№ 3842
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20251110207106 по описа за 2025 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 129054 от 11.04.2025г. по описа на
СРС(разпределена на 15.05.2025г.) от Ц. Ц. Д. с ЕГН **********, чрез адв. В. П. с адрес в
гр.София, бул. „България“ № 13, партер срещу Наказателно постановление N 25-4332-
005438 от 18.03.2025г. , издадено от началник група в ОПП към СДВР, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят Ц. Д., редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. П. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения,
последната от името на доверителя си поддържа изцяло жалбата. Моли , съдът да отмени
процесното НП, като сочи, че не е установена дата и място на нарушението тъй като в
талон за медицинско изследване е посочена дата от 2023г. Оспорва се твърдението, че
жалбоподателят не е посетил лечебно заведение за даване на кръв.
Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на АНО, в
1
което се сочи , че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Липсват
аргументи по съществото на делото, като се навеждат общи твърдения за законосъобразност
на обжалвания акт.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните
от жалбоподателя разноски.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на Ц. Ц. Д. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 25-4332-
005438 от 18.03.2025г. , издадено от началник група в ОПП към СДВР, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 17.02.2025 г. св. Георги Стенин – командир на отделение в 04 РУ СДВР в
присъствието на св. Й.Й.-командир на отделение в 04 РУ СДВР, съставил АУАН серия GA,
№ 3544901/17.02.2025г. на Ц. Ц. Д. с ЕГН ********** за това , че ''на 17.02.2025г. около
10:35 часа, в гр. София, по бул.''България'', с посока на движение от бул. Гоце Делчев към
бул. Петко.Ю.Тодоров управлява лек автомобил ''БМВ'' с рег. номер СВ 2714 КЕ,
собственост на ''ТЕРРА ЛИЗИНГ'' АД , като в 10:30ч. категорично отказва да му бъде
извършена проверка с тест( Drug test 5000 с фабричен номер ARRM-0038) за устаноявяване
на наркотични вещества или техни аналози ''.
В АУАН било описано също, че водачът е сам в автомобила , че му е издаден талон за
изследване номер 292179 във ВМА и ЗППАМ по ЗДвП.
Контролният орган квалифицирал описаното, като нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
АУАН бил връчен на В.З.З. с ЕГН ********** , който го подписал и посочил, че има
възражения .
Въз основа на посочения АУАН на 04.10.2024г. началник група в ОПП към СДВР,
издал Наказателно постановление N 24-4332-023413/04.10.2024г., с което на жалбоподателя
са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба"
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и
териториална компетентност.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в
2
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Административното обвинение , предявено на жалбоподателя, обаче е неясно.
Посочено е , че жалпоподателят е управлявал МПС в 10:35ч., а е отказал извършена
проверка с тест( Drug test 5000 с фабричен номер ARRM-0038) за устаноявяване на
наркотични вещества или техни аналози в 10:30ч.
Дококото св. Стенин и св. Йорданов не помнят конкретния случай и показанията им
са общи не стана ясно дали самите те са разполагали с Drug test 5000 с фабричен номер
ARRM-0038 или са поискали съдействие от други свои колеги. Така и или иначе е
невъзможно управлението на МПС да следва отказа за проба.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е
самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт и се изразява в
противоречие досежно времето на нарушението , респективно до неясни твърдения на
контролния орган.
По същество на обвинението съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – "Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".
Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както
позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването
му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко
алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на
нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията
на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние,
както е в настоящия случай.
От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея съюз "или"
следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с
обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.
Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен
анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са
елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи
довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и
3
противоправността на извършеното.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че не
може да се установи , че Ц. Ц. Д. с ЕГН ********** , в качеството си на водач на МПС, не
е изпълнил задълженията си по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да оказва съдействие на компетентните
държавни органи по установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред които
безспорно попада и проверката за управление на МПС след употреба на нарконтични
вещества или техни аналози.
Съставът на нарушението и в двете му форми включва изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
бездействие.
От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл, тъй като
нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал своите собствени
задължения и тези на контролните органи, но е извършил неправомерен отказ да бъде
тестван за употреба на алкохол и нарконтични вещества, без да е налице уважителна
причина за това.
Безспорно е , че жалбоподателят е вменено , извършването на нарушение, което се
изразява в отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол, както беше вече посочено, а
последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен
анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са
елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца. В същото време,
тези последващи довършването на нарушението обстоятелства, могат да доведат до
отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.
Наказанието за допуснатото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено в
съответствие с предвиденото в закона.
Кумулативно предвидените от закона наказания за тези нарушение са в абсолютно
установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите.
Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените принципни положения
индикират, че АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН за посочване на съставомерните фактически обстоятелства.
Показанията на св. Стенин и св. Йорданов не установяват описаните в АУАН и НП
факти досежно време, място и начин и извършване на твърдяното нарушение.
На следващо място в АУАН е посочено , че на водача е издаден талон за медицинско
изследване , но липсва отбелязване за връчването на 7 бр. холограмни стикера със
съответните на талона номера, каквото е изискването на закона.
В самият талон с № 292179 (л.25 от делото) е посочено , че проврката на Ц. Д. е
отказана от него на 27.09.2023г. в 10:20ч., като дата и часа не съответстват на датата и часа в
АУАН. Липсва отбелязване за издаване на още 7 холограмнни стикера, като на ТМИ е
поставен един с поставен № 292179-01 и фабричен № А110506.
4
Съгласно разпоредбата на
При липсата на редовно издаден и връчен талон Ц. Ц. Д. с ЕГН ********** , ведно
със седем броя холограмни стикери е бил обективно препятстван , даже и да се яви във ВМА
и да даде кръвна проба за химическо изследване, като по този начин неправомерно е бил
лишен от правото да се възползва от отпадане на противоправността и наказуемостта на
обективирания отказ.
Контролният орган е бил длъжен да осигури ако не явяването на жалбоподателя в
медицинско заведение, то поне да обезпечи документално тази, дадена от закона
възможност.
При това положение съдът счита, че процесуалното нарушение е съществено и
следва да доведе до отпадане на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза
на жалбоподателя, който е поискал своевременно присъждането на такива.
С оглед фактическата и правна сложност на делото и предприетите от защитата
процесуални действия , съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност,
направено от процесуалния представител на АНО
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 25-4332-005438 от 18.03.2025г. , издадено от
началник група в ОПП към СДВР, с което на Ц. Ц. Д. с ЕГН ********** са наложени
административни наказания на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Ц. Д. с ЕГН ********** сумата от 3000 лева ,
представляваща разноски по делото за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5