвърдена с Решение № 03 – РД06 – 0164 от 07.10.2021 г. на Директора на Регионалната дирекция за
социално подпомагане – гр. Варна към Агенцията за социално подпомагане.
Жалбоподателката Д.Г.Д. намира оспорената заповед за
незаконосъобразна и неправилна, като представя подробни аргументи в защита на
своята позиция. Навежда твърдения, че получава месечна пенсия в размер на 300
лева, като също така разполага с доход от 100 лева на година от рента, но за
календарната 2021 г. тази сума така и не й е била изплатена. Подробно обяснява в
жалбата си за процедурата по пар. 4 на Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, касаеща недвижимите
имоти, нейна собственост
на територията на обл. Варна. Моли за отмяна на оспорения индивидуален административен
акт.
Ответната
страна – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна не изразява
становище по жалбата.
В
проведеното на 17.11.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2241 по
описа за 2021 г. на Административен съд Варна, жалбоподателката Д.Г.Д. се явява
лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
оспорения индивидуален административен акт.
В
проведеното на 17.11.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2241 по описа
за 2021 г. на Административен съд Варна, ответната страна Директорът на дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Варна не се явява, не изпраща и процесуален
представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по
същество, като в депозирани на 15.11.2021 г. писмени бележки, изготвени от ответника
се застъпва становище за неоснователност на жалбата и се моли за отхвърляне на
оспорването срещу процесната Заповед № ЗСП/ Д – В/7439 от 15.09.2021 г.
Съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На
30.08.2021 г. жалбоподателката Д.Г.Д. подала заявление – декларация по образец
до Директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна за отпускане на
целева помощ за отопление с електроенергия.
След извършена социална анкета и извършени служебни
проверки на декларираните обстоятелства, На 15.09.2021 г. бил изготвен социален
доклад с констатации относно здравословното състояние, доходите и имущественото
състояние на жалбоподателката Д.. В т. 6 от доклада било посочено, че жалбоподателката
Д. получава доход от пенсия и е получила през месец март 2021 г. рента. Освен
това през месец юни 2021 г. е извършила продажба на наследствен поземлен имот,
в който е била съсобственик, като полагащата й се част от продажбата е на
стойност 1 229,45 лева През месец юни 2021 г. също така е извършила дарение на
три на брой поземлени имота, на които е била съсобственик, като материалният
интерес съответстващ на нейния дял възлиза на 5 911,35 лева.
Въз основа на събраната информация било
направено предложение за отказ за
отпускане на целевата помощ с мотиви, че средномесечният доход на жалбоподателката
Д. през предходните шест месеца, формиран от изплатени пенсии, получена рента и
извършена продажба на собственост възлиза в общ размер на 454,10 лева, която
сума надвишава диференцирания доход за отопление в размер на 262,50 лева. Бил
посочен допълнителен аргумент, а именно, че извършените дарения на стойност 5
911,35 лева надвишават 60 – кратния размер на гарантирания минимален доход от 4
500 лева.
Целевата
помощ била отказана на основание разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 1 от Закона
за социално подпомагане и чл. 2, ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 10, ал. 1,
т. б „а“ и чл. 10, ал. 12, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социалното
подпомагане.
Заповедта
била оспорена по административен ред пред Директора на Регионалната дирекция за
социално подпомагане – Варна, който с Решение № 03 – РД06 – 0164 от 07.10.2021
г. е потвърдил същата, излагайки мотиви, че дохода на жалбоподателката Д. надвишава
диференцирания доход за отопление, както и, че извършените дарения от страна на
жалбоподателката Д. на стойност 5 911,35 лева надвишават 60 – кратния размер на
гарантирания минимален доход от 4 500 лева.
Решение
№ 03 – РД06 – 0164 от 07.10.2021 г. било съобщено на Д.Г.Д. на 08.10.2021 г.,
като на 12.10.2021 г. била подадена жалба до Административен съд – Варна срещу
потвърдената с него заповед, по повод на която е образувано настоящото съдебно
производство.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗСП,
от страна, притежаваща активна процесуална легитимация – адресат на издадения
индивидуален административен акт, и пред надлежния да я разгледа съдебен орган,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, при упражняване на законово регламентираните му правомощия
по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП.
Не
се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното
производство, което е започнало във връзка с подадено заявление – декларация по
образец, съгласно изискването на чл. 26, ал. 1 от ППЗСП. В срока по чл. 27, ал.
1 от ППЗСП социален работник е изготвил социален доклад, в който, съобразно
правомощията си по чл. 27, ал. 9 от ППЗСП, е направил предложение за отказ на
помощта. Въз основа на констатациите в социалния доклад Директорът на дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна е издал процесната заповед в срока по чл. 28,
ал. 1 от ППЗСП.
По
отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът
съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № РД – 07 – 5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на
целева помощ за отопление предвижда, че право на целева помощ за отопление имат
лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди
месеца на подаване на заявлението -декларация е по – нисък или равен от
диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 9 от
Допълнителните разпоредби на ППЗСП „Доходи“ за отпускане на социални помощи са
всички брутни приходи, произхождащи от: а) трудова дейност; б) дейности в
областта на селското, горското и водното стопанство; в) продажба и/или замяна
на движимо или недвижимо имущество; г) продажба на акции, дялове и други
участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност; д) наем,
рента и аренда; е) авторски и лицензионни възнаграждения; ж) дивиденти и доходи
от дялово участие; з) премии и награди от спортни състезания; и) обезщетения и
помощи; к) пенсии; л) стипендии; м) еднократни и месечни помощи, средства и
добавки за деца; н) присъдени издръжки; о) други.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 и ал. 3
от Наредбата допълва, че при определяне правото на целеви помощи за отопление
размерът на пенсиите, определени след 01.07.2008 г., се намалява с коефициент,
като за всеки нов отоплителен сезон със заповед на Министъра на труда и
социалната политика коефициентът се актуализира на верижна основа с процент,
равен или по – голям от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване. За отоплителен сезон 2021/2022 съгласно
Заповед № РД – 01 – 191 от 08.07.21 г. на Министъра на труда и социалната
политика корекционният коефициент е 1,639.
Съгласно § 3 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата „Диференциран доход за отопление“ е индивидуална граница
за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице, който се определя по реда
на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, в зависимост от възрастта на лицето,
здравословното му състояние, семейното положение и др., като при наличие
на повече от едно основание за определяне на коефициент съгласно чл. 2, ал.
6, се прилага коефициентът с по – висок размер.
Основа за определяне на
диференцирания доход за отопление съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата е базовият
доход за отопление (БДО). Съгласно § 6 от Наредбата „Базов доход за отопление“
е разчетен показател, който служи за определяне на диференцирания доход за
отопление и е равен на двойния размер на определения месечен гарантиран
минимален доход. Гарантираният минимален доход е в размер на 75 лв. и се
определя с постановление на Министерски съвет.
В случая, диференцираният доход за
отопление на жалбоподателката Д. е определен по реда на чл. 2, ал. 5, т. 16 от
Наредбата – за лице над 65 г., живеещо само – коефициент 1,75 от 150 лв. (БДО)
или пресметнат диференцираният доход за отопление възлиза на 262,50 лева.
В конкретния случай за да възникне
правото на жалбоподателката да получи целева помощ за отопление следва средномесечният
й доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявление – декларацията
– от м. февруари 2021 г. до м. юли 2021 г. включително, да не надвишава
диференцирания доход за отопление от 262,50 лв. В посочения период е
установено, че жалбоподателката Д. е получила доход от пенсии в общ размер от 2
277 лв., който намален с коефициент от 1,639 прави 1 389,26 лв., получила е
доход от рента в размер на 105,92 лв. и доход от извършена продажба на недвижим
имот в размер на 1 229,45 лв. или общо за шестмесечния период доходът й възлиза
на 2 724,63 лева, а средномесечният й доход е 454,10 лева и надвишава
диференцирания доход за отопление от 262,50 лева.
При тези установени обстоятелства,
се извежда извод, че очевидно не е изпълнено условието на чл. 2, ал. 1 от
Наредбата, а именно средномесечният доход на лицето за предходните 6 месеца
преди месеца на подаване на заявление -декларация да е по – нисък или равен на
диференцирания доход за отопление, което се явява пречка на жалбоподателката Д.
да бъде отпусната целева помощ за отопление.
Съдът напълно се солидаризира с
извода на административния орган, че освен на това условие, жалбоподателката Д.
не отговоря и на едно от допълнителните условия за отпускане на целевата помощ
по чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП, а именно да не е прехвърляла чрез договор за
дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот
и/или идеални части от тях през последните 5 години, като общата стойност на
сделките не трябва да надвишава 60 -кратния размер на гарантирания минимален
доход за съответния период съгласно чл. 10, ал. 12, т. 2 от ППЗСП , възлизащ в
размер на 4 500 лв.
От извършената от дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Варна служебна проверка в Служба по вписванията – гр. Варна се
установява, че през м. юни 2021 г. Д.Г.Д. е извършила три на брой дарения на
ид. ч. от поземлени имоти, като материалният интерес съответстващ на нейния дял
е в общ размер от 5 911,35 лв. Тази стойност, както бе посочено, надхвърля
допустимата граница от 4 500 лв. и също се явява пречка за подпомагане с целева
помощ за отопление.
Предвид гореизложените мотиви съдът
приема, че при постановяване на оспорения отказ за отпускане на целева помощ за
отопление, административният орган е приложил правилно материалния закон.
В обобщение съдът намира, че
оспорената заповед не страда от пороци, водещи до нейната нищожност или
унищожаемост, същата представлява валиден и законосъобразен индивидуален
административен акт, поради което жалбата срещу нея следва да се отхвърли като
неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на Д.Г.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: *** срещу Заповед № ЗСП/ Д-В/7439 от 15.09.2021 г. на Директора на
дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна за отказ на целева помощ за
отопление, потвърдена с Решение № 03 – РД06 – 0164 от 07.10.2021 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално
подпомагане – гр. Варна към Агенцията за социално подпомагане.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: