РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Варна, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. С.а
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110100581 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от А. Г. Г. срещу С. П. А., осъдителни
искове с правно основание чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните невърнати суми по неформални договори за заем между страните:
-2091,00 лв.- заемна сума по договор за заем от 13.06.2021 г.
-4000 лв.- заемна сума по договор за заем от 19.06.2021 г.
- 2000 евро- заемна сума по договор за заем от 23.06.2021 г. / уточнителна молба от
27.03.2024г./
- 769,23 евро – заема сума по договор за заем от 11.08.2021 г. / уточнителна молба от
27.03.2024г./
- 5000 лв.- заемна сума по договор за заем от м.08.2021 г.
-5000 лв.- заемна сума по договор за заем от м.08.2021 г.
ведно със законната лихва от 18.01.2023 г.- датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на главницата.
Ако не се установи наличието на заемни правоотношение В УСЛОВИЯТА на
евентуалност се поддържа иск връщане на посочените суми на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй като
ищецът ги е предал на ответника, без основание за последния да ги задържи.
Ищецът твърди, че с ответницата били в приятелски отношения. Тя му поискала
няколко пъти суми на заем, които той й превеждал по бА. сметка през 2021 г., а през август
2021 г. на два пъти и дал в брой по 5000 лв. в дома си. В уточнителна молба сочи, че парите
били необходими на ответницата да финансира свои бизнес начинания, като всеки от заемите
следвало да се върне до края на 2021 г. Нямали уговорка за точна дата на връщане до края на
2021 г., поради което счита, че на 01.01.2022 г. ответницата е изпаднала в забава. Ако не се
докаже наличието на заемни договори иска връщане на сумите, като дадени без основание
тъй като той дал сумите на ответницата, а със задържането им ответницата се е обогатила
неоснователно.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който поддържа, че предявените искове са неоснователни. Намира исковете за недопустими
тъй като липсват сключвани между страните договори за заем вкл. за посочените от ищеца
дати и суми. Не се оспорва, че сочените от ищеца суми са дадени на ответника, но се излага,
1
че те са й дадени за да посредничи тя на ищеца за търговия с криптовалута, във фирма, в
която тя е дългогодишен вложител. Сочи се, че ответницата не е поемала ангажимент пред
ищеца той да има печалба от вложението или за връщане на сумата. Сочи се, че ответницата
съдействала на ищеца за вложението, като не е задържала за себе си никоя от посочените
суми. А. не го е въвеждала в заблуждение за предназначението на сумите, не е искала заем
от ищеца, като всички дадени суми касаят искането на ищеца А. да му посредничи като го
включи в търговия с криптовалута, което тя сторила без да му гарантира печалба и не носи
отговорност за настъпилата загуба на парите. Сочи се, че дадените пари са станали част от
оборот на криптотърговия, като са превърнати в самостоятелен профил с конкретна стойност
/портфейл/ на името на ищеца, с който той самият е разполагал, като ответницата само е
помогнала на ищеца да се регистрира и включи в тази търговия. Иска се отхвърляне на
исковете.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предмет на разглеждане са: главни осъдителни искове, съединени обективно и
кумулативно с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, както и евентуални осъдителни искове по
чл.55, ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна:
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
следните факти: 2091,00 лв. на 13.06.2021 г.; 4000 лв. на 19.06.2021 г., 3917,00 лв. / левова
равностойност на 2000 евро/ на 23.06.2021 г.; 1506,79 лв./ левовата равностойност на 769,23
евро/ на 11.08.2021 г., и два пъти по 5000 лв. през м.08.2021 г. са дадени от ищеца на
ответника.
Към исковата молба са приложени 4 бр. извлечения за трансакции в Revolut /
мобилно приложение позволяващо извършването на финансови трансакции между сметки
на лица регистрирани в него/, видно от които не е посочена по-подробна информация за
преводите в полето „описание“ /л.5-8/.
На л.10-14 са представени също извлечения от профила на ищеца в Revolut, видно от
които операциите за изпращане на част от процесните суми -2091,00 лв. на 13.06.2021 г.;
4000 лв. на 19.06.2021 г., 2000 евро на 23.06.2021 г. и 769,23 евро на 11.08.2021 г., за които е
посочена категория „заем“.
По реда на чл.176 ГПК ищецът е дал обяснения /л.83/ в които сочи, че се е познавал с
ответницата, тя е поискала помощ, за да инвестира в свой бизнес проект, за което той и дал
пари. Хора му казали, че я инвестирала в критовалути. Поискала той да и помогне да
управлява нейните активи в криптовалути, тъй като имал опит в тази сфера. От описа си
излага, че не е възможно човек да инвестира от чуждо име. Един ден побеснял като разбрал
в какво е инвестирала ответницата.
По искане на ответницата са разпитани двама свидетели:
В показанията си свид. ***излага, че познава страните и всички те са инвестирали в
компания за криптовалути „***“. Сочи, че самата тя е давала пари на ответницата, за да ги
инвестира последната в „Гетон“ от нейно име, а тя си имала профил, в който виждала
средствата си. Присъствала на среща между страните в кафене през пролетта или лятото на
2021г., на която С. запознала А. с платформата, а той каза, че иска да инвестира. А. казал, че
няма цялата сума и допълнително дал пари на С.. Не си спомня даването на парите и дали са
дадени на ръка или по банков път.
В показанията си свид. П. сочи, че познава страните. Била в автомобил заедно със С.,
когато А. й се обадил и казал, че иска да инвестира в „***“. Отишли в неговия дом през
лятото на 2021 г./ юли, август или септември/ и той дал пари в брой на С., като свидетелката
не може да посочи каква сума, като посочва, че не била малка. А. казал, че ще даде още пари
на С., за да ги „вкара“ тя в негоя профил в платформата „***“. Излага, че всеки вижда какви
средства има по свой собствен профил.
От правна страна:
По исковете по чл.240 ЗЗД:
Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва:
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: сключените между него и ответника договори за
паричен заем – 6 на брой, сключени на датите и за сумите посочени в исковата молба,
2
включително поемане на задължение от ответника за връщане на сумите; обстоятелството,
че е дал всяка от сумите на ответника; както и че е настъпил падежът на изпълнението на
задължението на ответника за връщане на всяка заета сума. С доклада по делото на ищеца е
указано, че не сочи доказателства за поемането на задължение от ответника да върне
предоставените му суми.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице различно от заемното
правоотношение между страните, по повод на което са му предадени всички процесни суми
включително всички фактически твърдения за уговорка между страните сумите да бъдат
дадени на ответницата, като тя ги вложи в „портфейл“ за инвестиции с крипровалута на
ответника, изпълнение на поетите от ответника задължения да посредничи в инвестицията с
криптовалута.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Фактическият състав на договора за заем, се състои от няколко елемента, които следва
да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума -
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа, реално предаване на
тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на
договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат
установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се
носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на
какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от
заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е
освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства.
Въпреки че безспорно ищецът е предал процесните суми на ответницата, съдът
намира, че ищецът не е доказал те да са дадени именно на основание договор за заем. При
наличието на документ за предаване на сумата, какъвто е конкретния случай, за останалите
елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания,с оглед
на което на ищеца е допуснат свидетел. Той се е отказал от това свое искане в проведеното
последно о.с.з.
Не може да се приеме, че ищецът успешно е провел наличието на заемно
правоотношение и от представеното от него извлечение от собствения му профил в Revolut,
в който той е отбелязал категорията на сумите като „заем“. Изходящото от него изявление за
основанието няма самостоятелна доказателствена стойност при липса на доказване на
другите елементи от фактическия състав на договора за заем - поето насрещно задължение
за връщане на сумата от ответника и други условия на договора, ако има такива - срок на
връщане, лихва и др. Липсват каквито и да било по вид доказателства за изявление на
ответницата, с което да поема задължение да върне получени на заем суми.
Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи
доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т. е. да
създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното
твърдение Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за
осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. При
изложеното досежно доказателствата, ангажирани от ищеца съдът намира, че ищецът не е
доказал в условията на пълно и главно доказване, че е предал процесните суми на ответника
като заем с поемане на задължение от ответницата да ги върне.
Изложеното е достатъчно за отхвърляне на главните искове при съобразяване с
последиците при неуспешно доказване от страна на ищеца, поради което и съдът няма да
излага доводи по възраженията на ответницата при разглеждане на тези искове, а при
разглеждане на евентуалните такива.
По исковете по чл.55 ЗЗД:
Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва: в
тежест на ищеца е да докаже, че е предал процесните суми на ответника, в тежест на
3
ответника е да докаже, че е има правно основание да получи и задържи сумите.
Както бе посочено по горе предаването на сумите е безспорно между страните.
Ответникът следва да проведе доказването за наличие на основание за получаването
и задържането на сумите в условията на пълно и главно доказване, съобразно изложените
му по-горе характеристики.
За да установи наведеното основание за задържане на сумите- даването им за
инвестиране в платформа за криптовалути, което действие тя е изпълнила, ответницата е
ангажирала само гласни доказателства. От показанията на свид. Георгиева и П., съдът
намира, че може да се изведе извод, че страните са обсъждали възможността за инвестиция в
платформа с името „***“ от страна на ищеца, за което вложение ответницата да съдейства.
Показанията и на двете свидетелки не са достатъчно ясни за размера на предаваните от
ищеца на ответницата суми, като от показанията на свид. Георгиева дори не може да се
изведе категоричен извод, че са предавани парични суми пред нея. От показанията на свид.
П. се установява предаване на парична сума в брой пред нея от страна на ищеца през лятото
на 2021 г., но при липса на конкретизация за датата на предаване и размера на сумата, съдът
не може да приеме, че се касае за предаване на процесните суми.
Действително от изложените кореспондиращи си твърдения на двете свидетелки се
установява, че страните са обсъждали възможността ответницата да съдейства на ищеца за
вложение в криптовалути, но по своя характер и доказателствена стойност гласните
доказателства не са способни самостоятелно да установят, че ответницата е извършила
действително вложение в такава платформа именно от името на ищеца и на какъв размер
суми. Показанията пък не са достатъчно ясни и конкретни, че да се приеме, че именно част
от процесните суми / доколкото всяка свидетелка сочи за една случка, в която да са предани
пари/ са дадени от ищеца, за да бъдат вложени от ответницата в платформата „Гетон“.
С показанията на свидетелите, съдът счита, че ответницата не е провела доказване,
което да се определи като пълно и главно, т.е. водещо до сигурност във верността на
твърденията й за основанието за предаване на сумите, от което да се изведе извод, че тя не
ги е задържала за себе си, а ги е вложила в профил на ищеца, което предполага той да може
да ги управлява. Ответницата не е ангажирала доказателства, че тя действително е
инвестирала дадените й от ищеца суми в конкретна платформа за криптовалути и то в
профил на ищеца, от което да произтича извод, че тя е изпълнила твърдяната уговорка с
ищеца. Свидетелите само предполагат извършването на такива дейности от ответницата, тъй
като тя е спомогнала на самите тях с подобна дейност.
Настоящият състав, във връзка с твърденията на ответника в писмената защита,
следва да отбележи, че не е налице идентичност между страните и предметите на
разглеждане по настоящото дело и гр.д.5291/2022 по описа на РС- Варна, 17 състав,
доколкото по последното са разглеждани само искове по чл.240 ЗЗД, но не и такива по чл.55
ЗЗД. Следва да се държи сметка за различното разпределение на доказателствената тежест
по разглежданите в настоящото производство искове.
При изложеното съдът намира, че ответницата не е доказала наведеното основание за
получаване на сумата, както и не е доказала основание да задържи сумита, поради което
исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД следва да се уважат за всички процесни суми.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът е поискал присъждане на разноски и е доказал заплащането на 860,62 лв.-
държавна такса, и 1320,00 лв.- адвокатско възнаграждение, заплащането на което се доказва
от преводно нареждане на л.96 от делото. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 2000,62 лв. – съдебни разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Г. Г., ЕГН:***, адрес: гр. *** срещу С. П. А., ЕГН:
**********, адрес: гр. *** осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца невърнати суми по неформални договори за заем между
страните:
4
-2091,00 лв.- заемна сума по договор за заем от 13.06.2021 г.
-4000 лв.- заемна сума по договор за заем от 19.06.2021 г.
- 2000 евро- заемна сума по договор за заем от 23.06.2021 г. / уточнителна молба от
27.03.2024г./
- 769,23 евро – заема сума по договор за заем от 11.08.2021 г. / уточнителна молба от
27.03.2024г./
- 5000 лв.- заемна сума по договор за заем от м.08.2021 г.
-5000 лв.- заемна сума по договор за заем от м.08.2021 г.
ведно със законната лихва от 18.01.2023 г.- датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА С. П. А., ЕГН: **********, адрес: гр. ***да върне на А. Г. Г., ЕГН:***,
адрес: гр. ***, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД следните суми: 2091,00 лв.- дадена на 13.06.2021 г.;
4000 лв.- дадена на 19.06.2021 г., 2000 евро- дадена на 23.06.2021 г., 769,23 евро дадена на
11.08.2021 г., 5000 лв.- дадена през м.08.2021 г. и 5000 лв.- дадена през м.08.2021 г. без
основание, ведно със законната лихва върху всички главници от 18.01.2023 г. - датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, С. П. А., ЕГН: **********, адрес: гр. ***да
заплати на А. Г. Г., ЕГН:***, адрес: *** сумата от 2000,62 лв. - съдебни разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5