Номер 14903.11.2020 г.Град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – КюстендилIII състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Х. Костадинова
Калин К. Василев
Секретар:Вергиния Х. Бараклийска
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20201500500438 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 268, вр. с чл.317 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. А. Г. , ЕГН:**********, адрес: гр.
Кюстендил, бул. „България“ №30, чрез адв. Л. А. с адрес: гр. Кюстендил, пл. „Демокрация“
№1, ет.5, офис 6, против решение №582 от 04.08.2020г., постановено по гр. д. №2509/2019г.
по описа на Районен съд – Кюстендил.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт са оставени без уважение исковете на Г.
против «Електролукс – Табаков и синове» ООД, ЕИК:***, за признаване на извършеното
уволнение със Заповед №1879/18.07.2019г. за незаконно и отмяна на Заповед
№1879/18.07.2019г., както е оставен без уважение и искът за възстановяване на Г. на
заеманата преди уволнението длъжност «отчетник измервателни уреди».
Жалбоподателят иска отмяна на атакувания първоинстанционен акт. Сочи, че с
цитираната по-горе заповед било прекратено трудовото правоотношение. Заповедта не му
била връчена съгласно закона, липсвало и отбелязване върху нея кога му е връчена, поради
което счита, че я оспорва в срок. На 17 юли 2019г. жалбоподателят бил прегледан на ТЕЛК
и била призната инвалидност, поради тежък захарен инсулинозависим диабет. За това
обстоятелство бил информирал работодателя си и решението на ТЕЛК се намирало в
трудовото му досие. В решението на ТЕЛК било отбелязано, че Г. не бил в състояние да
изпълнява трудовите си задължения по трудовия му договор. Съгласно разпоредбата на чл.
314 от Кодекса на труда следвало поради това да бъде трудоустроен на друга работа или на
същата, но при подходящи условия по предписание на здравните органи. Това обаче не се
случило и вместо да бъде трудоустроен било прекратено трудовото му правоотношение, без
да бъде поискано съгласие за това от Инспекцията по труда. Работодателят нарушил две
императивни разпоредби – чл. 314 от КТ, поради неизвършеното трудоустрояване и
нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, уволнявайки Г. без съгласие на Инспекцията по
1
труда, като по този начин го бил лишил от закрилата по чл. 333, ал.1, т.2 от КТ. От
представено щатно разписание било видно, че и сега Г. фигурирал като работник в
ответното дружество, заради което намира, че заповедта му за уволнение била издадена на
формално основание, без на практика да били настъпили последиците от прекратяване на
трудовото правоотношение с дружеството.
Препис от въззивната жалба е получена от насрещната страна, която в законоустановения
двуседмичен срок е депозирала писмен отговор. Въззиваемият намира жалбата за
процесуално недопустима, тъй като липсвали посочване на каквито и да било пороци на
съдебното решение, което се обжалва. Счита първоинстанционното решение за правилно,
постановено при спазване на процесуалните правила и при съобразяване на материалния
закон. Основните оплаквания на възззивника били свързани с евентуално незачитане от
страна на работодателя на настъпили промени в здравословното състояние на работника,
довели до основания за ползване на закрила по чл.333 от КТ и трудоустрояване по чл.314 от
КТ. Настоящият спор бил правен и се концентрирал върху приложимостта на чл.333 от КТ и
чл.314 от КТ при трудови правоотношения възникнали на основание чл.70, ал.1 от КТ.
Първоинстанционният съд стигнал до правилен извод за изключване на закрилата по чл.333
от КТ при уволнение при условията на чл.71, ал.1 от КТ, както и за липса на предпоставки за
приложение на чл.314 от КТ. На тази база намират решението за правилно и следвало да се
потвърди. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, проведено на 20.10.2020г., страните, редовно призовани, явява се
въззивникът – В. Г., заедно с процесуалния си представител - адв. А.. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение. Не било доказано от въззиваемия, че Г. не е бил достатъчно
способен да изпълнява задълженията си. Последният следвало да се ползва от закрилата по
чл.333 и чл.314 от Кодекса на труда. Отделно, видно било от щатното разписание на
работодателя, че Г. все още фигурирал като негов работник. Иска се възстановяване на
въззивника на заеманата от него длъжност.
Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на
данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, процесуално допустима е, поради
което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност. Атакуваното решение е
валидно и допустимо.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства: Заповед №1879/19.07.2019г.
за прекратяване на трудовото правоотношение между В. Г. и „Електролукс – Табаков и
синове“ ООД, Трудов договор №1333/22.05.2019г., експертно решение №1483 от
17.07.2019г., докладна записка от инж. К. от 19.07.2019г., карта за предварителен
медицински преглед на Г., лично трудово досие на Г., длъжностна характеристика на Г.,
щатно разписание на персонала в „Електролукс – Табаков и синове“ ООД се установява
следното от фактическа страна: на 22.05.2019г. по силата на трудов договор №1333 от
22.05.2019г. е възникнало трудово правоотношение между В. А. Г. – като работник на
длъжност „отчетник измервателни уреди“ и „Електролукс-Табаков и синове“ ООД,
БУЛСТАТ:***, като работодател. Съгласно чл.3 от договора същият е сключен със срок за
изпитване в полза на работодателя за шест месеца. С него е уговорено работникът да
постъпи на работа на 01.06.2019г. На 17.07.2019г. В. Г. се е явил пред териториална
експертна лекарска комисия, която е издала Експертно решение №1483 от 17.07.2019г., с
2
което на Г. е определена диагноза „инсулинозависим захарен диабет“. Определена е и 60 %
трайно намалена работоспособност. В допълнителен лист №1 към ЕР е посочено, че лицето
не е в състояние да изпълнява трудовите задължения по настоящата си професия, при
посочените условия на труд. Решението на ТЕЛК е представено от Г. на работодателя му,
като видно от поставения входящ номер – 1920/27.07.2019г. това е станало след датата на
издаване на заповедта /19.07.2019г./, с която е прекратено трудовото правоотношение. На
19.07.2019г. е изготвена докладна записка с вх. №1863/19.07.2019г. от инж. С. К.-управител
на клон София на дружеството работодател на Г., в което е отразено, че Г. системно
допускал грешки в работата си и въпреки, че дружеството имало нужда от такъв служител е
предложено същият да бъде освободен от 22.07.2019г. На 19.07.2019г. е издадена от
„Електролукс-Табаков и синове“ ООД заповед №1879, с която на основание чл. 71, ал. 1 от
Кодекса на труда /КТ/ е прекратено трудовото правоотношение между Г. и същото
дружество, възникнало по силата на трудов договор №1333/22.05.2019г., като
прекратяването е считано от 22.07.2019г.
От правна страна съдът установи следното:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба. По правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е
ограничен от посоченото във въззивната жалба, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма или следи за защита интереса на определени
частноправни субекти. Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по
същество въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във
въззивната жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само
на изрично посочените негови фактически констатации.
В конкретния случай, настоящият съд е сезиран с бланкетна въззивна жалба. Не е
налице и служебно задължение на въззивния съд за съблюдаване интересите на някоя от
страните в производството, предвид разясненията, дадени в Тълкувателно решение
№1/09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По оплакванията, че работодателят е нарушил императивни разпоредби – чл. 333,
ал. 1, т. 3 и чл. 314 от Кодекс на труда:
чл. 314 от КТ: Нормата визира, че работник или служител, който поради болест или
трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето
си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се
трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по
предписание на здравните органи. Тази разпоредба касае евентуалното задължение за
работодателя при определени предпоставки да трудоустрои работника. От друга страна ЕР
на ТЕЛК е представено от Г. на работодателя му, видно от поставения входящ номер върху
копието от ЕР на дата 27.07.2019г., което съпоставено с датата на заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение – 19.07.2019г. означава, че същата не е доведена до знанието
на работодателя преди прекратяване на правоотношението между страните, поради което
пред дружеството „Електролукс-Табаков и синове“ ООД обективно не е било налице
основание за извършване на трудоустрояване. Наред с това ТЕЛК не е дала предписание по
смисъла на чл. 317 от КТ за преместването на Г. на друга, подходяща за него, работа.
чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ - нормата на чл. 333 от КТ не предоставя закрила на
3
работници и служители, сключили трудови договори със срок за изпитване в полза на
работодателя, когато прекратяването е станало в рамките на срока за изпитване - решение №
620 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 1716 от 2009 г., ІV г. о. на ВКС, както и цитираното в него
решение № 749 от 16.06.2000 г. на ВКС. В настоящият случай, видно от текста на чл. 3 от
Трудов договор №1333/22.05.2019г. е уговорен срок за изпитване в полза на работодателя за
шест месеца, считано от датата на сключване на договора – 22.05.2019г., като
прекратяването му – с цитираната по-горе заповед е станало на 22.07.2019г., т.е. в рамките
на срока за изпитване. Както сочи и районният съд договорът със срок за изпитване по чл.
70, ал. 1 от Кодекса на труда се сключва с цел да се провери годността на работника да
изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е
подходяща за него. В срока за изпитване работодателят извършва преценка за годността на
работника да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен
контрол и не следва да се доказва, в каквато насока процесуалният представител на
въззивника направи доказателствено искане пред въззивната инстанция и същото беше
оставено без уважение. До изтичане на срока за изпитване работодателят разполага с
правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 от КТ,
което е и направено. Характерът на договора изключва приложението на предварителна
закрила – работодателят не може да бъде задължен да продължи трудовия договор с
работник, в случай че е преценил, че последният не е подходящ да изпълнява работата. В
срока за изпитване трудовото правоотношение не преминава в безсрочно. Изброяването в
хипотезата на чл. 333, ал. 1 от КТ не е примерно, а изчерпателно поради което, извън
изброените предпоставки – чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ закрилата е
неприложима. За да се ползва работникът от закрилата по чл. 333 от Кодекса на труда
трябва да са налице няколко кумулативни предпоставки - същият трябва да е на постоянен
трудов договор, така че за прекратяването му да е необходимо предизвестие от работодателя
му - – арг. от чл. 328 от КТ, като същевременно да е налице някоя измежду предпоставките
по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5, 11 от КТ, заедно с някоя от тези по чл. 333 от КТ. В настоящият
случай Г. е бил нает на работа с определен шестмесечен изпитателен срок, поради което
работодателят му може да се позове на текста на чл.71, ал.1 от КТ, т.е. в рамките на
изпитателния срок не е длъжен да отправя предизвестие до работника относно прекратяване
на трудовото правоотношение, което се е случило и в настоящия случай. Обратно – за
работодателя би възникнало задължение за отправяне на предизвестие, в случай, че
договорът не е прекратен в рамките на изпитателния срок, тъй като по силата на чл. 71, ал.
2 от КТ той би станал безсрочен. За това дали работникът притежава качества да се справя
с работата, за която е нает, не е необходимо работодателят да представя никакви
доказателства, след като прекратяването се извършва в рамките на изпитателния срок.
Преценката е единствено негова и не е непременно да е субективно правилна.
На база изложеното, настоящият съдебен състав ще потвърди атакуваното решение №582
от 04.08.2020г., постановено по гр. д. №2509/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил
като правилно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на чл.78 от ГПК възззивният съд следва да присъди разноски
в полза на въззиваемия, които са поискани и са представени доказателства да са направени.
В случая с отговора на въззивната жалба е поискано присъждане на разноски, като с договор
за правна защита и съдействие – на гърба на л.6 от гр. д. №438/2020г. по описа на КОС, е
уговорено и изплатено възнаграждение в размер на 350 лв. за процесуално
представителство пред въззивната инстанция. Въззивникът ще бъде осъден да плати тази
4
сума на въззиваемия.
По обжалваемостта:
С оглед нормата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, то настоящото решение подлежи на
обжалване в едномесечен срок чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен
съд при спазване на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и чл. 284 от ГПК.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №582 от 04.08.2020г., постановено по гр. д. №2509/2019г. по
описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА В. А. Г. , ЕГН:**********, с адрес: гр. Кюстендил, бул. „България“ №30, да
плати на „Електролукс – Табаков и синове“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Седянка“ №9, сума в размер на 350 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок чрез Окръжен съд – Кюстендил
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5