№ 10839
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110176275 по описа за 2024 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите на чл.
127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл. 140, ал. 1 ГПК,
чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя проект за доклад по делото:
I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.
Ищецът П. И. К. твърди, че на 20.9.2024г. е сключила с ответника „Вива Кредит „ АД,
договор за потребителски кредит№ 6079797, при който й била предоставена в заем главница от
1400лева, с фиксиран ГЛП 40,32 % , ГПР 49,50 %, като общият размер на плащането възлизал на
2760,15 лева. Твърди, че впоследствие разбрала, че следва да заплати сумата от общо 3396,75 лева,
които, освен главница и възнаградителна лихва, включвали и такса за експресно разглеждане,
съгласно чл.1,ал.2 и 3 и 4 от договора и неустойка за непредставено обезпечение, съгласно чл.4,
ал.1 и 2. Счита, че договорът е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи – ГЛП възлиза на
40,32 % , като лихвата е прекомерна, като надвишава трикратният размер на законната лихва,
поради което и клаузата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави; ГПР, посочен в
договора, не е действителният , същият е увеличен по скрит начин, тъй като в него не е включена
допълнителната такса и неустойка.;Счита, че тъй като не са спазени разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10
ЗПК / липсва методика за формиране на ГПР, неясно е кои разходи по договора го формират; в
погасителния план е посочена сумата 3396,75 лева , което означава, че таксата и неустойката следва
да се включват в ГПР, като по този начин, неговият размер надвишава 50 %, допълнителната услуга
не съставлява реално предоставена възможност или преференциално условие, което да обосновава
заплащането на възнаграждение, като е налице забраната на чл.10а ЗПК, таксата е начислена във
връзка с процедурата по усвояване на кредита. Разпоредбата е и неравноправна. Разпоредбата за
неустойка е нищожна – противоречие със закона и добрите нрави, противоречи на чл.32,ал.4 ЗПК,
1
като клаузата заобикаля и разпоредбата на чл.71 ЗЗД-; същата излиза извън присъщите й функции.
Поради изложеното предявява: иск за признаване на договора за кредит за нищожен, съединен
евентуално с иск за признаване на разпоредбите на чл.1,ал.2 и 3 и 4 и чл.4, ал.1 и 2, за нищожни..
Ответното дружество в срока за отговор, оспорва допустимостта на исковете за нищожност,
с довод, че не е налице правен интерес / интересът на ищеца се извлича от твърдението, че все още
се търсят суми и искането ответникът да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо относно
твърдението за нищожността на догоовра/, по основателността, се сочи, че в ДПК, относно
методиката за ГПР, приложимо е само първото базово допускане на т.3, б.а на приложение 1 към
ЗПК, което е посочено императивно в закона, следователно не е нарушена разпоредбата на
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Счита се, че неустойката не следва да се включва в ГПР, поради разпоредбата
на чл19, ал.3 ЗПК. Таксата е за допълнителна услуга, избрана доброволно от ищцата, и също не
следва да се включва в ГПР, тъй като плащането не е за действие свързано с усвояването на
кредита, а действие, което предхожда във времево отношение усвояването и управлението на ДПК,
като услугата не е със задължителен характер, поради което и ГПР не надвишава 50 %. Сочи се, че
ДПК е сключен по искане на ищцата, поради което се счита, че уговорките са индивидуални,
защото на ищеца е дадена възможност да влияе на съдържанието на разпоредбите. Относно
неустойката, сочи се, че същата е предвидена, за да дисциплинира длъжника, кредиторът е поел по
– голям риск като ищцата е имала изборът да не сключи договора, или в 14-дневен срок от
сключването, да се откаже от него, като върне само главница, като същата не следва да се включва
в ГПР, който се изчислява в момента на сключване на договора, а неустойката се дължи на по –
късен етап, както и на основание чл.19,ал.3 ЗПК. Разпоредбата на чл.33 ЗПК не намира
приложение, като разпоредбата на чл.71 ЗЗД е неприложима. Оспорва се твърдението за
противоречие със закона, защото не са нарушени императивни правни разпоредби, включително
чл.71 ЗЗД.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26
ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона по
цитираните разпоредби – по отношение договора за кредит съединен, при условие на
евентуалност, с установителен иск за нищожност на конкретна разпоредба от договора за кредит .
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Страните не спорят, че: на 20.9.2024г. са сключили договор за потребителски кредит, в
който е вписано, че на ищцата се предоставя в заем главница от 1400лева, с фиксиран ГЛП 40,32 % ,
ГПР 49,50 %, с посочване, в самия договор, че за извършената от кредитора допълнителна услуга
по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем със срок на договора – 15 месеца, 15
вноски, че съгласно чл.4, потребителят е следвало да предостави на кредитора обезпечение, като
при неизпълнение на това задължение, съгласно чл.4,ал.2 от договора, дължи неустойка от 636,30
лева, че таксата е неустойката са разсрочени, посочени като част от погасителната вноска, като
общият размер на плащането, без такса и неустойка възлиза на 2760,15 лева а с такса е неустойка –
3396,75лева,както и че ако аритметично която и да е сума – за такса за експресно разглеждане, или
за неустойка, се включи в ГПР, то е същият ще надвиши 50 %.
2
Съобщава на страните, че на съда е известно служебно, че към датата на сключване на
договора за кредит, размерът на законната лихва възлиза на 10 %
Разпределяне на доказателствената тежест между страните:
ПРИЕМА представените писмени документи, като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за
кредит , както и плащане на неустойката и такса на ответника.
УКАЗВА на ответното дружество - кредитор, че, в случай, че ищцовата страна докаже
твърденията в негова тежест – твърдението, че е налице индивидуално договоряне с ищеца, както
и твърдението си, че ищцата е можела да се откаже от договора, без да дължи такса е неустойка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца в исковата молба, предвид
отделеното за безспорно, както и защото останалите искания са неотносими.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по чл.190 ГПК – не е предявен осъдителен иск.
ДАВА възможност на ищеца да вземе становище по представения с отговор документ –
справка за платени суми, в едноседмичен срок от връчване на препис от определението, като в
същия срок посочи и дали поддържа искането си за задължаване на ответника да представи
документи.
Във връзка с искането на ответника за извършване на справка от съда, СЪОБЩАВА на
страните, че е извършил справка в достъпната система на съда – ЕИСС, като се намират още
образувани по иск на настоящия ищец дела: образувани по искови молби от 20.12.2024г., :
76273/2024г., образувано по иск на настоящата ищца против Юте Кредит България ЕООД; гр.д.№
76271/2024г. против Максо България АД, гр.д.№ 76268/2024г. против Профикредит България
ЕООД, гр.д.№ 76265/2024г. против Ти Би Ай Банк АД, гр.д.№ 76259/2024г. против Кредирект
ЕООД, по всички дела ищцата е представлявана от адвокат Б., с представен договор за правна
защита и съдействие, сключен по реда на чл.38,ал.2, във връзка с ал.1,т.2 ЗПК , като ДАВА
възможност на ответника да направи доказателствени искания, във връзка с възражението си, в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението.
ПРЕПИС от отговора да се връчи на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, заедно с проекта за доклад по делото, на ищеца – препис от
отговора, като страните могат да вземат становище по него и дадените указания най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.4.2025г. от 9,50ч., за
която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалван
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3