Р Е Ш
Е Н И Е
№………..
гр.
Варна, 01.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на трети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.
при секретаря КИЧКА И. като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 11721 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване искове от
Д.Ж.И. ЕГН ********** ***
срещу „Г.Ж.“ ЕАД *** с правно основание, както следва:
- Чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 143, т.3 и т. 6 от ЗЗП
да бъде обявена за нищожна клаузата
на т. 86 от Общите условия по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ на „Г.Ж.“ ЕАД ЕИК *********;
- Чл. 22 от ЗЗД, във вр. с чл. 383 от КЗ да бъде осъден застрахователят „Г.Ж.“
ЕАД, да заплати на Банка „ДСК“ ЕАД - клон Варна уговореното застрахователно
обезщетение в размер на 8 244.93 лв., представляващо остатък от банков кредит в размер на 10 000 лв., по Искане за кредит №
3372827/15.03.2016 г.
- Чл. 74 от ЗЗД, във вр. с чл. 456 от КЗ да бъде осъден застрахователят „Г.Ж.“ ЕАД да
заплати на ищеца сумата от 1863,24 лева, недължимо платени от него на „Банка ДСК“ ЕАД
погасителни вноски по Искане за кредит №
3372827/15.03.2016 год., след датата на настъпване на застрахователното събитие - считано
от 30.04.2018г. (Решение на ТЕЛК № 1778/30.04.2018г.) до 31.06.2018 г. вкл., заедно със законната лихва, до окончателното изплащане на
сумата.
Претендира
се заплащане и на съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба ищецът излага,
че е кредитополучател
по банкови кредити с „Банка ДСК“ ЕАД, както следва: по искане за банков кредит № 3372800/15.03.2016г. в размер на 50 000 лв.; по искане за банков кредит № 3372827/15.03.2016г.в размер на 10 000 лв.и по искане за банков кредит № 3784863/14.09.2017г.в размер на 5 450 лв., като предявява настоящия иск само
по отношение Искане за отпускане на банков кредит №
3372827/15.03.2016г.за сумата от 10000 лв. и
Сертификат № В0003372827160315
по Групов договор за застраховка „Живот,свързана с банков кредит“. Като
кредитополучател дал съгласието си да бъде включен в групата на застрахованите
лица по Групов застрахователен договор за застраховка „Живот, свързана с банков
кредит“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ ЕАД, сключен между кредитната
институция в качеството ѝ на застраховащ и „Г.ж.“ ЕАД, в качеството му на
застраховател на застраховане на живота, здравето и телесната цялост на
застрахования. Включването на ищеца в груповия застрахователен договор е
извършено чрез клона на „Банка ДСК“ ЕАД в гр.Варна, действащ като представител
на застраховащия и като агент на застрахователя и е удостоверено с издаване на
Сертификати №№№-В0003372800160315;В0003372827160315
и №
В0003784863170920. С подписването на договорите, ищецът поел задължение да
заплаща определена месечна застрахователна премия, а застрахователят се е
ангажирал, при настъпване в срока на индивидуалното застрахователно покритие на
смърт или пълна трайна неработоспособност на застрахованото лице да извърши
съответното застрахователно плащане на ползващото се лице бенефициер
- банката. Срокът на индивидуалното застрахователно покритие е от 15.03.2016
г. по два от договорите и от 20.09.2017г. по третия
договор до изтичане срока на кредитите.
Ищецът сочи, че
поради влошаване на здравословното му състояние, с Експертно решение № 1778/30.04.2018г.
на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Марина“ Варна, му била призната 76%
неработоспособност, за срок от 3 години,
вследствие на заболяване с водеща диагноза: злокачествено новообразувание
на бъбрека с изключение на бъбречно легенчедотална нефректомия в ляво-загуба на единия бъбрек,лъчетерапия,с
противопоказания за тежък физически труд, с токсични вещества. Със Заявление
изх.№ 44/10.05.2018г., предявил
претенция за извършване на договореното застрахователно плащане, поради
настъпил покрит риск - трайно намалена работоспособност, а застрахователят „Г.ж.“
ЕАД с писмо изх.№ УП-И-540/11.07.2018г.
отказал да уважи претенцията му, мотивирайки се с клауза на т.86 от Общите
условия по застраховка „Живот,свързана с банков кредит“, съгласно която, - „пълна
трайна неработоспособност на застрахованото лице е медицински удостоверима, вероятно постоянна, над 70%
трайна неработоспособност и неспособност на лицето да упражнява каквато и да
била дейност, чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, настъпила
след срока на индивидуалното застрахователно покритие, като резултат от
застрахователно събитие“. За отказа ответникът се е мотивирал, позовавайки
се на служебна бележка от „Пристанище
Варна“ ЕАД, от която е видно, че в момента ищецът работи като портиер и
продължава да извършва дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на
доход. В същата е посочено, че към 26.06.2018г.
работи като „портиер“ в отдел „Човешки
ресурси и АО“, по Трудов договор, регистриран в НАП на 03.04.2003 год.
Сочи, че съгласно Допълнително споразумение №
42/04.06.2018г., към Трудов договор № 276/03.04.2002
г. на основание чл.119 КТ, вр.чл.70, ал.1 и чл.67, ал.1, т.1 КТ бил преназначен
от длъжност „докер“ в Пристанище Варна-запад, на длъжност „портиер“ в
Пристанище Варна-изток СЪС СРОК ЗА ИЗПИТВАНЕ ДО 6
МЕСЕЦА, като трудовото му възнаграждение е в размер на минималната работна
заплата от 510 лв.
Ищецът навежда
твърдения, че възразил пред застрахователя срещу постановения отказ, с копие до
„Банка ДСК“ ЕАД, като незаконосъобразен и неоснователен с писмо, чрез куриерска
служба гр. Белослав, от 23.07.2018 г.
Сочи, че от
датата на решението на ТЕЛК-30.04.2018г., е настъпило договореното
застрахователно събитие-пълна трайна неработоспособност и от тази дата е
възникнало задължението за ответника да извърши договореното застрахователно
плащане.
Отделно излага,
че от
настъпване на застрахователното събитие - 30.04.2018г., до момента на
предявяване на иска, е заплатил на „Банка ДСК“ ЕАД сума в размер на 347.06 лева, по Искане за кредит от 15.03.2016 год., представляваща главница и лихва, което го прави кредитор на
Банката, по отношение на правото (задължението на кредитната институция да
претендира по съдебен ред изплащането на застрахователното обезщетение).
В
срока за отговор е депозиран такъв от ответника.
В отговора
ответникът не оспорва, че Д.Ж.И. е включен в групата на застрахованите лица по
Групов застрахователен договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“,
но сочи, че в процесния случай не са
налице необходимите предпоставки, за да се приеме, че е настъпил покрит застрахователен
риск по смисъла на гл. III, чл. 8.2 от Общите
условия (ОУ) към застрахователния договор, съгласно които отговорността на
застрахователя следва да се ангажира при настъпила „пълна трайна
неработоспособност“ като в гл. X, чл. 86 от ОУ е дадена дефиниция
на използваното понятие, като твърди, че в процесния случай заболяването на Д.Ж.И. не е довело до прекратяване на
трудовото му правоотношение от една страна, нито е изпаднал в състояние, което
да не му позволява да полага личен труд за осигуряване на доход. Това се
потвърждава и от твърдението на ищеца и приложените доказателства, че той към
момента на подаване на исковата молба работи по трудово правоотношение като
портиер, след преназначаване с Допълнително споразумение № 42/04.06.2018 г. към Трудов договор № 276/03.04.2002 г. В
тази връзка излага, че следва да се приеме, че по групова застраховка „Живот,
свързана с банков кредит“ застрахователят не носи риска от трайно намаляване на
работоспособността на застрахования, а от настъпване на такова събитие, което
поставя застрахования и в невъзможност да
полага труд.
На отделно и
самостоятелно основание твърди, че исковете са неоснователни, доколкото ищецът
не притежава материално-правна легитимация. Сочи, че материалното право да се
претендира плащане на остатъка по кредита принадлежи единствено на „Банка ДСК“
ЕАД, като дори съдът да квалифицира исковете по чл. 134
от ЗЗД отново би следвал извод за неоснователност, доколкото ищецът не е
кредитор на „Банка ДСК“ ЕАД, а е длъжник по договора за кредит като дължи
заплащане на погасителни вноски и няма право да предявява искове от нейно име.
Оспорва
изложените в исковата молба твърдения за неравноправност на т. 86 от
Общите условия на основание чл. 143 от Закона за
защита на потребителите. Уговореният изключен застрахователен риск е предвиден
като последица от кумулативното наличие на две предпоставки -
над 70 % ТНР и
неспособност на лицето да упражнява, каквато и да била дейност чрез полагане на
личен труд за осигуряване на доход. Клаузата е уговорена индивидуално, тъй като
в Съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов договор за
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ и Сертификат № В0003372827160315
г., подписани от ищеца, той е декларирал изрично, че е получил, прочел, разбрал
и приема Общите условия на застраховката, поради което не счита уговорената
клауза за неравноправна, съответно оспорва твърдението на ищеца за нищожността
й на основание чл. 143 и чл. 146.
ал. 1 от ЗЗП.
Оспорва иска и
по размер като необосновано завишен. Претендираната
сума в размер на 8 244.93
лв., представлява целият остатък по банков кредит в размер на 10 000
лв. по искане за кредит № 3372827/15.03.2016
г. Невежда твърдения, че съгласно условията по процесната застраховка /раздел 8,
чл. 46, т. 1
от ОУ/. в случай на покрит риск ,“пълна трайна неработоспособност“ и когато
срокът на постановеното Експертно решение на ТЕЛК е по-кратък от срока на
кредита към датата на настъпване на покрития риск, застрахователят дължи погасителните вноски по кредита на застрахованото
лице само за срока на постановеното Експертно решение на ТЕЛК, но
не повече от застрахователната сума. Сочи, че в процесния случай срокът на
Експертното решение на ТЕЛК № 1778/30.04.2018
г. е 3 години - до 29.04.2021
г., поради което в случай, че съдът приеме иска за основателен, то размерът на
дължимото обезщетение следва да бъде намален до размера на погасителни вноски
само за периода на „пълна трайна неработоспособност“ съгласно Експертното
решение на ТЕЛК, т.е. за 3
години - от
30.04.2018 г. до 29.04.2021
г., а не целия остатък по кредита, както претендира ищецът.
В срока за
отговор е депозиран такъв и от конституираното трето лице – помагач „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********. В отговора излага, че Д.И.
е предявил чуждо
материално право, чийто титуляр е „Банка“ ДСК в качеството ѝ на кредитор
по сключения договор за кредит. Сочи, че предявяването
на иск за защита на право, което не е част от патримониума
на ищеца е хипотеза, в която се проявява институтът на процесуалната субституция.
При нея правото на иск принадлежи по изключение на лице, което не е носител
нито на спорното, нито на право, засегнато от спорното право. Съгласно чл. 26,
ал. 2 от ГПК, освен в предвидените в закона случаи, никой не може да предявява
от свое име чужди права пред съд. Понеже предявяването на чужди права пред съд
е изключение от общия принцип, установен в чл. 26, ал. 1 от ГПК, то няма
законово основание за ищецът Д.Ж.И. да предяви иск в качеството си на
процесуален субституент на „Банка ДСК“ ЕАД. Намира,
че няма основание за привличането му като трето лице-помагач в производството.
Намира предявения иск за неоснователен.
Съдът, като прецени
съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна следното:
На осн. чл. 146, ал.1, т.3 т.4 от ГПК по делото е прието за безспорно,
че ищецът е включен в
групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот,
свързана с банков кредит“ и Сертификат № В0003372827160315, че същият е
изправна страна по договора; че с Експертно решение № 1778/30.04.2018г. на Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ „Св.
Марина“ Варна, му била призната 76% неработоспособност,
за срок от 3 години, вследствие на заболяване с водеща диагноза:
злокачествено новообразувание на бъбрека с изключение
на бъбречно легенчедотална нефректомия
в ляво-загуба на единия бъбрек, лъчетерапия, с противопоказания за тежък
физически труд, с токсични вещества; че ищецът със Заявление изх. № 44/10.05.2018г. предявил претенция за извършване
на договореното застрахователно плащане, поради настъпил покрит риск - трайно
намалена работоспособност; че застрахователят „Г.ж.“ ЕАД с писмо изх.№ УП-И-540/11.07.2018г. отказал да уважи претенцията му,
мотивирайки се с клауза на т.86 от Общите условия по застраховка „Живот,
свързана с банков кредит“, съгласно която, - „пълна трайна неработоспособност
на застрахованото лице е медицински удостоверима,
вероятно постоянна, над 70% трайна
неработоспособност и неспособност на лицето да упражнява каквато и да била
дейност, чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, настъпила след
срока на индивидуалното застрахователно покритие, като резултат от
застрахователно събитие“.
Не се спори
между страните, а и се потвърждава от представените по делото документи, че към
момента на издаване на процесното експертно решение на ТЕЛК ищецът е работил
като докер в „Пристанище Варна“; че в последствие е бил трудоустроен на
длъжността „портиер“ в „Пристанище Варна“ ЕАД съгласно Допълнително
споразумение № 42/04.06.2018г., към Трудов договор № 276/03.04.2002 г. на основание чл.119 КТ, вр.чл.70,
ал.1 и чл.67, ал.1, т.1 КТ със срок за изпитване до 6 месеца,
при основно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата от 510,00 лв.; че към момента работи на длъжността „Инвентарчик“ в „Пристанище Варна“ ЕАД, съгласно
Допълнително споразумение №249/28.09.2018 г. към трудов договор №276/03.04.2003
г. при трудово възнаграждение в размер на 510,00 лв.
Представена
е длъжностна характеристика на длъжността Инвентарчик,
съгласно точки от която участва в почистването и боядисването на инвентара;
Участва в товаренето, разтоварването на такелаж и инвентар и др. Представена е
и длъжностна характеристика за длъжността „Докер“ от работодателя на ищеца –
Пристанище Варна ЕАД, в която като основна дейност е посочена товарене,
разтоварване и подреждане на всички видове товари от и на кораби, вагони,
камиони, контейнери, тифове, складови помещения и други;
Видно
от представената по делото на ищеца му е извършена операция по повод на пилонидарна киста, при която е извършена лапароендоскопска тотална нефректомия
в дясно на 15.11.2017 г.
От
представеното Експертно решение №1778/30.04.2018 г. е видно, че на ищеца е
определена 76% неработоспособност, за срок от три години, като като състояние до експертизата е отбелязано: временно
неработоспособен от 24.10.2017 г. до 18.04.2018 г. и като противопоказни
условия на труд са посочени тежък физически труд, работа с токсични вещества.
По
делото е изслушано заключението на вещото лице д-р С.Н., което съдът кредитира
като достоверно и компетентно дадено. От заключението на вещото лице се
установява, че диагнозата на ищеца е поставена за първи път през месец ноември
2017 г. Липсват съпътстващи заболявания, влияещи върху трудоспособността.
Ищецът е способен да работи, но са противопоказни тежък физически труд и
токсични вещества.
Представена
е диплома за завършено средно образование на ищеца в Средно професионално
техническо училище по строителство и дървообработване инж. Н. Ранчев.
Представено
е свидетелство за професионална квалификация – строител на облицовки, настилки
и мазилки.
Изготвена
е и приобщена към доказателствения материал по делото и съдебно-счетоводна
експертиза.
Съгласно
Сертификат №В0003372827160315 покрит риск по застраховката е „Пълна трайна
неработоспособност над 70% в резултат на застрахователно събитие, настъпила със
застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие. Към
датата на постановяване на експертното решение на НЕЛК/НЕЛК
застрахованият трябва да извършва дейност чрез полагане на личен труд за
осигуряване на доход.“ Същото е застъпено и в съгласие за включване в групата
на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с
банков кредит“, както и съгласно клаузата на Глава ІІІ, т.8.1 от Общите условия към груповия застрахователен договор по Живот, свързана с банков кредит“.
В т.86 от Общите условия е посочено, че „пълна трайна неработоспособност” на застрахованото лице е медицински удостоверима,
вероятно постоянна, над 70% трайна неработоспособност и неспособност на лицето да упражнява каквато и
да е дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, настъпила
през срока на индивидуалното застрахователно покритие като пряк резултат от
застрахователно събитие. Процентът на трайната неработоспособност се установява
въз основа на експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващо трайно
намалена работоспособност над 70%. Датата на настъпване на трайната
неработоспособност е датата на постановяване на първото по ред Експертно
решение на ТЕЛК/НЕЛК, във връзка със същото застрахователно
събитие.Неспособността на лицето да упражнява каквато и да била дейност чрез
полагане на личен труд за осигуряване на доход се установява въз основа на
документи, посочени в т. 41 от настоящите Общи условия.
Съгласно т.41.2. от Общите условия в случай, че застрахованият към
датата на настъпване на пълната трайна неработоспособност е в трудово
правоотношение представя: документи за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл. 325 ал.1, т.9 или чл. 327 ал.1, т. 1. от
Кодекса на труда; документ, издаден от работодателя, удостоверяващ дали лицето
е трудоустроено, вследствие на състоянието му на трайна неработоспособност;
справка от НОИ за размера на осигурителния му доход, удостоверяваща размера на
осигурителния доход на лицето в периода, непосредствено следващ настъпването на
пълната трайна неработоспособност; справка от НАП за регистрирани трудови
договори на лицето; декларация по образец на застрахователя, че лицето не
упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване
на доход;
От
така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора
правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, във вр. с чл. 143, т.3 и т.6 от ЗЗП.
Предявеният иск е допустим, но
неоснователен, по следните съображения.
Съгласно
чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД нищожни са
договорите, които противоречат на закона. Съгласно чл. 143, т.3 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, а съгласно чл. 143, т.6 от ЗЗП клаузата позволява на търговеца
или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка,
като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи
сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора.
От
ищеца се твърди, че клаузата на т. 86 от ОУ не е ясна и безспорна, не е
индивидуално уговорена и като такава следва да се признае за неравноправна на
осн. чл. 143, т.3 от ЗЗП. Отделно се сочи, че застрахователят няма право да
прави собствена преценка дали е налице или не покрит риск. Дори да се признае
такова право на застрахователя сочи, че не са на лице критерии, въз основа на
които да бъде извършена.
Съдът
намира, че не са на лице визираните предпоставки, съгласно т. 3 на чл. 143 от
ЗЗП, тъй като изпълнението на условието не зависи от волята на застрахователя,
а стоящи и независещи от него предпоставки. Аналогично е положението и с
разпоредбата на т.6 от същия член, съгласно която клаузата трябва да позволи на
застрахователя да се освободи от задължението си по своя преценка. В настоящия
случай това не е така, защото оспорваната разпоредба на чл. 86 от ОУ изрично
препраща към т. 41 от Общите условия, където изчерпателно е посочено с какви
документи се установява настъпилата пълна трайна неработоспособност. Едва въз
основа на тези документи следва да се
извърши преценката за наличието или липсата на покрит застрахователен риск,
като при липса на някой от документите ще се приеме, че не е налице
обстоятелството, което той е следвало да удостовери, а представените
документи ще се ценят с оглед на
съдържанието им. Така ако са налични документи от работодателя, че лицето е
прекратило трудовото си правоотношение, това обстоятелство ще бъде взето
предвид от застрахователя, но то не е обстоятелство, което да зависи от
преценката му, а стоящо вън от него. Трудовото правоотношение или е прекратено
или не. Тук се касае за установяване на определени факти с представените
документи, при наличието на които за застрахователя може да се наложи само един
извод. На застрахователя с оспорваната разпоредба не е предоставено някакво
специално право, както се твърди от ищеца. Или е изпълнен фактическия състав
или не.
Поради
изложеното съдът намира, че клаузата на т. 86 от ОУ не е неравноправна по
смисъла на ЗЗП. Същата е породила действие между страните и следва да бъде
съблюдавана от тях и съда при уреждане на отношенията между тях.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящият състав намира и
прието с тази клауза разрешение по отношение предпоставките за настъпването на
покрит застрахователен риск за справедливо. Редно е покритият риск да е налице,
само ако кредитополучателят наистина не може да се издържа с полагането на
труд, респ. не получава трудов доход вследствие на възникналата
неработоспособност. Именно установяването на тези обстоятелства цели т.41 от
Общите условия. Не е справедливо длъжникът да продължава да полага труд по
трудово правоотношение, да получава доход, а застрахователят да заплаща поетите
от него задължения по договора за кредит.
По предявения иск с правно основание чл. 22 от ЗЗД,
във вр. с чл. 383 от КЗ.
Предявеният
иск е допустим. Налице е активна процесуална легитимация за ищеца за водене на
иска. В настоящият случай ищецът действа като страна, която е активно
легитимирана да предяви осъдителна претенция - правото му да предяви
осъдителния иск е породено от съществуващо между него и ответника материалноправно отношение - договор за застраховка, по
което същият е изправна страна, действащ в качеството си на уговарящ, който
като страна по договора - имащ двустранен и възмезден характер - е легитимиран
да иска изпълнение по него. Това изпълнение е съгласно постигнатото съгласие - да
се престира в полза на третото лице, бенефициер по
договора, уговореното застрахователно обезщетение, поради това, че е настъпило
застрахователното събитие. Т.е. претенцията е насочена към изпълнение на
договора и то съгласно уговореното - да се извърши плащане в полза на бенефициера, посочен в застрахователната полица. В случая
обещател и уговарящ са постигнали съгласие при настъпване на застрахователно
събитие обещателят да заплати на третото лице застрахователната сума,
представляваща застрахователно обезщетение като заместващата облага за
кредитора по договора за банков инвестиционен кредит. Няма пречка уговарящият
да иска от обещателя да изпълни задълженията си по договора за застраховка, тъй
като постигната уговорка е именно такава - при настъпване на застрахователното
събитие - обещателят и застраховател по сделката, да престира обезщетението на
банката- кредитор. Това е посредствената престация на длъжника по договора за
банков кредит, и именно това е целта, каузата на договора - при настъпване на посочените
от страните по полицата застрахователни събития кредиторът по договора за
кредит да получи плащане, под формата на обезщетение, а кредитополучателят да
се освободи от задължението за плащане по договора за кредит. Уговарящият има самостоятелно право да иска от
обещателя изпълнение по сделката. Той има това право, тъй като е страна по
договора и в това си качество има своето самостоятелно основание да иска
изпълнение. Едновременно с това, такова право има и бенефициерът,
но това право не произтича от обвързаността му с договор с обещателя, а от
несамостоятелната, възниквала въз основа на договора за застраховка /договор в
полза на трето лице/, облигационна връзка. В резултат на съществуващата поради
застрахователното правоотношение договорна връзка, е породено вземането на бенефициера по отношение на обещателя, но тази връзка не е
част от съществуващия договор, тъй като не дава възможност на бенефициера да упражнява други права, които са присъщи на
уговарящия по договора - да иска да развали договора, да унищожи същия, за
разлика от уговарящия. Единственото, което може да иска бенефициерът
е изпълнение по договора. И уговарящият, и третото лице имат възможността да
искат изпълнение, но всеки на свое самостоятелно основание и в този смисъл
уговарящият и третото лице, се явяват другари в процесуалната връзка с
ответника. Това другарство е обикновено, тъй като липсва основната
характеристика на необходимото другарство - идентичност по отношение на
фактите, еднакъв предмет на спора и разлика единствено в страните по
правоотношението. Това е така, тъй като е налице разлика в облигационната
връзка между ищеца, третото лице и ответника. Общите факти са свързани с
настъпване на застрахователното събитие и изпълнение на задължението на
обещателя по договора в полза на третото лице. По изложените съображения
претенциите са процесуално допустими - предявени от надлежна страна. Не е
налице процесуална субституция, тъй като ищецът разполага, в качеството си на
страна по договора, с възможността да иска изпълнение на същия, а третото лице
- банката, има самостоятелно право, породено от възникналата като производна и
несамостоятелна облигационна връзка от договора за застраховка, да иска
изпълнение по сделката. В този смисъл са Решение №1829 от 13.03.2000 г. по гр. д. №1241/2000 г. на ВКС, V ГО и
Определение №121 от 12.02.2016 г. по т. д. №10/2015 г. на ВКС, II ТО.
Самостоятелното право на уговарящия да иска изпълнение в полза на трето лице е признато
и с нормата на чл. 383 от КЗ.
Така предявеният иск обаче се явява неоснователен по
следните съображения:
Съгласно подписаният между страните групов договор
за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ при Общи условия покрит риск е
„Пълна трайна
неработоспособност над 70% в резултат на застрахователно събитие, настъпила със
застрахования през периода на индивидуалното застрахователно покритие. Към
датата на постановяване на експертното решение на НЕЛК/НЕЛК
застрахованият трябва да извършва дейност чрез полагане на личен труд за
осигуряване на доход.
Съгласно
т. 86 от Общите условия „пълна трайна неработоспособност” на застрахованото лице е медицински удостоверима,
вероятно постоянна, над 70% трайна неработоспособност и неспособност на лицето да упражнява каквато и
да е дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, настъпила
през срока на индивидуалното застрахователно покритие като пряк резултат от
застрахователно събитие. Процентът на трайната неработоспособност се установява
въз основа на експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващо трайно намалена
работоспособност над 70%. Датата на настъпване на трайната неработоспособност е
датата на постановяване на първото по ред Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, във
връзка със същото застрахователно събитие. Неспособността на лицето да
упражнява каквато и да била дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване
на доход се установява въз основа на документи, посочени в т. 41 от настоящите
Общи условия.
Така съгласно уговореното между страните само процентът на
трайната неработоспособност се установява с решението на ТЕЛК, респ. НЕЛК.
Неработоспособността обаче трябва и да е пълна, а тя е пълна, когато е налице и неспособност на лицето да упражнява
каквато и да е дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход,
което пък съгласно т.86 от ОУ се установява с документите по чл. 41 от ОУ.
Както беше посочено, съгласно т.41.2. от Общите условия в случай,
че застрахованият към датата на настъпване на пълната трайна неработоспособност
е в трудово правоотношение представя: документи за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл. 325 ал.1, т.9 или чл. 327 ал.1, т. 1 от Кодекса
на труда; документ, издаден от работодателя, удостоверяващ дали лицето е
трудоустроено, вследствие на състоянието му на трайна неработоспособност;
справка от НОИ за размера на осигурителния му доход, удостоверяваща размера на
осигурителния доход на лицето в периода, непосредствено следващ настъпването на
пълната трайна неработоспособност; справка от НАП за регистрирани трудови
договори на лицето; декларация по образец на застрахователя, че лицето не
упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване
на доход.
Или от изложеното е видно, че трудовото правоотношение на лицето следва да бъде не само прекратено
но и при условията
или на чл. 325, ал.1, т.9 от КТ - невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на
трудово-експертната лекарска комисия, като в този случай прекратяването не се
допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното
състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме, или на чл.
327, ал.1, т.1 от КТ – работникът да не може да изпълнява възложената му работа
поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа
съобразно предписанието на здравните органи. Именно поради тази причина се иска
и документ, издаден от работодателя, от който да се установи дали лицето е
трудоустроено, т.е. дали му е намерена работа, която той може да заеме и
съответно да реализира доход. В случай, че длъжникът – работник, откаже да
заеме тази работата, то той следва да понесе сам последиците от оставането си
без работа. В този дух е и декларацията, която лицето следва да представи, че не упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на
личен труд за осигуряване на доход. Тази декларация би следвало да се представи
само при положение, че от предходните документи не се установява, лицето да
полага труд. Или дори при липса на доказателства в насока, че лицето полага
труд, същото следва да представи и изрична декларация, че не полага такъв
другаде, било то и нерегламентирано.
По делото не е спорно, че ищецът към момента е
трудоустроен и полага труд по трудово правоотношение за работодателя „Пристанища
Варна“ АД и затова не са налице задължително изискуемите съгласно договора
предпоставки за настъпването на покрит застрахователен риск, една от които е
кредитополучателят да е в неспособност да упражнява каквато и да е дейност чрез полагане на
личен труд за осигуряване на доход.
Поради изложеното по-горе искът се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЗД, във вр. с чл. 456 от КЗ.
Искът първоначално е предявен за сумата от 347,06
лв., представляваща недължимо платени от ищеца към кредитора „Банка ДСК“ ЕАД
погасителни вноски за периода 30.04.2018 г. – 30.06.2018 г.
В открито съдебно заседание, проведено на 14.03.2019
г. съдът е допуснал увеличение на иска от 347,06 лв. на сумата от 924,72 лв.,
представляваща платени погасителни вноски по договора за банков кредит за
периода от 30.04.2018 г. до 13.02.2019 г.
В открито съдебно заседание, проведено на
03.10.2019 г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск от 924,72 лв. на
1863,24 лв., представляващи платени погасителни вноски за периода от 30.04.2018
г. до 13.09.2019 г.
С цитираните две определения от открити съдебни
заседания съдът поради грешка е допуснал изменение на иска не само по размер,
но и по основание – вноски за период различен от първоначално заявения, което
по съществото си представлява предявяване на нов иск и е в разрез с
разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от ГПК. Поради което на осн. чл. 253 от ГПК
следва да отмени така постановените определения и да прекрати производството по
исковете в увеличената част.
По отношение основателността на претенцията, съдът
намира същата за неоснователна мотивирайки се с посочените по-горе съображения
във връзка с другите два предявени иска, паради което следва да бъде отхвърлена
изцяло.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответното дружество следва да бъдат присъдени направените от него
разноски в производството, както следва 60,00 лв. депозит за вещо лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза и 130,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, или общо сумата от 190,00 лв.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ свое протоколно определение от открито
съдебно заседание, проведено на 03.10.2019 г., с което съдът е допуснал
увеличение на предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЗД, във вр. с чл.
456 от КЗ от 924,72 лв. на 1863,24 лв., представляващи платени погасителни
вноски за периода от 30.04.2018 г. до 13.09.2019 г., на осн. чл. 253 от ГПК.
ОТМЕНЯ свое протоколно определение от открито
съдебно заседание, проведено на 14.03.2019 г., с което съдът е допуснал
увеличение на предявения иск с правно основание чл. 74 от ЗЗД, във вр. с чл.
456 от КЗ от 347,06 лв. на 924,72 лв., представляваща платени погасителни
вноски по договора за банков кредит за периода от 30.04.2018 г. до 13.02.2019
г.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно основание чл. 74
от ЗЗД, във вр. с чл. 456 от КЗ за разликата над първоначално предявените
347,06 лв., представляващи платени погасителни вноски по договора за банков
кредит за периода от 30.04.2018 г. до 30.06.2019 г. до сумата от 1863,24 лв.,
представляващи платени погасителни вноски за периода от 30.04.2018 г. до
13.09.2019 г., или за сумата от 1516,18
лв., представляваща платени погасителни вноски за периода от 01.07.2019 г. до
13.09.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Ж.И. ЕГН ********** *** срещу „Г.Ж.“ ЕАД *** иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо
от ЗЗД, във вр. с чл. 143, т.3 и т. 6 от ЗЗП да бъде обявена за нищожна клаузата на т. 86 от Общите
условия по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ на „Г.Ж.“ ЕАД ЕИК *********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Ж.И. ЕГН ********** ***
срещу „Г.Ж.“ ЕАД *** иск с
правно основание чл. 22 от ЗЗД, във вр. с чл. 383 от КЗ да бъде осъден застрахователят „Г.Ж.“
ЕАД, да заплати на Банка „ДСК“ ЕАД - клон Варна уговореното застрахователно
обезщетение в размер на 8 244.93 лв. (осем хиляди двеста четиридесет и четири лева и деветдесет и три
стотинки), представляващо остатък от банков кредит в размер
на 10 000 лв., по Искане за кредит № 3372827/15.03.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Ж.И. ЕГН ********** ***
срещу „Г.Ж.“ ЕАД *** иск с
правно основание чл.
74 от ЗЗД, във вр. с чл. 456 от КЗ да
бъде осъден застрахователят „Г.Ж.“ ЕАД да заплати на ищеца
сумата от 347,06
лева (триста четиридесет и седем лева и шест стотинки), недължимо
платени от него на „Банка ДСК“ ЕАД погасителни вноски по Искане за кредит № 3372827/15.03.2016 год., след датата на
настъпване на застрахователното събитие - считано от 30.04.2018г. (Решение на
ТЕЛК №
1778/30.04.2018г.) до 30.06.2018 вкл.,
заедно със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ищеца Д.Ж.И. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ответника
„Г.Ж.“ ЕАД *** сумата от 190,00 (сто и деветдесет) лв., представляваща
направени в настоящото производство разноски, на основание чл.
78, ал. 1, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: