Определение по дело №31128/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3925
Дата: 1 септември 2021 г. (в сила от 1 септември 2021 г.)
Съдия: Неделина Димитрова Симова Митова
Дело: 20211110131128
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3925
гр. София , 01.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20211110131128 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Подадена е искова молба /наименувана жалба/, уточнена в молба вх. №
14412/16.06.2021 г. от Г. П. Д. срещу Национална агенция за приходите.
Ответникът – Национална агенция за приходите, е подал писмен отговор на
исковата молба в срок по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея претенции – допустими като
насочени срещу пасивно процесуално легитимирана страна.
Съдът намира, че повдигнатият пред него спор му е подсъден, поради което СРС се
явява компетентен да се произнесе по него. Решение на Министерски съвет на РБ №
415/13.05.2021 г. за освобождаване на ищцата от заеманата от нея длъжност не
съставлява волеизявление на административен орган в изпълнение на делегирани му
от закона властнически правомощия, респективно не представлява административен
акт, който да подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, а съставлява волеизявление
от гражданскоправно естество във връзка с упражняване на работодателска
компетентност. На основание разпоредбата на чл. 19а ЗА правоотношението е трудово.
На следващо място съдът намира, че същото е възникнало между ищцата и
Национална агенция за приходите, където именно същата е полагала труд. Според
дефиницията на §1, т.1 от ДР на КТ работодател е всяко физическо лице, юридическо
лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
1
обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение. Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ
за длъжности, определени в закон или акт на Министерския съвет, трудовият договор
се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото
правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
Разпоредбата регламентира специфични хипотези на делегиране по закон на
работодателска власт, при които волеизявлението по възникването или прекратяването
на трудово правоотношение изхожда от различен от работодателя орган, като
изключение от общото правило на чл. 61, ал.1 КТ, но обвързващо самия работодател,
т.е. този, в предприятието на който работникът или служителят полага труд. Съгласно
чл. 47, ал.2 ЗА и чл. 3 от Устройствения правилник на Национална агенция за
приходите, същата е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите, със седалище София.
Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който на основание
чл. 19а, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗА заема длъжността по трудово правоотношение. В
случая не е спорно, че съгласно чл. 8, ал. 1 ЗНАП назначаването на длъжност е
осъществено в съответствие с цитираната нормативна уредба – от Министерски съвет
по предложение на министъра на финансите, а длъжността е ръководна за
юридическото лице – Национална агенция по приходите и трудовите функции са
изпълнявани в нея. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗНАП не е в колизия с тази на чл. 61,
ал. 2 КТ. Предвид това съдът намира, че в съответствие с §1, т.1 ДР на КТ работодател
на ищцата по прекратеното трудово правоотношение е изпълнителната агенция, която
се явява и надлежно пасивно легитимиран ответник по предявените искове.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва
да се приемат.
Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на Министерски
съвет на Република България като трето лице помагач по делото. По аргумент от чл.
314, ал. 2 ГПК привличането на трети лица в бързо производство /каквото е
настоящото/ е недопустимо, поради което искането следва да бъде оставено без
уважение. Отделно от това, с оглед гореизложените мотиви относно пасивната
процесуална легитимация по предявения иск, в случая участието на Министерски
съвет на Република България в настоящото производство не може да окаже
въздействие върху правното положение на ответника или да предотврати евентуални
неблагоприятни последици от решението спрямо него.
2
Към отговора на исковата молба са приложени незаверени преписи от писмени
доказателства, поради което на ответника следва да бъдат дадени указания да завери
същите.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото
Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице помагач
на страната на ответника.
УКАЗВА на ответника в срок до първото по делото съдебно заседание да завери
приложените към исковата молба писмени доказателства, като при неизпълнение на
указанието в срок, същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2021 г.
от 15.15 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищцата да се връчи и препис от отговора на исковата молба.


СЪСТАВЯ ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл. 9, ал. 3 ЗНАП и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за отмяна на незаконно
уволнение, извършено с решение на Министерски съвет № 415 от 13.05.2021 г. и за
възстановяване ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
Ищцата твърди, че е заемала длъжността „Изпълнителен директор на Национална
агенция по приходите“, като с Решение на Министерски съвет № 415 от 13.05.2021 г.
на основание чл. 8, ал. 1 и 5 и чл. 9, ал. 3, т. 3 ЗНАП същата е била освободена. Като
3
основание за незаконосъобразност на акта излага съображения за липса на мотиви.
Твърди, че от същия не става ясно по какъв начин е нарушила грубо или системно
задълженията си по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 3 ЗНАП.
Ответникът оспорва исковете като твърди, че правоотношението е прекратено
съгласно изискванията на чл. 19а, ал. 2 ЗА и чл. 9, ал. 3 ЗНАП. Твърди, че в доклад №
М-03-00-413 от 13.05.2021 на министъра на финансите, относно проект на решение за
освобождаване на изпълнителния директор на НАП са изложени конкретни и подробни
констатации за системно неизпълнение на задълженията на последния, основани на
статистическа и отчетна информация.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да
бъдат отделени следните обстоятелства: че с Решение на Министерски съвет № 415 от
13.05.2021 г. ищцата е освободена от изпълняваната от нея длъжност „Изпълнителен
директор на Национална агенция по приходите“.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл. 9, ал. 3 ЗНАП и
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ответника е да докаже законността на уволнението
на основанието, на което е извършено, а именно – грубо или системно нарушаване на
законови задължения, както и че са спазени законовите изисквания при уволнение.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение могат с писмена молба с препис за
насрещната страна, да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като изложат нови обстоятелства, посочат доказателствата за тях и представят
писмените такива, като след изтичане на този срок, възможността за това се
преклудира
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, ведно с докладa по
делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията
към него.
4
Oпределението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5