Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
19.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Павел Панов
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №1056 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №376232 от 30.03.2018год., СРС, 64-ти състав, постановено
по гр.дело №20813/2016год. е признал за установено, че „ГВК И.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** дължи на “Т.С.” ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес
на управление:*** Б на основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
420,86 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца
за доставена топлинна енергия за периода м.05.2013г. - м.04.2015г. за магазин №
3, находящ се в гр. София, ул. „*******, код на платеца Т 416760, ведно със
законна лихва от 09.12.2015г. /дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното плащане и сумата от 45,07 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.03.2014г. -
27.11.2015г. Отхвърлени са исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода 30.06.2013г. - 13.03.2014г. и за сумата от 30,92 лева, с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца от предоставената
услуга „дялово разпределение“ за периода м.05.2013г. - м.04.2015г„ ведно със
законна лихва за периода от 09.12.2015г. до изплащане на вземането и за сумата
от 2,38 лева - обезщетение за забава върху последната главница в размер на
законната лихва за периода 30.06.2013г. - 27.11.2015г. Осъден е „ГВК И.“ ЕООД да плати на “Т.С.” ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 163,33
лева- разноски за първоинстанционното производство и сумата от 303,32 лева -
разноски за заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в уважените части от ответника
„ГВК И.“ЕООД,
с основни доводи, че решението е неправилно и необосновано, и моли да се отмени и да се
постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят. Посочва, че независимо
от представените доказателства не е безспорно, че дружеството е собственик на
топлоснабдения обект и липсват доказателства, че между страните е налице
облигационно отношение и, че е налице неоснователно обогатяване с процесната
сума. Смята, че липсват категорични доказателства, че действително е потребена
ТЕ и нейната цена и предявения иск следва да се отхвърли.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ЕАД не е заявила становище
по въззивната жалба на ответника, както и третото лице помагач „Т.С.“ЕООД не е
взело становище по делото.
Софийският градски съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В конкретната
хипотеза въззивникът-ищец основава исковата си претенция на твърдения за липса
на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.
Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на
друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите.
Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца.
В случая от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, включително и с оглед
на приетата СТЕ пред въззивния съд се установява, че процесната сграда, в която
се намира процесния имот-магазин №3, находящ се в гр.София, общ.Студентски
град, ул.“Акад. *******е била топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер, както и че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот –
магазин №3, със застроена площ от 29,35 кв.м., видно от представените документи
за собственост-нот. акт №64г. от 14.11.2011год. Съгласно разпоредбите на §1,
т.43 от ДР на ЗЕ /отм./ и §1, т.33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов
клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - арг. чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. От така цитираните разпоредби следва,
че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови
нужди е необходимо да се сключи писмен договор (за разликата от потребителите
на топлинна енергия за битови нужди, при които договорът за продажба на
топлинна енергия е неформален). По делото не се спори, че такъв писмен договор
не е сключен между страните. С оглед на това ищецът не може да претендира суми
за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. От друга страна фактът,
че ответникът, закупувайки имот за небитови нужди -МАГАЗИН, потребява топлинна
енергия без да сключи договор с ищеца, действително го освобождава от договорна
връзка с "Т.С." ЕАД, но не и от задължението да заплати реално
консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване са обогатяване
на получателя, обедняване на другата страна и това да е без правно основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото
се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на
пасивите му. В случая доколкото липсва писмен договор между страните, липсва и договорно
основание за получаване на топлинна енергия в имота на ответника. Същевременно,
безспорно е установено от събраните по делото доказателства, в т.ч. и
изслушаната СТЕ, изготвена от вещото лице Т., че такава е доставяна от ищеца и
съответно потребявана в имота на ответника, като отчетеното количество
доставена топлинна енергия през процесния период, в т.ч. ТЕ за
БГВ, съобразно показанията на един брой водомер за топла вода с дистанционно
отчитане и апартаментен топломер и ТЕ
отдадена за сградна инсталация и за отопление на общите части е изчислена
съгласно методиката на Наредба №16-334 за топлоснабдяване и в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите
технически правила и норми. Конкретната методология по отчитането и
изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ,
като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е
достигнала тази съдебна експертиза. Видно от същата, общата стойност на
доставената в имота през процесния период топлинна енергия е в размер на 372,22лв.,
в която сума не се включват предишни просрочени и неплатени сметки, без
изравнявания за периоди извън процесния и без лихви. С оглед на което,
доколкото ответникът е собственик на
процесния имот през исковия период и потребител на доставената в него топлинна
енергия /което не се оспорва с оглед на
изложеното в отговора на исковата молба/, следва да се приеме, че същия се е
обогатил, чрез спестяване на разходите, които е следвало да направи за
заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е
обеднил неполучавайки цената на услугата, като обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца произтичат от един и същи факт. Следователно предявения
срещу ответника установителен искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415
от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан за сумата в общ размер
от 372,22лв., представляваща стойността на доставената за процесния
топлоснабден имот топлинна енергия за периода м.05.2013г. – м.04.2015г., ведно
със законната лихва, считано от 09.12.2015г. /дата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното й изплащане. За разликата над сумата
от 372,22лева до пълния предявен и уважен размер от 420,86лева искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни
са обаче възраженията във въззивната жалба, че не е безспорно, че ответното
дружество е собственик на процесния имот, тъй като освен приложения от ищеца
нот. акт №64/2011год., от който е видно, че ответникът е закупил магазин №3,
със застроена площ от 29,35 кв.м., с адрес
находящ се в гр.София, общ.Студентски град,
ул.“Акад. *******не са представени други доказателства, които да водят до
извод, че купувачът-ответното дружество в последствие и към процесния
период се е разпредило с имота си. Основателно е възражението, че между страните
няма сключен договор за доставяне на ТЕ за стопански нужди, но с оглед на
основанието на което е предявен установителния иск предявен по реда на чл.422 ГПК, вр. с чл.59 ЗЗД, с оглед на установеното реалното количество ТЕ потребено
за процесния магазин с оглед на приетата СТЕ, която е поискана от ищеца още с
исковата молба и приета във въззивното производство , се явява основателен и
доказан само за посочената сума от
372,22лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
като според чл.84, ал.2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая
вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване, поради което общите
условия в случая са неприложими, доколкото между страните липсва облигационна
връзка. Следователно в случая задълженията на ответника за заплащане на цена на
доставената енергия не са възникнали като срочни, за да намери приложение
разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая е
необходимо изпращането на покана до длъжника. Ищецът, чиято е доказателствената
тежест в процеса да установи, че е отправил до ответника покана за плащане на
процесното задължение преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което
претенцията за лихви е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло. Независимо,
че претенцията за обезщетение за забава се явява неоснователна и с оглед на
различния размер на главницата, която се установи, че ответникът дължи,
неправилно първоинстанционният съд е взел в предвид за покана за плащане на
процесното вземане покана, която е била за предишен период на ползвана ТЕ и към
който период не е и възникнало процесното вземане за главница, за да е дължимо
и обезщетение за забава.
С оглед на
гореизложеното при несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд,
следва да бъде отменено решението за сумата над 372,22лв.-главница до уважения
размер от 420,86лв., както и за лихва за
сумата от 45,07лв. и вместо него постановено друго, с което се отхвърлят
предявените искове за посочената разлика, а в останалата част решението в
обжалваните уважени части следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото с оглед на уважената част от исковете се
дължат разноски на ищеца от общо направените разноски за първоинстанционното
производство от 175лв./ от които 75лв.-държавна такса и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно извършеното и фактическата и правна сложност по делото и за заповедното производство от разноски от
75лв./ за държавна такса от 25лв. и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда, съобразно извършеното от юрисконсулта при попълване на
заявление по чл.410 ГПК/ се дължат такива от 130лв. за първоинстанционното и от
55,92лв.- от заповедното, съобразно уважената част от претенцията. Ответникът
не е претендирал разноски в първоинстанционното производство, а само за
въззивното производство и от направените разноски за въззивна инстанция от
25лв.-за държавна такса с оглед на уважената част от жалбата и отхвърлителната
част от претенцията се дължат разноски от 5,03лв. На въззиваемата страна при
направено искане за разноски за въззивна инстанция се дължат разноски от общо
направените за вещо лице от 150лв. с оглед на уважената част от исковете в
размер на 119,85лв.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №376232 от 30.03.2018год.,
на СРС, 64-ти състав, постановено по
гр.дело №20813/2016год. в частта,
с която е признато за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 и чл.86 ЗЗД, че „ГВК И.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** дължи на “Т.С.” ЕАД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата над 372,22лв. до уважения
размер от 420,86 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка
на ищеца за доставена топлинна енергия за периода м.05.2013г. - м.04.2015г. за
магазин № 3, находящ се в гр. София, ул. „*******, код на платеца Т 416760,
ведно със законна лихва върху тази разлика до окончателното плащане и сумата от
45,07 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
14.03.2014г. - 27.11.2015г., както и в
частта за разноските в полза на „Т.С.“ЕАД над 130лв. за първоинстанционното
производство и над 55,92лв. за заповедното производство като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД
срещу „ГВК И.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, искове, че ответникът дължи на “Т.С.” ЕАД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата над
372,20лв. до уважения размер от 420,86лв., с която ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца за доставена топлинна енергия за
периода м.05.2013г. - м.04.2015г. за магазин № 3, находящ се в гр. София, ул. „*******,
код на платеца Т 416760, ведно със законна лихва за тази разлика от 09.12.2015г. до
окончателното плащане и за сумата от 45,07 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 14.03.2014г. - 27.11.2015г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана уважена част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК******* да
заплати на „ГВК И.“ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 5,03лв.-разноски за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА „ГВК И.“ ЕООД, ЕИК *******
да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК******* сумата от 119,85лв.-разноски за въззивното
производство.
Решението
в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“Е ООД на страната на
ищеца.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.