МОТИВИ: Срещу подсъдимия Д.Р.А.,***,  е внесен обвинителен акт в ОС-Габрово, с който му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 3, предл. второ във вр. с ал. 1 от НК.

Същият е предаден на съд за това, че  през периода 18.09.2013 г - 26.09.2013г. в гр.Габрово, в Акушеро-гинекологично отделение на  МБАЛ ”Д-р Тота Венкова” АД-Габрово, поради немарливо  изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - изпълнение на функции на завеждащ "Акушеро-гинекологично отделение на МБАЛ "д-р Тота Венкова" АД - Габрово, съгласно  Наредба № 16 от 21.08.1996 година за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения /ДВ бр.76/06.09.1996 г./ и при упражняване на лекарска професия, съгласно Наредба №32 от 30.12.2008г.,за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология /ДВ. бр.6/23.01.2009 г, отм.ДВ бр.66/08.08.2014 г./ и Медицински стандарт по „Акушерство и гинекология”, приет с нея, при престоя на Д.Н. *** в отделението, при независимо съпричиняване с д-р С.М.К. акушер-гинеколог с призната специалност "Акушерство и гинекология" в МБАЛ "д-р Тота Венкова" АД, нарушил:

А. През периода 18.09.2013 г. - 26.09.2013 г. като завеждащ "Акушеро-гинекологично отделение" на МБАЛ "д-р Т.Венкова" АД - Габрово:

1. Чл.80 от Закона за здравето / обн.ДВ бр.70/10.04.2004г./ във връзка с правилата за добра медицинска практика и Медицински стандарт "Акушерство и гинекология", утвърден с Наредба № 32 от 30.12.2008 г., както следва:

- Глава XXVII т.2.3.2.4.; 2.6; 2.7  - не изискал от подчинените му лекари в отделението да определят числен израз на pelvis skore на родилката и описание на компонентите му, да бъде направена прогноза за раждане и план за акушерско поведение, които е следвало да бъдат попълнени при постъпването на раждащата жена в стационара;

2. Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред в АГО на МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД

а) т.1/в/, т.1/ж/ и т.5/д/:

- допуснал лоша организация и занижен контрол  в цялостната дейност на отделението, които включват изискване да осигурява извършване на регулярни колегиуми и въпреки данни за преносена бременност на родилката Д.Н.М. не предизвикал обсъждане с лекарите в отделението на състоянието й до сутринта на 26.09.2013 година;

- не упражнявал контрол за своевременно и пълно отразяване на всички резултати в медицинска документация относно родилката  Д.Н.М. /непълни записвания, липса на точно отразяване на проведените функционални окситоцинови тестове

- въпреки проведените четири ФОТ /в противоречие с добрата медицинска практика допускаща до три ФОТ/, не провел адекватно обсъждане с лекарите в отделението и пристъпване към оперативно родоразрешение;

- не упражнил контрол върху изпълнение на месечния график на дежурствата в отделението и своевременно явяване на работа  /на 26.09.2013г. за първа смяна вместо определения д-р И.М. постъпила д-р С.М.К., която се явила със закъснение, около 9.00 часа, вместо в 8.00 часа/;

б)точка 5.4 от раздел „Алгоритми за работа в АГО”  в частта на точка ІІ /7/

- не изпълнил вменените му задължения за вземане на достатъчни мерки за борба с вътре болнични инфекции, като допускал преминаване и влизане на външни лица в отделението, без да се спазят изискванията за обличане на чиста престилка и обуват еднократни калцуни, което  е създало предпоставка за възникване на вътрешно болнична инфекция на родилката Д.Н.М..

Б. За периода от 20.00 часа на 25.09.2013 година до 08.00 часа на 26.09.2013 година като дежурен  акушер-гинеколог с призната специалност "Акушерство и гинекология", утвърден с Наредба №32 от 30.12.2008 година, както следва:

- глава I  т.3 и т.4 - не извършил хирургическа медицинска дейност и не оказал медицинска помощ при условия на спешност на родилката Д.М., въпреки, че по време на цялото му дежурство  имал информация за влошеното и състояние, не извършил лекарски преглед, въпреки оплакванията й от висока температура, втрисане и задух, а вместо това давал нареждания за лечение по телефона;

- глава XII т.2.2.1 т.3.1.1, - не разпознал спешен случай при раждане  и не сложил началото на медицински грижи чрез оперативно родоразрешаване, въпреки осъществените повече от три ФОТ и високата телесна температура поддържана тогава от Д.Н.М.; не извършил цялостно поемане на АГ частта в овладяването на спешно състояние;

т.3.3.1.1. - не отчел, че се касае за бременност /раждане/ с повишен и реализиран риск и не направил антепартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис.

- Глава XIX т.7.1.1.2.1. - спешно не организирал и осъществил родоразрешение , чрез спешно цезарово сечение, а вместо това в 7.00 часа на 26.09.2013г. в края на дежурството му записал в Историята на бременност и раждане на Д.Н.М. извършване на „евентуално оперативно родоразрешение”;

- Глава ХХ т.5.9.6. - не отчел заплахата за здравето на бременната и плода при преносеността на плода;

2. Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в АГ отделение на МБАЛ "д-р Тота Венкова" - Габрово т.3 и т.7 - не извършвал системно наблюдение на родилката Д.Н.М., не отчел състоянието й както и промените настъпили в него по време на дежурството му

като причинил смъртта на повече от едно лице - на 26.09.2013 година в Неонатологично отделение на МБАЛ "д-р Тота Венкова" АД - Габрово  на новороденото бебе А.С.И. и на 04.10.2013 година в "Университетска болница за амбулаторно лечение "д-р Г.Странски" - Плевен на Д.Н.М..

 

Срещу подсъдимата С.М.К.,***,  е внесен обвинителен акт в ОС-Габрово, с който и е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 3, предл. второ във вр. с ал. 1 от НК.

Същата е предадена на съд за това, че   на 26.09.2013г. в гр.Габрово, в "Акушеро-гинекологично отделение" на МБАЛ”Д-р Тота Венкова”АД-Габрово, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- упражняване на лекарска професия, съгласно Наредба №32 от 30.12.2008г., /ДВ бр.6/23.01.2009 г., отм.ДВ бр.66/08.08.2014 г. и Медицинския стандарт "Акушерство и гинекология" приет с нея, като акушер-гинеколог с призната специалност "Акушерство и гинекология", при водене на раждане на Д.Н. ***, при независимо съпричиняване с д-р Д.Р.А., като завеждащ "Акушеро-гинекологично отделение" на МБАЛ "д-р Т.Венкова" АД-Габрово и лекар в него, нарушила:

чл.80 от Закона за здравето/ обн.ДВ бр.70/10.04.2004г./ във връзка с Правилата за добра медицинска практика и  Медицински стандарт по „Акушерство и гинекология”, утвърден с Наредба №32 от 30.12.2008г., както следва:

- Глава XII т.2.2.1, т.2.2.5.8.15 и т.3.1.1, като не разпознала спешен случай при раждане и не сложила началото на медицински грижи чрез оперативно родоразрешение; не разпознала състоянието на плода ante partum и не предприела действия за овладяването му, не извършила цялостно поемане на АГ частта в овладяване на спешно състояние;

т.3.3.1.1. - не отчела, че се касае за раждане с повишен и реализиран риск и не направила антепартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане  на кардиотокографски запис.

- Глава ХІХ т.7.1.1.2.1. -  въпреки указанието на завеждащия АГО  на МБАЛ "д-р Тота Венкова" АД - Габрово д-р Д.Р.А. за „евентуално оперативно родоразрешение” спешно не организирала и осъществила родозразрешение чрез спешно цезарово сечение;

- Глава ХХ т.5.9.6. - не отчела заплахата за здравето на бременната и плода при преносеността на плода.

2. Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в МБАЛ "д-р Тота Венкова" АД , чл.72 ал.1 т.4 - като лекар в Акушеро-гинекологично отделение при воденето на раждането на Д.Н.М. на 26.09.2013 година, въпреки влошеното състояние на родилката не се консултирала с други лекари от отделението;

3. Правилника за устройство, дейност и вътрешен ред на АГ отделение, в частта за лекар ординатор в него:

- т.5 - не обсъдила със завеждащия отделението състоянието на Д.М. и воденето хода на раждането;

4. Задълженията си по Длъжностна характеристика на лекар акушер-гинеколог в АКО - не изпълнила указаното от завеждащия Акушеро-гинекологично отделение на МБАЛ "д-р Т-.Венкова" АД - Габрово д-р Д.Р.А. за "...евентуално оперативно родоразрешаване" на бременната Д.Н.М., записано  на 26.09.2013 година в 7.00 часа в Историята за бременност и раждане

като причинил смъртта на повече от едно лице - на 26.09.2013 година в Неонатологично отделение на МБАЛ "д-р Тота Венкова" АД - Габрово  на новороденото бебе А.С.И. и на 04.10.2013 година в "Университетска болница за амбулаторно лечение "д-р Г.Странски" - Плевен на Д.Н.М..

 

Подсъдимият Д.А. се явява пред съда лично и с упълномощените от него защитници адв.Г. от САК и адв. Г. ***. А. заявява, че е получил препис от обвинителния акт  и разпореждането за предаване на съд и разбира повдигнатото му обвинение. Не се признава за виновен  и изразява съжаление за случилото се. Подсъдимият прави собствен задълбочен и обширен анализ на доказателствата по делото, като този анализ е повече в качеството му на лекар-специалист, а не на подсъдим, изразява категоричната си убеденост, че не е нарушил служебните си и лекарски задължения и  не е налице пряка причинна връзка между неговото поведение и смъртта на Д.М. и нейния син А.. Подсъдимият прави искане да бъде признат за невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Защитниците на подсъдимия А. анализират събраните по делото доказателства и навеждат доводи в подкрепа на становището си, че подсъдимият не е извършил престъплението за което е предаден на съд и правят искане същият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Адв.Г. счита, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на закона, тъй като обвиненията и по отношение на двамата подсъдими са неясно формулирани, противоречиви и нарушават правото им на защита. Счита, че разследването по делото не е било обективно, всестранно и пълно, тъй като не са разследвани действията на лекарите в болницата в гр.Плевен, където е починала Д.М.. Счита, че повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия А. не е доказано по безспорен и положителен начин. Спира се подробно на всяко едно от посочените нарушения от представителя на обвинението по отношение на подзащитния му. Смята, че не е било задължение на д-р А. да определи „pelvis skore” на бременната М. и план за акушерско поведение, тъй като не той, а д-р А. е приела жената в отделението. На следващо място обръща внимание, че решението за ремонт на болницата не е било в правомощията на подсъдимия А. и същият е направил нужното за ограничаването на преминаването на външни посетители. В тази връзка защитникът напомня, че Д.М. е била носител на метицилин резистентен стафилококус ауреус, който е външен причинител за здравното заведение и по делото не е установено по какъв начин пострадалата се е заразила с него. Счита, че действията на неговия подзащитен са в синхрон с разпоредбите касаещи провеждането на редовни визитации, обсъждане състоянието на бременните жени и консултации със съответни специалисти при нужда. Обръща внимание, че при проведените два ФОТ-а от подсъдимия А. не се е установило страдание на плода на М.. Оборва твърденията на прокуратурата, че към момента на нощното дежурство на подсъдимия А. на 25 срещу 26 септември 2013 е било налице състояние на спешност по отношение на М.. Спешност за родоразрешение на същата било възникнало чак при постъпването на работа на подсъдимата К.. Защитникът анализира част от събраните доказателства и отново достига до извода, че не е  налице пряка причинна връзка между поведението на подсъдимия А. като завеждащ АГО и лекар и настъпилата смърт на Д.М. и на нейния син А. и прави искане същият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Адв.Г. в пледоарията си по същество отново прави искане за приложение на принципа „non bis in idem” и прекратяване на наказателното производство срещу неговия доверител, като развива тезата си на база анализ на ТР №3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС, на разпоредбата на чл.4 от Протокол 2 от Европейската конвенция на правата на човека и на критериите Енгел. В тази връзка защитникът анализира и административнонаказателното производство развило се срещу неговия доверител на база съставен констативен протокол от „Медицински одит” на 10.10.2013г. и издадените въз основа на него АУАН №А 27-308 от 24.10.2013г. и Наказателно постановление № 27-308 от 07.11.2013г. с което е наложено административно наказание на подсъдимия А.. На второ място адв.Г. също прави възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт. Оборва с факти и доказателства тезите изложени в обвинителната пледоария на прокуратурата, като се позовава на собствен анализ на събраните по делото доказателства. Защитникът прави искане подсъдимият А. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като алтернативно прави искане ако съдът приеме, че е виновен, да се приложи разпоредбата  на чл.66 от НК и да не бъде лишаван Д.А. от лекарски права. В подкрепа на това искане сочи следните смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало на подзащитния му, фактът, че той е отличен специалист и ако бъде лишен от лекарски права ще бъде ощетена болницата от липсата на кадри в АГО. Защитникът прави алтернативно искане за приложение на чл.123 ал.4 от НК, а именно, че подсъдимият като деец е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.

 

Подсъдимата С.К. се явява лично пред съда и с упълномощения от нея защитник адв.Т. от САК. Подсъдимата заявява, че е получила препис от обвинителния акт  и разпореждането за предаване на съд и разбира повдигнатото и обвинение. Не се признава за виновна по същото и изразява съжаление за случилото се. Счита, че ако  е предприела родоразрешение на Д.М. чрез секцио, това нямало да помогне на родилката и на бебето и да оцелеят.

Адвокат Т.  анализира събраните по делото доказателства и прави искане подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение. Излага доводи в подкрепа на тезата си, че за настъпването на вредоносния резултата – смъртта на родилка и нейното бебе, причината се крие в пропуски от организационен и медицински характер в МБАЛ-Габрово. Като такива сочи - липсата на лекуващ лекар, редът за достъп до отделението и цялостната организация на работата в него. Защитникът отново обръща внимание на факт, че Д.М. е починала в болницата в гр.Плевен, налице са пропуски в работата на лекарите от това лечебно заведение посочени от медицинските експертизи и  поради това разследването е следвало да се води от ОП-Плевен. По отношение на подсъдимата К. счита, че тя при пристигането си не е имала достатъчно информация за състоянието на родилката М., раждането било вече в ход и тя нямала основание да премине към оперативно родоразрешение. Адв.Т. не приема вписаното от подсъдимия А. в ИБР „евентуално родоразрешение” за задължително разпореждане. Според защитникът д-р К. е била изправена пред една динамична обстановка и подходът и за раждане по естествен път бил правилен. Този свои извод адв.Т. подкрепя с произволно избрани от него доказателства. Защитникът счита, че по отношение на нито едно от нарушенията посочени в обвинителния акт от прокуратурата и касаещи поведението на неговата подзащитна не са посочени и събрани доказателства.

По делото като частни обвинители са конституирани С.И.И. в качеството му на съжител на покойната Д.М. и баща на покойния си син А. И. и баща и законен представител на малолетната И.С.И. / дъщеря на Д.М./ и Н.С.М. и Н.С.М. - родители на починалата Д.Н.М..

         Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия Д.Р.А.  по чл.123, ал.3 предл.2-ро във връзка с ал.1 от НК. Прави искане същият да бъде осъден за престъплението за което е предаден на съд. Счита ,че събраните по делото доказателства напълно подкрепят изложеното в обвинителния акт, поради което не ги анализира отново и излага установената от него фактическа обстановка. Без да анализира наличието на смекчаващи и отегчаващи вината доказателства, представителят на обвинението прави искане на подсъдимия А. да му се наложи наказание лишаване от свобода над минималния размер предвиден за конкретното престъпление в закона, което да изтърпи реално, както и да бъде лишен да упражнява лекарска професия.

         Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение  и по отношение на подсъдимата С.М.К.  по чл.123, ал.3 предл.2-ро във връзка с ал.1 от НК. Счита, че събраните по делото доказателства напълно подкрепят изложената фактология в обвинителния акт, поради което не ги анализира отново. По отношение на подсъдимата К. представителят на обвинението смята, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, критично отношение към извършеното и дадените обяснения и прави искане подсъдимата  да бъде осъдена за престъплението за което е предадена на съд, като й се наложи наказание лишаване от свобода,  при условията на чл.66 от НК, както и да бъде лишена от правото да упражнява лекарска професия.

Адв.Б. – повереник на частните обвинители   се придържа към становището на прокурора по отношение на установената фактическа обстановка, прави искане подсъдимите да бъдат осъдени за извършеното от тях престъпление, за което да им се наложи подходящо наказание и да се присъдят направените от нейните клиенти разноски.

Частните обвинители: С.И., Н.М. и Н.М. поддържат становището на адв.Б.  и искат да бъде постановена справедлива присъда.

 

                Въз основа на обясненията дадени от двамата подсъдими и показанията на разпитаните свидетели преценени в съвкупност със събраните по делото писмени доказателства, заключенията на съдебномедицинските експертизи и веществените доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

През месец септември 2013г. подсъдимите работели като лекари – акушер –гинеколози в АГО на МБАЛ”Д-р Тота Венкова”АД-Габрово.

От 03.01.2011г. подсъдимият А. заемал длъжността Началник на Акушеро-гинекологично отделение в лечебното заведение, тогава бил запознат и с възложените му задължения и права по длъжностна характеристика. Подсъдимият завършил медицина през месец септември 1984г. в Институт по медицина и фармация-Букурещ и  имал призната специалност по акушерство и гинекология, считано от 04.02.1988г. от Букурещ –СРР. Д-р Д.А. имал  магистърска степен по „Диагностична лапароскопия в гинекологията”-1-во ниво от 26.03.2010г. от МУ-Плевен., а от 21.01.2011г. и за 2-ро ниво. Същият има множество квалификации между които: ехографска и доплерова диагностика, колоноскопия и деструктивно лечение на преканцерозите на маточната шийка, участвал в редица републикански и международни медицински форуми и специализации.

По силата на трудов договор № 234/1982 година и допълнително споразумение № 598/30.10.2012 година  подсъдимата С.М.К. работела, като лекар акушерство и гинекология в Акушеро-гинекологично отделение в МБАЛ "д-р Тота Венкова" АД - Габрово. С правата и задълженията си по длъжностна характеристика същата е запозната на 26.01.2011 година. Подсъдимата К.  завършила Висшия медицински институт в гр.Превен през 1982г., а от 1991г. придобила специалност акушерство и гинекология, като има следните квалификации: гинекологична ендокринология, ехографска диагностика.

Двамата подсъдими са висококвалифицирани медицински специалисти и  имат продължителен стаж и опит, като лекари акушер-гинеколози.

През 2013 година в АГО на МБАЛ –Габрово се водели  следните книги: Журнал за рапорт на медицинските специалисти от АГ отделение започнат на 13.08.2013г., завършен на 25.10.2013г. В него се отбелязват назначенията при визитация, касаещи медицинските специалисти;  Журнал за рапорт на лекарите в АГО, започнат на 08.08.2013г и завършен на 02.12.2013г. в който се вписват новопостъпилите пациенти, пациентите под наблюдение, проведените консултации, преведените и починали пациенти; Тетрадка за лекарски назначения в която се вписват разпорежданията на дежурния лекар за назначеният през следващия ден.

През 2013г. Д.М. от гр.Габрово забременяла с второто си дете и направила избор,  бременността й  от третия месец да се наблюдава от д-р А.А., който имал регистрирана частна практика. Към този момент д-р А. работел като лекар-ординатор в АГО на МБАЛ-Габрово, а към момента на разглеждане на настоящото дело е завеждащ на отделението. Свидетелят определил термин на раждане на Д.М. на 09.09.2013г. На тази дата жената посетила  кабинета на д-р А., той я прегледал, установил, че плацентата й старее и препоръчал  ако няма признаци на раждане през следващите два-три дни, да постъпи в АГО на МБАЛ-Габрово.

На 12.09.2013г. Д.М. постъпила в АГО на МБАЛ”Д-р Тота Венкова”-Габрово, като била приета от дежурната тогава  д-р Т.А.-И.- лекар-гинеколог. При постъпването, пациентката била прегледана и  д-р А.-И. попълнила   История на бременност и раждане /ИБР/.  В него отразила състоянието на бременната жена, установеното от нея хронологично преносване, както и параметрите на   „pervis skor”, като описала същия с думи, но без да отрази числения му израз. Изготвеното ИБР съдържало всички необходими реквизити с изключение на план за лекарско поведение. М. постъпила в отделението с диагноза „преносена бременност”, като същата решила да не заплаща за избор на екип и раждането и да се осъществи от съответния дежурен лекар.

Към този момент, подсъдимият А. в качеството му на завеждащ АГО в МБАЛ-Габрово осъществявал оперативното ръководство на отделението. Пациентите в него се наблюдавали от дежурния лекар, тъй като щата не позволявал в отделението да има лекуващ лекар. По време на престоя на М.  се осъществявали визитации сутрин от дежурните лекари, дежурната акушерка и старшата акушерка и следобед от дежурния лекар. При тези визитации формално се обсъждало състоянието на пациентките. Всеки от лекарите, който бил поел  ангажимент към някоя от бременните жени и обръщал специално внимание. Към останалите пациентки, медицинските лица имали рутинно поведение. Дежурният лекар се интересувал дали бременните жени имат оплаквания и по негова преценка се предприемали съответните медицински процедури.

През този период  се извършвал ремонт в АГО на МБАЛ-Габрово. Вратите на отделението не се заключвали и през отделението се случвало да преминават външни лица. Ремонта обаче бил организиран така, че бременните жени да нямат контакт с лицата извършващи ремонт. На пациентките било разрешено да се движат на територията на болницата  и да излизат в парка. В редки случай им било разрешавано да напускат територията на болничното заведение. Еднократно на Д.М. и на св. Ц.Ц.,  д-р Б. разрешил да посетят домовете си, за да видят децата си. Д.М. живеела в близост до болницата и се прибрала с личните си дрехи и без да ползва превозно средство. Случвало се също, външни за отделението лица да влизат при бременните жени. Ражданията се извършвали в родилна зала и в т.н. изолатор / зала, в която обичайно раждали неосигурени жени/. В случай ,че се налагало да бъдат извършени повече от две раждания, трябвало да се ползват операционни зали на други отделения.

В периода от 12.09.2013г. до 25.09.2013г. на Д.М. неколкократно бил извършван функционален окситоцинов тест. Процедурата представлявала вливане на медикамент, който стимулирал маточни контракции при които се проверявала поведението на плода при стрес и готовността на матката за  раждане. Наблюдаващият лекар отчитал налице ли е страдание на плода и подготвен ли е същия да излезе от утробата на майката. На  бременната Д.М. били проведени четири ФОТ-а, съответно на  16.09.2013г. от д-р А., на 20.09.2013г. и на  23.09.2013г. е проведен трети ФОТ от д-р А.. При всеки от трите теста били отчетени добри сърдечни тонове на плода. За теста на 23.09.2013г. М. споделила с майка си, че била оставена сама, ръката и се подула и теста бил негоден. При приемането на Д.М. в отделението, същата била с диагноза „хронологично преносена бременност”. Въпреки проведените три функционални окситоцинови теста и продължителния период на престой в отделението на М., не било инициирано обсъждане на състоянието й както от дежурните лекари, така и от завеждащия отделението  Д.А., съобразно правилата на добрата медицинска практика. След третия тест не били предприети мерки М. да бъде родоразрешена, за да се избегнат усложнения за живота и здравето на плода и родилката, вследствие на продължителното преносване. По отношение на Д.М. никой от лекарите не проявявал специално отношение, тъй като същата отказала да избере и да заплати за екип. Жената не получавала от медицинските лица в отделението достатъчно информация за състоянието си, тревожела се за  бебето и споделяла за това с близките си.Те настоявали да говори с лекарите  по тези въпроси. След третия тест, бременната жена помолила завеждащия отделението да бъде оперативно родоразрешена. Той обаче и обяснил, че това е въпрос на лекарско решение и   предположил, че термина  е сгрешен. Съгласно правилата в АГО на МБАЛ-Габрово, сутрин в 6.00 часа и вечер 16.30 часа следвало да се измерва температурата на всички пациенти. Това не винаги ставало под контрола на дежурния медицински персонал. И при двете измервания на температурата на  25.09.2013г. Д.М. нямала температура. На 25.9.2013г. подсъдимият бил дежурен в отделението и провел, планирания от предходния ден, четвърти ФОТ на М., при който отново  не било отчетено страдание на плода, нямало индикации за раждане, данните били добри. ФОТ-а преминал към индукция, а именно инициране на раждане чрез медикаменти, която не приключила с раждане по естествен път или чрез секцио, каквито били правилата на добрата медицинска практика. След проведения ФОТ, дежурната акушерка св.К.Я. свалила абоката от ръката на Д.М. и направила компрес с риванол. Подсъдимият А. в качеството си на завеждащ отделение и на дежурен лекар отново не инициирал обсъждане на състоянието на М. и не предприел оперативно родоразрешение въпреки продължителния престой на жената в отделението, проведени четири окситоцинови теста и липсата на родова дейност. През този период лявата ръка на Д.М. била силно оточна вследствие възпаление възникнало от системното поставяне на абокат  при извършените вливания. Подсъдимият А. не обърнал внимание и на това състояние на М..

Същата вечер, след 18.30 часа,  св.С.И.- съжител на Д.М. я посетил в болницата. Тя му съобщила, че не може да излезе да се видят, защото има температура, болят я ръцете и се чувства  отпаднала. Двамата се срещнали в стаята на Д., където жената отново споделила тревогите си за бебето.

През нощта на 25/26.09.2013г. д-р Д.А. бил дежурен в отделението. Около 19.30 часа, стаята на дежурната акушерка Н., посетила Д.М. и съобщила, че има температура от 38.3 градуса и, че лявата и ръка е зачервена, отекла и болезнена. В този момент там бил подсъдимия, който разпоредил на св.Н. да направи компрес с риванол на ръката  и да постави на пациентката една ампула аналгин, тъй като счел ,че температурата е от развилия се тромбофлебит на ръката. Подсъдимият не изпълнил задълженията си да прегледа М., да разбере какви оплаквания има и да се опита да установи каква е причината за повишената температура. Не предприел пълноценно диагностициране на пациентката и не обмислил план за акушерско поведение, въпреки, че знаел, че същата с продължително преносване и е в отделението  от 12.09.2013г. През нощта около 01.30 часа М. съобщила на св.Н., че отново има температура. Температурата била измерена на 39.5 градуса. Св.Н. се обадила по телефона на подсъдимия А. и го уведомила, че Д.отново има температура. Той разпоредил да и бъде поставена още една ампула аналгин и казал „ще я видя”. В този момент подсъдимият А., участвал заедно с пристигналия по-рано д-р Б. в оперативно родоразрешение на   С.Р. Д., която чрез Секцио Цезарея родила в 3ч и 10 мин здраво дете. На 26.09.2013г., преди оперативното родоразрешение на Д., бил извикан за консултация дежурния интернист - д-р Ш.. Подсъдимият не поискал от същата да консултира М. и самия той не я прегледал. Не  направил антепартална оценка на рисковете за майката и плода, както и не назначил кардиотокографски запис, не обсъдил с колегата си д-р Б. състоянието на Д.М. и нуждата от оперативно родоразрешение. В същият момент в изолатора на отделението, д-р А. израждал М.К.А., която на 26.09.2013г. в 1ч и 50 мин. родила здраво дете. През това време свидетелите Б. и А. не били по график на работа, но пристигнали след като били извикани от пациентки, към които били поели ангажимент да ги изродят. Около 4.00 -5.00 часа сутринта св.Б. си тръгнал.

В 6.00 часа сутринта на 26.09.2013г., Д.М. се оплакала от затруднено дишане и св.Н. отбелязала в температурния лист  / стр.27, том.1, папка 7/ ,че същата има 38 градуса температура, а в 07.00 часа  била измерена температурата от 37.8 градуса и вписана в ИБР.

 Подсъдимият А. прегледал М., назначил изследвания, като вписал в ИБР на пациентката: ” С молба за консултация с интернист предвид евентуално оперативно родоразрешение” с което изразил мнението си, че смята ,че М. евентуално трябва да бъде изродена по оперативен път. На св.Н. и на дежурната акушерка св.Н.М. разпоредил  да подготвят М. за „секцио”. Подсъдимият поискал М. да бъде прегледана от дежурния интернист във Вътрешно отделение на МБАЛ- д-р Р.Ш., поради  предстоящо оперативно родоразрешение. В журнала за рапорт на лекарите в АГО за дежурството на 25/26.09.2013г. подсъдимият вписал:”Д.37,7- извикан интернист и кардиолог”. В журнала за рапорт на медицинските специалисти дежурната акушерка Н. вписала: „В 19.30 температура 38, 4, даден аналгин, в 1.30 температура 39,5, в 6ч. температура37,8, оплаква се от задух, информиран дежурен лекар/ последното е изписано с по-тъмен химикал и създаващо впечатление за дописване/”. В същият рапорт св.Н., въпреки твърдението и пред съда ,че подсъдимия А. и разпоредил да подготвя М. за „Секцио” вписала следното: ”Жени за подготовка за оперативно лечение няма”.

При прегледа на М. в 7.30 часа, д-р Ш. се притеснила относно белодробния статус на пациентката, жената имала задух, дишането и било отслабено имала и влажни хрипове, болки в лявата гръдна половина, температура от 39 градуса. Свидетелката се усъмнила, че жената развива белодробна емболия и назначила изследвания,  антибиотик и поискала пациентката да бъде консултирана с кардиолог. Д-р Ш. забелязала, че момичето има превръзка на лявата ръка на доста широк участък. По време на прегледа на Д.М. присъствал д-р А. и тогава за първи път между двамата лекари се провело известно обсъждане на състоянието на пациентката. Св.Ш. забелязвайки, че бременната жена има дълъг престой в отделението импулсивно попитала подсъдимия, защо секциото не е направено до момента.

След прегледа на д-р Ш.,  подсъдимият А. се явил на сутрешен рапорт при Изпълнителния директор на МБАЛ-Габрово – д-р С.. Там  докладвал, че има бременна жена с температура и че същата ще бъде оперативно родоразрешена. Не съобщил за становището си, че жената  има тромбофлебит на лявата ръка, както и не съобщил какъв е произхода на фебрилитета.

След рапорта, подсъдимият се върнал в отделение, за да предаде дежурството на  д-р Б., който в 8.00 часа на 26.09.2013г. застъпил първа смяна по график. Св.Б. уведомил подсъдимия, че д-р К., която трябвало да застъпи на 12 часово дежурство се е обадила по телефона да предупреди, че ще закъснее за работа. Подсъдимият А. съобщил на св.Б. за състоянието на М. и му казал да предаде на подсъдимата К., че евентуално следва да пристъпи към оперативно родоразрешение. Разпоредил му да вземе от М. Цервикален секрет. Свидетелят Б. твърди, че в този момент не са се задълбочавали за причината за състоянието на М., просто не било ясно от какво е температурата. Подсъдимият не изчакал пристигането на работа на д-р К.  и си тръгнал без да и предаде лично дежурството и да и даде указания за по нататъшното поведение спрямо бременната Д.М.. Д-р Д.А. не изпълнил задълженията си като ръководител на отделението и като лекар сам да поеме отговорност и да пристъпи към родоразрешение на проблемната вече пациентка. Същият не дал ясни указания на помощния медицински персонал за това за какъв вид раждане следва да подготвят М.. 

В 9.10 часа кардиологичния преглед на Д.М. извършил д-р А.А.- брат на подсъдимия А.. Той назначил изследване АКР / алкално киселинен статус/, и дидимер, за да се изключи белодробна емболия. Установил лек оток на лявата ръка. Пред него пациентката нямала оплаквания и само половин час след прегледа на д-р Ш. той не установил нищо необичайно в състоянието на бременната жена. Препоръчал да се изчака родоразрешение до получаване на резултатите. След като изследванията били готови,  св.Б. ги занесъл на кардиолога, за да се изключи белодробна емболия.

Подсъдимата К. се явила на работа в 9.10 часа  и заедно с  д-р Б. провели сутрешна визитация в 9.30 часа. Той и съобщил, че през нощта Д.М. е имала температура, че е извършена консултация с дежурния интернист и че „началникът е препоръчал евентуално оперативно родоразрешение, ако се налага”. До този момент подсъдимият А., като началник отделение не потърсил подсъдимата К., за да я уведоми за състоянието на проблемната бременна жена Д.М., както и за това какво следва да предприеме по отношение на нея.

В 9.30 часа подсъдимата К. прегледала М. в присъствието на д-р Б., установила, че жената има родилна дейност,  решила да предприеме раждане по естествен път. При вземането на това решение подсъдимата не съобразила, че М. е  с диагноза „преносена бременност”, че е в отделението от 12.09.2013г., както и с обстоятелството, че от предната вечер жената е с висока температура и оплакване от задух, които симптоми са с неустановен произход. Подсъдимата К. не потърсила по телефона подсъдимия А. в качеството му на началник отделение, за да обсъди с него състоянието на Д.М. и намерението си да пристъпи към раждане по естествен път. Изпратила Д.М. да се разхожда в коридора, защото имала болки и отделила внимание на друга бременна жена, която в момента била включена на ФОТ. В 10.30 часа подсъдимата К. спукала околоплодния мехур на М. и  изтекли гъсти, оскъдни, зелени околоплодни води, което сочело на страдание на плода и биологично преносена бременност. Въпреки това К. не пристъпила незабавно към оперативно родоразрешение, което щяло да доведе до бързо изваждане на плода и възможност да се положат грижи за здравето на майката. В началото на раждането  направили Николаев / слага се глюкоза, витамин С и нофелин/, тъй като тоновете на бебето паднали. Преди влизането в родилна зала М. не била слагана на апарат, като подсъдимата слушала тоновете на бебето на слушалка. Подсъдимата не пристъпила към оперативно родоразрешение и след констатирани децелерации в акушерския мониторен запис. По време на раждането подсъдимият А. неколкократно звънял по телефона на св.Б.,  за да се осведоми за състоянието на родилката и детето. В 13.00 часа се родило бебе от мъжки пол -А., което още в родилна зала било предадено на дежурния неонатолог д-р Б.К.. Св.К. констатирала, че детето е с тежка асфикция, погълнало обилно количество мекониални води, което означавало, че дълго е страдало и предприела интензивни действия за спасяването му.  Виждайки тежкото състояние на детето, св.К. извикала за съдействие св.С.М. – Началник на Неонатологично отделение в МБАЛ-Габрово. При прегледа  д-р М. установила ,че детето е с най-тежката трета степен на асфикция, което за нея значело, че то дълго е страдало, страдало е повече от денонощие.  Двете лекарки продължили да полагат усилия да спасят живота на бебето, въпреки, че състоянието му се влошавало. Извършени били кръвни изследвания на детето , които не показали развитието на инфекци.

След раждането, Д.М. била отведена в стаята си, за да си почине. Тя се обадила по телефона на св. С.И., който веднага отишъл в болницата и двамата се срещнали в Неонатологичното отделение, където им показали бебето и им съобщили, че състоянието му е тежко. Бебето А. И. починало в неонатологично отделение на 26.09.2013г. в 21.45 часа, след престой в болницата от 8ч и 45 минути. Детето е аутопсирано от д-р Р., който е изготвил аутопсионен протокол № 69/2013г./ стр.96,папка 4 от ДП/. От него е видно ,че бебето е починало от масивна, дълбока аспирация на околоплодни води и мекониум.

Около 17.00 часа М. отново се оплакала, че не се чувства добре и има затруднено дишане. След 20.00 часа в АГО бил извикан за консултация д-р В.-дежурен лекар в ОАИЛ. Той прегледал М. и установил на статоскопа, че същата има влажна находка в белите дробове. Жената  била настанена в ОАИЛ. Направен бил скенер на бял дроб, който бил разчетен същата вечер от д-р Д. - специалист по вътрешни и белодробни болести и той установил септично състояние, като предписал включването на по-силни антибиотици и кръвно изследване при което да се изолират бактериите предизвикали сепсис. На Д.М. поставили централен венозен източник и включили  предписаните  антибиотици. Жената била  в тежко състояние. Имала втрисане  и повишена температура. На 27.09.2013г. след разговор с родителите на М. и лекуващия екип, д-р С.-*** извикала от УМБАЛ”Д-р Д.Странски”-гр.Плевен консултант, специалист по анестезиология и интензивно лечение проф.Р.Р.. В следобедните часове той пристигнал в болницата в гр.Габрово и установил това което и лекарите в ОАИЛ вече знаели, а именно, че М. е в тежко общо състояние,  поради инфекция развила се като сепсис. Свидетелят Р.Р. установил, че лечението в МБАЛ-Габрово по отношение на М. е адекватно, но предложил същата да бъде откарана в университетската болница в гр.Плевен, защото там лекарите имали повече опит с такива състояния и апаратурата била на по-високо ниво. В 16.00 часа след съгласие на родилката, същата била транспортирана в УМБАЛ-Плевен, където била приета в клиника по анестезиология и интензивно лечение /КАИЛ/. При изписването на Д.М. от ОАИЛ—Интензивно лечение – при МБАЛ-Габрово е издадена епикриза / стр.13 от папка 3 на ДП/ в която е вписано, че същата е постъпила в АГО с преносена бременност  и по време на престоя в отделение започва фебрилно състояние, вероятно катетърна свързана инфекция от периферен венозен източник и тромбофлебит на лява ръка/. В отделението М. е консултирана с терапевт, кардиолог, пулмолог и хирург. Няма извършена консултация с акушер-гинеколог и не е обсъждана матката, като огнище на развилия се сепсис, както и възможността за оперативно отстраняване на матката, тъй като видно от експертизата лекарите считали ,че инфекцията е вследствие тромбофлебит.

В клиниката по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ-Плевен, Д.М.  постъпила на 27.09.2013г. в септично състояние и двустранно абсцентираща пневмония с остра дихателна недостатъчност. По време на престоя на пациентката в това лечебно заведение било проведено интензивно лечение с широкоспектърни антибиотици и били извършени  консултации с различни специалисти. Такава консултация на 30.09. и на 02.10.2013г. била извършена с доц.д-р Й.П.,*** и Медицински университет-Плевен и републикански консултант. Той прегледал М., преценил, че първоизточника на сепсиса не е в детеродните и органи, няма инфекция на матката и не препоръчал оперативно отстраняване на матката. Изолиран бил и причинителя на сепсиса- Метицилин резистентен стафилококус ауреус. На 04.10.2013г. Д.М. починала.

След извършена аутопсия от свидетелите Д. Петров Д.- доцент в отделението по съдебна медицина на Университетска болница-Плевен и от М.К.-*** и главен асистент в МУ-Плевен  бил съставен аутопсионен протокол наименован –комисийна съдебномедицинска експертиза на труп №146/13 / стр.93 от папка 10 на ДП/.  При първоначалния оглед, медиците установили тежко гнойно-некротично възпаление на белите дробове, неголям възпалителен излив в двете гръдни половини и приели като причина за смъртта на М. остра дихателна недостатъчност  в резултата на тотална, двустранно абсцедентираща и конфлуираща пневмония. Не бил установен оток на ръката на Д.М. и не бил иззет материал за изследване от там. След извършване на хистологично изследване на иззети материали от вътрешните органи се установило, че при М. е налице некротично гноен пуерперален ендометрит. Специалистите считат, че поради тежкото гнойно възпаление на маточната лигавица, септичните тромби в големите кръвоносни съдове  са тръгнали от матката и в резултат на тези тромби е възникнало разсейване на микроби в цялото общо кръвообращение и причиняване на инфекция/сепсис/, която най-ярко е манифестирана в белите дробове. Медиците при извършената аутопсия не са открили друго огнище на сепсис освен матката и считат ,че септичните тромби произхождат от венозната система на матката.

След смъртта на Д.М. било извършено изследване на целия персонал на АГО при МБАЛ-Габрово във външна, акредитирана лаборатория и не се установило някое от лицата да е носител на бактерията предизвикала смъртта на Д.М.- Метицилин резистентен стафилококус ауреус. Не се установила вътрешно болнична инфекция.

На основание Заповед № РД 27/308/08.10.2013г. на Изпълнителния директор на ИА”Медицински одит” към Министерство на здравеопазването в периода 08.10.2013г.-10.10.2013г. е извършена проверка в МБАЛ”Д-р Тота Венкова”АД-Габрово със задача: Изясняване на обстоятелствата по оказаната помощ на родилката Д.Н.М. и настъпилата смърт на майката и новороденото й дете. Проверката е извършена от д-р Б.П. -директор на дирекция в ЕАМО и д-р И.Г.–държавен инспектор в ИАМО. От изготвената докладна записка  / папка 5  от ДП / се установява, че е констатирано нарушение на Медицински стандарт „Акушерство и гинекология” в частта на глава ХХVII от тт.2.3.2.4, 2.6 и 2.7 / липсва определен пелвис скор, прогноза на раждане и акушерско поведение/ в АГО за което е съставен АУАН № А 27-308-1/24.10.2013г. на Изп.директор на лечебното заведение. Констатирано е нарушение и от д-р Д.А. в качеството му на началник Отделение по акушерство и гинекология, на изискванията на чл.71, т.2 от Закона за лечебните заведения, съгласно който „началник отделение планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи”. За това нарушение на подсъдимия А. е съставен АУАН № А27-308/24.10.2013г. и е издадено Наказателно постановление № НП 27-308,07.11.2013г., което е обжалвано от Д.А. *** и в последствие изцяло отменено от състав на Административен съд –Габрово.

На досъдебното производство е изготвена комплексна съдебно медицинска експертиза от вещите лица : доц.д-р М.Г., доц.д-р Р.Х., д-р С. С., д-р Л.Д. и д-р В.  Н./ стр.14 и след. От папка 9, на том 2 от ДП/ със задачи свързани с причините за смъртта на родилката Д.М.. Вещите лица са дали заключение, че Д.М. е починала от полиорганна недостатъчност в резултат от сепсис причинен от стафилококус ауреус. Експертите считат ,че е налице причинно следствена връзка с бременността и раждането. Считат, че източник на инфекцията е възможно да са дихателните пътища, поради наличието на температура и втрисане преди раждането. Приемат обаче, че не е възможно да се изключи като единствен източник на инфекцията –матката. Категорично изключват като източник на инфекцията възпаление в кръвоносните съдове на ръцете. Вещите лица са констатирали некоректно водене на медицинската документация в отделението, небрежно отношение към бременната, липса на обсъждане на нейния случай от лекуващия и лекар и под ръководството на началника на отделението. Приели са, че неправилно е било решението на д-р К. за водене на раждане по естествен път  и при провеждане на Секцио Цезарея е имало голяма вероятност да се избегне смъртта на бебето и на родилката. Констатиран е и съществен пропуск по отношение диагностичното и терапевтично поведение след превеждането на М. в болницата в гр.Плевен. Като такъв вещите лица сочат липсата на своевременна консултация на родилката с акушер гинеколог и своевременно решение за отстраняване оперативно на матката, като основен източник на инфекция. Вещите лица дават заключение, че има допуснати професионални нарушения на всички етапи на медицинско обслужване на Д.М. в болниците в гр.Габрово и гр.Плевен и ако тези пропуски не са били налице е можело да се избегне смъртта на родилката.

На досъдебното производство е изготвена  и съдебномедицинска експертиза от вещите лица доц.д-р М.Г., д-р Р.Т., д-р С.Г., Л.Д. и д-р В.Н. / стр.62 и сл. От папка 9, том 2 на ДП/ със задачи свързани с причините за смъртта на новороденото дете на Д.М.. Вещите лица дават заключение, че бебето А. е родено от „преносена” бременност, тъй като същото е било с жълто оцветена кожа и околоплодни води и има масивно вдишване на мекониум. Вещите лица примат, че състоянието на Д.М. е проследено до 26.09.2013г. и след констатираните децелерации в акушерския мониторен запис неправилно е взето решение за водене на раждане през нормалните пътища.

В съдебно заседание вещите лица поддържат заключенията на горните две експертизи и ги допълват с отговорите на поставените въпроси.

Съдът след изслушване на заключенията на тези две експертизи, както и становищата на вещите лица по допълнително поставените въпроси, констатира, че същите са изготвени от компетентни и квалифицирани вещи лица, но същите са немотивирани и противоречиви. Констатира, че вещите лица нямат единно мнение по редица въпроси, а на част от поставените въпроси при допълване на експертизите в съдебно заседание са на съвършено различно становище от първоначалното. Вещото лице д-р Н. дава противоречиви становища по въпроса колко окситоцинови теста следва да бъдат направени и след кой от тях да се индуцира раждане. Становището на д-р С.Г., д-р Н., д-р Г. и д-р Д. са противоречиви и по въпроса към момента на раждането имало ли е развита инфекция в организма на М.. Противоречиви са мненията на тримата експерти и на д-р Сталянски дали и към кой момент е следвало да се пристъпи към оперативно родоразрешение на 26.09.2013г. Противоречиви са отговорите на въпроса от кой момент е започнало страданието на плода на Д.М. и кога е следвало да се пристъпи към оперативно родоразрешение. Вещите лица отказаха да отговорят на част от въпросите, тъй като касаят сфера извън тяхната компетентност, касаеща специално знания по микробиология и инфекциозни болести. Всички вещи лица са категорични и единни в мнението си, че още при постъпването в отделението по реанимация в МБАЛ-Габрово на Д.М. е следвало да се изиска консултация с акушер- гинеколог. Тази консултация не е извършена своевременно и в УМБАЛ-Плевен. Експертите считат, че единствено своевременното отстраняване на матката на Д.М., като първоизточник на инфекцията би могло да и даде шанс да бъде излекувана. Съдът прие, че така изготвените и допълнени в съдебно заседание експертизи създават неяснота относно изводите на вещите лица. Съдът прие, че двете експертизи са необосновани и възниква съмнение в тяхната правилност. На  основание чл.153 от НПК бе допусната повторна, комплексна, разширена съдебно-медицинска експертиза от осем вещи лица, която обединява въпросите и на двете експертизи, като включи в състава й специалист по инфекциозни болести.

По делото бе представена и изслушана Повторна, разширена, комплексна съдебно-медицинска експертиза изготвена от следните вещи лица: доц.д-р М.А.К.- началник на Клиника по обща и клинична патология в УМБАЛСМ”Н.И.Пирогов”- хабилитирано лице по специалността „Обща и клинична патология”, доц.д-р Н.Г.Ж. – лекар неонатолог в клиника по „Неонатология” към СБАЛАГ- Майчин дом ЕАД- София, проф.д-р М. М.С.-акушер-гинеколог СБАЛАГ „Майчин дом”-София, д-р П.С.С.-специалност „Акушерство и гинекология”, проф.д-р С.Г.М. – специалност „Анестезиология и интензивно лечение” и „Спешна медицина”, д-р Г.Д.Д.- специалност „Хирургия” и „Съдебна медицина”, д-р В.Х.Н. – съдебен лекар и доц.д-р Р.М.Г.- специалист по инфекциозни болести във ВМА-София. Експертите включени в състава на тази експертиза са едни от най-висококвалифицирани лекари в съответните области на медицината с огромен опит при решаването на тежки случаи и безупречна репутация. Вещите лица дават заключение, че причината за смъртта на Д.М. е тежка дихателна недостатъчност, възникнала вследствие на разпространените некротично възпалителни, шокови и тромбоемболични промени в белия дроб. Те са обусловени от стафилококов сепсис във фаза на септичен шок. Септичното огнище е гнойно-некротично възпаление на маточното тяло, асоцирано със септични тромби, станали източник на септично тромбемболии в белите дробове. Настъпилата смърт на Д.М. е в пряка причинно-следствена връзка с бременността и раждането. Експертите приемат, че доказаното септично огнище е гнойно некротичния ендо и миометрит, за който бременността и особено преносената бременност създава предпоставки. Вещите лица считат, че липсват убедителни доказателства за входната врата на бактериалния носител на инфекцията и за причината за високата температура. Становището на експертите е, че е проявена в АГО известна небрежност към пациентката, налице е забавяне в действията след третия ФОТ, липса на адекватно обсъждане и начертаване на план за действие. Считат, че раждането е следвало да бъде предизвикано след третия ФОТ. Считат, че решението на д-р К. да води раждане по естествен път е неправилно, тъй като е довело да забавяне изваждането на бебето с повече от три часа. При Секцио Цезарея шансовете на бебето, а и на родилката да избегнат смъртния случай са били много по-големи.

Експертите са категорични, че УМБАЛ-Плевен е допуснат пропуск  след приемането на Д.М., да се търси ранно и задълбочено причината за установената бактериална инфекция с презумция за наличие посредством хирургически методи инфекциозен фокус. Като основен пропуск експертите приемат  липсата на консултация с акушер-гинеколог веднага след приемането на жената в Университетската болница при който е можело да се установи инфекцията на матката  и да се предприеме отстраняването й. Замъгляването на клиничната картина вследствие третирането на М. със силни антибиотици е довела до погрешна преценка на по-късен етап за състоянието на матката. Категорични са, че М. е била в изключително тежко състояние и единствено отстраняването на матката би и дало шанс да избегне смъртта. Вещите лица считат ,че е  допуснат професионална небрежност и професионални нарушения във всички етапи от пребиваването на М. в болнични заведения. Не е спазен Медицински стандарт по „Акушерство и гинекология”, утвърден с Наредба №32 от 30.12.2008г. в частта на глава 27, т.2.3.2.4, 2.6 и 2.7/ липсва определен пелвис скор, прогноза за раждане и план за акушерско поведение/ в АГО на МБАЛ-Габрово. Считат, че новороденото бебе А. е дете от хронологична и биологична преносена бременност, тъй като раждането започва 17 дни след термина      / 09.09.2013г./, околоплодните води съдържат мекониум, кожата на детето е оцветена с мекониум, пъпната връв е тънка и жълто-зелена и т.н. Експертите смятат, че още на 25.09.2013г. при повишаване на температурата на М. над 38 градуса е следвало да се мисли за бързо родоразрешение, тъй като състоянието и говори за настъпване на инфекциозни усложнения. Ако раждането е извършено своевременно по оперативен път би могло да се предотврати мекониалната аспирация на плода. При масивната мекониална аспирация в белите дробове  на бебето А., която води до хипоксия и исхемия на мозъка и на всички останали органи, проведените реанимационни мероприятия не са в състояние да предотвратят леталния изход на детето. Експертите сочат ,че входната врата е мястото на първичното заразяване с определени бактерии, а септичното огнище е възпаление в определен орган, което персистира и дава разпространение на инфекцията в организма. Двете могат да съвпадат. В конкретния случай входна врата може да бъде ендометритът, кожна инфекция или пневмония, но логичния източник е тежкия възпалителен процес в маточното тяло. При Д.М. източникът на сепсис е системна/ кръвна/ бактериална инфекция с причинител Метицилин-резистентен Стафилококус ауреус, който по дефиниция е вътрешноболнична инфекция. Развитието на  клинична картина на тежък сепсис със септичен шок при М. има в следродовия период. В такъв случай е за предпочитане оперативно родоразрешение. Анализирайки възможните източници на бактериалната инфекция при М. вещите лица достигат до извода, че в конкретния случай няма данни за вътрешноболнична инфекция, тъй като няма изолиран Стафилококус ауреус резистентен на метицилин в друго лице от персонала на отделението. Изолираните стафилококи на лица от медицинския персонал на АГО нямат епидимиологична връзка със стафилокока изолиран в кръвта на Д.М.. Експертите считат, че дългия престой в болница на Д.М. / 14 дена/ повишава риска от инфекция.

Експертите поддържат заключението на горната експертиза в съдебно заседание. Излагат подробни и задълбочени отговори на всички поставени от страните  и съда въпроси. Съдът счита ,че заключението на експертизата е задълбочено, мотивирано и го цени, като правилно и законосъобразно. Съдът констатира, че в голямата си част, отговорите на поставените въпроси се припокриват с тези от заключенията на предходните две експертизи. Съдът не приема възраженията на защитата относно правилността на заключението. Експертизата е изготвена от едни от  най-високо квалифицираните специалисти в страната в областта на медицината. За изготвянето и са нужни специални знания,  поради което след защитата на същата от изготвилите я вещи лица, съдът я цени като обективна и правилна.

Подсъдимият А. частично оспорва така установената фактическа обстановка. Прави цялостен анализ на всички събрани по делото доказателства и на медицинската и научна литература касаеща преносена бременност и родоразрешение чрез секцио Цезарея. Счита, че е изпълнил задълженията си като завеждаш отделение и лекар в АГО при оказване на медицинска помощ на бременната Д.М.. Счита, че смъртта на М. и на нейното бебе не са в пряка причинна връзка с неговото поведение. Изразява мнение, че вина за развилата се инфекция има единствено Д.М., която своеволно напускала болницата и е възможно да се е заразила от дъщеря си, която според подсъдимия страда от бронхиална астма и епилепсия вследствие прекаран остеомелит. Като причина за заразата сочи и факта, че както Д.М., така и други родилки са раждали в изолатора, къде раждат здравно неосигурени жени. Твърди, че след като разбрал от акушерка Н. , че Д.М. има температура, установил, че същата е вследствие на възпалена вена на ръката, разпоредил да и сложат ампула аналгин  и компрес с риванол и отишъл заедно с бременната жена в стаята, за да я прегледа. Описва обстоен преглед на пациентката с конкретно посочени параметри на пулс и кръвно налягане. След като св.Н. в 1.30 часа през нощта на 26.09.2013г. го уведомява по телефона, че М. отново има температура, твърди че я посетил в стаята и отново извършил обстоен преглед, като не установил промяна в състоянието й. Обяснява липсата на вписване в ИБР на последните два прегледа с факта, че не е установил клинична картина, която да налага вписване.  Твърди, че на следващия ден след извършване на необходимите изследвания наредил на д-р Б. да предаде на д-р К. двамата да извършат секцио на М., като оператор да бъде К.. Обяснява, че не е предал лично на подсъдимата К. разпорежданията си, защото бил обиден, че не му се е обадила, че ще закъснее за работа, по-късно бил обиден и от факта, че не изпълнила разпореждането му и не предприела оперативно родоразрешение на М.. На поставени от съда въпроси подсъдимият обяснява също, че сутринта на 26.09.2013г. не е обсъждал състоянието на М. с д-р Б. и д-р К., защото това щяло да бъде загуба на време и като началник имал право еднолично да разпореди как да се процедира.

Подсъдимата К. частично оспорва така установената фактическа обстановка. В обясненията си пред съда твърди, че пристигнала на работа в 9.10 часа и видяла , че кардиолога – д-р А. влиза в стаята на Д.. По време на визитацията в  9.30 минава  заварила Д.в стаята с контракции, прегледала я и установила, че има 5 см. разкритие, поради което решила да пристъпи към раждане по естествен път. Оспорва твърдението, че първоизточник на инфекцията е матката защото изследването на цервикалния секрет от сутринта на 26.09.2013г. е чисто, а хемокултурата показва наличие на стафилококус ауреос в кръвта, резултатите на бебето също са отрицателни за стафилококос ауреос. Смята ,че ако е пристъпила към родоразрешение чрез секцио Цезарея, това нямало да е благоприятно за живота и здравето на майката и детето. Според нея, бебето е страдало часове или дори дни преди раждането.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и положителен начин от съвкупната преценка на обясненията на подсъдимите, показанията на лекарите работили в отделението по АГ и ОАИЛ на МБАЛ-Габрово по време на престоя на Д.М., от показанията на медицинския персонал в тези две отделения, от показанията на изпълнителния директор на МБАЛ-Габрово, на родилките пребивавали заедно с Д.М. в АГО, на родителите и съжителя на Д.М., на медицинските специалисти от УМБАЛ-Плевен , на множеството писмени доказателства касаещи ИБР на Д.М., на С.Д. и на М.А., История на новородено, на бебето А.С.И., Журнала за рапорт на медицинските специалисти в АГО и ОАИЛ на МБАЛ-Габрово, Книгата за лекарски назначения в АГО, медицинските документация от АГО и ОАИЛ на МБАЛ-Габрово и на КАИЛ на УМБАЛ-Плевен и заключението на допуснатата Повторна, разширена, комплексна съдебномедицинска експертиза от осем вещи лица.

Защитната теза на подсъдимия А., че при проведения от него ФОТ на 25.03.2019г. не е имало данни за страдание на плода на Д.М. и не се е налагало друго медицинско действие освен наблюдение се опровергава категорично от заключението на комплексната, разширена, повторна съдебно-медицинска експертиза. Вещите лица са категорични, че при продължителен престой на бременна жена в отделението поради хронологично преносена бременност и след проведени три ФОТ-а, които не са довели до раждане следва жената да се обсъди и да се пристъпи към оперативно родоразрешение. В конкретния случай, проведения ФОТ на 25.09.2013г. е бил четвърти, но фактически се явява трети, тъй като се установи, че предходния е бил непълноценен. Подсъдимият е следвало на база дългогодишния си опит като лекар и знаейки ,че Д.М. е с продължителен престой в отделение и преносена бременност да я родоразреши още вечерта на 25.09.2013г., когато са се проявили първите симптоми на влошаване на здравословното и състояние.

Защитната теза на подсъдимия А., че през нощта на 25/26.09.2013г. два пъти е преглеждал обстойно Д.М., за да установи какъв е произхода на температурата се опровергават категорично от липсата на вписване за тези прегледи в ИБР на М., както и от липсата на предприети действия за изясняване на състоянието и, чрез консултация с дежурния терапевт. Нещо повече, д-р Ш. е викана  същата нощ по повод на друга родилка и подсъдимият не е счел за нужно да поиска консултация от нея за състоянието на М.. Твърденията на подсъдимия се опровергават и от  обясненията му дадени пред медицинския одит /стр.21 от папка 5 от ДП/ . В тях подсъдимият твърди следното: „На 25.09. бях нощна смяна и с пристигането си на работа дежурната акушерка ми докладва, че пациентката Д.М. е с температура 38,3.След като установих тромбофлебит на в.кубис син. Назначих 1 амп. Аналгин и компрес с Риванол. След час температурата падна до 37 гр. това установих лично, тъй като водех раждане на пациентката М.К.К. ИЗ:12656, което приключи в 02.30ч. На 26.09. в 01.30 часа деж.акушерка ми докладва, че пациентката Д.М. е с темп. 39,5.Отново назначих Аналгин и компрес с Риванол. Сутринта в 07.00 часа жената беше с темп. 37,8гр. и затруднено дишане”. За  извършен преглед на Д.М. през нощта на 25 срещу 26 септември подсъдимият А. не твърди и в депозираното от него обяснение до Министъра на здравеопазването и  до Изпълнителния директор на МБАЛ-Габрово от 27.09.2013г./ стр.23 от папка 5/. Никъде в обясненията си при одита подсъдимият не съобщава да е изследвал произхода на температурата при М., а е изложил тезата си, че същата е поради наличието на тромбофлебит на ръката.

Една от основните защитни тези на подсъдимия А. е твърдението, че е дал категорично разпореждане на св.Б. да предаде на подсъдимата К., че трябва да родоразреши оперативно Д.М..  Подсъдимият  се позовава на вписаното от него в ИБР „ С молба за консултация с интернист предвид евентуално оперативно родоразрешение”. Този текст може да се тълкува еднозначно, а именно ,че подсъдимият е изразил едно становище и е дал възможност на дежурния лекар да прецени състоянието на бременната жена и евентуално ако счете, че са налице условия за това, да пристъпи към оперативно родоразрешение. Тази своя идея подсъдимият е споделил и с консултанта, д-р Ш. и на сутрешния доклад при д-р С.. Мнението си подсъдимия е споделил и с д-р Б., като поръчал на същия да предаде на подсъдимата К. това негово становище. Нито в изписания текст, нито в поведението на подсъдимия А. не се съдържа категоричност за това решение. Указанията му към помощния персонал също са били неясни и без категоричност. Св.Н.Р.- акушерка в родилно отделение твърди, че никой не и е казвал, че ще се прави секцио на М.. Това обаче е било съобщено на Св.Н.К.- операционна акушерка-сутринта в 6.30 на 26.09.2013г. от подсъдимия А.. Впечатление прави, че дежурната акушерка Н. през нощта на 25/26.09.2013г. е вписала на сутринта  в Журнала за лекарските назначения, че за  26.09.2013г. „Няма жени за подготовка за оперативно лечение.”

Защитната теза на подсъдимия А., че е правилно медицинското му поведение по отношение на Д.М. – да изчаква родова дейност въпреки проведените три пълноценни ФОТ-а се опровергава от заключението на повторната, разширена, комплексна съдебномедицинска експертиза. Вещите лица са категорични, че за бременната жена е противопоказен продължителен престой в отделението, тъй като това е предпоставка за развитие на инфекция. Експертите считат ,че е следвало да има план за акушерско поведение и след третия ФОТ да се пристъпи към оперативно родоразрешение на М..

Крайно несъстоятелна е защитната теза на подсъдимия А., че пострадалата сама се е поставила в положение да се зарази със стафилокока предизвикал инфекцията и по-късно сепсиса и че другата основна причина за заразата е ремонтната дейност извършвана в АГО по това време. Както от показанията на св.П., така и от заключението на повторната, разширена, комплексна съдебно- медицинска експертиза се установява, че вътрешно болнична инфекция в АГО не е установена. Не е установено друго лице от персонала, което да е носител на бактерията от която е загинала Д.М.. Св.Н.П., който е епидемиолог и ръководител на Административно стопански блок в МБАЛ-Габрово обяснява, че след смъртта на М. е извършено изследване на персонала на болницата в Националния център по заразни и паразитни болести в референтна лаборатория по патогенни коки, сектор стафилококи. Заключението е, че не е открита епидемиологична връзка между щама на стафилококовата инфекция на която е била носител Д.М. с щамовете изолирани от подсъдимата, акушерката В.В. и санитарките –В.Й., Р. П.и М. .. Вещите лица са категорични, че не може да се установи коя е входната врата на инфекцията- възпаление на кожата, белодробно или маточно възпаление. Следователно по делото не бе установено по безспорен и положителен начин как Д.М. се е заразила с метил резистентния стафилокок ауреос. Попадайки обаче в организма на бременната жена, която поради състоянието си е с отслабена имунна система и продължителния престой в АГО са способствали за развитието на инфекцията.

Защитната теза на подсъдимата К., че при сутрешната визитация на 26.09.2013г. е установила родова дейност при Д.М. и  е преценила, че по-благоприятно за нея и бебето е да роди по естествен път се опровергава категорично от заключението на повторната, разширена, комплексна, съдебномедицинска експертиза и от заключението на първоначално назначените две съдебно медицински експертизи. Всички разпитани по делото вещи лица са категорични ,че подсъдимата К. е следвало да пристъпи към Секцио Цезарея, при което бързото изваждане на плода от майката е щяло а доведе до предотвратяване на настъпилите след няколко часа увреждания в резултата на биологичното вече преносване. Подсъдимата е спукала околоплодния мехур, изтекли са гъсти и зелени околоплодни води и това е следвало да означава, че веднага трябва да пристъпи към Секцио Цезарея още повече, че малко по-късно е имало и установени на акушерски монитор децелерации. На второ място , вещите лица са категорични ,че тези няколко часа през които Д.М. е полагала усилия да роди са способствали за по-бързото развитие на инфекцията. Несъстоятелна е и тезата на подсъдимата К., че матката на Д.М. не е била огнище на сепсиса, тъй като в бебето А. при направеното изследване не са открити стафилококи, както и че Цервикалния секрет също е бил чист преди раждането. Вещото лице  д-р С.Г., на поставени въпроси в съдебно заседание обясни, че микробиологичните изследвания не винаги са меродавни, важни са клиничните изследвания и те показват, че бебето е пострадало от инфекцията.

Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелно и възражението на защитата на подсъдимия А. за наличието на предпоставки за приложението на забраната  „ non bis in idem”. Разпоредбата на чл.24, ал.1 т.6 от НПК въвежда в българското наказателно право принципа :” не два пъти за едно нещо” / non bis in idem/,  а именно, че едно лице не може да бъде съдено повторно за същото деяние, след като вече е било осъдено за него. Правилото е закрепено като фундаментален принцип в европейското законодателство чрез инкорпорирането му в Европейската конвенция за правата на човека посредством чл.4, ал.1 от Протокол №7 на ЕКПЧ- „Никой не може да бъде осъден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което е бил вече оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава”. Приложението на това правило е строго ограничено и зависи от комулативното наличие на няколко предпоставки - образуване на наказателно производство; наличие на друго, предшестващо наказателно производство, вече приключило с влязъл в сила съдебен акт; идентичност на лицето срещу което са водени двете наказателни производства; идентичност на деянието , за което това лице е наказателно преследвано. Ако са налице всички тези предпоставки новообразуваното наказателно производство следва да бъде спряно до решаване на въпроса за възобновяване на административнонаказателното производство с характер на наказателно. Наказателното производство се прекратява на основание чл.24 ал.4 във вр. С ал.1 т.8а от НПК само ако в едномесечен срок прокурорът не упражни правомощията си да поиска възобновяване на административно наказателното производство от административния съд. Именно искане в тази насока прави защитата на подсъдимия А. от момента на провеждане на първото разпоредително заседание по делото до пледоариите по същество. Адвокат Г. в разпоредителното заседание и адв.Г. в пледоарията си по същество излагат подробни аргументи в защита на тезата си, че подсъдимият А. в развило се административно наказателно производство е бил санкциониран за деянието за което е предаден на съд по настоящото дело, поради което производство по образуваното наказателно дело от общ характер следва да бъде прекратено по отношение на този подсъдим.

Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на защитата по следните съображения: Съдът на Европейския съюз, чрез практиката си е наложил определени критерии, превърнали се в алгоритъм  по който може да се направи преценка, доколко едно производство, независимо от наименованието  дадено му от конкретната държава-членка  се явява наказателно по смисъла на чл.6 §1 от ЕКПЧ. Това са така наречените критерии „Енгел”, дефинирани за първи път по делото „Енгел и други срещу Холандия”, а именно: 1-квалификация на деянието по националното право; 2-характер и естество на нарушението; 3-вид и тежест на наложеното наказание.

Административно наказателното производство срещу подсъдимия Д.А. е започнало въз основа на наказателно постановление № НП 27-308/07.11.2013г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция”Медицински одит” с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.116, ал.1 във вр. с чл.117 от Закона за лечебните заведения на А. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5000.00 лева за извършено нарушение по чл.71, т.2 от ЗЛЗ изразяващо се в това ,че по време на 14- дневния престой в отделението на родилката Д.М. в ИБР липсва обсъждане за необходимо поведение  и начин на родоразрешение за родилка с данни за преносеност; няма убедително обяснение за причините поради което е реализиран продължителния престой, както и липса на документално обсъждане и вземане на решение относно начина на родоразрешение; в ИБР на родилката Д.М. липсва отразен от дежурен лекар през нощта на 25.09-26.09.2013г. лекарски преглед от д-р А. във връзка с оплаквания на пациентката от температура започнала още от 19.30 часа на 25.09.2013г., не са проследени и отразени ДСТ и маточни контракции и в ИБР е отбелязано само ,че са назначени консултации с интернист и кардиолог; на 26.09.2013г. сутринта д-р Д.А. преглежда Д.М., назначава допълнителни изследвания и вписва в ИБР”за евентуално оперативно родоразрешение”, напуска лечебното заведение поради почивен ден след нощно дежурство , без да изчака становището на консултантите  и резултата от получените изследвания, както и без да определи категоричен начин на родоразрешение; на 25.09.2013г. на пациентката Д.М. е поставена диагноза „Тромбофлебит” на мястото на поставен абокат, като в медицинската документация няма доказателства за датите на които е поставен абокат, както и за последните му смени, което води до извода ,че в ОАГ не е осъществен контрол върху изпълнение на „Протокол за здравни грижи във връзка с осигуряване на траен венозен път”;д-р А. не е упражнил контрол върху спазване на вътрешните правила в МБАЛ-Габрово на територията на повереното му отделение  във връзка с контрол и превенция на вътрешноболнични инфекции, в ОАГ не е провеждано микробиологично изследване на носен и гърлен секрет на персонала през 2013г. съгласно изготвения в лечебното заведение „График за провеждане на вътрешно микробиологичен контрол”.Неизпълнението на всяко едно от цитираните по-горе задължения от страна на д-р Д.А. представлявло нарушение на чл.71, т.2 от Закона за лечебните заведения, тъй като съгласно разпоредбата на същия е следвало да планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност при лечението на Д.М. в структурата, която ръководи.

Липсва каквото и да било сходство между фактическите състави на чл.71 ал.2 от ЗЛЗ и чл.123 от НК. Подсъдимият А. е наказан по административен ред за нарушение на едни общи задължения разписани в Закона за лечебните заведения и не е бил наказван за причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност на повече от едно лице, каквато наказателна отговорност се търси с внесения обвинителен акт по настоящото дело. Деянието по чл.71 ал.2 от ЗЛЗ е административно нарушение, което не изисква резултат, а това по чл.123 ал.3 от НК е престъпление с последици- смърт на повече от едно лице. Съдът счита, че административно-наказателното производство водено срещу д-р Д.А. няма характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧ и поради това не е налице елемента bis , така и не е налице пълно съвпадение на фактите  предмет на настоящото производство и на приключилото административно –наказателно такова, т.е. отсъства елемента “idem”. Съдът счита, че приключилото административно-наказателно производство  по ЗАНН с отмяна на издаденото наказателно постановление срещу подсъдимия  се отнася към административното, а не към наказателното право. По правило ЕСПЧ извежда наказателния характер на обвинението от вида на защитените обществени отношения и от кръга на адресатите на съответната правна норма. Колкото по-широк е кръгът на лицата, които могат да бъдат субекти на конкретната правна норма, толкова по-категоричен е извода за наказателния характер на обвинението и на производството по налагане на съответната отговорност. В административно–наказателното производство Д.А. е санкциониран за нарушение на чл.71, т.2 от Закона за лечебните заведения, а именно във връзка нарушение на задълженията му като началник на отделение да планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата , която ръководи. Адресат на цитираната правна норма не е всяко наказателно отговорно лица, тя не е насочена към неограничен кръг лица, а към група от хора/ началници на клиники, отделения и лаборатории/ по отношение на които са предвидени специфични задължения. Кръгът от адресати на правната норма за чието неспазване на подсъдимия е наложено административно наказание е значително по-тесен, независимо от значителния брой медицински специалисти, защото за него се изисква завършено висше образования по медицина,  вземане на определена специалност, изискване на определено здравословно състояние , членуване в съответна съсловна организация  и т.н. Всички тези изисквания определят субектите на посоченото нарушение,  като специфична група с особен статут.

Не е налице и третия критерий на теста „Енгел”. Действително на подсъдимия е наложена максимална глоба в размер на 5000 лева, която е предвидена в Закона за лечебните заведения. Вярно е, че с посочената санкция се засяга съществено имуществената правна сфера на наказаното лице, но само по себе си този факт не е достатъчен да обоснове наказателния характер на приключилото административно наказателно производство. Това е така защото налагането на посоченото наказание глоба не е свързано с други неблагоприятни последици за дееца. То не рефлектира върху правото му на лична свобода  предвид обстоятелството, че законодателят не е предвидил  ограничението и като алтернатива на глобата, нито като заменящо наказание в случай на неизплащането и. Неизпълнение на административното наказание не е свързано с ограничаване правото на свободно придвижване  включително и извън пределите на страната. Наред с това административните наказания по ЗЛЗ и ЗЗ не подлежат на вписване в свидетелството за съдимост на наказаното лице. Те не обуславят  и задължителните неблагоприятни третирания в последващо производство с административен , дисциплинарен, граждански или наказателен характер.

Поради изложеното съдът прие ,че приключилото административно-наказателно производство по отношение на подсъдимия А. няма наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ.

Съдът счита, че е налице частична идентичност на фактите касаещи административно наказателното производство образувано срещу подсъдимия А. и настоящото наказателно производство. Действително в основата и на двете производства е диагностицирането и родоразрешението на бременната Д.М., преобладаващата  обаче част от констатациите на Изпълнителна агенция „медицински одит” са свързани с воденето от подсъдимия на документация, както и с водената документация в отделението по Акушерство и гинекология и със спазване на процедурите по поставяне на абокат на пациентите и тези за упражняване на контрол върху вътрешноболничните инфекции. Тези действия на подсъдимия не са свързани със същинската медицинска дейност, а по-скоро с контролните му функции по воденето на документация и оказването на контрол върху определени дейности. Касае се за различни дейности осъществявани от подсъдимия и не може да се приеме, че е налице идентичност на фактите по паралелно развилите се производства. Дори обаче и при  пълна идентичност на фактите, достатъчен е, че не е налице първия критерия, а именно „ bis”, за да не може да се приложи правилото  „ non bis in idem”.

Съдът намира за несъстоятелни доводите на защитната  за наличието на съществени процесуални нарушения на процесуалните правила поради това, че по настоящото дело не са разследвани трети лица /лекари от УМБАЛ-Плевен/, чието поведение според подсъдимите и защитниците им се намира в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, а именно смъртта на Д.М.. Съгласно чл.127, т.1 от Конституцията на РБ, прокуратурата ръководи разследването и упражнява надзор за законното му провеждане. Единствено от суверенната преценка на прокурора зависи кои лица да бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и за какви престъпления – чл.46, ал.1 и ал.2 , т.1 от НПК. В това отношение, представителят на държавното обвинение не може да получава указания от други органи. Съдът не може да се намесва в работата на прокуратурата с изключение на изрично предвидените в закона случаи. Съдът не може да указва на прокурора кои лица следва да бъдат привлечени в качеството им на обвиняеми, както и не би могъл да върне делото на прокурора с такива указания.

При така установената фактическа обстановка съдът намери ,че както от обективна така и от субективна страна, че подсъдимият А. е осъществил състава на престъплението по чл.123 ал.3 пр.2-ро във вр. с ал.1 от НК, като  в качеството си на лекар / дежурен акушер-гинеколог/ в „Акушеро-гинекологично отделение” на МБАЛ ”Д-р Тота Венкова”АД-Габрово  при упражняване на лекарска професия в същото отделение, поради немарливо  изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - упражняване на лекарска професия, съгласно Медицински стандарт по  „Акушерство и гинекология”, утвърден Наредба №32 от 30.12.2008г. подсъдимият А.А. е проявил професионална лекарска небрежност, като е  нарушил следните  Правила за добра медицинска практика, инкорпорирани в Медицински стандарт по „Акушерство и гинекология”, утвърден с Наредба №32 от 30.12.2008г. /ДВ бр.6/23.01.2009г., отм. с ДВ бр.66/08.08.2014г./ във връзка с чл.80 от Закона за здравето / обн.ДВ бр.70/10.04.2004г./ - глава XII т.2.2.1, т.3.3.1.1 и т.3.1.1, като не разпознал спешен случай при раждане при Д.М., въпреки високата температура и проведените повече от три  функционално окситоцинови теста / ФОТ/ не отчел, че се касае за бременност с повишен и реализиран риск и не направил антепартална оценка на рисковете за майката и плода, както и не назначил кардиотокографски запис, не извършил цялостно поемане на АГ частта в овладяване на спешно състояние; нарушил т.5.9.6 от глава XX от същия стандарт, като не отчел заплахата за здравето на бременната и плода при преносеност на плода и не преминал към спешно оперативно родоразрешение; нарушил и точки 3 и 7 от раздел „За лекар ординатор в АГО”, като не извършил системно наблюдение на родилката Д.М., не отчел състоянието й, както и промените настъпили в него по време на дежурството му и с действията си при независимо съпричиняване с подсъдимата С.М.К.- акушер-гинеколог,  по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - на новороденото бебе А.С.И., починало на 26.09.2013г. в Неонатологично отделение на МБАЛ”Д-р Тота Венкова”АД-Габрово  и на неговата майка Д.Н.М., починала на 04.10.2013г. в „Университетска болница за амбулаторно лечение ”Д-р „Г.Странски”-Плевен. Съдът прие ,че престъпния резултат е настъпил само и единствено при нарушение на разписаните по-горе правила от подсъдимия А. в качеството му на дежурен лекар в периода 25-26.09.2013г. Безспорно е ,че подсъдимият е направил последния окситоцинов текст на Д.М. на 25.09.2013г. сутринта. Тогава резултатите от теста отново са сочели ,че няма страдание на плода. Вечерта на 25.09.2013г.  след като М. вдигнала температура, подсъдимият А.  разпоредил да и бъде поставен аналгин. Към този момент подсъдимият А. е бил единствения дежурен лекар в отделението, имал е знанието за продължителния престой в отделението на М., за установената хронологично преносена бременност при нея и за четирите неуспешни ФОТ-а и е следвало   да снеме анамнеза на пациентката, да установи какъв е произхода на фебрилитета и да впише в ИБР установеното от него. Към този момент няма данни Д.М. да е имала други оплаквания, но факта, че същата е прекарала продължителен период от време / близо две седмици/ е следвало да насочи подсъдимия към евентуална възможност от развитие на инфекция и да изследва причините за повишаване на температура. В нощта  на 25/26.09.2013г. в АГО на МБАЛ –Габрово се родили две деца. Едното от родилката С.Д. постъпила по спешност и родоразрешена със секцио от д-р Б. и подсъдимия А.. Преди да пристъпят към оперативно родоразрешение на С.Д. за консултация бил извикан дежурния интернист д-р Ш.. Въпреки, че към този момент подсъдимият вече знаел за наличието на висока температура при Д.М.,  той не поискал от св.Ш. да прегледа и бременна М.. Разпоредил се да и поставят отново аналгин без да издирва причината за фебрилитета. Същата нощ в изолатора на АГО родила и Мирела Апостолова раждането водел    д-р А., който имал ангажимент към тази родилка. А. не изпълнил  задължението си като дежурен лекар да следи за състоянието на намиращите се в отделението бременни жени и не се възползвал от присъствието в отделението на д-р Б. и д-р А. за да участват заедно с него в родоразрешаването чрез секцио на М.. Не направил антепартална оценка на рисковете за майката и плода, както и не назначил кардиотокографски запис, за да установи какво е състоянието на бебето. Категорична са вещите лица от всички изготвени съдебно-медицински експертизи, че не е следвало да се допуска толкова продължителен престой на М. в родилно отделение и ,че още след третия ФОТ е следвало да се предприемат действия по оперативно родоразрешаване, още повече това е било наложително след завишаване на температурата на пациентката.  Сутринта около 6.00 на 26.09.2013г. Д.М. отново била с висока температура и с оплакване от задух. Тогава преди сутрешен рапорт при Изп.директор на МБАЛ-Габрово подсъдимият решил, че Д.М. не спешно, а евентуално трябва да бъде родоразрешена оперативно. Подсъдимият не назначил планово секцио, но и не извършил спешно такова. Същият  не преценил ,че се касае за спешност въпреки началните данни за развитие на  инфекция при М.. Повикал за консултация д-р Ш., която също се изненадала ,че пациентката след толкова дълъг престой не е родоразрешена. След като уведомил част от медицинския персонал, д-р Б. и д-р С. ,че Д.М. евентуално ще бъде родоразрешена оперативно, подсъдимият напуснал отделението. Д-р Д.А. не изчакал консултацията с кардиолог на пациентката, не изчакал резултата от кръвните и изследвания и не изчакал д-р К. да дойде на работа, за да и предаде дежурството и заедно да обсъдят последващото поведение на екипа по отношение на проблемната към този момент пациентка. Подсъдимият  преди да си тръгне поръчал на д-р Б., да предаде на д-р К. ,че М. евентуално трябва да бъде родоразрешена оперативно.

Подсъдимият не само че не направил всичко зависещо от него за да спаси живота и здравето на Д.М. и нейното бебе, не само, че не поел отговорност макар и късно /сутринта на 26.09.2013г./ да родоразреши пациентката, а си тръгнал , напускайки лечебното заведение, като се задоволил с  телефонни обаждания до д-р Б. да се информира за състоянието на М..

 

 От анализа на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и положителен начин, че подсъдимата К. както от обективна така и от субективна страна  е извършила престъплението по чл.123 ал.3 , пр.2-ро във вр. с ал.1 от  НК, като на 26.09.2013г. в гр.Габрово, в АГО на МБАЛ”Д-р Тота Венкова”АД-Габрово в качеството си на лекар / дежурен акушер-гинеколог/, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- упражняване на лекарска професия, съгласно Медицински стандарт по  „Акушерство и гинекология”, утвърден Наредба №32 от 30.12.2008г.,  като акушер-гинеколог с призната специалност при водене на раждане на Д.Н. *** проявила професионална лекарска небрежност, като нарушила следните  Правила за добра медицинска практика инкорпорирани в Медицински стандарт по „Акушерство и гинекология”, утвърден с Наредба №32 от 30.12.2008г. /ДВ бр.6/23.01.2009г., отм. с ДВ бр.66/08.08.2014г./ във връзка с чл.80 от Закона за здравето/ обн.ДВ бр.70/10.04.2004г./- глава XII т.2.2.1, т.3.3.1.1 и т.3.1.1, като не разпознала спешен случай при раждане и не сложила началото на медицински грижи чрез оперативно родоразрешение, не разпознала страдание на плода ante partum и не предприела действия по овладяването му и не направила антепартална оценка на рисковете за майката и плода, и не извършила цялостно поемане на АГ частта в овладяване на спешно състояние и т.5.9.6 от глава XX, като не отчела заплахата за здравето на бременната и плода при преносеност на плода, както и нарушила точка 5 от Правилника за устройство, дейност и вътрешен ред на АГ отделени в частта за лекар ординатор в него, като не обсъдила със завеждащия отделението състоянието на Д.М. и воденето хода на раждането и не съобразила становището му да се премине към оперативно родоразрешаване и с действията си при независимо съпричиняване с подсъдимия Д.Р.А.,  по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лица на новороденото бебе А.С.И., починало на 26.09.2013г. в Неонатологично отделение на МБАЛ”Д-р Тота Венкова”АД-Габрово  и на неговата майка Д.Н.М., починала на 04.10.2013г. в „Университетска болница за амбулаторно лечение ”Д-р „Г.Странски”-Плевен. Подсъдимата К. закъснявайки за работа на 26.09.2013г. се отнесла немарливо към лекарските си задължение и установявайки в 9.30 часа, че Д.М. има родилна дейност не осмислила вписванията в ИБР, а именно високата температура предишната нощ и оплакванията от задух сутринта, както и не преценила факта, че М. е с един продължителен престой в отделението поради хронологично преносена бременност. Подсъдимата К. нарушила правилата на добра медицинска практика да пристъпи към максимално бързо родоразрешение. Всички вещи лица изслушани по делото са категорични, че М. е следвало да бъде бързо родоразрешена оперативно, което е щяло да даде шанс за живот на нейното бебе. Продължилото повече от три часа страдание на бебето на М., както и началото на инфекцията на майката от предишната нощ довели до това същото да се роди с тежка асфикция и без шанс да живее. Категорично е становището на вещото лице д-р М.-анестезиолог, че оперативното родоразрешение чрез анестезия би повлияло терапевтично върху страданията на майката и в никакъв случай нямало да способства за развитието на инфекцията.

          Съдът счита, че противоправния резултат – смъртта на родилката Д.М. и на нейното бебе А. е в резултата на независимо съпричиняване  изразяващо се в бездействие от страна на подсъдимия А., който  в качеството си на специалист с медицинско образование и висока квалификация не е оказал необходимата медицинска помощ на Д.М. в нощта на 25 срещу 26.09.2013г. И в резултата на действие от страна на подсъдимата К. изразяващо се в родоразрешение по естествен път на М. и бездействие, като непристъпила спешно към Цезарово сечение още в момента, в който изтекли оскъдни зелени води при спукване на околоплодния мехур  на М.. Налице е немарливо изпълнение на служебни задължение източник на завишена опасност, като действията и бездействията на всеки от подсъдимите е в пряка причинна връзка с престъпните последици. Двамата подсъдими са квалифицирани медици в областта на акушерството и гинекологията  и въпреки знанието на описаните по-горе нормативни правила същите са подходили немарливо към тяхното изпълнение. Всеки от тях по време на своето дежурство е бил свободен и равнопоставен с другия да извърши компетентна клинична преценка на състоянието на бременната Д.М.. Съдът счете, че личния принос на двамата подсъдими за настъпилите последици е еднакъв. Всеки от подсъдимите е проявил груба небрежност като съзнателно е влязъл в нарушение на установените правила за упражняване на лекарска професия и по такъв начин е нарушил установените от правото норми охраняващи човешкия живот.

По делото се установиха множество пропуски от страна на медицински лица от МБАЛ-Габрово и УМБАЛ-Плевен. Налице са пропуски на дежурните лекари в отделението по АГО, които при провеждане на сутрешните визитации не се поискали обсъждане на състоянието на М. и са изпълнявали формално задълженията. Налице са пропуски и в работата  на лекарите в УМБАЛ-Плевен, които не са предприели своевременна консултация с акушер-гинеколог и не са пристъпили към отстраняване на матката на М., като огнище на сепсиса. Всички тези нарушения на медицинските правила не са предмет на обсъждане по настоящото дело. Нарушенията на медицинските правила от трети лица не изключват отговорността на подсъдимите, които с действията и бездействията си са допринесли за настъпването на противоправния резултата. Наличието евентуално на други лица виновни за настъпилия противоправен резултата не изключва пряката причинна връзка между немарливото изпълнение на лекарските задължения от подсъдимите и настъпилата смърт на Д.М. и нейното бебе А.. Медицинската практика е личен акт, като всеки лекар е отговорен за своите действия и решения. Съдът счита, че двамата подсъдими с поведението си безспорно са станали причина за настъпилия противоправен резултата.

 

При определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия А. за извършеното престъпление по чл.123 ал.3 пр.2-ро във вр. с ал.1 от НК съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства,направените частични самопризнания, чистото съдебно минало на подсъдимия, безупречната му репутация като ръководител на АГО в МБАЛ-Габрово и като лекар, липсата на други медицински случаи с неблагоприятен изход при упражняване на медицинска дейност. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете факта, че подсъдимия към момента на деянието е бил завеждащ отделението по АГО и тази му позиция е свързана с много повече отговорности за живота и здравето на пациентите. Като отегчаващо вината обстоятелства следва да се отчете високата степен на обществена опасност на конкретното деяние и факта ,че в резултат на немарливото изпълнения на служебните задължения на подсъдимия А. е настъпила смъртта на един млад човек – Д.М., в разцвета на силите си, която е оставила без майчини грижи едно малолетно дете. При това положение съдът счита, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства и наложи на подсъдимия наказание от  три години лишаване от свобода. При определяне на минималното по размер наказание предвидено в закона съдът съобрази, че разследването по делото и разглеждането му пред съда е продължило в един неразумно, продължителен срок и през този период от 2013г. до 2019г. подсъдимият е работил добросъвестно като лекар.  Съдът като съобрази целите както на генералната така и на личната превенция, отчете факта ,че и след деянието подсъдимият А. е продължил да работи като лекар и няма данни през този период да е допуснал други нарушения на нормативни актове и правилата на добрата медицинска практика които да са довели до увреждане здравето на пациенти, намира че справедливо и законосъобразно е същият да не бъде изолиран от обществото и изтърпяване на наказанието му да бъде отложено за максималния  изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

При определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимата К. за извършеното от нея престъпление по чле.123 ал.2 във вр. с ал.1 от НК съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство високата степен на обществена опасност на конкретното деяние в резултат на което е загинала една млада жена в разцвета на силите си, оставяйки без майка малолетно дете, както и е загинало нейното бебе А.. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете чистото съдебно минало на подсъдимата, направените частични самопризнания, безупречната и репутация като лекар с дългогодишен стаж и липсата на други случай с неблагоприятни последици при изпълнение на служебните и задължения. При това положение съдът прие ,че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства и наложи на подсъдимата К. наказание от три години лишаване от свобода. Съдът като отчете факта, че подсъдимата след деянието продължава да работи като лекар и няма данни за нейно противоправно поведение през този период и като отчете неразумно дългия период през който е протекло разследването и разглеждането на делото от 2013г. до 2019г. намира ,че целите на наказанието ще се постигнат без същата да бъде изолирана от обществото , поради което отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за максимално предвидения в закона срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът като прецени обществените последици от деянието на подсъдимите, а именно смъртта на повече от едно лице и отчете факта ,че въпреки високата професионална квалификация и  двамата лекари са допуснали грубо нарушение на служебните си задължения, чрез немарливото изпълнение на същите, като отчете, че деянието им се отличава с висока укоримост в морално-етичен план, тъй като са проявили безотговорност при упражняването на една високохуманна дейност намери, че и двамата подсъдими следва да бъдат лишени от лекарски права като счете ,че е законосъобразно и справедливо срокът на лишаването да  съответства на размера на изпитателния срок на наложеното наказание лишаване от свобода, поради което лиши подсъдимия А. и подсъдимата К. от право да упражняват лекарска професия за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

От събраните по делото доказателства се установи, че Д.М. е приета в АГО от д-р А., която е следвало да определи числен израз на pelvis skore на родилката и описание на компонентите му, да бъде направена прогноза за раждане и план за акушерско поведение, което е следвало да бъде попълнено при постъпването на жената в стационара. От заключението на повторната, разширена, комплексна съдебномедицинска експертиза, че д-р А. е не е изпълнила тези свои задължения в пълния им обем, като не са определен числен израз на pelvis skore на родилката  и акушерски план за поведение. Действително подсъдимият А. не оказал контрол върху тези пропуски на приемащия лекар и в последствие не организирал обсъждане на състоянието на М. след неуспешно проведените ФОТ-ове. Същият не оказал контрол върху работата на колегите си и допуснал да има непълно записване във водената документация. Тези нарушения на подсъдимия на 2.3.2.4; т.2.6 и т.2.7 от  глава XXVII от  Медицински стандарт по „Акушерство и гинекология”, утвърден с Наредба №32 от 30.12.2008г., обаче не са довели пряко и непосредствено до смъртта на Д.М. и нейното бебе А.. В този смисъл е и становище на експертите от назначените съдебно-медицински експертизи. За неизпълнението на задълженията си административен ръководител същият е следвало да бъде санкциониран по административен или дисциплинарен ред от Изпълнителния директор на болницата. На следващо място по делото се установи, че не отговаря на истината твърдяното в обвинителния акт, че подсъдимият А. допуснал д-р К. да смени дежурството си с д-р М. без съгласието на завеждащия АГО, тъй като на 26.09.2013г. подсъдимата К. била по график на работа, както и не се установи подсъдимият да не е взел достатъчно мерки за недопускане на вътрешно болнична инфекция, тъй като по делото от заключенията на комплексната, разширена, повторна съдебномедицинска експертиза се установи, че през процесния период не е имало вътрешноболнична инфекция. В обвинителния акт е посочено, че подсъдимият А. нарушил глава I , точки 3 и 4 от Медицински стандарт по „Акушерство и гинекология”, като не извършил хирургическа медицинска дейност и не оказал медицинска помощ при условия на спешност на родилката Д.М., въпреки, че по време на цялото му дежурство  имал информация за влошеното и състояние, не извършил лекарски преглед, въпреки оплакванията й от висока температура, втрисане и задух, а вместо това давал нареждания по телефона. Видно от посочения Медицински стандарт, разпоредбите на точки 3 и 4 от глава първа посочват обхвата на медицинската помощ, оказана в специалността „Акушерство и гинекология” и не предписват определено поведение от медицинските специалисти, поради което действията на подсъдимия А. не могат да се подведат под тези норми. В обвинителния акт е вписано, че подсъдимият А.  е нарушил глава  XIX т.7.1.1.2.1. от същия стандарт, като спешно не организирал и осъществил родоразрешение , чрез спешно цезарово сечение, а вместо това в 7.00 часа на 26.09.2013г. в края на дежурството му записал в ИБР на М. извършване на „евентуално оперативно родоразрешение”. Съдът констатира, че глава  XIX т.7.1.2.1. от Медицински стандарт по „Акушерство и гинекология” се отнасят за случаите, при които бременна в шок се намира в лечебно заведение от адекватен за овладяването на състоянието и клас, но което не оказва родилна помощ и персоналът на това заведение е длъжен спешно да организира цезарово сечение. Няма спор, че АГО на МБАЛ-Габрово не е от този клас медицински заведения, които не оказват родилна помощ, поради което посочените нарушения на тази разпоредба на медицинския стандарт са неотносими към деянието на подсъдимия А..

Поради изложеното съдът призна подсъдимия А.А. за невиновен в това да е извършил горното престъпление по чл.123 ал.3, пр.второ във вр. с ал.1 от НК, като  в качеството си на завеждащ отделение АГО в МБАЛ-Габрово,  през периода 18.09.2013г.-26.09.2013г. в гр.Габрово, да е нарушил  точка 2.3.2.4; т.2.6 и т.2.7 от  глава XXVII от  Медицински стандарт по „Акушерство и гинекология”, утвърден с Наредба №32 от 30.12.2008г., като не изискал от подчинените му лекари в отделението да определят числен израз на pelvis skore на родилката и описание на компонентите му, да бъде направена прогноза за раждане и план за акушерско поведение, което е следвало да бъде попълнено при постъпването на жената в стационара, както и да е нарушил точки 1в, 1ж и 5д от раздел „За началник на АГО” от  Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред в АГО на МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД- като не упражнил контрол върху цялостната дейност на отделението, като не предприел обсъждане на  колегиум на състоянието на М. свързано с преносена бременност и резултатите от проведените четири функционално окситоцинови теста/ФОТ/ за пристъпване към оперативно родоразрешение; като не упражнил контрол за своевременно и пълно отразяване на всички резултати и медицинска документация относно родилката М.  / непълни записвания, липса на точно отразяване на проведените ФОТ/, не упражнил контрол върху изпълнение на месечния график на дежурство в отделението и своевременно явяване на работа  на 26.09.2013г. за първа смяна /вместо определения д-р И.М., постъпила д-р С.К., която се явила със закъснение около 9.00 часа вместо в 8.00 часа/, както и да е нарушил точка 5.4 от раздел „Алгоритми за работа в АГО” от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред в АГ отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова”АД, като не изпълнил вменените му задължения за вземане на достатъчни мерки за борба с вътре болнични инфекции, като допускал преминаване и влизане на външни лица в отделението , без да се спазят изискванията за обличане на чиста престилка и обуват еднократни калцуни, което да е създало предпоставка за възникване на вътрешно болнична инфекция на родилката М., както и в качеството си на дежурен  акушер-гинеколог в периода от 20.00 часа на 25.09.2013г. до 08.00 часа на 26.09.2013г да е нарушил глава I , точки 3 и 4 от Медицински стандарт по „Акушерство и гинекология”, като не извършил хирургическа медицинска дейност и не оказал медицинска помощ при условия на спешност на родилката Д.М., въпреки, че по време на цялото му дежурство  имал информация за влошеното и състояние, не извършил лекарски преглед, въпреки оплакванията й от висока температура, втрисане и задух, а вместо това давал нареждания по телефона, както и да е нарушил глава  XIX т.7.1.1.2.1. от същия стандарт, като спешно не организирал и осъществил родоразрешение, чрез спешно цезарово сечение, а вместо това в 7.00 часа на 26.09.2013г. в края на дежурството му записал в ИБР на М. извършване на „евентуално оперативно родоразрешение”, поради което го оправдава по така повдигнатото му обвинение по чл.123 ал.3 пр.2 във вр. с ал.1 от НК в тази му част.

Съдът  анализирайки събраните по делото доказателства прие ,че подсъдимият в качеството си на завеждащ отделение , вписвайки в ИБР на Д.М. „ за евентуално, оперативно родоразрешение” не е дал изрични указания на подсъдимата К. да пристъпи към оперативно родоразрешение,  а е изразил едно становище, едно мнение, което подлежи на преоценка от поемащия следващата смяна дежурен лекар, поради което съдът призна подсъдимата К. за невиновна в това да е нарушила т.7.1.1.2.1. от глава XIX от Медицински стандарт по „Акушерство и гинекология”, като въпреки указанието на завеждащия АГО д-р Д.А. за „евентуално оперативно родоразрешение” спешно не организирала и осъществила родозразрешение чрез спешно цезарово сечение, както и задълженията си по Длъжностна характеристика за лекар акушер-гинеколог в АГО, като не изпълнила указаното от завеждащия АГО за евентуално оперативно родоразрешение на бременната Д.М., записано в ИБР на 26.09.2013г. в 7.00 часа поради което я оправда  по така повдигнатото и обвинение по чл.123 ал.3 пр.2 във вр. с ал.1 от НК в тази му част.

Съдът с оглед изхода на делото възложи на подсъдимите направените по делото разноски на досъдебното производство и в съдебна фаза, както и направените по делото разноски от частните обвинители, както следва:

Осъди подсъдимия Д.А. да заплати по сметка на Окръжна прокуратура –Габрово  сумата от 1550.00 / хиляда петстотин и петдесет лева/ разноски по делото; по сметка на Окръжна съд –Габрово  да заплати сумата от 4282.50 лева / четири хиляди двеста осемдесет и два лева и петдесет стотинки/, както и да заплати направените по делото разноски от частните обвинители, както следва:  на частния обвинител С.И.И. с ЕГН ********** лично и в качеството му на представител на И.С.И.  с ЕГН ********** *** общо  сумата от 800.00 лева / осемстотин лева/, на частните обвинители Н.С.  М. с ЕГН ********** и Н.С.М. с ЕГН ********** общо сумата от 150.00 лева/ сто и петдесет лева/, на основание чл.189 ал.3 НПК , както и 5.00 лева в случай на служебно издаден изпълнителен лист.

Осъди подсъдимата С.К. да заплати  по сметка на Окръжна прокуратура –Габрово  сумата от 1550.00 / хиляда петстотин и петдесет лева/ разноски по делото;  по сметка на Окръжна съд –Габрово  сумата от  4282.50 лева / четири хиляди двеста осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ разноски по делото, както и да заплати направените по делото разноски от частните обвинители както следва :  на частния обвинител С.И.И. с ЕГН ********** лично и в качеството му на представител на И.С.И.  с ЕГН ********** *** общо  сумата от 800.00 лева /осемстотин лева/, на частните обвинители Н.М. и Н.М. общо сумата от 150.00 лева/ сто и петдесет лева/, на основание чл.189 ал.3 НПК, както и 5.00 лева в случай на служебно издаден изпълнителен лист.

Съдът постанови веществените доказателства - 12 броя биопсични препарати, 29 броя парафинови блокчета, 12 броя пластмасови подложки и 29 броя предметно стъкло да се върнат в МБАЛ-Габрово след влизане на присъдата в сила.

В този смисъл е и произнесената присъда.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: