Р Е Ш Е Н И Е
№ 44 21.02.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на деветнадесети
февруари две хиляди и
двадесета година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на
секретаря И. С.
и в присъствието на
прокурор Йордан Г. от КОП
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 4 по описа за 2020г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 и
сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Ивета Лазарова като пълномощник на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ /АПИ/ с адрес за призоваване по делото:
гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ № 49 чрез Областно пътно управление –
Кюстендил, обжалва решението по а.н.д.№656/2019г. на РС – Дупница. Релевира касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане свързва с доказано противоправно деяние посредством
годни технически средства за измерване. Моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване
на НП.
В с.з. представителят на касатора поддържа жалбата.
В писмено възражение адв.В.Б. ***
като пълномощник на ответника Р.Г.Е. намира жалбата за неоснователна.
Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата поради
липса на надвишаване на изискванията на Наредба №11/2001г., поради което
решението на съда счита за правилно и законосъобразно и като такова моли да се
потвърди.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на
обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно обжалване е НП №6013/13.03.2019г.
на началник отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на Р.Г.Е. за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.3 от
Наредба №11/03.07.2001г. за МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
на основание чл.53, ал.1 от ЗП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 3500лв.
От приетите по делото доказателства
съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 14.02.2019г. около
13.20 часа на път II-62, км 33+100 на 100м преди
разклона на гр.Бобов дол в посока към гр.Кюстендил Р.Г.Е. е управлявал
съчленено ППС с общо пет оси – МПС с две оси м.“М“ с рег.№**** и полуремарке с
три оси с рег.№***, натоварено с въглища. При спирането му за проверка от
служителите на АПИ водачът представил квитанция №3712/13.02.2019г. за платени
пътни такси за превишаване на допустимата максимална маса на превозното
средство по маршрута Перник – път II-62. При
измерване на масата на ППС и разстоянията между осите посредством технически
средства - електронна везна DFR-KR №118873 и
ролетка 1305/18 от 5м, проверяващите установили натоварване на задвижваща 2-ра
единична ос на ППС от 13.595т при максимално допустимо 11.5т според чл.7, ал.1,
т.4, б.а“ от Наредба №11/03.07.2001г. и разстояние между осите от 1.32м, както
и че сумата на натоварване на тройната ос на полуремаркето е 30.220т при
максимално допустимо натоварване от 24т според чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от
Наредбата. Съгласно измерените тежести на осите и разстоянието между тях,
проверяващите приели, че се надвишават максимално допустимите натоварвания с
повече от 30%, което определя ППС като тежко по см. на чл.3, т.2 от Наредбата и
са превишени стойностите на платените за него такси по квитанцията на водача.
Към съставения АУАН е приложена кантарна бележка за извършените измервания посредством
везната.
С
оглед така установените фактически обстоятелства по делото съдът е формирал
правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО и липса на допуснати
съществени процесуални нарушения. По съществото на спора съдът е приел
недоказано деяние. Според съда, резултатите от измерването на натоварването на
осите са необективни, което не позволява преценката дали ППС представлява
извънгабаритно и дали е налице съставомерно деяние по чл.53, ал.1 от ЗП. Съдът
е приел липса на паспорт за електронната везна, заявление за периодична
проверка по чл.842, ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол и знак – марка за последваща проверка на средството за
измерване, а по отношение на ролетката – липса на Свидетелство за калибриране. Според
съда, установеното превишаване на натоварването на осите е по-малко от предвиденото
до 30% по чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001г., като сборът на масите на ППС
също е по-малък от 45т, което прави деянието несъставомерно като нарушение.
Съдът е приел липса на нарушение по чл.18 от ЗАНН. По посочените правни доводи
съдът е отменил НП.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за съответствие с материалния
закон, е неправилно. Съображенията за това са следните:
Неправилен е първият решаващ извод на съда за необективност на измерванията
за натоварване на осите на ППС.
Страните не спорят и от материалите по делото на районния съд е видно, че посочените
в НП параметри на ППС досежно натоварването на задвижващата /2-ра/ единична ос
на ППС, разстоянието между осите и сумата на натоварването на тройната ос на
полуремаркето са установени след извършено измерване от проверяващите органи
посредством две технически средства – везна с неавтоматично действие от
посочените в НП тип и фабричен номер и ролетка с посочения в НП идентификационен
номер.
За везната са представени, както следва: 1/Удостоверение за признаване на
одобрен тип средство за измерване №06.07.4603 от 07.07.2006г. със срок на
валидност до 20.07.2013г. с приложения, съдържащи описание на типа, технически
и метрологични характеристики, интерфейси, означаване на типа, условията, при
които се признава одобрения тип, допълнителна информация за първоначална
проверка и схеми на местата за поставяне на знаците от метрологичен контрол;
2/Заявление за последваща периодична проверка от 27.03.2008г. с регистрация на
извършените последващи проверки и 3/Протокол за проведено обучение за работа с
везната на служители на мобилни групи към АПИ, между които е актосъставителя. От
посочените официални писмени документи, неоспорени от страните, се установява,
че везната е средство от одобрен тип със срок на валидност към датата на
измерването по см. на чл.30, ал.5 от ЗИ и преминало периодична проверка,
последната от която преди процесното деяние е от 30.03.2018г. с валидност до
м.03.2019г., като нормата на чл.842, ал.4 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол /обн. ДВ, бр.98/07.11.2003г.,
изм. и доп./ регламентира подаване на еднократно заявление. В хода на съдебното
производство пред районния съд не е установено неизпълнение на задължението на
контролните органи по чл.44, т.4 от ЗИ да не използват средството без знаците
за одобрен тип, първоначална и последваща проверка. Измерванията са осъществени
от обучен служител, а резултатите са обективирани в приложената към АУАН
кантарна бележка, която е подписана въз възражения от водача. Неправилно съдът
приема, че липсата на представен паспорт за везната води до необективност на
измерването, т.к. паспортът удостоверява техническите характеристики на
средството за измерване, които са част от Удостоверението за признаване на
одобрен тип средство за измерване.
Приетото в касационното производство писмо от и.д.председател на БИМ с
изх.№57-00-208-2/28.11.2019г. съдържа данни за последваща проверка на везната
от 29.03.2019г., т.е. след процесното деяние поради което е неотносимо към с
пора. Освен това, писмото е издадено за да обслужи друго производство пред
районния съд.
За ролетката са представени, както следва: 1/ЕС декларация за съответствие
с Директива 2014/32/ЕС съгласно Приложение I, Основни изисквания, Приложение II, Модул D1 и Приложение X, МI-008 „Материални средства за измерване на дължина“ от производителя и 2/Сертификат
за съответствие DIN 50049-2.1 по поръчка от
08.05.2018г. за Клас на точност ЕС II, в
съответствие с посочената Директива на ЕС. В Сертификата е посочено, че
продуктите са проследими съгласно стандарта за изпитване с официалния
регистрационен номер: 57002 РТВ 17 и може да се използват като основа за
мониторинг на оборудването за инспекция. Съгласно §5а, т.8 от ПЗР към Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, от датата
на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС не
подлежат на одобряване на типа
материалните мерки за дължина, каквато се явява процесната ролетка. На
основание чл.11, ал.2 и чл.12 от Наредба за съществените изисквания и оценяване
на съответствието на средствата за измерване /обн. ДВ, бр.23/25.03.2016г., изм.
и доп./ ЕС декларацията за съответствие доказва изпълнение на съществените
изисквания към средствата за измерване. Нормите от наредбите по прилагане на ЗИ
не изискват издаване на свидетелство за калибриране като предпоставка за годност
на средството за измерване. Съгласно чл.44, т.1 от ЗИ лицата, използващи
средствата за измерване са длъжни да осигуряват техническата им изправност и
правилна употреба и да ги използват по предназначение. По делото не е
установено нарушаване на задължението от актосъставителя.
Цитираната от районния съд практика на КАС е неотносима към процесния
случай, т.к. е формира въз основа на документи, част от които са различни от
приетите такива по казуса и са с действие, което не включва датата на
процесното деяние.
Неправилен е и вторият решаващ извод на районния съд за несъставомерност на
деянието от обективна страна.
Фактическият състав на санкцията по чл.53, ал.1 от ЗП във вр. с чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП предполага движение на извънгабаритно и/или тежко ППС в
обхвата на пътя без разрешение. Касае се за дейности от специалното ползване на
пътищата.
Съгласно СРМПС част I и II и измерванията на място от контролните органи, движението е осъществено с
тежко ППС по см. на чл.3, т.2 във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ и т.4, б.“а“ от Наредба
№11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /обн. ДВ,
бр.65/24.07.2001г., изм. и доп./, чиято допустима максимална маса е по-голяма
от стойностите по чл.6 във вр. с чл.3,
т.1 от Наредбата. Видът на превозното средство като ППС по чл.3 от Наредбата го
определя като извънгабаритно по дефиницията на §1, т.1 от ДР на Наредбата.
Измерените при проверката натоварванията на осите на ППС и масата до 45т. правят
приложимо правилото на чл.14, ал.3 от Наредбата, съгласно което за движение на
ППС е необходимо разрешение във вид на квитанция за платени пътни такси. На
основание чл.8, ал.5 от Наредбата
разрешението включва заплащане на дължимата такса за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II, където се намира чл.7. Така, за процесното ППС заплащането на такса е дължимо
за превишаване на разстоянието между осите над 1.3м и натоварване на осите
съответно над 24т. и на единичната ос – над 11.5т. Представената квитанция
касае заплащане на такси за превишаване на максималните показатели по чл.7 от
Наредбата в рамките на 30% по чл.14, ал.3 от същата, което обаче е по-малко от превишаването,
констатирано от проверяващите органи. Т.е. установеното превишаване, което е в
рамките на процентите по чл.14, ал.3 от Наредбата, не се включва в разрешените
параметри по квитанцията за платени пътни такси. Следователно, движението на
ППС е осъществено от дееца без разрешение във вид на заплатена такса за
действителното натоварване на превозното средство.
Изложеното налага на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК решението на
районния съд да се отмени.
Решавайки спора по същество по см. на чл.222, ал.1 от АПК, касационният съд
ще измени НП. Наложената глоба в размер на 3500лв. е незаконосъобразна като
нарушаваща правилата на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН и несъответна с целите на
наказанието по чл.12 от ЗАНН. Глобата не е съобразена с имотното състояние на
нарушителя и обстоятелствата при извършване на нарушението. Продължилото
движение на ППС след съставяне на АУАН следва деянието, поради което не може да
служи като отегчаващо вината обстоятелство. Изложеното мотивира касационният
съд да измени НП, намалявайки размера на глобата до минималната такава от
1000лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №399/08.11.2019г. по а.н.д. №656/2019г. на РС - Дупница и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
НП №6013/13.03.2019г. на началник отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на Р.Г.Е. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП във вр. с
чл.37, ал.1, т.3 от Наредба №11/03.07.2001г. за МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл.53, ал.1 от ЗП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 3500лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1000лв.
/хиляда лева/.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.