№ 1086
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100513519 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.06.2021 г. по гр.дело № 61456/2019 г., СРС, ГО, 90 с-в е
отхвърлил предявените от Н. С.С. ЕГН ********** искове с правно
основание чл.439 ГПК срещу ответното дружество „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК
*******, относно признаването за установено спрямо ответното дружество,
че ищецът не дължи вземанията по изпълнителен лист издаден на 22.04.2014г.
по т.д.№2384/22.04.2014г., съгласно описа на СГС в размер на 5571,22 лв. -
неплатена главница по договор за заем от 09.12.2008г., ведно със законната
лихва за периода от 06.10.2010 г., 90 лв.-разноски по арбитражно
производство, 50 лв., представляващи разноски за заплатена държавна такса в
производството по издаване на изпълнителен лист и 472,85 лв., представляващи
разноски за юрисконсулстско възнаграждение, който изпълнителен лист е
издаден въз основа на Решение № 2312/06.10.2020г. по вътрешно арбитражно
дело № 2312/2010г. по описа на арбитър Б.Г., и въз основа на който
понастоящем е образувано изп.дело №1023/2019г. по описа на ЧСИ, рег.№889
съгласно регистъра на КЧСИ, поради погасяването по давност на вземанията
в периода от 22.04.2014г. до 29.09.2019г. Осъдил е Н. С.С. ЕГН ******* да
1
заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 100 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Н. С.С. ЕГН
**********, чрез пълномощника по делото адвокат В.С. от АК-гр.Пазарджик,
с адрес: гр.******* с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че решението е
незаконосъобразно и дори броенето на давността да започва от 16.03.2015 г./
не 3015 г./, давностният срок е изтекъл на 16.03.2020 г. Молбата за
насрочване на опис и изпращането на запорно съобщение не прекъсват
давността, като последното е неуспешно. Сочи, че петгодишната давност е
изтекла на 14.10.2019 г. Прави изменение на основанието като твърди
погасяване по давност от 22.04.2014 г. до 30.09.2020 г.-датата на отговора на
ответника, т.е. основанието е изменено като е посочен по-дълъг период. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното като
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения, като бъде уважен предявения иск. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
На 21.07.2021 г. е депозирано от пълномощника допълнение към
въззивната жалба, като се твърди, че решението е в противоречие с чл.7, ал.3
и чл.17 ГПК. Твърди се, че поначало договорът е нищожен поради
неравноправни клаузи относно задължението за лихви и неустойки. Моли се
да бъде изискано изпълнителното дело, от което да се види каква сума е
изплатил ищецът до момента.
Въззиваемото дружество „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“*******, Бизнес център „*******2 чрез
пълномощника юрисконсулт Н.В., със съдебен адрес: гр.София,
бул.“*******, Бизнес център „*******2 оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на юрискосултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
2
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК от Н. С.С. ЕГН
********** срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК ******* за признаване за
установено спрямо ответника, че ищецът не дължи вземанията по
изпълнителен лист издаден на 22.04.2014г. по т.д.№ 2384/14г., съгласно описа
на СГС в размер на 5571,22 лв. -неплатена главница по договор за заем от
09.12.2008г., ведно със законната лихва за периода от 06.10.2010 г., 90 лв.-
разноски по арбитражно производство, 50 лв., представляващи разноски за
заплатена държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист
и 472,85 лв., представляващи разноски за юрисконсулстско възнаграждение,
който изпълнителен лист е издаден въз основа на Решение №
2312/06.10.2010г. по вътрешно арбитражно дело № 2312/2010г. по описа на
арбитър Б.Г., и въз основа на който понастоящем е образувано изпълнително
дело № 1023/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№ 889 съгласно регистъра на
КЧСИ, поради погасяването по давност на вземанията в периода от
22.04.2014г. до 29.09.2019г.
Ответникът „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК ******* в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор, в който оспорва иска.
Съдът констатира следното:
От приложени към настоящото производство заверени копия от
изпълнително дело № 9508/2014г. и № 1023/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№
838 и № 889 съгласно регистъра на КЧСИ се установява, че изпълнителният
лист е издаден на 22.04.2014 г. по т.д.№ 2384/2014г. на основание чл.404, т.1
ГПК и чл.51, ал.1 ЗМТА предвид влязло в сила Решение № 2312/0610.2010г.
по вътрешно арбитражно дело № 2312/2010г. по описа на арбитър Б.Г..
Изпълнителният лист е за вземания в размер на 5 571,22 лв.-неплатена
главница по договор за заем от 08.12.2008г., ведно със законната лихва за
периода от 06.10.2010 г., 90 лв.-разноски по арбитражно производство, 50 лв.
представляващи разноски за заплатена държавна такса в производството по
издаване на изпълнителен лист и 472,85 лв., представляващи разноски за
3
юрисконсулстско възнаграждение. Въз основа на този ИЛ и по молба на
взискателя „П.К.Б.“ ЕООД от 06.10.2014г. е образувано изпълнително дело №
9508/2014г. по описа на ЧСИ с № 838. С нея на основание чл.18 ЗЧСИ
взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определи начина на
изпълнение и да предприеме съответните действия по събиране на
вземанията, като изрично е посочил да бъде наложен запор върху вземанията
на длъжника от банковите сметки в „Банка ДСК“ ЕАД. На 14.10.2014г.
съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до множество банки в
страната и работодателя на ищеца, като на 05.11.2014г. е бил наложен запор
за вземането на ищеца за трудово възнаграждение от „ПМБ И.“ ООД, а на
21.10.2014г. е бил наложен запор върху вземането на ищеца по сметка в
„П.И.Б.“ АД. На 03.02.2015г. трудовият договор на ищеца с работодателя
„ПМБ И.“ ООД е бил прекратен. На 16.03.2015г. върху вземането за трудово
възнаграждение на ищеца от новия му работодател „П.“ ЕООД отново е
наложен запор от ЧСИ. На 30.03.2015г. трудовият договор на ищеца с това
дружество е бил прекратен.
На 26.09.2018г. като нов взискател поради прехвърляне на вземанията с
договор за цесия е било конституирано ответното дружество. В молбата му от
същата дата то е възложило на съдебния изпълнител да определи начина на
изпълнение и да предприеме съответните действия по събиране на вземанията
съгласно чл.18 ЗЧСИ. На 15.05.2019г. новият взискател е поискал от ЧСИ да
наложи нови запори върху вземания на длъжника от негови банкови сметки.
С постановление от 15.05.2019г. ЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е
прекратил изпълнителното производство.
Въз основа на молба от 04.09.2019г. подадена до ЧСИ Станчева е
образувано ново изп.дело с № 1023/2019г. С нея взискателят отново е
възложил на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ да предприеме съответните
действия по събиране на вземанията. С Уведомление от 29.09.2019г. до
длъжника, което е връчено на 13.10.2019г. е насрочен опис на движими
вещи. Последващи изпълнителни действия не са предприемани
От правна страна:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439
ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се
4
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и
обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на
правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число
и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата
на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на
законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да
установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на
юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно
погасяване по давност на вземанията за периода от 22.04.2014 г. до 29.09.2019
г. Пълномощникът твърди, че е направил „изменение“ за погасяването по
давност като времето е „удължено“, а именно считано от 22.04.2014 г. до
30.09.2020 г.-датата на отговора на исковата молба на ответника. Такова
направено искане за изменение не е налице по делото. Има постъпила молба
от пълномощника адвокат В.С. на 05.05.2021 г., след провеждане на о.с.з. на
29.04.2021 г., поради която същата не следва да бъде разглеждана. В нея за
пръв път се релевират доводи за нищожност на договора като съдържащ
неравноправни клаузи, за редовното съобщаване на цесията, прави се искане
да се изиска изпълнителното дело. Следва да бъде отбелязано, че освен
фактът за депозиране на молбата след съдебното заседание, то в нея се
релевират доводи, които са или преклудирани или са извън предмета на
спора.
В конкретния казус, ИЛ. е издаден на 22.04.2014 г. и от този момент е
започнал да тече давностен срок относно всички процесни вземания, който и
на основание чл.117 ЗЗД е 5-годишен.
На 06.10.2014 г.е подадена от взискателя молба за образуване на
изпълнително производство с искане за предприемане на конкретни
изпълнителни действия. По образуваните изпълнителни дела са извършвани
изпълнителни действия, като на 05.11.2014г. е бил наложен запор за
вземането на ищеца за трудово възнаграждение от „ПМБ И.“ ООД, на
5
21.10.2014г. е бил наложен запор върху вземането на ищеца по сметка в
„П.И.Б.“ АД, а на 16.03.2015г. върху вземането за трудово възнаграждение на
ищеца от новия му работодател „П.“ ЕООД.
След тази дата до 16.03.2017г. от страна на взискателя и ЧСИ не са
предприемани изпълнителни действия, поради което делото е било
прекратено по силата на закона съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 15.05.2019
г. т.е. настъпила перемция. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че
изпълнителното дело се прекратява по силата на закона при неизвършване на
изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК), така както е разяснено в т. 10 от ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 ОСГТК на
ВКС, но прекратяването на изпълнителното дело не води, само по себе си,
нито до погасяване на вземанията, за събирането на които е било образувано
делото, нито е пречка за започване на нов изпълнителен процес за събиране
на същите вземания. Дори изпълнителното производство да се е прекратило
по силата на закона, това обстоятелство само по себе си не обуславя
основателност на предявения иск по чл. 439 ГПК, тъй като не рефлектира
върху дължимостта на вземането. Несвоевременното констатиране от ЧСИ на
настъпването на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и поддържането
въпреки това на изпълнителното производство висящо, би могло да е
основание за ангажирането на неговата отговорност, но не означава
недължимост на вземането по изпълнителния лист.
В конкретния казус, с молба от 04.09.2019 г. подадена до ЧСИ
Станчева е образувано ново изпълнително дело № 1023/2019г., като с нея
взискателят отново е възложил на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ да
предприеме съответните действия по събиране на вземанията. С Уведомление
от 29.09.2019г. до длъжника, което е връчено на 13.10.2019г. е насрочен опис
на движими вещи. Последващи изпълнителни действия не са предприемани.
Видно е, че давността за погасяването на вземанията е била прекъсвана
многократно. СРС се е позовал на Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. №
1747/2020 г. на ВКС IV г.о., в което е прието, че при прекратен изпълнителен
процес поради перемция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, новата давност
започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника, като за
давността перемпцията е без правно значение при настъпването й след
6
25.06.2015г., когато е прието ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което е отменено Постановление №
3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Когато перемпцията е настъпила
преди тази дата, приложение е намирало тълкуването дадено с Постановление
№ 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което новата давност е
започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите,
съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него.
СРС е приел също, че в настоящия казус, настъпилата перемция на изп.
дело № 9508/2014г. е след обявяването на ППВС № 3/1980г. за загубило сила,
поради което новата давност е започнала да тече от 16.03.2015г., поради което
давността не е изтекла до 04.09.2019г., когато е подадена до ЧСИ Станчева
молба за образувано ново изпълнително дело № 1023/2019г. и с нея
взискателят отново е възложил на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ да
предприеме съответните действия по събиране на вземанията, нито до
13.10.2019г., когато е било връчено уведомлението от 29.09.2019г. за
насрочване на опис на движими вещи по новообразуваното изпълнително
дело.
Настоящата инстанция приема, че пет годишният давностен срок е
започнал да тече в случая, считано от влизане в сила на заповедта, т.е. след
22.04.2014 г. По делото липсват данни, от които да се установи датата на
влизане в сила на ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ……..ИЛ е издаден на
22.04.2014 г., поради което следва да се приеме, че заповедта е влязла в сила
най-късно на тази дата. Влизане в сила на заповедта за изпълнение не се
оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е упражнил правото си на
възражение по чл.414 ГПК/или 423 ГПК
От образуване на изпълнително дело № 9508/2014 г. по описа на ЧСИ
М. Б. до датата на постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС намира приложение Постановление № 3
от 18.11.1980 г. на Пленум на ВС и погасителна давност не тече, независимо
дали има или няма извършени изпълнителни действия, т.е. давността е била
спряна до 26.06.2015 г.,
След този момент и занапред в действие е именно ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от същото, давността в изпълнителния процес
7
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т. н. до постъпване на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и
изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от
исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемане на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа с
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество
на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и
прилагане на нови изпълнителни способи.
Началният момент, от който започва да тече погасителната давност е
26.06.2015г.-от постановяване на Тълкувателно решение по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Ето защо, датата, на която вземането би се погасило по
давност е 26.06.2020г., ако след 26.05.2015 г. не са били извършвани
изпълнителни действия.
Както бе посочено, в конкретния казус и преди тази дата-26.06.2020 г. е
било образувано изпълнително дело № 1023/2019г. на 04.09.2019 г.
Взискателят отново е възложил на ЧСИ на основание чл.18 ЗЧСИ да
предприеме съответните действия по събиране на вземанията, с Уведомление
8
от 29.09.2019г. до длъжника, което е връчено на 13.10.2019г. е насрочен опис
на движими вещи, т.е. предприемани последващи изпълнителни действия,
всяко от които прекъсват погасителната давност, като считано от тази дата до
момента на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано
производството по настоящото дело на 25.10.2019 г. и съответно до
приключване на устните състезания по него на 29.04.2021 г., давностният
срок по отношение на процесиите вземания не е изтекъл и същите не са
погасени по давност.
Процесното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, на основание чл.271, ал.1, пр. 1 ГПК.
Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на възиваемия/ответник направените разноски за настоящата
инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.06.2021 г. по гр.дело № 61456/2019 г. на
СРС, ГО, 90 с-в.
ОСЪЖДА Н. С.С. ЕГН **********, с постоянен адрес: село С., община
Пазарджик, ул.“******* чрез пълномощника по делото адвокат В.С. от АК-
гр.Пазарджик, с адрес: гр.******* да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******, Бизнес
център „*******2 чрез пълномощника юрисконсулт Н.В., със съдебен адрес:
гр.София, бул.“*******, Бизнес център „*******2 направените разноски за
настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10