Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 776
гр.
Пловдив, 19.4.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 17.4.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1948/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 398498-F437743/16.01.2019 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив
в ЦУ на НАП, с което на МБМ 2015 ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
С жалбата не се оспорва
извършеното нарушение, но се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН и отмяна на НП
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е посочено, че те се
издават за това, че при извършена
оперативна проверка на 14.10.2018г. в 10:25 ч. на обект магазин плодове и
зеленчуци , находящ се в Пловдив ул. "Братя Бъкстон„ № 96 и стопанисван от
"МВМ 2015" с ЕИК по Булстат ********* е констатирано, че дружеството
/ търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на същата, като не е изпълнил
задължението си да отпечата в 7-дневен срок от изтичането на м. септември
месечния отчет на фискалната памет от наличното 8 обекта фискално устройство
марка DAISY EXPERT 01 KL с ИН на ФУ № DY329937 и ИН на ФП № 36494914
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба
Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ в седемдневен срок след изтичане на всеки месец и
година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко
устройство в обекта за съответния период. В конкретния случай за м. Септември
2018г. отчета е следвало да се отпечата в срок до 07.10.2018 . Видно от книгата
за дневни финансови отчети водена за обекта, на дата 30.10.2018/ последния ден
от календарния месец / се съхранява месечния отчет за м. Септември 2018г., който е отпечатан на дата 14.10.2018 със
закъснение.
Нарушението е констатирано при
извършена проверка, документирана с ПИП № 0376036/14.10.2018г. и не води
до неотразяване на приходи.
Тези приети за
установени в АУАН и НП фактически положения, съдът намира за отговарящи на
действителността, доколкото кореспондират на събраните по делото доказателства:
разпит на актосъставителя, който в
съдебно заседание изрично заяви, че поддържа отразеното в АУАН, Протокол за
извършена проверка, копия на финансови отчети. Посочените доказателствени
материали са последователни, безпротиворечиви, поради което и съдът изцяло ги
кредитира.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ- ОПР -17/17.05.2018г. се установява компетентността на
актосъставителя и на административно наказващия орган.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. Нарушението е констатирано
при проверка извършена на 14.10.2018г., АУАН е издаден на 5.11.2018г., а НП -
на 16.01.2019 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.
34 ЗАНН.
При съставянето
на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН и приета за установена от съда,
изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП
подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените
правни норми.
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 41, ал.1 от
Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.4, т.4 ЗДДС Съставът на това нарушение урежда
изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто
извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. В случая
бездействието се състои в неотпечатване на месечния финансов отчет с изтичане
на 7-дневен срок от края на месец Септември. С факта на неизпълнение на
дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.
Приложена
е и коректната санкционна норма, а именно чл. 185, ал.2 ЗДДС. Същата санкционира случаите извън тези,
изброени в чл. 185, ал.1 ЗДДС, когато е допуснато нарушение на чл. 118 ЗДДС или
на подзаконов акт по неговото прилагане. Нарушената Наредба Н-18 е тъкмо такъв
нормативен акт по прилагане разпоредбата на чл. 118 ЗДДС.
Предвид
разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е
такава по законосъобразност, настоящият състав дължи произнасяне и по този
въпрос.
Настоящият
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на изрична
законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се
счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според
настоящия състав конкретното нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска
степен на деянието и дееца от типичните нарушения, санкционирани по реда на чл.
185, ал.2 ЗДДС.
Първия
аргумент за по-ниската степен на обществена опасност на конкретното нарушение е ниския интензитет на засягане
на обществените отношения, предмет на защита. В тази връзка следва да се
отбележи, че нормата на чл. 41 от Наредба Н-18 има комплексен обект на защита- защитават
се както обществените отношения свързани с обезпечаването на събираемостта на
държавните вземания за данъци, така и
обществените отношения осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на
стопанската дейност. В случая нито един от двата вида обществени отношения не
са съществено засегнати.
В АУАН
изрично е посочено, че нарушението не води до неотчитане на приходи.
Действително това не може да бъде самостоятелно основание за приемане на случая
като маловажен, тъй като това обстоятелство е съобразено от законодателя при
определяне на по-ниския размер на приложимата санкция, а съгласно чл. 56 НК
едно и също обстоятелство не може да бъде отчитано два пъти- веднъж при
определяне квалификацията на деянието и втори път при индивидуализация на
отговорността.
По
–същественото в случая е, че съвсем
несъществено са засегнати отношенията по редовно и надлежно отчитане и
документиране на стопанската дейност. В тази връзка следва да се посочи, че за
разлика от типичния случай на нарушения от този вид, при които разпечатан отчет
въобще липсва, в процесния случай отчетът е разпечатан доброволно от нарушителя само с седем дни забавяне,
вместо на 7 октомври, на 14 октомври. От значение е и, че отстраняването на
нарушението е предприето от нарушителя по-негова собствена инициатива, още преди извършване на
проверката от данъчната администрация. От особено съществено значение при
преценка за несъществено засягане на обществените отношения предмет на защита е
и обстоятелството, че видно от представените по делото разпечатки на финансови
отчети, по-късното разпечатване на отчета с 7 дни не е довело до смесване на оборотите за месеците Септември и Октомври , тоест интересите на
отчетността не са накърнени по никакъв начин.
Действително
при нарушения изразяващи се в закъснение с няколко дни за отпечатване на дневен отчет практиката на
административен съд Пловдив е последователна, че не може да се говори за
маловажен случай, което е напълно логично, предвид дължината на отчетния период
от един ден. В случая обаче предвид дължината на отчетния период-месечен, настоящият
състав намира, че забавяне с няколко дни се явява пренебрежимо малко. В случая
следва да се отбележи, че при проверката не
е констатирано липса надлежно нулиране на финансовото устройство, тоест
не е съществувал риск от смешение на оборотите за месеците Септември и Октомври.
Следва да
се отбележи, че съществува практика на Административен съд Пловдив, че
нарушения на чл. 41 от Наредба Н-18 не представляват маловажен случай- Решение № 132 от 18.01.2019 г. по к. адм. н. д. №
3636 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 346 от
14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3887 / 2018 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив. В посочените случаи обаче фактическата обстановка
е била коренно различна от тази по настоящото дело- доколкото нарушението или
въобще не е било отстранено, или е отстранено след период от повече от 2 месеца
и то едва след извършване на проверката.
Като
смекчаващо обстоятелство следва да се посочи и добросъвестното процесуално
поведение на жалбоподателят, който видно от текста на жалбата , признава извършеното нарушение и
проявява критичност към извършеното, което мотивира настоящият състав
да приеме, че за поправяне на нарушителя ще е достатъчно и писменото му
предупреждение по чл. 28 ЗАНН без налагане на имуществена санкция.
Като
смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и фактът, че нарушението е констатирано за първи път, доколкото по
делото не са изложени твърдения и не са представени доказателста от АНО за
наличие на предходни нарушения, установени с влезли в сила НП
Действително при извършената комплексна
проверка са констатирани и други нарушения. Това обстоятелство признава и
жалбоподателят в съдебно заседание. За тези нарушения към момента не са
представени доказателства за влезли в сила НП, поради което и за тях
нарушителят се ползва от презумпцията за невиновност по чл. 16 НПК,до
установяване на противоправното му деяние с влязъл в сила съдебен акт. Поради
това и констатациите за други нарушения в протокола за комплексна проверка не
могат да доведат до влошаване материално правното положение на жалбоподателя.
Гореизложеното,
съчетано с факта, че както вече се отбеляза нарушението е доброволно отстранено още преди констатирането му от
актосъставителя и с оглед пренебрежимо малката степен на засягане на обществените
отношения, предмет на защита мотивират настоящия състав да приеме, че
случая е маловажен и за постигане целите на административно наказателната отговорност
е достатъчно жалбоподателят да бъде предупреден, че при извършване на други
нарушения, отговорността му ще бъде ангажирана.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
398498-F437743/16.01.2019г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив в ЦУ на НАП, с което
на МБМ 2015 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.