Присъда по дело №231/2023 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И към ПРИСЪДА №17 от 28.06.2023 година по НОХД №231
/2023 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №342/2022 година по
описа на РУ - Свиленград, преписка с вх.№ 2362/2022 г. по описа на
Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград , С. С. –Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград повдига обвинения на:
М. Р. Д. с ЕГН: **********, родена на ************ г. в гр.
Свиленград, обл. Хасково, българска гражданка, ромски произход, живуща в
гр. **********************, неомъжена, не работи, неграмотна, но
може да полага подпис, , неосъждана, за това, че: На 14.09.2021 г. в гр.
Свиленград, обл. Хасково, пред Първи наказателен състав на Районен съд -
Свиленград в публично съдебно заседание по НЧХД № 624/2021 г. по описа
на същия съд, в качеството си на свидетел, устно и съзнателно потвърдила
неистина, като дала показания, затова, че на 18.04.2021 г. пред частен дом,
находящ се на *********** в гр. Л., обл. Хасково, лицата М.С.И. и С.И.Ш. –
двамата от гр. Л. са нанесли побой на А.В.С. от същия град; скъсали дрехите,
с които бил облечен, след което М.С.И. го преследвал по улицата с моторно
превозно средство /автомобил/, управлявайки с 200 км/час, като заявила
следното: „След това С. и М. се нахвърлиха върху А. и започнаха да го
блъскат…“; „След това А. падна на земята, а С. и М. започнаха да го удрят с
юмруци и „текмета“ /с краката/. Започнаха, ама бой, ти да видиш какво е това
бой. Страшен бой! На А. окото беше посинено, гърбът му целият беше
насинен. От устата му започна да тече кръв, едва се измъкна от С. и М..“;
„Той /М./ в ромската махала караше с 200 км/час.“; „Аз видях с очите си, как
той /М./ взе колата и гони А.. От боя върху него нито яке остана, нито фанела,
нищичко!“; „Той /М./ щеше да го убие.“ - престъпление по чл. 290, ал. 1,
пр. 1 от Наказателния кодекс .
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от
НПК, съдът на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите
по чл. 248, ал. 1 от НПК,и впредвид изявлението на защитата и подсъдимият ,
на основание чл. 252, ал. 1 от НПК се пристъпи незабавно след приключване
на разпоредителното заседание към разглеждане на делото по реда на глава
27,чл.371,т.1 от НПК.
В предвид своевременното отправено искане от страна на защитника,
съдът след провеждане на разпоредителното заседание и произнасяне по
въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,разпореди предварително
изслушване на подсъдимият за даване на съгласие по чл.371, т. 1 от НПК.
Подсъдимата М. Р. Д. ,на предварителното изслушване заяви,че е
съгласна да не се разпитват всички свидетели, както и съдът да се ползва от
съответните протоколи за разпит на свидетели без да се разпитват същите.
1

На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът разясни на подсъдимата
правата й по чл.371, т.1 от НПК и я уведоми, че съответните протоколи за
разпит от досъдебното производство на свидетели/в случая всички / ще се
ползват при постановяване на присъдата.
След разяснения на правата на подсъдимата и след като установи ,че
съответните действия по разследването са извършени при условията и реда
предведен в НПК на основание чл.372,ал.3 от НПК съдът прие ,че следва да
одобри съгласието на подсъдимият и защитника му да не се провежда разпит
на свидетелите ,като при постановяване на присъдата непосредствено ще се
ползва от съдържанието на съответните протоколи по досъдбеното
производство на основание чл.372, ал.3 от НПК.
По същество защитникът на подсъдимата, в хода на пренията пледира
за постановяване на оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, с
доводи за недоказаност на обвинението, поради липса на убедителни
доказателства, категорично установяващи извършването на престъпното
деяние и вината на неговия подзащитен. В подкрепа на тази си процесуална
теза, се позовава на недоказаност на обвинението,като счита,че същата не
била осъществила изпълнителното деяние на престъпния състав и в тази
връзка моли съда да признае подсъдимата за невиновна по повдигнатото
обвинение. Твърди се от защитникът на подсъдимата ,че изложеното от нея
пред първи наказателен състав в публичното съдебно заседание по НЧХД
№624/2021г. по описа на РС Свиленград било обективно вярно и подсъдимата
изложила нейните впечатления от случилото се, поради което липсвало както
от обективна страна,така и от субективна страна извършено от подзащитната
му,престъпно деяние. Отделно от това сочи,че дори и да се приеме,че
твърденията на подзащитната му ,не отговаряли на истината,то нейните
показания по никакъв начин не били довели до погрешен съдебен акт,поради
което отново защитникът на подсъдимата намира,че от последната не е
осъществен престъпния състав на чл.290 от НК. Намира още,че дори и да има
осъществено деяние,то същото не било обществено опасно,поради което
следвало съда да приложи чл.9,ал.2 от НК. По изложените доводи моли съда
да оправдае подзащитната му.
Подсъдимата М. Р. Д. , не се признава за виновна по предявеното й
обвинение,като отказва да дава обяснения по случая. Придържа се към
становището на защитника си по същество ,като твърди че била казала
истината тогава и държи на всичко казано от нея пред съдебния състав по
НЧХД. В правото си на последна дума, същата моли съда да я оправдае по
повдигнатото обвинение.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно
фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.
Счита, че събраните в рамките на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението,като
развива подробни доводи в тази насока. По същество ,счита че липсват
2

многобройни смекчаващи вината обстоятелства ,поради което намира че
наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК.
Досежно определяне на наказанието на подсъдимата, прокурорът,предлага да
бъде наложено наказание - „Лишаване от свобода” в размер на около 6
месеца ,като съдът отложи наказанието ЛС за срок от 3години .Що се отнася
до вещественото доказателство –диск с аудиозапис от ЕЕН 112 от дата
18.04.2021г. ,пледира да остане приложен по делото.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме
за установено следното от фактическа страна:
Подс. М. Р. Д. живеела на семейни начала със св. В.Г.С. ,баща на св.
А.В.С. ,като и тримата живеели на адрес в гр. ****************.
Свидетелката З.А.П. живеела на семейни начала със свид. М.С.И. от около
20 години в гр. Л., в къща находяща се на ***********,като свид. И. бил
пастор в църквата в ромската махала в гр. Л..
Свид. З.А.П. , в обитавания от нея имот на ул.Люляк №2, ползвала
помещение, с функции на магазин за дрехи и обувки, в който основно
работела тя.
На 18.04.2021 година (неделя) следобед, около 17:30 часа, при свид. З.П.
и свид. М.С.И. пристигнал свид. С.И.Ш.. Последният нямал кръвна връзка с
двамата свидетели /З.П. и М. И./ , но били сватове , тъй като дъщерята на
свид. С. Ш. живеела на семейни начала със сина на свидетелите П. и И..
След като пристигнал в дома на свид. М. И. и З.П., свид. С. Ш. и свид. М.
И. седнали на пластмасови столове да пият минерална вода пред къщата - на
тротоара на улицата ,като разговаряли, чакайки да стане време за да отидат на
църква.
В близост до тях, до тротоара - на пътното платно, свид. М. И. бил
паркирал автобуса, собственост на дружеството «Язаки», на който бил
шофьор. Паркираното до свид. М. И. и свид. С. Ш. МПС-во, представлявало
пречка да бъдат забелязани от лица, които евентуално биха преминали по
улицата покрай тях с автомобил или пеша.
Времето било ясно и все още не се било стъмнило. Фасадата на
магазина, на която се намирал голям прозорец била на около два метра
разстояние от двамата мъже. Свид. П. се намирала в магазина, като можела
да вижда ясно през големия прозорец какво се случва на улицата, пред дома
й.
Не след дълго при свидетелите М. И. и С. Ш. дошъл свид. А. С.. Същият
застанал в непосредствена близост – на около 10-20 сантиметра до стола на
свид. М. И. и му поискал парична сума 10.00 лева.
Свид. М. И. му отговорил, че няма десет лева, при което безпричинно
свид. А. С. го ударил в областта на устата с дясната си ръка на която имало
поставен метален бокс, закрепен с бинт около долната й част.
3

След като ударил един път свид. М. И., свид. А. С. се обърнал към
близкоседящия до него на друг стол св.С. Ш. и отново без конкретен повод
ударил със същата ръка и него в областта на дясното око. След което
продължил да му нанася удари с юмруци, в областта на лицето му. От силата
на ударите с ръка с поставен на нея метален бокс от страна на свид. С., свид.
С. Ш. паднал на земята.
В резултат на нанесените удари основно в областта на дясното око, лицето
му се разкървавило и челото му било разцепено.
През това време свид. М. И. се чувствал замаен от получения в устата
удар и не реагирал за оказване на помощ на свид. С. Ш..
В същото време, свид. П. била наблюдавала всичко случващо се на
улицата, което я изплашило много, поради което побързала да излезе навън,
като в бързината си ударила челото в някаква стена на къщата й.
Успяла да стигне до мъжа си и до свид. А. С., който продължавал да
нанася юмручни удари по лицето на свид. С. Ш.,като свидетелката забелязала
че св.А. С. има метален бокс закрепен за дясната ръка,с която удрял свид. С.
Ш..
Тя закрещяла силно, тъй като се изплашила от случващото се и надявала
по този начин да спре А. С., за да преустанови боя.
Не след дълго, свид. С. А. престанал да удря свид. Ш. и побягнал.
Свид. А. С. след като бил побягнал от мястото на инцидента, в късния
следобяд на 18.04.2021 г. отишъл до имота на свид. А.Д.Й.. Там направил
опит да се укрие в стопанска постройка /“сълма“/, която се намирала в двора
на свид. Й.. Излизайки от дома си, свид. Й. забелязал свид. С. и го попитал
какво прави там, при което последният му отговорил, че се крие, тъй като бил
направил беля,като му обяснил , че бил ударил М. - пастора. Тогава свид. Й.
му казал да си тръгва, което свид. С. сторил, след което се запътил към дома
си. Докато били разговаряли, свид. Й. не видял свид. С. да има някакви
видими следи от удари и по същия нямало кръв, синини или подутини.
След оттеглянето на св.А. С. ,свид. П. видяла, че кожата на челото на
свид. Ш. е разкъсана, лицето му е обляно с кръв и от дясното му око тече
кръв.
След като бил паднал на земята в резултат на ударите и впоследствие, в
резултат на продължилия спрямо него бой, свид. Ш. бил загубил съзнание.
Същият лежал на земята и не се движел.
За да разберат дали свид. Ш. е жив, двамата - свид. И. и свид. П.
започнали да му говорят на висок глас, задавайки му въпроси. Не след дълго,
последният вдигнал леко една от ръцете си, показвайки им, че ги чува.
Тогава свид. И. се обадил на Спешен телефон 112 за да уведоми за
случая, искайки да дойде автомобил на Спешна помощ, който да откара свид.
Ш. за оказване на медицинска помощ.
След няколко минути пристигнала линейка на ЦСМП - Хасково, филиал
4

Свиленград, която откарала пострадалия Ш. до болнично заведение в гр.
Свиленград, откъдето след това същият бил транспортиран до МБАЛ-
Хасково, а впоследствие още същия ден - и в Клиника по очни болести към
УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив.
Там било проведено неговото лечение. Като резултат от нанесения бой
свидетелят Ш. получил лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК,
изразяваща се хематом на клепачите, кръвоизлив под лигавицата на очната
ябълка и краткотрайно отслабване на зрението с дясното око.
След подадения телефонен сигнал, на мястото, няколко минути по-рано от
екипа на Спешна помощ, пристигнал и такъв от полицейски служители на РУ-
Свиленград, които били на смяна през същия ден /18.04.2021 г./, включително
и свидетеля Д.П.Д., който работел в Участък – Л. при РУ-Свиленград, сектор
„Охранителна полиция“.
Същият възприел нараняването на дясното око на свид. Ш., тъй като било
видимо.
Свид. М. И. разказал на свид. Д. за случилото се малко по - рано през
деня, като посочил, че извършител на побоя над двамата пострадали е св.А.
С..
По-късно през деня, свид. М. И. също бил прегледан в медицинско
заведение - ЦСМП - Хасково, филиал Л., след което бил освободен за
домашно лечение.
След това свид. Д., заедно с негов колега Г.Д. от полицейския екип
отишли за извършване на проверка до дома на свид. А. С., който вече се бил
прибрал у дома си, като двамата полицейски служители забелязали,че св.А. С.
нямал видими наранявания по тялото, нямал такива и по лицето и бил
облечен и обут с обувки . Полицаите отвели лицето в Участък Л. и същият
бил задържан до 24 часа с полицейска заповед за задържане на лице, считано
от 18:00 часа на 18.04.2021 г., видно от заповед за задържане на лице /л.3,
Том II/.
Същият бил освободен на следващия ден - 19.04.2021 г. в 17:00 часа,
съгласно същата заповед.
В хода на провежданата проверка и беседа със свид. С., същият заявил, че
действително е удрял свид. И. и Ш., защото се бил ядосал, че не получил
парите, които бил поискал от тях.
След случая, по частна тъжба, депозирана от пострадалия С. Ш. било
образувано НЧХД № 624/2021 г. на Районен съд - Свиленград срещу А. С., за
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство, на 14.09.2021 г. в гр. Свиленград, в
съдебно заседание пред Районен съд – гр. Свиленград, видно от протокола
(л.21-30, Том I) подсъд. М. Р. Д. в качеството си на свидетел по НЧХД №
624/2021 г., предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК,
дала показания, отнасящи се до събитията, произтекли на 18.04.2021 г. пред
5

частен дом, находящ се на *********** в гр. Л.. С категоричност заявила, че
била очевидец на ициндента и възприела,че лицата М.С.И. и С.И.Ш. били
нанесли побой на А.В.С. и му били скъсали дрехите, с които бил облечен,
след което М.С.И. го преследвал по улицата с автомобил, управлявайки го с
200 км/час. Същата устно заявила, че: „След това С. и М. се нахвърлиха върху
А. и започнаха да го блъскат…“ Обяснила, че „след това А. падна на земята, а
С. и М. започнаха да го удрят с юмруци и „текмета“ /с краката/. Започнаха,
ама бой, ти да видиш какво е това бой. Страшен бой! На А. окото беше
посинено, гърбът му целият беше насинен. От устата му започна да тече кръв,
едва се измъкна от С. и М..“. Според нейните показания, депозирани пред
съда - „той /М./ в ромската махала караше с 200 км/час.“ Заявила и, че била
видяла „с очите си, как той /М./ взе колата и гони А.. От боя върху него нито
яке остана, нито фанела, нищичко!“, като пояснила, че „той /М./ щеше да го
убие.“
В съдебното дело на посочената дата /14.09.2021г./, се явили за разпит и
останалите свидетели по НЧХД – М. И., З. П., В.Г. /свидетели по ДП/, М. Д.
/подсъдимя по настоящото ДП/ и подсъдимият по НЧХД А. С. /свидетел по
ДП/. Подсъд. М. Р. Д. дала показания по фактически обстоятелства от
значение за НЧХД, която тя обективно не била възприела, тъй като не била
очевидец на случилото се по –рано и което тя не била възприела лично.
В съдебната зала при разпитите на посочените свидетели по НЧХД
присъствал и свидетелят С. Ш. в качестното му на частен тъжител и гр. ищец,
който възприел, че подсъд. М. Р. Д. посочва неверни факти. Допуснати били
очни ставки между подсъд. М. Р. Д. и свид. М. И. и между подсъд. М. Р. Д. и
свид. П., при които свидетелите И. и П. също възприели заявените от
подсъдимата неверни факти по случая.
След приключване на съдебното дирено по горепосоченото НЧХД, на
14.09.2021 г. в гр. Свиленград, обл. Хасково, Първи наказателен състав на
Районен съд – Свиленград, постановил Присъда № 11/19.10.2021г., влязла в
сила на 03.05.2022 г.
С тази присъда подсъдимият по НЧХД – свидетеля А. С., бил признат за
виновен в извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно: в това,
че на 18.04.2021 г. в град Л., област Хасково, причинил на С.И.Ш. от град Л.,
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - хематом
на клепачите, кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка и краткотрайно
отслабване на зрението с дясното око и на основание чл. 130, ал. 1 от НК и чл.
305, ал. 5 от НПК, вр. с чл. 78а от НК съдът го освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание „Глоба ” в размер на
3000.00 лв., ведно със сума от 5.00 лв., в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. С посочената Присъда на Районен съд – Свиленград, А. С.
на основание чл. 45, вр.чл. 52 от ЗЗД бил осъден да заплати на свид. Ш.
сумата от 2000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
6

18.04.2021 г. до окончателното й заплащане, а на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК бил осъден да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от
80.00 лв., представляваща дължима държавна такса в производство по НЧХД
№ 624/2021 г. по описа на РС – Свиленград, както и сумата от 391.60 лв.,
представляваща част от направените по делото разноски.

Горепосочената присъда била обжалвана пред ОС Хасково,както от
подсъдимия,така и част.тъжител.
С Решение № 48/03.05.2022 г. по ВНОХД № 683/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Хасково, посочената присъда била потвърдена ,като била
изменена единствено в наказателно-осъдителната й част/наложеното
адм.наказание глоба било намалено от 3000 на 1000лева/ .
От мотивите на РС – Свиленград подадената частната тъжба и от
мотивите на въззивната инстанция е видно, че съдебните състави не са
кредитирали показанията на свидетелите по НЧХД – М. Р. Д. – подсъдима по
настоящото производство и Велчо С. - свидетел по ДП, тъй като били
противречиви по съществени въпроси, предмет на доказване в съдебното
производство. Изключая данните относно датата и мястото на деянието и
нанесения удар от А. С. на Ш., съдът ги намерил за необективни и
противоречащи на другите събрани доказателства, нелогични и ненасочени
към прикриване на обективната истина, поради което не ги кредитирал. Съдът
направил извод за предубеденост на М. Р. Д. , тъй като показанията й били
дадени с единствена цел да се избегне понасяне на наказателна отговорност
от страна на подсъдимия по ЧНХД и свидетел по ДП – А. С., тъй като тя била
негова близка /той е неин девер/. Направен бил извод, че М. Р. Д. не е била
пряк очевидец на случилото се,както и ,че последната дала показания, за да
подкрепи защитната версия на А. С., излагайки нелогични твърдения за
нанасяне на първоначалния удар спрямо С., че автомобилът на И. се движел с
200 км/час, а тя била бягала след него, че А. С. бил доведен в дома му около
20:00-21:00 часа през процесния ден и че същият бил в тежко здравословно
състояние. От фактическа страна, съдът установил, че А. С. е бил задържан
до 24 часа от 18.04.2021 г. и бил освободен едва на следващия ден -
19.04.2021 г. и, че към момента на задържането му бил в добро здравословно
състояние, съгласно медицинската документация и най-вече декларацията,
попълвана преди всяко едно полицейско задържане.
По тези причини, освен за датата, мястото и нанесения удар с юмрук от
С. на Ш., Съдът не кредитирал като достоверни показанията на М. Р. Д. ,
въпреки, че същите се отнасяли за съществени обстоятелства, касаещи
предмета на доказване на престъплението, за което било проведено НДЧХ №
624/2021 г., като постановил осъдителна Присъда № 11/2021 г. по описа на РС
– Свиленград спрямо А.В.С. /л. 93, Том I/, която както се посочи е изменена
единствено в частта относно наложеното наказание от въззивната инстанция.
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимата
7

М. Р. Д. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание .
Съгласно изготвената характеристична справка на подсъдимият М. Р. Д.
/л.66 ,том 2ри от ДП/ се установява,че същата не е криминално проявена и
срещу нея няма регистрирани противообществени прояви и нарушения на
обществения ред.
Съгласно Декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимата М. Р. Д. /л.71 ,том 2ри от ДП/ ,се установява,че
същата има две деца,но не е сключила граждански брак,като живее на
семейни начала с Г.В. С. . Безработна е и не получава други доходи,както и не
притежава движимо или недвижимо имущество на свое име.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин
от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 283 от НПК.
В тази насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства –
Протокол от проведено на 14.09.2021г. съдебно заседание по НЧХД
№624/2021г. по описа на РС Свиленград, Протокол от проведено на
12.10.2021г. съдебно заседание по НЧХД №624/2021г. по описа на РС
Свиленград, Протокол от проведено на 19.10.2021г. съдебно заседание по
НЧХД №624/2021г. по описа на РС Свиленград, Разпореждане
№46/31.05.2022г. издадено по НЧХД №624/2021г. по описа на РС
Свиленград; ИЛ №65/02.06.2022г. издадено по НЧХД №624/2021г. по описа
на РС Свиленград, Сигнал с вх.№2363/2022 от 30.05.2022г., Протокл за оглед
на веществени доказателства от 07.10.2022г.,ведно с фотоалбум към
него,съдебно медецинско удостоверение №127/21; епикризи на С.И.Ш.,
характеристична справка на А. В. С.;Съдебно медицинска експертиза по
писмени данни №215/21, Заповед за задържане на лице /А. В. С./ от
18.04.2021г. ведно с документи към последната,включително Протокол за
проведен инструктаж на конвоен наряд ,Присъда№11 от 19.10.2021г.
постановена по НЧХД №624/2021г. по описа на РС Свиленград, ведно с
мотиви към нея, писмо от Началника на РЦ 112 –Кърджали,ведно с
приложенията към него, съдебно медицинска експертиза по писмени данни
№49/22,ведно с фотоснимки към нея, Епикриза ортопедия на А. В. С.,
Решение №48/03.05.2022г. постановено по ВНЧХД №683/2021г. по описа на
ОС Хасково, писмо до С. И. Ш., съдебно медицинско удостоверение
№121/21,Молба, Протоколи за предупреждение, писма, характеристика на
подсъдимата, справка за съдимост, ДСМПИС и т.н.
От формираната обща доказателствена съвкупност на гласните
източници, съдебният състав кредитира при изграждането на фактическите си
изводи, свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели –
З.А.П., М. С. И. , С.И.Ш., Д.П.Д. и А.Д.Й., приобщени от съда, доколкото бе
8

одобрено съгласието на защитникът и подсъдимите да не се провежда разпита
им в съдебно заседание.
Съдебният състав кредитира изцяло с доверие свидетелските показания
на посочените по-горе свидетели /св. З.А.П., М. С. И. , С.И.Ш., Д.П.Д. и
А.Д.Й. /, предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им
допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги
подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при
еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета
на доказване. От тук предпоставена е преценката за достоверност. В този
смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Липсват основания за тяхната
критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с
останалите писмени доказателства, кредитирани от Съда, обратно,
убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на
индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за
недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се
установява посочените по-горе свидетели да имат личностно отношение към
посъдимата, което да ги провокира да дадат именно такива показания. С тези
съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на посочените
свидетели, считайки ги обективни и достоверни. А досежно
доказателствената им стойност, те са пряко относими към действително
случилото се на 18.04.2021г. между св.М. И., св.С. Ш. и св.А. С. и
присъствалите на индицента лица,преки очевидци ,за което е било образувано
НЧХД № 624/2021г. по описа на РС Свиленград . В тази връзка техните
показания е приобщените по делото съдебни протоколи,Присъда и Решение
на въззивната инстанция са в пряка корелация с горепосочените свидетелски
показания и установяват по категоричен и безспорен начин изпълнителното
деяние на процесното престъпление, авторството и времето на извършването
им, като потвърждават и фактическото му осъществяване от подсъдимата,
установявайки обективните елементи от състава на процесното престъпление.

Както се посочи по горе от показанията на св. З.А.П., св.М. С. И. и св.
С.И.Ш. се установява по безспорен и категоричен начин,че на 18.04.2021г. в
късния следобяд св.А. С. , пристигайки пред магазина ,стопанисван от св.П.
поискал 10лева на заем от седящите двама свидетели/И. и Ш./ и след получен
отказ , безпричинно свид. А. С. ударил св.И. в областта на устата с дясната
си ръка на която имало поставен метален бокс, закрепен с бинт около долната
й част. След нанясене на този удар,отново без причина свид. А. С. се
обърнал към близкоседящия до него на друг стол св.С. Ш. и отново без
конкретен повод ударил със същата ръка и него в областта на дясното око.
След което продължил да му нанася удари с юмруци, в областта на лицето му
при което, свид. С. Ш. паднал на земята, като св.С. продължил да удря
падналия Ш.,който в резултат на удари насочени основно в областта на
дясното око, лицето му се разкървавило и челото му било разцепено,като на
този инцидент очевидец на случилото се била св.П.. В подкрепа на случилото
9

се ,са и приобщения по делото диск от запис на ЕН 112 и изготвения въз
основа на него Протокол за оглед на веществено доказателство. Горните
коментирани от съда доказателства установяват по безспорен и категоричен
начин, че показанията на двамата свидетели -св. З.А.П. и св.М. С. И. , дадени
пред първи наказателен състав по НЧХД №624/2021г. по описа на РС
Свиленград,а изложеното в тъжбата от пострадалия С.И.Ш., са обективно
верни и съотвестващи на обективната действителност, за разлика от
изложеното от подсъдимата,която е била разпитана в качеството й на
свидетел на 14.09.2021г. по образуваното НЧХД и въпреки,че не е била пряк
очевидец на случилото се е устно и съзнателно е потвърдила неистина,така
както е посочено в обвинителния акт. Тези нейния показания се били
дискридитирани ,не само взаимната връзка с горепосочените писмени и
гласни доказателства,но и от показанията на свидетелите Д. и Й.,които
установяват ,че С. е бил във видимо добро здравословно състояние след
инцидента на 18.04.2021г..Нямал е видими белези,рани или синини по лицето
и тялото. Бил е облечен със здрави дрехи и е бил убит ,в противоречие на
изложеното от подсъдимата пред първи наказателен състав в публичното
съдебно заседание на 14.09.2021г. по НЧХД №624/2021г. по описа на РС
Свиленград .По изложените доводи и доколкото липсва противоречия
помежду им ,а от друга страна за взимно допълващи се с останалия събран по
делото доказателствен материал ,съдът намира същите за безпротиворечиви и
последователни,поради което съдът не намери критика и се ползва от
същите,като изгражда правни изводи въз основа на тях.
Подсъдимата пред съдебният състав сочи,че разбира обвинението, не се
признава за виновна,като не желае да даде обяснения по случая. Що се отнася
до отказа й да дада обяснения по случая следва да се посочи, че правото на
защита е предоставена и осигурена от закона възможност на гражданите,
които защитават свои права и законни интереси да участват в наказателния
процес. Правата на обвиняемия/ подсъдимия са визирани в чл.55 НПК, сред
които изрично е посочено и правото му да дава или да откаже да даде
обяснение. Обвиняемият/подсъдимият има право да дава обяснение във всеки
един момент на процеса, стига той да е стадий, в който се извършват
следствени действия. Както всички други процесуални права, така и правото
да дава обяснение се упражнява по усмотрение на обвиняемия/ подсъдимия.
Обясненията, с оглед тяхната двойнствена природа, като доказателствено
средство от една страна и средство за защита от друга имат съществено
значение за разкриване обективната истина в процеса. Само при тяхното
наличие, съда е свободен, съпоставяйки ги с останалата доказателствена маса,
събрана по делото да им даде вяра или не, мотивирайки своето решение. При
отказ от страна на обвиняемия/ подсъдимия да даде обяснение по
обвинението, пред съда стои възможност за анализ на останалите
доказателства и доказателствени средства,поради което съдът обсъжда
единствено горепосочените доказателства коментирани също по горе.
Що се отнася до писмените доказателства,съдът намира следното: същите
10

не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се
констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на
документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях,
представляващи официални документи и/или доказателствени средства по
смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи
и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия и неговото
имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващото се наказание.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства,кредитирани от съда се формираха фактическите и правни
изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и
неговият механизъм на извършване, както и авторството му.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се
направят следните правни изводи:
Престъпленията против правосъдието според правната теория се
подразделят на две групи според съдържанието на своя обект. В първата
група престъпления влизат посегателствата, които възпрепятстват вземането
на правилни решения от органите на съдебната власт, а във втората група –
посегателствата, които възпрепятстват изпълнението на вече взетите от
органите на съдебната власт решения. Престъплението по чл. 290 от НК се
отнася към първата група. Съгласно ал. 1 на чл. 290 от НК: "Който пред съд
или друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено
съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за
лъжесвидетелстване с лишаване от свобода до пет години.
Обект на защита на престъплението "лъжесвидетелстване" са
обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на
правосъдието, за което е от съществено значение разкриването на
обективната истина, за да може законът да бъде приложен правилно.
От обективна страна изпълнителното деяния по чл. 290, ал. 1, пр. 1 от НК
се изразява в потвърждаване на неистина от свидетел, т. е. в показанията си
той свидетелства, че е възприел определен факт, без той обективно да се е
осъществил, или го възпроизвел не по начина, по който го е възприел, като
свидетелските показания трябва да са депозирани пред надлежен орган.
За да е налице съставът на престъплението е необходимо деецът да е
затаил истина или да е потвърдил неистина по отношение на факти и
обстоятелства, които са относими към предмета на доказване по конкретно
производство и имат значение за правилното разрешаване на делото.
11

От субективна страна престъплението може да бъде осъществено само
при форма на вината пряк умисъл.
Престъплението лъжесвидетелстване е насочено към създаване на
затруднения на правораздавателните органи при разкриване на обективната
истина във връзка с основния факт, предмет на разследване, то създава
пречки за правилно и обективно правораздаване.
Следователно потвърждаването на неистина и затаяването на истина /в
конкретния случай обвинението е по първото/, е деяние, което е съставомерно
по чл. 290, ал. 1 от НК само когато се отнася до факти или обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на делото. Когато тези факти
или обстоятелства са ирелевантни за основния факт, предмет на разследване,
те не се отразяват на правораздавателната дейност, поради което деянието е
несъставомерно". В този смисъл са: Решение № 347/10.05.2004 г. по н. д. №
1055/2003 г. на ІІІ н. о. на ВКС, Решение № 283/28.06.2011 г. по н. д. №
1495/2011 г. на ВКС, Решение № 345/21.12.1988 г. на ВС, ІІ н. о.
Съставът на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК предполага
установяването по несъмнен начин на всички признаци както на обективната
така и на субективната му страна.
От обективна страна деецът устно и съзнателно да потвърди неистина в
качеството си на свидетел, а свидетелските показания да са дадени пред
надлежен орган на властта. От субективна страна деянието следва да е
извършено с пряк умисъл. Липсата на който и да е от тези признаци обуславя
несъставомерност на извършеното деяние, което изключва и санкционирането
му посредством наказателна репресия.
Отговорността за лъжесвидетелствуване може да бъде ангажирана
единствено тогава, когато свидетелят съзнателно затаи истината или каже
неистина само за онези обстоятелства, свързани с предмета на доказване по
конкретното дело, очертан в чл. 102 НПК. Отговорността на свидетеля не
може да се ангажира за невярно свидетелстване за всякакви други фактически
данни, които, така или иначе, попадат в делото при провеждане на разпита
като способ за събиране и проверка на доказателства. Това уточнение е
наложително, за да се отграничи случаят на лъжесвидетелстване по чл. 290
НК от случаите, при които разследващият орган или съдът, чрез поставяне на
въпроси и отговори за изясняване на фактически положения, несвързани
пряко с главния факт, му позволяват да направи изводите за достоверност на
свидетелските показания, конкретно за съда да вземе правилното решение,
когато при постановяване на присъдата е длъжен да изпълни задълженията си
по чл. 305, ал. 3 НПК./така и Решение № 526 от 21.12.2012 г. на ВКС по н. д.
№ 1825/2012 г., I н. о., докладчик съдията Гроздан И. (делото Красьо Черния).
При така изяснената фактическа обстановка ,съдът прие че подсъдимата
М. Р. Д. от обективна и субективна страна е осъществила състава на
престъплението по чл. 290, ал. 1, пр. 1 от Наказателния кодекс.
12

В хода на проведеното съдебно следствие от приобщения по делото
Протокол от проведено съдебно заседание на 14.09.2021г. проведено по
НЧХД №624/2021г. по описа на РС Свиленград , действително се установи,
че от обективна страна подс. М. Р. Д. е имала специално качество по чл. 290,
ал. 1 от НК – свидетел, тъй като е бил допусната като такава от съда.
Установи се,че се е явила в съдебно заседание и е била разпитана, след
като й е била разяснена наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.
Не се спори и че съдът е надлежен орган на властта.
А субект на престъплението е лице, което следва да изложи пред съд или
пред друг надлежен орган на власт своите възприятия за определени факти от
значение за делото и включени в предмета на доказване.
В конкретния случай видно от техниката на проведения разпит, на
свидетеля М. Р. Д. по НЧХД № 624/2021 г. по описа на СвРС е дадена
възможност съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от НПК да разкаже във
форма на свободен разказ всичко което му е известно по делото, след което по
реда, установен в чл. 280, ал. 2 от НПК на свидетеля са задавани въпроси.
Следва да се посочи че проведеният на М. Р. Д. разпит по горното НЧХД
са изключително конкретни по отношение на конкретните факти – предмет на
доказване по НЧХД № 624/2021 г. по описа на СвРС.
Подсъдимата в качеството си на свидетел по това НЧХД е била поканена
да предаде в последователност събитията от 18.04.2021 г. след което са й
били задавани въпроси от страните.
Подсъдимата М. Р. Д. изрично е заявила досежно основния факт на
доказване, че лицата М.С.И. и С.И.Ш. били нанесли побой на
А.В.С./подсъдим по НЧХД/ и му били скъсали дрехите, с които бил облечен,
след което М.С.И. го преследвал по улицата с автомобил, управлявайки го с
200 км/час. Същата устно заявила, че: „След това С. и М. се нахвърлиха върху
А. и започнаха да го блъскат…“ Обяснила, че „след това А. падна на земята, а
С. и М. започнаха да го удрят с юмруци и „текмета“ /с краката/. Започнаха,
ама бой, ти да видиш какво е това бой. Страшен бой! На А. окото беше
посинено, гърбът му целият беше насинен. От устата му започна да тече кръв,
едва се измъкна от С. и М.“. Според нейните показания, депозирани пред
съда - „той /М./ в ромската махала караше с 200 км/час.“ Заявила и, че била
видяла „с очите си, как той /М./ взе колата и гони А.. От боя върху него нито
яке остана, нито фанела, нищичко!“, като пояснила, че „той /М./ щеше да го
убие.“ /това е видно и от детайлно анализирания по-горе протокол от
проведеното с. з. като писмено доказателствено средство/недвусмислено е
посочила по какъв начин е протекла срещата между подсъдимия и частния
тъжител по горепосоченото НЧХД.
В разпита й в качеството й на свидетел по въпросното НЧХД по
недвусмислен начин се дава да се разбере, че А.В.С./подсъдим по НЧХД/ е
бил пребит от пострадалия С. Ш. и М. И. ,като първия / С. / един единствен
13

път е ударил С. за да се предпази,а последните двама са го
нападнали,пребили и т.н.
Подсъдимата е пресъздала факти или обстоятелства, които са имали
значение за правилното решаване на делото по процесното НЧХД , тъй като
от съществено значение относно реализиране на наказателната отговорност
на подсъдимия по възбуденото наказателно частен характер дело е сложилите
се отношения през процесния ден,както и поведението на лицата при
възникналия инцидент,в това число ,как е възникнал инцидента,кой кого е
ударил и къде,какво е било състоянието на лицата,съгласно изискванията на
чл.102 от НПК
С процесните показания депозирани на 14.09.2021г. пред първи
наказателен състав на СвРС по НЧХД №624/2021г. подсъдимата е
потвърдила на неистина,а именно че лицата М.С.И. и С.И.Ш. – двамата от гр.
Л. са нанесли побой на А.В.С. -окото беше посинено, гърбът му целият беше
насинен. От устата му започна да тече кръв, едва се измъкна от С. и М..
Пръвите двама му скъсали дрехите, с които бил облечен, след което М.С.И. го
преследвал по улицата с моторно превозно средство /автомобил/,
управлявайки с 200 км/ч. т. е. в показанията си тя свидетелства, че е
възприела определени факти, без те обективно да се се осъществили,тъй като
в последствие от проведените разпити на св.Й. и св.Д. се установява,че св.С. е
нямал видими наранявания,за разлика от пострадалия С. Ш.,който е бил
нападнач от С. без видима причина .
В този смисъл изводимо от анализа следва да се посочи че деянието на
подсъдимата с което тя е изложила като свидетел пред съдебния състав свои
лични възприятия и действия са съставомерни както от обективна, така и от
субективна страна.
Това уточнение е наложително за да се отграничи случаят на
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК от случаите, при които разследващият
орган или съдът, чрез поставяне на въпроси за изясняване на фактически
положения, несвързани пряко с главния факт, му позволяват да направи
изводите за достоверност на свидетелските показания, конкретно за съда да
вземе правилното решение, когато при постановяване на присъдата е длъжен
да изпълни задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК. И поради тази причина
според настоящия съдебен състав съдът по въпросното НЧХД е извел правно
релевантните факти по изискуемия се процесуален ред и средства,
доказателствата са оценени според действителното им съдържание, няма
игнориране или превратност в анализа им в тяхната взаимовръзка и
самостойно значение, съобразена е и житейската логика на изследваните
събития. Даден е отговор на всички възражения на страните по делото, поради
което в пълнота съдът е изпълнил задълженията си.
При анализа на приетите доказателства и с оглед на установената
фактическа обстановка по делото съдебният състав констатира, че се доказа
извършването на вмененото на подсъдимата М. Р. Д. престъпление по чл. 290,
14

ал. 1 пр. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.
По отношение на подсъдимата от обективна страна се установи по
безспорен и категоричен начин, че на инкриминираната дата – на 14.09.2021
г. в гр. Свиленград, обл. Хасково, пред Първи наказателен състав на Районен
съд - Свиленград в публично съдебно заседание по НЧХД № 624/2021 г. по
описа на същия съд, в качеството си на свидетел, устно и съзнателно
потвърдила неистина, като дала показания, затова, че на 18.04.2021 г. пред
частен дом, находящ се на *********** в гр. Л., обл. Хасково, лицата М.С.И.
и С.И.Ш. – двамата от гр. Л. са нанесли побой на А.В.С. от същия град;
скъсали дрехите, с които бил облечен, след което М.С.И. го преследвал по
улицата с моторно превозно средство /автомобил/, управлявайки с 200
км/час, като заявила следното: „След това С. и М. се нахвърлиха върху А. и
започнаха да го блъскат…“; „След това А. падна на земята, а С. и М.
започнаха да го удрят с юмруци и „текмета“ /с краката/. Започнаха, ама бой,
ти да видиш какво е това бой. Страшен бой! На А. окото беше посинено,
гърбът му целият беше насинен. От устата му започна да тече кръв, едва се
измъкна от С. и М..“; „Той /М./ в ромската махала караше с 200 км/час.“; „Аз
видях с очите си, как той /М./ взе колата и гони А.. От боя върху него нито
яке остана, нито фанела, нищичко!“; „Той /М./ щеше да го убие.“.
При това безусловно подсъдимата по НЧХД № 624/2021 г. по описа на
Районен съд-Свиленград е участвала в качеството на свидетел и е дал
показания, като такава пряко и непосредствено пред съда и именно в това си
качество е възможен субект на разглежданото престъпление.
От събраният по делото доказателствен материал ,кредитиран от съда по
мотиви изложени по горе , се формира безспорен и категоричен извод, че
подсъдимата при въпросният разпит пред съда е преиначил истината, като е
заявявил, че на 18.04.2021 г. пред частен дом, находящ се на *********** в
гр. Л., обл. Хасково, лицата М.С.И. и С.И.Ш. – двамата от гр. Л. са нанесли
побой на А.В.С. от същия град; скъсали дрехите, с които бил облечен, след
което М.С.И. го преследвал по улицата с моторно превозно средство
/автомобил/, управлявайки с 200 км/час . Ясно в представите на подсъдимата
за обективната действителност е съществувало знание за това, че тези
обстоятелства не са съществували в действителност, поради което съдът
намира разглежданото обвинение за доказано по безспорен и категоричен
начин.
В този смисъл фактите за които М. Р. Д. е свидетелствувала са
препятствали разкриването на обективната истина.
Изложеното обуславя извода на съда да приеме от обективна страна че
заявеното от подсъдимата в качеството й на свидетел, а именно че не отговаря
на действителността и мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че в
казуса е установено по безспорен и категоричен начин от обективна страна
извършеното от страна на подсъдимата престъпление по чл. 290, ал. 1 пред. 1
от НК.
15

От субективна страна, деянието на подсъдимата е извършено при
условията на пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния характер
на инкриминираното деяние, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала тяхното настъпване, мотивирана от желанието си да
заблуди правораздавателните органи и по този начин да препятства
реализиране на наказателна отговорност по отношение на А. С., който е неин
девер. Подсъдимата е съзнавала и знаела, че съобщава неверни факти и
обстоятелства като свидетел по образуваното наказателно производство
срещу подсъдимия А. С., което е причинило лека телесна повреда на частния
тъжител С. Ш., знаела е каква е истината относно този факт, но е искала да
помогне на това лице да не бъде наказвано за действията си.
Причините за извършване на престъплението се коренят в ниското
правосъзнание на подсъдимата, както и несъобразяване на същата с правовия
ред и задължението на всеки гражданин да изложи пред съда като свидетел
истината за фактите.
По изложените аргументи, Съдът призна подсъдимата за виновна в
извършването на престъпление за които й е повдигнато обвинение и за което
е предадена на Съд.
Законодателят при реализиране на наказателната отговорност на
подсъдимата, осъществила престъпление по чл. 290, ал. 1 пр. 1 от НК е
предвидил налагане на наказание "лишаване от свобода" до пет години.
При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от
подсъдимата престъпление в конкретният случай, съдът съобрази
съотношението на установените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Като смекчаващи вината на дееца обстоятелство съдът възприе чистото
съдебно минало на подсъдимата, добрите характеристични данни, както и
семейното й положение,същата има две деца за които следва да полага
грижи.Безработна е и не получава трудови или други доходи и не притежава
движимо или недвижимо имущество на свое име Непризнаването на вината ,
не следва да се възприема като отегчаващо обстоятелство доколкото това е
нейно процесуално право от което е преценила да се възползва. По
отношение на подсъдимата отегчаващи обстоятелства съдът не констатира.
Преценявайки гореизложеното и целите на специалната и генерална
превенция, съдът прецени, че наказанието на подсъдимата следва да се
определи при условията на чл. 55, ал. 1 НК, при наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Доколкото за наказанието "лишаване от
свобода" за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК законодателят не е предвидил
минимум, съдът при усл. на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК замени наказанието ЛС
с наказание"пробация", като определи задължителните пробационни мерки по
чл. 42 а ал. 2, т. 1 и 2 НК: "задължителна регистрация по настоящ адрес" и
"задължителни периодични срещи с пробационен служител 2 пъти седмично",
и двете в близък до минимално предвидения законов размер – за срок от по 7
16

месеца.
На основание чл.205, ал.1 от ЗИНЗС ,съдът постанови наказанието
„Пробация” да се изпълни по настоящия адрес на подсъдимата ,а именно на
адреса в гр. **********************.
Определеното при горепосочените съображения наказание, Съдът
намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и
необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да
се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави,
да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
По делото се констатира,че има приобщено веществено доказателство ,
поради което съдът постанови -Диск с аудиозапис от ЕЕН 112 от дата
18.04.2021 г. ДА ОСТАНЕ приложен по делото.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................

/ Добринка Кирева /
17

Номер на акта:	17
Дата:	28 юни 2023 г. (в сила от 14 юли 2023 г.)
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20235620200231
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 май 2023 г.

Присъда по дело №231/2023 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите