Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./09.06.2021
г., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Снежана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
15394 по описа за
2019 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от П.Б.П. срещу К.А.А., иск за установяване в отношенията между страните, че
ответницата не е собственик на 100% идеални части от правото на собственост
върху следния недвижими имоти - Апартамент № *** с ид.
№ *** с площ 62.14 кв.м., находящ се в гр***, с предназначение – жилище, представляващ самостоятелен
обект в сграда с ид. № 10135.1026.114.1, ведно с изба
№ 6, с площ 3.07 кв.м. и 5.8652 % идеални части от правото на собственост върху
общите части на сградата, при граници, на същия етаж: ид.
№ ***, ид.
№ *** под обекта № ид. *** над обекта - ид. № ***, стар идентификатор –
няма, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху
39.57 кв. м., равняващи се на 1/6 ид. ч. от дворно
място в гр. ***, ПИ № *** по КК и КР на гр. Варна, въз основа на договора по НА № *** на н-с при РС Варна. Сочи се, че с НА №*** г., том 7, рег. №13412,
по н. д. №***/2008 г. на н-с при РС
Варна, ищецът и останалите съсобственици на дворното място са учредили на
строителя „*** ЕООД право на строеж на
обекти от бъдеща сграда в терена, при което строителят се задължил да построи
сградата и да я въведе в експлоатация в срок до 24 месеца от сключване на
договора. Поддържа се, че строежът е изоставен на кота
+19.25 още през м.11.2008 г. и от този момент до настоящия момент не бил
завършен до етап груб строеж. Твърди се, че с решение на съда, влязло в сила на
04.02.2014 г., по иск на ищеца и другите собственици срещу строителя е развален
поради неизпълнение договорът за учредяване на право на строеж от 25.09.2008 г.
Излага се, че с НА №43/19.11.2008г., том 9 по н. д. № 1625/2008 г. на н-с при РС
Варна строителят е прехвърлил в полза на ответницата по делото К.А. правото на
собственост върху процесния апартамент от все още
строящата се сграда. Застъпена е тезата, че към този момент сградата не била
довършена до етап груб строеж, поради което договора за продажба не е породил
вещно-правния си ефект, защото обектите в сградата не са годен предмет на прехвърлителна сделка. Твърди се, че наличието на актове за
собственост за процесния апартамент създава такава
привидност, с която се накърняват правата на ищеца и другите съсобственици,
доколкото те са собственици и на построеното върху терена, по приращение. Твърди се, че в хода на в. т. д. № 406/2015 г.
на ОС Варна е оборено, при участието на страните по делото, съдържанието на
издадения Акт № *** относно сградата, което
според ищеца потвърждавала липсата на завършеността ѝ, по смисъла на ЗУТ.
Евентуално се твърди, че ответницата не е собственик на апартамента, тъй като
продавачът не е бил собственик на сградата, доколкото договора, с който му е
учредено право на строеж върху терена е бил развален и правото на строеж не се
е трансформирало в право на собственост. Евентуално се твърди, че не е упражнено
правото на строеж в периода от м.01.2008 г. до м.02.2014 г., поради което
същото е погасено по давност.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл.
131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е
застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че не
са представени доказателства, че ищецът е съсобственик на поземления имот,
върху който е построена сградата, в която се намира процесния
апартамент № 14. Заявява се, че към момента на закупуване на процесния апартамент № 14 на 19.11.2008 г. сградата е била
построена до етап „груб строеж“ по смисъла на пар. 5,
т. 4б от ДР на ЗУТ. В тази връзка се посочва, че с издадения констативен
протокол от 06.11.2008 г. за оглед на жилищната сграда, представляващ официален
удостоверителен документ, комисията е удостоверила, че сградата е завършена до
„груб строеж“. Още се посочва, че за сградата бил издаден и акт за приемане на
конструкцията от 23.10.2008 г., акт образец № 14, в който било удостоверено
завършване на носещата конструкция на сградата, а с протокол обр. 2, част 1.4 на 10.10.2008 г.
било констарирано достигнато ниво било, кота +19.99, както и че в заповедната книга на строежа е
съставена заповед, подписана от проектанта на сградата, в която било също
констатирано, че сградата е изпълнена в груб строеж, като е допуснато
изпълнението на плосък покрив, вместо на предвидения скатен.
Още се цитира акт за установяване състоянието на строеж при спиране на
строителството, акт обр. 10 от 15.10.2008 г.,
подписан без забележки от ищеца, в който било също отразено, че към 15.10.2008
г. процесната сграда била изградена в груб строеж. Отделно от горното се посочва, че развалянето
на договори, които подлежат на вписване, не засягали правата, придобити от
трети лица, преди вписване на исковата молба, като в случая исковата молба по
образуваното производство по гр. д. № 19292/2011 г. по описа на ВРС за
разваляне на договора за учредяване право на строеж, била вписана през 2011 г.,
а ответникът закупил имота на 19.11.2008 г.. поради което развалянето било непротивопоставимо на ответника. В
заключение се посочва, че от учредяване на правото на строеж на 25.09.2008 г. в
полза на строителя до изграждането на сградата на етаж „груб строеж“ на
19.11.2008 г. не била изтекла 5-годишната погасителна давност.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът
поддържа исковата молба. На 18.05.2021 г., в предоставения от съда срок,
депозира писмена защита.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът
поддържа отговора на исковата молба. На 03.06.2021 г., в предоставения от съда
срок, депозира писмена защита.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото Нотариален акт № *** г. на нотариус Д. *** с РД
ВРС се установява, че ищецът П.Б.П. е придобил по наследство 4/24 идеални части
(или 1/6 ид. ч.) от правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ дворно място, находящо
се в гр. *** цялото
с площ 237,40 кв. м. – парцел ***, в кв. 592 по плана на XIV микрорайон по плана на града, при граници: парцел – X – 6, улица, парцел XII – 8 и улица.
От Нотариален акт № ***. на нотариус О. *** РД РС Варна се установява, че съсобствениците на описаното по – горе
дворно място са учредили право на строеж в полза на „Ирен Стройинвест
3“ ООД, срещу задължения на последния да извърши строителство на сграда в
дворното място.
По делото е представен констативен протокол от 06.11.2008г., съставен
във връзка с искане на „**** от извършен оглед от комисия
от служители на дирекция «Архитектура, градоустройство и устройствено
планиране» при община Варна, в който протокол Комисията е удостоверила, че
сградата на административен адрес гр. *** е завършена в груб строеж. В комисията е участвал и арх. ***- началник отдел
«Градоустройство».
С удостоверение № ЗАО 46876/07.11.2008г. издадено от община Варна е
удостоверено, че сградата е изградена в груб строеж, съгласно протокол съставен
на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ, подписано от гл. архитект на общината
Куцарова.
От представения по делото акт за приемане на конструкцията от
23.10.2008г. /образец №14/ е видно, че строителният надзор на сградата е
осъществяван от „Пер енд ви” ЕООД Варна и строител „***” ЕООД, проектант инж. *** част
конструктивна. Комисията в състав от представители на надзорното дружество,
строителя и проектанта са дали заключение в така изготвения протокол, че е
изпълнена носещата конструкция на сградата, поради което може да се започне изграждане
на довършителните работи. Договорът с дружеството осъществявало надзора е бил
прекратен на 15.10.2008г., видно от депозираната изявление на управителя му. На
същата дата е изготвен акт за установяване състоянието на строежа при спиране
на строителството, поради финансово необезпечен обект и прекратяване на
договора за строителен надзор. Удостоверено от комисията, в състав
представители на строителя, проектантите, възложителите и надзора, че сградата
е изградена в груб строеж до „плоча З” на кота +19,25.
От удостоверение издадено от община Варна изх. №
АУ-07891608-002ВН/19.07.2013г. е видно, че заверен екзекутив
за сградата към разрешение за строеж № 10/28.01.2008г. на гл.архитект на
общината няма в регистъра на Дирекция АГУП към 2008г.
По делото е приобщено и заверено копие от заповедната книга за строежа
водена от дружеството осъществявало строителния надзор на строежа.
От Нотариален акт № *** г. на нотариус О. *** РД ВРС се установява, че „***“ ООД е прехвърлил в полза на
ответницата К.А. правото на собственост върху Апартамент № ***, с площ 62.14 кв.м., находящ се в ***, с предназначение – жилище, представляващ самостоятелен обект в сграда
с ид. № *** ведно с
изба № 6, с площ 3.07 кв.м. и 5.8652 % идеални части от правото на собственост
върху общите части на сградата, при граници, на същия етаж: ид.
№ ***, ид. № *** под обекта
№ ид. № ***, над обекта
- ид. № ***, стар
идентификатор – няма и от правото на строеж върху дворно място, находящо се в гр*** цялото с площ 237,40 кв. м. – парцел ***, в кв. 592 по плана на XIV микрорайон по плана на града, при граници:
парцел – X – 6, улица, парцел XII – 8 и улица.
От представеното по делото влязло в сила Решение № 267/18.01.2013 г. по
гр.д. № 19292/2011 г. на РС Варна се установява, че по съдебен ред е развален
договора за учредяване право на строеж в полза на „***, материализиран в Нотариален акт № *** г. на нотариус О. *** РД РС Варна.
От неоспореното от страните заключение по възложената съдебно –
техническа експертиза, което на което съдът дава вяра като обективно и
компетентно дадено се установява, че са изпълнени всички конструктивни
елементи, както и преградни и ограждащи зидарии. До кота
+10,90 сградата е изпълнена съгласно одобрените инвестиционни проекти по части
Архитектура и Конструкции, а последните три нива са изпълнени съгласно дадените
предписания на проектантите в Заповедната книга, които са съществени отклонения
от одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж, за които е било
необходимо да се одобрят проекти за промяна по време на строителство, за да се
издаде заповед за допълване на издаденото разрешение за строеж. Сградата е
изпълнена на „груб строеж", но при съществени отклонения по смисъла на чл.
154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ. Сградата е била завършена на етап „груб строеж“ към
момента на договора за покупко-продажба от 19.11.2008 г.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран
с отрицателен установителен иск за собственост по чл.
124 ал. 1 от ГПК.
Съобразно
указания по чл. 278 ал. 3 от ГПК, дадени с Определение № 1847/24.06.2020 г. по
в. ч. гр. д. № 1098/2020 г. на ОС Варна, производството по делото е допустимо,
като ищецът има правен интерес да иска отричане на правата на ответницата за
целият процесен апартамент.
За успешното
провеждане на предявениа иск, ищецът следва да
установи в процеса в условията на пълно и главно доказване, че е съсобственик в
дворно място, находящо се в гр. ***, съставляващо ПИ с идентификатор № *** и че учреденото право на строеж през
2008 г. е погасено по давност, а в тежест на ответника е да установи, че е
придобил правото на собственост върху процесния самостоятелен
обект - апартамент *** г. на соченото
придобивно основнаие, че към
момента на закупуването му на 19.11.2008 г., сградата е била завършена на етап
„груб строеж“ по смисъла на пар.
5, т. 46 от ДР на ЗУТ, че процесният имот е закупен
преди датата, на която е вписаната исковата молба за разваляне на договора за учредяване
на право на строеж в полза на строителя „***.
По делото се
установи, че ищецът притежава 1/6 идеални части от правото на собственост върху
дворното място, в което е изградената процесната
сграда. С договор, обективиран в НА № *** г. ищецът и
останалите съсобственици са учредили право на строеж на строителя „*** ООД върху дворното място срещу
задължение на дружеството да построи обектите посочени в договора. С влязло в
сила решение на 14.02.2014 г. този договор е бил развален. Ответницата А. се
легитимира като собственик на апартамент № 14 въз основа на договор за покупко - продажба сключен на 19.11.2008 г. с „***.
Основният
спорен по делото въпрос е дали процесният апартамент
е бил годен предмет на прехвърляне по смисъла на чл. 181 ал. 2 от ЗУТ,
осъществено чрез договора покупко – продажба от 19.11.2008
г.
Според
разпоредбата на чл. 181 ал. 2 от ЗУТ /в редакцията преди изменението с ДВ, бр.
16 от 2021 г., актуална към момента на строежа на сградата/ след завършване на сградата в груб строеж
след завършване
на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската (районната)
администрация, предмет на прехвърлителна сделка може
да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея, а според пар. 5 т. 46 от ДР на ЗУТ „груб строеж” е сграда или
постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със
различна степен на изпълнени довършителни работи.
По делото се
прие констативен протокол от 06.11.2008 г. от извършен оглед от комисия от
служители на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено
планиране“ при община Варна, в който е удостоверено, че сградата на
административен адрес гр*** е завършена в груб строеж. Констативен
протокол по чл. 181 ал. 2 от ЗУТ изпълнява в документооборота удостоверителна
функция и се издава, когато се налага удостоверяване на степента на завършеност
на сграда на етап груб строеж в случаите, в които страните искат изповядване на
сделка за прехвърляне на право на собственост на сграда или самостоятелен обект
в нея, изградени въз основа на учредено право на строеж, но преди издаване на удостоверение
за въвеждане в експлоатация по чл. 177 ал. 3 от ЗУТ – в този смисъл Решение №
22 от 4.06.2020 г. по гр. д. № 3048/2019 г., II г. о. на ВКС. След като
протоколът по чл. 181 ал. 2 от ЗУТ се издава по реда на чл. 179 ал. 1 от ГПК и
служи за удостоверяване на степента на завършеност на сграда, то същият по
своята правна същност е официален удостоверителен документ, поради което се
ползва с материална доказателствена сила, тоест
обвързва съда да приеме, че удостоверените в него обстоятелства са истина до
установяване на противното. В конкретния случай протокола установява, че процесната сграда е била завършена до степен „груб строеж“
към момента на съставянето му от общинска администрация, тоест преди
изповядването на договора от 19.11.2008 г.
С протоколно
определение от 16.10.2020 г. е открито производство по оспорване на истинността
на констативен протокол от 06.11.2008 г. и издаденото въз основа на него
удостоверение от дирекция „АГУП“ при община Варна. Доколкото са оспорени от ищеца,
то негова е била доказателствената тежест за оборване
съдържанието на тези документи, тоест да установи, че удостовереното в тях не
отговаря на действителното фактическо състояние.
По делото,
въпреки предоставената от съда възможност, не са събрани доказателства, от
които да се установява, че оспорените документи са неистински, поради което
съдът намира, че същите не следва да се изключват от събрания по делото доказателствен материал. Обратно, от депозираното
заключение по съдебно – техническата експертиза безспорно се установи, че към
момента на съставянето на протокола - 06.11.2008 г., сградата е била завършена
до „груб строеж“, тъй като е отговаряла на изискванията на пар.
5, т. 46 от ДР на ЗУТ. Заключението е основано и се подкрепя, и от другите
събрани по делото доказателства. Така за сградата е издаден акт за установяване
състоянието на строежа при спиране на строителството, видно от който към
15.10.2008 г. сградата е била завършена в груб строеж до плоча „З“ на кота + 19,25. За сградата е издаден и акт за приемане на
конструкцията от 23.10.2008 г., в който е удостоверено завършване на носещата
конструкция на сградата, поради което е направена констатация, че може да се започнат
довършителните работи. В тази връзка неоснователно е изтъкнатото от ищеца, че
във хода на в. т. д. № 406/2015 г. на ОС Варна Акт об. 14 на сградата е оборен,
тъй като ответницата не е била страна по това дело и решението не може да
ѝ бъде противопоставено – по арг. чл. 298 ал. 1
от ГПК.
Анализът на
представените писмени доказателства и заключението на вещото лице налага
категоричния извод, че към момента на сключване на процесния
договор е била налична изградена в груб строеж сграда. Следователно към датата
на сключване на договора за продажба е бил налице обособен самостоятелен
жилищен обект в изградената в груб строеж сграда, поради което с договора е
валидно прехвърлено правото на собственост върху процесния
апартамент в полза на ответницата.
Неоснователно е
изтъкнатото от ищеца твърдение, че апартаментът е придобит от несобственик,
доколкото договора, с който в полза на продавача е учредено право на строеж
върху терена е бил развален и правото на строеж не се е трансформирало в право
на собственост върху сградата. Според разпоредбата на чл. 88 ал. 2 от ЗЗД
развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга права, придобити
от трети лица преди вписване на исковата молба. Ответницата в случая се явява
трето лице придобило права /на 19.11.2008 г./ преди вписване на исковата молба
по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД /вписана едва през 2011 г./, поради което развалянето на
договора за учредяване право на строеж от 25.09.2008 г. не може да ѝ бъде
противопоставено.
Неоснователни
са и твърденията на ищеца, че учреденото с договора от 25.09.2008 г. право на
строеж е погасено, тъй като не е упражнено в периода от м.01.2008 г. до м.02.2014 г. Според чл. 67 от ЗС правото
да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на
земята по давност, ако не се упражни в продължение на пет години. Според
разясненията дадени с Тълкувателно решение № 1/04.05.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС под „упражняване
правото на строеж“ следва да се разбира изграждане на постройката до „груб
строеж“, а началото на давностния срок по чл. 67 от
ЗС е моментът, в който договорът за учредяването правото на строеж е породил
действие. В случая договора за учредяване право на строеж е произвел действие
на 25.09.2008 г., като постройката е завършена в груб строеж на същата година. С
оглед изложеното се налага изводът, че правото на строеж е упражнено преди
изтичане на срока по чл. 67 от ЗС, поради което същото не е погасено по
давност.
По изложените
съображения, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен
иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода
на делото в полза на ответникът се полагат сторените съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. По делото е представено
доказателство – договор за правна помощ, установяващо заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лева. До приключване на съдебното
дирене ищецът не е противопоставил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Предвид това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 1200 лева, представляваща заплатено от последния
възнаграждение за един адвокат.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Б.П., ЕГН ********** с адрес *** срещу К.А.А.,
ЕГН ********** с адрес ***, иск за установяване в отношенията между страните,
че ответницата не е собственик на 100% идеални части от правото на собственост
върху следния недвижими имоти - Апартамент № ***, с
площ 62.14 кв.м., находящ се в гр. ***, с предназначение – жилище, представляващ самостоятелен обект в сграда
с ид. № ***1, ведно с изба № ***, с
площ 3.07 кв.м. и 5.8652 % идеални части от правото на собственост върху общите
части на сградата, при граници, на същия етаж: ид. № ***, ид. № *** под обекта № ид. ***, над обекта - ид. № *** стар
идентификатор – няма, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Б.П.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на К.А.А., ЕГН **********
с адрес ***, сумата от 1200 лева /хиляда и двеста лева/,
представляваща сторени в производството съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :