№ 641
гр. **** , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500429 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. С. В., И. К. С., Д. Г. Г. и Г. К. Г. срещу
Решение № 261542 от 07.12.2020г. по гр.д. № 17793/2018г. по описа на ВРС, VIII-ми състав,
с което на основание чл. 33, ал. 3 от ЗС е оставено без уважение искането на въззивниците,
обективирано в молба вх. № 54724/11.08.2020г. да бъде постановено настъпило обезсилване
по право на Решение № 5969 от 27.12.2019г. постановено по същото дело, в частта му, с
която по иск на Б. С. В. с ЕГН ********** е допуснато изкупуване в негова полза на ½ ид.ч.
от описаните 5 недвижими имоти, находящи се в землището на с. ****, общ. ****, обл. ****
срещу цена от 3071.99 лв., при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в
законна сила ищецът заплати на ответниците определената сума, поради невнасяне на
цената в едномесечен срок от влизане в сила на решението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Съдържа доводи, че безспорно на 04.08.2020г.
ищецът Б.В. е депозирал молба до съда, придружена с 4 броя писма до ответниците,
съдържащи изявление за прихващане, както и системни бонове, издадени от „Български
пощи“ ЕАД за изпращането от 30.07.2020г. Приложен е също служебен бон от „Български
пощи“ ЕАД за приемане на паричен превод на сумата от 1705.99 лв. от 04.08.2020г.
Въззивниците са получили известия за писмата с изявление за прихващане на 12.08.2020г. –
**** и **** Г.и и на 13.08.2020г. – И.С.. На 19.08.2020г. Д.Г. намерил на земята във входа
известие за получаване на пощенски запис. Не се явил да получи сумата от пощенския запис,
1
защото срокът за получаване на сумата вече бил изтекъл. След многобройни молби, че
въззивниците са оказали нужното съдействие и след указание на съда за посочване на
банковите им сметки, под заплаха от глоба, ищецът Б.В. на 18.11.2020г. заплатил
определената сума – 3 месеца след изтичане на определения в решението срок. Необоснован
е изводът на ВРС, че с наредения на 04.08.2020г. пощенски запис, ищецът предприел
необходимите действия по изпълнение на решението. С извършения пощенски паричен
превод, не е извършено надлежно плащане в полза на ответниците, респ. не е налице точно
изпълнение. В трайната си практика, ВКС приема, че преведените чрез пощенските станции
суми не освобождават длъжника от забава, освен ако кредиторът не ги е получил.
Пощенските станции не са овластени нито от закона, нито от кредитора да получават
изпълнение. Тяхната дейност е само съобщително – преводна за преведените на друго лице
суми. До получаването им, сумите са на разпореждане на изпращача. В случая пощенския
запис е изпратен на 04.08.2020г. и преди изтичане на срока на 09.08.2020г. ответникът не е
получил известие за записа. Налице е забава на длъжника, чийто неблагоприятни последици
не могат да бъдат заличени по волята на страните, в който смисъл е и т. 10 от ТР №
1/19.05.2004г. по т.д. № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, в която по аналогия е разгледана
хипотеза на неплащане на суми за уравнение на дяловете в делбеното производство. Дори
плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл. 288, ал. 6 от ГПК не може да
заличи последиците от неизпълнението. Отправили искане поради изложеното за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което се обяви настъпилото обезсилване
на решението.
В отговор на жалбата Б. С. В. оспорил доводите в нея. Изложил съображения, че в
определения срок изпратил уведомления до ответниците за прихващане на дължимата от тях
сума за разноски и е извършил плащане на разликата – сумата от 1705.99 лв. Въпреки, че
съобщенията за прихващане и уведомлението за пощенските записи са получени от
ответниците след изтичане на едномесечния срок за заплащане на сумата за изкупуване, не е
налице забава в изпълнението. Ето защо съдът му е дал нова възможност да заплати
задължението си. В рамките на новия срок Б.В. направил плащане по представените пред
съда банкови сметки на въззивниците. Ако кредиторът не се яви да получи изпратената му с
пощенски превод, преди изтичане на срока за плащане, дължима сума, то той не дава
необходимото съдействие за изпълнение на паричното задължение, поради което съгласно
чл. 95 от ЗЗД изпада в забава. А кредиторовата забава освобождава длъжника от
последиците на собствената си забава. Внасянето на дължимата сума по сметка на
кредитора в банка, дори и след изтичане на срока за изпълнение на парично задължение,
представлява точно изпълнение на това задължение и води до неговото погасяване.
Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Моли в тази връзка решението да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
2
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС се развива след постановено Решение № 5969 от
27.12.2019г., с което на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС по иска на Б. С. В. срещу С. С. В., Д.
Г. Г., Г. К. Г. и И. К. С. е допуснато Б. С. В. да изкупи ½ ид.ч. от описани пет недвижими
имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. ****, община ****,
както следва: нива с ид. 70220.67.4; нива с ид. 70220.49.65; нива с ид. 70220.36.9; нива с ид.
70220.24.1 и лозе с ид. 70220.31.274 срещу цена от 3071.99 лв., договорена по симулативен
договор за замяна, обективиран в НА № 100/21.09.2018г., прикриващ действителен договор
за покупко продажба и по договор за покупко продажба, оформен с НА № 101/21.09.2018г.,
при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в законна сила ищецът Б.В.
заплати на **** и **** Г.и и И.С. сумата от 3071.99 лв. В решението е указано на Б.В., че
ако не заплати дължимата сума в месечен срок от влизане на решението в сила, решението
ще се счита обезсилено по право.
С решението С. С. В., Д. Г. Г., Г. К. Г. и И. К. С. са били осъдени да заплатят на Б. С.
В. сумата от 1366 лв., представляваща разноски.
На 11.08.2020г. по делото е постъпила молба от ответниците, обективираща
изявление на страните, че до този момент ищецът Б.В. не е заплатил сумата в указания в
решението срок, поради което отправили искане да се постанови настъпилото обезсилване
на решението по право поради невнасяне на цената в едномесечен срок. В уточняваща
молба посочили, че по делото липсват доказателства за доставяне на писмовните пратки на
получателите им. Посочили, че **** и **** Г.и получили писмата на 12.08.2020г., И.С. – на
13.08.2020г., а С.В. – не е получил писмото. За да има обвързваща сила, изявлението за
прихващане следва да бъде отправено и получено от другата страна, като моментът на
настъпване на правните последици на прихващането законодателят е обвързал с достигане
до знанието на адресата. В случая изявлението за прихващане е получено от ответниците
извън едномесечния срок, в който е следвало да получат цената на правото на изкупуване,
поради което не е настъпило погасяване на задължението към релевантния момент. Наред с
това, с пощенския превод от 04.08.2020г. до Д.Г. не е налице точно изпълнение. Сумата,
съставляваща цена на правото на изкупуване се дължи на тримата ответници съобразно дела
в общността, а Д.Г. не е получил известие за паричния превод. Следователно плащане не е
извършено в едномесечния срок, а неточното изпълнение е равно на неизпълнение.
В отговор Б.В. оспорил молбата с доводи, че след изпратените уведомителни писма и
паричен превод, на 27.08.2020г. от съобщение на „Български пощи“ ЕАД установил, че Д.Г.
не се е явил да получи дължимата сума по изкупуването, изпратена му с пощенски запис,
въпреки че е получил уведомителното писмо, като е подписал обратната разписка. На
31.08.2020г. отново изпратил пощенски запис до лицето с дължимата сума, която към
момента на подаване на становището не е получена от адресата. Отправил искане молбата да
3
се остави без уважение, като му бъде дадена още една възможност да изпълни решението.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Решението на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС е влязло в законна сила на 09.07.2020г., а
посоченият в него едномесечен срок за плащане на цената на правото на изкупуване е
изтекъл на 09.08.2020г.
На 04.08.2020г. ищецът получил заверени преписи от влязлото в сила решение.
В свои писмени изявления адресирани до Д.Г., **** Г., И.С. и С.В., Б.В. заявил, че ще
направи прихващане с дължимата от ответниците сума в размер на 1366 лв., представляваща
разноски по делото с дължимата от него сума в размер на 3071.99 лв. за изкупуването, като
разликата от 1705.99 лв. ще преведе на ответниците. От приетите системни бонове,
приложени на л. 170 от делото, издадени от „Български пощи“ ЕАД се установява, че на
30.07.2020г. ищецът изпратил кореспондентски пратки до Д.Г., И.С. и **** Г., а на
03.08.2020г. и до С.В.. От известия за доставяне на л. 195 от делото е видно, че пратката е
получена от **** и **** Г.и на 12.08.2020г., а от И.С. на 13.08.2020г.
На 04.08.2020г. и на 31.08.2020г. в „Български пощи“ ЕАД е приет обикновен
паричен превод на сумата от 1705.99 лв. от подателя Б.В. с получател Д.Г. с основание
„Решение 5969/27.12.2019г. по гр.д. № 17793/2018г.“, видно от служебен и системен бон на
л. 171 от делото. Видно от известия на л. 196 от делото от 27.08.2020г. и от 23.09.2020г. Б.В.
е призован да се яви в пощенската станция и да получи паричните преводи.
С Разпореждане от 13.10.2020г. съдът указал на ответниците в едноседмичен срок от
съобщението да посочат какви са причините за неполучаване на сумата, изпратена чрез
пощенски превод, както и да посочат банкови сметки или друг начин на плащане на
дължимата сума, с предупреждение, че при неизпълнение на същите ще бъде наложена
глоба на основание чл. 89, т. 2 от ГПК.
В изпълнение на тези разпореждания, всеки от ответниците с писмена молба посочил
банкова сметка. Навели доводи, че срокът за изпълнение е изтекъл, изпълнение не е
последвало, поради което отправили искане да не се дава друга възможност на ищеца за
плащане.
С Разпореждане от 19.11.2020г. съдът предоставил едноседмичен срок на ищеца да
изпълни решението по делото, като съобрази извършените прихващания, дяловете на
тримата ответници и предоставените от тях банкови сметки. Указал, че в същия срок
страната следва да представи доказателства за изпълнение на решението, а при
неизпълнение – че молбата за обявяване на настъпилото обезсилване на решението по право,
ще бъде уважена.
4
В изпълнение на тези указания, ищецът представител доказателства за извършени
банкови преводи на 18.11.2020г. в полза на трима от ответниците на посочените във
вносните бележки парични суми.
След поредна размяна на книжа и указания за становища на страните, в писмено
искане ответниците заявили, че оспорват извършените плащания и прихващане като
направени извън едномесечния срок и заявили, че поддържат искането за обявяване
обезсилване на решението по право. Посочили, че срокът за плащане е бил до 09.08.2020г., а
плащане е извършено на 18.11.2020г. – 3 месеца след срока.
При тези факти, в обжалваното решение ВРС приел, че с отправените от ищеца чрез
„Български пощи“ ЕАД на 04.08.2020г. изявления за прихващане и нареден паричен превод
за остатъка от 04.08.2020г., преди изтичане на срока за плащане на дължимата сума, ищецът
е предприел необходимите действия по изпълнение на решението. Посочил, че
получаването на уведомленията от ответниците по-късно и след срока не може да се вмени
във вина на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, а ответниците сами са се
поставили в положение да не получат в срок изпратените им съобщения, като е налице
забава на кредитора. Съобразил, че след предоставена от съда възможност и дадени
указания, ищецът надлежно извършил плащане в полза на всеки от ответниците, за което е
представил доказателства от 19.11.2020г. Независимо, че плащането е извършено след
срока, приел, че с това плащане решението е изпълнено, поради което и оставил без
уважение молбата за обявяване на настъпилото обезсилване на решението по право. Така
формираните правни изводи са неправилни.
СЪДЪТ, в настоящия състав, въз основа на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗС ако съсобственикът не плати дължимата поради
изкупуването сума в месечен срок от влизане на решението в сила, това решение се счита
обезсилено по право.
Основанието за обезсилване по право на решението по чл. 33, ал. 2 от ЗС е неплащане
на дължимата, поради изкупуването сума в месечен срок от влизането му в сила.
Задължението за заплащане на дължимата поради изкупуване цена е парично задължение за
точно изпълнение по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. При условие, че задължението не се
погаси в законоустановения срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни
последици не могат да се заличат по волята на страните по облигационната връзка, нито по
разпореждане на съда.
В конкретния случай, задължението на Б.В. съставляващо цена на изкупуване към
**** и **** Г.и и И.С. е съдебно определено в размер на 3071.99 лева /или по 1536 лв. на
Г.и и на С./, платимо в едномесечен срок от влизане в сила на решението, т.е. до
09.08.2020г. Няма спор по делото, че в този срок /на 30.07.2020г./ ищецът изпратил
5
кореспондентски пратки чрез „Български пощи“ ЕАД до ответниците по делото,
обективиращи изявлението му за прихващане на дължимата от всички от четиримата
ответници сума в общ размер на 1366 лв. /или по 341.5 лв. от всеки/, представляваща
разноски по делото с дължимата от него сума в размер на 3071.99 лв. на трима от
ответниците за изкупуването, а сумата от 1705.99 лв. наредил на 04.08.2020г. като обикновен
паричен превод в полза само на Д.Г.. Няма спор по делото, че до изтичане на срока по чл.
33, ал. 3 от ЗС, уведомление за наредения паричен превод не е получено от Г.и и С..
Прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на
по-малкото от тях /чл. 104, ал. 2 от ЗЗД/. Прихващането има прекратително действие по
отношение на задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото
задължение. Прекратяването на насрещните задължения не настъпва по право. Длъжникът
по насрещното задължение трябва да изрази воля за прихващане. При извънсъдебното
прихващане, за да настъпят последиците от прихващането, изявлението на длъжника трябва
да достигне до насрещната страна. В случая изявлението за прихващане е достигнало до Д.Г.
на 12.08.2020г., а до И.С. на 13.08.2020г. Уведомяването на длъжника за извършеното
прихващане, след изтичане на срока за плащане, е от значение само за съобразяване
настъпването на правните последици на материалноправно изявление за прихващане,
доколкото чл. 104, ал. 1 от ЗЗД визира изявлението като елемент от фактическия състав на
извънсъдебната компенсация и доколкото адресата на прихващането би заявил становище за
ликвидност и изискуемост на активното вземане, като по този начин изключи или
предпостави правния интерес на кредитора да предяви вземанията си по съдебен ред.
Момента на настъпване на правните последици на прихващането /различен от момента на
погасителния ефект, съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД/, законодателят е обвързал с отправянето
му, но не и с момента на узнаването на изявлението за прихващане, стига да достигне до
знанието на адресата, в случая - с получаване на кореспондентските пратки от адресатите на
изявлението за прихващане. Неоснователни поради това са доводите в жалбата, обуславящи
ефекта на прихващането от момента на достигане на изявлението до кредитора.
Направеното изявление за прихващане има действие /двете насрещни вземания се погасяват
до размер на по-малкото от тях/ към предвидения в чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент, от деня в
който прихващането е могло да се извърши, т.е. прихващането има обратно действие //Р №
156 по т.д. № 2875/2018г. на ВКС, II ТО; Р № 52 по т.д. № 509/2014г. на ВКС, I ТО; Р № 98
по т.д. № 2897/2018г. на ВКС, I ТО; Решение № 103 по гр.д. № 61323/2016г. на ВКС, ІV ГО
и др./.
С оглед на изложеното, прихващането между насрещните вземания е извършено с
изявление на ищеца на 20.07.2020г. Двете насрещни вземания – по изкупуването и по
разноските – са били изискуеми и ликвидни /установени по основание и размер/ от датата на
влизане на решението в сила – 09.07.2020г. От този момент е настъпило погасяване на двете
насрещни задължения, в случая до размера от 683 лв. /2 х 341.5 лв./ по отношение на Г.и и
до 341.50 лв. по отношение на И.С.. Погасяване не е настъпило по отношение на
задължението на съсобственика С.В. за разноски в размер на 341.50 лв., доколкото същият
6
няма качеството кредитор на ищеца по задължението му за изкупуване. Следователно
считано от датата на влизане в сила на решението е погасено задължението на Б.В. спрямо
ответниците до общата сума от 1024.50 лв. От този момент дължимите за плащане суми по
признатото право на изкупуване към съпрузите Г.и са останали в размер на 853 лв. /1536 -
683 лв./, а към И.С. – в размер на 1194.50 лв. /1536 – 341.50 лв./ или общо в размер на
2047.50 лв.
Пълно плащане на дължимия остатък от сумата по изкупуването в срока по чл. 33, ал.
3 от ЗС не е доказано по делото.
Установено е в тази връзка от писмените доказателства, че на 04.08.2020г. Б.В.
наредил на „Български пощи“ ЕАД обикновен паричен превод на сумата от 1705.99 лв. с
получател Д.Г.. По делото липсват доказателства, установяващи факта и момента на
получаване на известие от „Български пощи“ ЕАД за паричния превод от Д.Г.. По признание
на страната на 19.08.2020г. намерил на земята във входа известие за получаване на
пощенски запис, който не се явил да получи поради изтеклия срок за изпълнение.
В цитираното в отговора на жалбата Решение № 133 по гр.д. № 244/2020г. на ВКС, I
ГО действително е прието, че изпращането на дължимата парична сума с пощенски превод,
преди изтичане на срока за изпълнение на парично задължение, представлява предложено от
длъжника точно изпълнение на задължението. При такова предложено точно изпълнение,
необходимото съдействие, което кредиторът е следвало да окаже, се изразява в явяването му
в пощенската станция да получи дължимата сума. Ако кредиторът не се яви да получи
изпратената му с пощенски превод, преди изтичане на срока за плащане, дължима сума, то
той не дава необходимото съдействие за изпълнение на паричното задължение, поради
което съгласно чл. 95 от ЗЗД изпада в забава. А ако кредиторът е в забава, длъжникът се
освобождава от последиците на собствената си забава /чл. 96, ал. 1 от ЗЗД/. Прието е също,
че в хипотезата на дължими суми въз основа на влязло в сила решение за изкупуване по чл.
33, ал. 2 от ЗС, забавата на кредитора е пречка да настъпи предвидената в чл. 33, ал. 3 от ЗС
последица от неизпълнението /обезсилване на решението по право/, а длъжникът /лицето, в
чиято полза е постановено изкупуването/ може да изпълни задължението си и след изтичане
на срока за плащане – 1 месец от влизане на съдебното решение в сила. В този случай
внасянето на дължимата сума по сметка на кредитора в банка, дори и след изтичане на срока
за изпълнение на паричното задължение, представлява точно изпълнение на това
задължение и води до неговото погасяване. Съдебният състав на ВОС споделя това
разбиране, но то не е приложимо в случая с оглед конкретиката на случая и данните по
делото.
Принципно е положението, че изпълнението на задължението трябва да бъде
направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. Заявяването
на готовност за изпълнение за плащане, без длъжникът да плати на кредитора или да
предаде цената за пазене, не съставлява изпълнение. Съгласно чл. 95 от ЗЗД от друга страна,
7
кредиторът изпада в забава само при неоправдано неприемане на направено от длъжника
предложение за точно изпълнение на задължението.
Разпоредбата на чл. 95 от ЗЗД дефинира случаите, в които кредитора изпада в забава
– когато не оказва необходимото съдействие и когато неоправдано не приема престацията.
За да е налице първата хипотеза, то следва изпълнението на длъжника да е поставено в
зависимост от определено действие на кредитора без осъществяването, на което е
невъзможно да бъде изпълнено, а втората хипотеза предполага предлагане на изпълнение от
страна на длъжника и неоснователното му неприемане от кредитора. Тогава когато
дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава, когато е отказал получаването
й, но за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е
изпаднал в забава, задължително следва да осъществи пълно изпълнение на паричната
престация. Пари, ценни книги и ценности трябва да бъдат оставени в банка по
местоизпълнението – арг. чл. 97, ал. 1 от ЗЗД, като в този случай, за да се освободи от
задължението си длъжникът следва да уведоми кредитора. Следователно, паричното
задължение като носимо обуславя определено поведение на длъжника, което го
освобождава от него, а именно – внасянето на парите в банка по местоизпълнението, с оглед
възможността за депозиране на пари в полза на лице различно от вносителя и уведомяване
на кредитора за това. Само тогава, при липса на изпълнение от насрещната страна е налице
възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1 от ЗЗД /Р № 28 от 14.03.2009г. по т.д. № 497/2008г.
на ВКС, I ТО и др./.
В конкретния случай, след отчитане ефекта на прихващането, остатъкът от
задължението на Б.В. към **** и **** Г.и възлиза на 853 лв., а към И.С. – на 1194.50 лв. За
наредения пощенски превод чрез пощенска станция на сумата от 1705.99 лв. с получател
единствено Д.Г., кредиторите не са били уведомени от длъжника до падежа на задължението
/09.08.2020г./, за да се приеме осъществена хипотеза на липса на оказано необходимо
съдействие на кредитора, респ. неоправдано неприемане на престацията. Изпълнение по
отношение на кредитора И.С. въобще не е предприето, поради което забава и на този
кредитор не е налице въобще. Дори и да се приеме, че е налице забава на кредитора Д.Г.,
поради това, че не се е явил да получи изпратената му с пощенски превод, преди изтичане на
срока за плащане дължима сума, то не е доказано уведомяване на кредитора, нито пък
изпълнение на, респ. забава на кредитора И.С.. Доколкото в конкретния случай забава на
кредитора не е доказана, то не е налице и пречка за настъпване на предвидената в чл. 33, ал.
3 от ЗС последица от неизпълнението /обезсилване на решението по право/, а длъжникът
/лицето, в чиято полза е постановено изкупуването/ не може да изпълни задължението си
след изтичане на срока за плащане – 1 месец от влизане на съдебното решение в сила. Ето
защо дадените от ВРС указания до страните във връзка с плащането са били
незаконосъобразни, а плащането от длъжника след срока не може да санира обезсиленото по
право решение.
Дори обаче да се приеме, че плащането в изпълнение на съдебните разпореждания,
8
извършено от Б.В. чрез банкови преводи на 18.11.2020г. е точно изпълнение по време, то
същото не е изпълнение в пълен размер на дължимата сума. Платената по банков път сума
на кредитора И.С. е в размер на 853 лв., а както съдът вече посочи дължимата цена на този
кредитор по изкупуването, след отчитане на прихващането е в размер на 1194.50 лв.
Доказателство за плащане на разликата до пълния дължим размер на цената по изкупуването
не е представено и пред настоящата инстанция, поради което съдът приема, че в
законоустановения срок, както и след него не е налице пълно и точно изпълнение на
паричното задължение, съставляващо цена по изкупуването от ищеца на правоимащите
кредитори. Предвид императивната разпоредба на чл. 33, ал. 3 от ЗС правната последица от
неплащането на продажната цена по договора за продажба, по който е допуснато
изкупуване, има за последица обезсилване на решението. Влязлото в сила решение по чл.
33, ал. 2 от ЗС се обезсилва по право, т.е. по силата на закона, а съдът следва да обяви този
вече настъпил факт.
В аналогичен случай е даденото в задължителната съдебна практика
разрешение, обективирано в ТР № № 1 от 19.05.2004г. по гр.д. № 1/2004г. на ОСГК на ВКС,
т. 10 и т. 13 – че основанието за обезсилване на възлагателните решение по чл. 288, ал. 2 или
ал. 3 от ГПК /отм./, аналогични на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК /действащ/ по право и за
възстановяване висящността на делбения процес, е неплащането в законовия срок на
определеното с това решение парично задължение за уравнение на дял заедно с лихвите.
Срокът за изпълнение и плащането на сумите, имат характеристиката на отлагателно
условие за проявление конститутивното действие /вещноправния ефект/ на влязлото в сила
решение по възлагане. Приемането на извинителни причини по чл. 81, ал. 1 от ЗЗД за
неспазване изискванията на закона е недопустимо.
Въз основа на всичко изложено, съдът формира извод за неправилност на
обжалваното решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което
да се обяви в отношенията между страните настъпилото по право обезсилване на решението
по чл. 33, ал. 2 от ЗС.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивниците имат право
на поискани разноски. Доказаният размер на действително реализираните от страните
разноски пред въззивната инстанция възлиза на 761.44 лв. – адвокатско възнаграждение и
държавна такса. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на въззиваемата
страна.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261542 от 07.12.2020г. по гр.д. № 17793/2018г. по описа на
ВРС, VIII-ми състав, с което на основание чл. 33, ал. 3 от ЗС е оставено без уважение
искането на С. С. В. с ЕГН **********, И. К. С. с ЕГН **********, Д. Г. Г. с ЕГН
********** и Г. К. Г. с ЕГН **********, обективирано в молба вх. № 54724/11.08.2020г. да
бъде постановено настъпило обезсилване по право на Решение № 5969 от 27.12.2019г.
постановено по същото дело, в частта му, с която по иск на Б. С. В. с ЕГН ********** е
допуснато изкупуване в негова полза на ½ ид.ч. от описаните 5 недвижими имоти, находящи
се в землището на с. ****, общ. ****, обл. **** срещу цена от 3071.99 лв., при условие, че в
едномесечен срок от влизане на решението в законна сила ищецът заплати на ответниците
определената сума, поради невнасяне на цената в едномесечен срок от влизане в сила на
решението И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 33, ал. 3 от ЗС настъпило по право обезсилване на
Решение № 5969 от 27.12.2019г. постановено по гр.д. № 17793/2018г. по описа на ВРС, VIII-
ми състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС по иска на Б. С. В. с
ЕГН ********** срещу С. С. В. с ЕГН **********, Д. Г. Г. с ЕГН **********, Г. К. Г. с
ЕГН ********** и И. К. С. с ЕГН ********** е допуснато Б. С. В. с ЕГН ********** да
изкупи ½ ид.ч. от 5 недвижими имоти, находящи се в землището на с. ****, общ. ****, обл.
****, както следва:
1/ Нива, в м. „Под селото", съставляваща имот с ид. 70220.67.4, с площ от 6000 кв.м.
и при граници: имоти с ид. 70220.67.7; 70220.67.8; 70220.67.6; 70220.67.5; 70220.64.719 и
70220.67.3;
2/ Нива, в м. „Арпалъка", съставляваща имот с ид. 70220.49.65, с площ от 6998 кв.м. и
при граници: имоти ид. 70220.49.17; 70220.49.68; 70220.49.64 и 70220.49.708;
3/ Нива, в м. „Синдел йолу", съставляваща имот с ид. 70220.36.9, с площ от 3999 кв.м.
и при граници: имоти ид. 70220.36.42; 70220.36.10; 70220.36.630; 70220.36.8 и 70220.36.7;
4/ Нива, в м. „Трапа", съставляваща имот с ид. 70220.24.1, с площ от 5000 кв.м. и при
граници: имоти ид. 70220.25.754; 70220.24.10; 70220.24.2 и 70220.14.636;
5/ Лозе, в м. „До селото", съставляващо имот с ид. 70220.31.274, с площ от 4528 кв.м.
и при граници: имоти ид. 70220.31.298; 70220.31.261; 70220.31.259 и 70220.32.223,
срещу цена от 3071.99 лв., договорена по симулативен договор за замяна,
обективиран в НА № 100 от 21.09.2018г. на нотариус **** и прикриващ договор за продажба
и по договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 101 от 21.09.2018г. на същия
нотариус, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в
законна сила Б. С. В. заплати на Д. Г. Г., Г. К. Г. и И. К. С. сумата от 3071.99 лв.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. С. В. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. В. с ЕГН **********, Д. Г. Г. с ЕГН **********, Г. К. Г. с ЕГН
********** и И. К. С. с ЕГН ********** сумата от 761.44 лв. – разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11