Определение по дело №2013/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във вр. с чл. 218 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по молба от Ш.С.И., подадена чрез адв. Й.А., с искане за изменение на Решение № 787 от 08.06.2023 г. по КАНД № 2013/2022 г. на АдмС – Варна, в частта за разноските, като направените от Ш.И. разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС бъде присъдено в пълен размер,.

С молбата се сочи, че минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в случая възлиза на 480 лева (400 лева + 20% ДДС), доколкото по КАНД № 2013/2022 г. на АдмС – Варна са представени доказателства за заплащането от Ш.И. на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. Искането е да се измени решението на АдмС – Варна и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълен размер – 480 лева.

Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна не ангажира становище по молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът, като взе предвид становищата и исканията на страните, за да се произнесе съобрази следното:

Молбата за изменение на решението на съда в частта за разноските е процесуално допустима като подадена на 12.06.2023 г. от надлежна страна – участник в производството по делото и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от постановяване на необжалваемото решение на съда на 08.06.2023 г.

С Решение № 787 от 08.06.2023 г. по КАНД № 2013/2022 г. на АдмС – Варна е отменено Решение № 792 от 13.06.2022 г. по АНД № 1271/2022 г. на Районен съд – Варна и е отменено Наказателно постановление № 21-0819-004882 от 22.11.2021 г. на Началник група към ОД на МВР Варна, с което на Ш.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. С решението е осъдена ОД на МВР-Варна да заплати на Ш.С.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева за платено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В случая пред РС –Варна Ш.С.И. е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, а пред касационната инстанция – разноски за адвокатско възнаграждение общо 480 лева с ДДС (360 лева с ДДС + 120 лева с ДДС). По делото са представени доказателства за реалното плащане на адвокатското възнаграждение.

Минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е по 400 лева за всяка от двете инстанции.

Съдът с Решение № 787 от 08.06.2023 г. по КАНД № 2013/2022 г. на АдмС – Варна приема за основателно възражението на процесуалния представител на Началника на група към ОД на МВР Варна за прекомерност на разноските, предвид фактическата и правна сложност на спора, като е присъдил не претендираните общо за двете инстанции 840 лева, а 800 лева, т.е. за касационното производство е определил 400 лева, а не претендираните 440 лева.

Действително, съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по ЗДДС размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.

В този смисъл са налице основания съдът да измени решението си и да присъди в полза на наказаното лице цялата платена от него сума за адвокатско възнаграждение за касационното производство - 480 лева, т.е. да се присъди в негова полза за двете инстанции сумата общо 840 лева (360 лева за въззивното производство и 480 лева за касационното производство).

Отговорността за разноски в административния процес е материално правоотношение между страните по делото. Тя е уредена в закона като безвиновна деликтна отговорност за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото. Смисълът на осъждането за разноски е да се възстановят на страната разходите, която тя единствено поради неправомерното поведение на другата страна е била принудена да направи.

На основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 787 от 08.06.2023 г. по КАНД № 2013/2022 г. на АдмС – Варна, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Ш.С.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 840 /осемстотин и четиридесет/ лева за платено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Определението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: