Решение по дело №1948/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 776
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 21 октомври 2019 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20195330201948
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 март 2019 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 776

 

гр. Пловдив, 19.4.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 17.4.2019 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1948/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 398498-F437743/16.01.2019 г., издадено от  Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив в ЦУ на НАП, с което на  МБМ 2015 ЕООД е наложена  имуществена санкция  в размер на 500 лв.

С жалбата не се оспорва извършеното нарушение, но се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН и отмяна на НП

Въззиваемата страна   взема становище за неоснователност на жалбата.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради  което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна   по следните съображения:

В АУАН и НП е посочено, че те се издават за това,  че при извършена оперативна проверка на 14.10.2018г. в 10:25 ч. на обект магазин плодове и зеленчуци , находящ се в Пловдив ул. "Братя Бъкстон„ № 96 и стопанисван от "МВМ 2015" с ЕИК по Булстат ********* е констатирано, че дружеството / търговецът в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на същата, като не е изпълнил задължението си да отпечата в 7-дневен срок от изтичането на м. септември месечния отчет на фискалната памет от наличното 8 обекта фискално устройство марка DAISY EXPERT 01 KL с ИН на ФУ № DY329937 и ИН на ФП № 36494914

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ в седемдневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период. В конкретния случай за м. Септември 2018г. отчета е следвало да се отпечата в срок до 07.10.2018 . Видно от книгата за дневни финансови отчети водена за обекта, на дата 30.10.2018/ последния ден от календарния месец / се съхранява месечния отчет за м. Септември 2018г., който е отпечатан на дата 14.10.2018 със закъснение.

Нарушението е констатирано при извършена проверка, документирана с ПИП 0376036/14.10.2018г. и не води до неотразяване на приходи.

Тези приети за установени в АУАН и НП фактически положения, съдът намира за отговарящи на действителността, доколкото кореспондират на събраните по делото доказателства:  разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично заяви, че поддържа отразеното в АУАН, Протокол за извършена проверка, копия на финансови отчети. Посочените доказателствени материали са последователни, безпротиворечиви, поради което и съдът изцяло ги кредитира.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ- ОПР -17/17.05.2018г.  се установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.  Нарушението е констатирано при проверка извършена на 14.10.2018г., АУАН е издаден на 5.11.2018г., а НП - на 16.01.2019 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда,  изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.4, т.4 ЗДДС Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. В случая бездействието се състои в неотпечатване на месечния финансов отчет с изтичане на 7-дневен срок от края на месец Септември. С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.

Приложена е и коректната санкционна норма, а именно чл. 185, ал.2  ЗДДС. Същата санкционира случаите извън тези, изброени в чл. 185, ал.1 ЗДДС, когато е допуснато нарушение на чл. 118 ЗДДС или на подзаконов акт по неговото прилагане. Нарушената Наредба Н-18 е тъкмо такъв нормативен акт по прилагане разпоредбата на чл. 118 ЗДДС.

Предвид разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС,  че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, настоящият състав дължи произнасяне и по този въпрос.

Настоящият състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката  принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според  чл. 93, т.9 на който  маловажен случай е налице когато  с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.

Според настоящия състав конкретното нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска степен на деянието и дееца от типичните нарушения, санкционирани по реда на чл. 185, ал.2 ЗДДС.

Първия аргумент за по-ниската степен на обществена опасност на конкретното нарушение е ниския интензитет на засягане на обществените отношения, предмет на защита. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл. 41 от Наредба Н-18 има комплексен обект на защита- защитават се както обществените отношения свързани с обезпечаването на събираемостта на държавните вземания за данъци, така  и обществените отношения осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на стопанската дейност. В случая нито един от двата вида обществени отношения не са съществено засегнати.

В АУАН изрично е посочено, че нарушението не води до неотчитане на приходи. Действително това не може да бъде самостоятелно основание за приемане на случая като маловажен, тъй като това обстоятелство е съобразено от законодателя при определяне на по-ниския размер на приложимата санкция, а съгласно чл. 56 НК едно и също обстоятелство не може да бъде отчитано два пъти- веднъж при определяне квалификацията на деянието и втори път при индивидуализация на отговорността.

По –същественото в случая  е, че съвсем несъществено са засегнати отношенията по редовно и надлежно отчитане и документиране на стопанската дейност. В тази връзка следва да се посочи, че за разлика от типичния случай на нарушения от този вид, при които разпечатан отчет въобще липсва, в процесния случай отчетът е разпечатан доброволно от нарушителя само с седем дни забавяне, вместо на 7 октомври, на 14 октомври. От значение е и, че отстраняването на нарушението е предприето от нарушителя по-негова собствена инициатива, още преди извършване на проверката от данъчната администрация. От особено съществено значение при преценка за несъществено засягане на обществените отношения предмет на защита е и обстоятелството, че видно от представените по делото разпечатки на финансови отчети, по-късното разпечатване на отчета с 7 дни не е довело до смесване на оборотите за месеците Септември  и Октомври , тоест интересите на отчетността не са накърнени по никакъв начин.

Действително при нарушения изразяващи се в закъснение с няколко дни за отпечатване на дневен отчет практиката на административен съд Пловдив е последователна, че не може да се говори за маловажен случай, което е напълно логично, предвид дължината на отчетния период от  един ден. В случая обаче предвид дължината на отчетния период-месечен, настоящият състав намира, че забавяне с няколко дни се явява пренебрежимо малко. В случая следва да се отбележи, че при проверката не е констатирано липса надлежно нулиране на финансовото устройство, тоест не е съществувал риск от смешение на оборотите за месеците Септември и Октомври.

Следва да се отбележи, че съществува практика на Административен съд Пловдив, че нарушения на чл. 41 от Наредба Н-18 не представляват маловажен случай- Решение № 132 от 18.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3636 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 346 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3887 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив. В посочените случаи обаче фактическата обстановка е била коренно различна от тази по настоящото дело- доколкото нарушението или въобще не е било отстранено, или е отстранено след период от повече от 2 месеца и то едва след извършване на проверката.

Като смекчаващо обстоятелство следва да се посочи и добросъвестното процесуално поведение на жалбоподателят, който видно от текста на жалбата , признава извършеното нарушение и проявява критичност към извършеното, което мотивира настоящият състав да приеме, че за поправяне на нарушителя ще е достатъчно и писменото му предупреждение по чл. 28 ЗАНН без налагане на имуществена санкция.

 

Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и фактът, че нарушението е констатирано за първи път, доколкото по делото не са изложени твърдения и не са представени доказателста от АНО за наличие на предходни нарушения, установени с влезли в сила НП

 Действително при извършената комплексна проверка са констатирани и други нарушения. Това обстоятелство признава и жалбоподателят в съдебно заседание. За тези нарушения към момента не са представени доказателства за влезли в сила НП, поради което и за тях нарушителят се ползва от презумпцията за невиновност по чл. 16 НПК,до установяване на противоправното му деяние с влязъл в сила съдебен акт. Поради това и констатациите за други нарушения в протокола за комплексна проверка не могат да доведат до влошаване материално правното положение на жалбоподателя.

Гореизложеното, съчетано с факта, че както вече се отбеляза нарушението е доброволно отстранено още преди констатирането му от актосъставителя и с оглед пренебрежимо малката степен на засягане на обществените отношения, предмет на защита мотивират настоящия състав да приеме, че случая е маловажен и за постигане целите на административно наказателната отговорност е достатъчно жалбоподателят да бъде предупреден, че при извършване на други нарушения, отговорността му ще бъде ангажирана.

 

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ   Наказателно постановление № 398498-F437743/16.01.2019г., издадено от  Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив в ЦУ на НАП, с което на  МБМ 2015 ЕООД е наложена  имуществена санкция  в размер на 500 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                        

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала.

С. Д.