Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 20.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и осми февруари
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : П. АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 2431 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба подадена от С.С.А., починала в хода на
настоящото производство и на основание чл.227 от ГПК заместена от
правоприемниците си по закон С.Н.Н. и Д.Н.А. срещу З. „Б.И.” АД, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че е майка на
починалия, вследствие ПТП Н.Ф. А. на 60 години. Поддържа се, че на 04.06.2012
г. около 17,30 часа в гр. П. по бул. „България“ се движил товарен автомобил
„ДАФ“ с рег. № ******* и прикачено ремарке, управляван от водача Б.Г.Б., който
достигайки до кръстовището на бул. „България“ и бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“
нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел маневра „завой
надясно“, без да се убеди, че няма да съЗ.аде опасност за участниците в
движението, които се движат пред него и не възприел своевременно пресичащия
отдясно наляво пред товарния автомобил пешеходец Н. А., в резултат на което го
блъснал. Вследствие на удара е причинена смъртта на Н. А., който е получил
несъвместими с живота телесни увреждания. Твърди се, че по случая е образувано
н.о.х.д. № 275/2013 г. по описа на Окръжен съд-П., приключило с влязла в сила
на 22.07.2014 г. Присъда № 65/18.06.2013
г., с която водачът на товарния автомобил Б.Г.Б. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение. Поддържа се, че към момента на настъпване на
произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02111890922162/29.11.2011
г. с действие от 31.12.2011 г. до 30.12.2012 г. Поддържа се, че ищцата е майка
на починалия, който бил мъж на 60 години, в работоспособна възраст и работещ
човек, бил е деен, активен, в добро здравословно състояние. Бил е опора за
семейството, грижел се много за майка си. Между тях е съществувала особено
силна връзка, с чувство на обич, взаимна привързаност и подкрепа. Поддържа се,
че ищцата е в напреднала възраст остава сама, няма на кого да разчита и
изключително тежко преживява смъртта на сина си, което се отразява и на
здравословното, и на емоционалното й състояние. Ищцата е загубила смисъла на
живота си и търпи много болки и страдания във връзка с причинената смърт.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лв., частично
предявена от общо претендирата сума от 150 000 лв., застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания,
вследствие смъртта на сина й Н.Ф. А., настъпила в пряка, причинно следствена
връзка с ПТП, настъпило на 04.06.2012 г. в гр.П., виновно причинено от водача на товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД със застрахователна
полица № 02111890922162/29.11.2011 г. с действие от 31.12.2011 г. до 30.12.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-04.06.2012 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника. Оспорва описаното ПТП да е настъпило по
посочения от ищеца механизъм, оспорва то да е причинено виновно от водача на
товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ******* и прикачено ремарке. Твърди, че ПТП е
реализирано изцяло по вина на починалия, който е пресичал пътното платно без да
се увери в собствената си безопасност, като преди да навлезе на пътното платно
не е съобразил разстоянието до МПС, без да положи необходимата грижа за
безопасността си, като предприема пресичане на пътното платно на място след
пешеходната пътека, по начин в зона с ограничена видимост за водача на товарния
автомобил, когато това е било безопасно. Алтернативно твърди, че настъпилата
смърт на Н. А. не е резултат едИ.твено от виновното поведение на водача на
товарния автомобил. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на починалия в
съотношение 90 към 10, съобразно горепосоченото. Оспорва иска по размер с
твърдението, че претенциите на ищеца са прекомерно завишени. Поддържа се, че по
граждански иск на ищцата срещу деликвента е присъдена сума от 40 000 лв. и
ако бъдат уважени претенциите й, то това не следва да е за суми над присъдените
по наказателното дело.
Моли съда да отхвърли предявения
иск, алтернативно да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира
разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която изцяло оспорва отговора
на ответника. Оспорва всички възражения на ответника като незаконосъобразни,
неоснователни и недоказани.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита. Заявява
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязла в сила на 22.07.2014 г. Присъда
№ 65/18.06.2013 г., постановена по н.о.х.д. № 275/2013 г. по описа на П.ския
окръжен съд, Б.Г.Б. е признат за виновен в това, че на 04.06.2012 г. в гр. П.,
на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“, при
управление на МПС – товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ******* е нарушил
правилата за движение-чл.5, ал.2, т.1, чл.25, ал.1, чл.116, чл.119, ал.4 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на Н.Ф. А.. С присъдата на
наказателния съд Б.Г.А. е осъден да заплати на ищцата по делото сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина й.
От приетата по делото
застрахователна полица № 02111890922162/29.11.2011 г. с действие от 31.12.2011
г. до 30.12.2012 г., се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение към 04.06.2012 г. между деликвента и ответното застрахователно
дружество. Този факт не е бил спорен между страните.
От приетото по делото заключение
на САТЕ се установява, че непосредствено преди кръстовището, по северното
платно на бул. „България“ се намира пешеходна пътека тип „Зебра“, с начало на
10,40 метра преди ориентира и край на най-северната очертана маркировка на
пешеходната пътека на 0,1 метра източно от ориентира. Установява се, че при
потегляне от място водачът на товарния автомобил е имал техническата възможност
да възприеме пешеходеца, да го пропусне, след което да извърши маневрата
завиване на дясно. Пешеходецът също е имал техническата възможност да възприеме
товарния автомобил, да пропусне преминаването му, след което да предприема
пресичане на платното за движение.
Разпитан свидетелят Б.
установява, че не е видял пресичащия пешеходец.
Свидетелката Н.И.К. установява,
че познава С. и сина й, от деца са израснали заедно. Свидетелката установява,
че Н. бил рядко добър човек-не пие, не пуши, грижовен към семейството си и към
родителите си. Н. бил едИ.твено дете на С., работел като стругаро-фрезист и
всеки ден след работа минавал покрай майка си да я види. Н. помагал на майка си
за пазаруване и каквото има да се свърши по дома. Н. бил много грижовен син и
имал много силна връзка с майка си. С. много тежко приела смъртта му, още не
може да се съвземе и когато говорят за него винаги плаче.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
С оглед наличието на влязла в
сила присъда на наказателния съд и на основание чл.300 ГПК, съобразно която
разпоредба, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици
от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено по делото, че Б.Г.Б.,
при управление на товарен автомобил „ДАФ“ с
рег. № *******, на 04.06.2012 г. е причинил виновно ПТП, от което в
пряка, причинно-следствена връзка е настъпила смъртта на Н.Ф. А..
Между страните не е
било спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към 04.06.2012
г. между прекия причинител и ответника-застраховател, а и това обстоятелство се
установява с приетите по делото писмени доказателства.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
С оглед ангажираните
доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че е налице пряка
причинна връзка между настъпилото произшествие и смъртта на сина на ищцата.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./ и чл. 266 КЗ /отм./, а именно: 1 000 000 лв. и
5 000 000 лв., приложими към датата на процесното ПТП. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени телесни увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната
практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК -
решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищцата неимуществени
вреди Съдът определя в размер на сумата от 30 000 лв. При определяне на този
размер съдът се съобразява със задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК, съобразно което в производството по пряк
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до
размера на присъденото обезщетение
по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато
има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в
рамките на застрахователната сума,
уговорена в застрахователния договор.
В този
смисъл ирелевантно е възражението на ищцата, че влязлата в сила присъда няма
сила на пресъдено нещо в отношенията между пострадалите и застрахователя на
деликвента. Ищцата се позовава на съдебна практика постановена по реда на
чл.290 ГПК, противоречието в която е преодоляно с цитираното по-горе
тълкувателно решение. С него ВКС е приел, че
вярно е, че решението по деликтния иск срещу застрахования няма сила
на пресъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност, но обхватът
и размерът на вредите, когато са едни и същи, имат обвързващо спрямо него действие в
материалноправно отношение. Ето защо по
прекия иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание
чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият
делинквент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума, което разбиране е в съгласие и с възприетото разрешение в чл.3, ал.1 от Директива
72/166/ ЕО, в чл. 2, ал.1 от Директива 84/5/ЕО и в Директива 90/232/ЕИО, според което гражданската
отговорност макар и застрахована, се регулира
и зависи от отношението между делинквента и увреденото лице.
С оглед на горното искът за
неимуществени вреди се явява основателен и доказан до размера на 30 000
лв. и следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над тази сума до
частично предявения размер от 100 000 лв. от общо претендираната сума от
150 000 лв.
По възражението за съпричиняване:
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗ., е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
Т.е. приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗ.
е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е съЗ.ал предпоставки за
настъпване на увреждането. Приносът трябва да е
конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въЗ.ържане
от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем.
От доказателствата по делото не
се установява пострадалият Н. А. с поведението си да е допринесъл за настъпване
на процесното произшествие. Същият е пресичал в момент, когато пътното превозно
средство е било спряло на място и е заемало пешеходната пътека. Водачът на товарния
автомобил е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца преди потегляне
от място. Установява се, че над зоната за ограничена видимост пред предното
стъкло на товарния автомобил, би се виждала част от главата на пострадалото
лице. Водачът е могъл и е бил длъжен да възприеме пешеходеца, да го пропусне и
се е намирал в обективна възможност за това. Пешеходната пътека е била
сигнализирана със знак Д17 и всъщност е била заета от товарния автомобил.
Следователно не е налице
твърдяното съпричиняване от пешеходеца, изразяващо се в пресичане на пътното платно от
страна на починалия без да се увери в собствената си безопасност, като преди да
навлезе на пътното платно не е съобразил разстоянието до МПС, без да положи
необходимата грижа за безопасността си, като предприема пресичане на пътното
платно на място след пешеходната пътека, по начин в зона с ограничена видимост
за водача на товарния автомобил, когато това е било безопасно.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗ. за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 30 000 лв., считано от датата на увреждане-04.06.2012
г. до окончателно изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищцата е освободена от такса и
разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, не е правила разноски, поради
което такива не се присъждат.
Видно от приложения договор за
правна помощ и съдействие от 23.01.2015 г. и от 28.02.2017 г. адвокат П.К. е
осъществявала безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
При материален интерес от 100 000 лв., минималният
размер на адвокатското възнаграждение се определя по реда на чл.7, ал.2, т. 5. (нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г. ) от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и
възлиза на сумата от 3 530 лв.
От тази
сума и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на адвокат К. адвокатско възнаграждение в размер на
1059 лв., съответно на уважената част от иска /30 000 лв./ съответно 1270,80
лв. с начислено ДДС, тъй като адвокат К. е регистрирана по ЗДДС.
Ответникът е направил разноски в
размер на 18 000 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, съобразно договор за
правна помощ от 14.07.2015 г. и 200 лв. депозит за вещо лице.
Възражението на ищцата по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК е основателно. При материален интерес от 100 000 лв.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение както е посочено по-горе
възлиза на сумата от 3 530 лв., съответно 4 236 лв. с начислено ДДС.
Делото не е с правна и фактическа сложност, поради което и заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лв. без ДДДС се явява
прекомерно, поради което съдът го намалява на сумата от 3 530 лв.
При това положение ответникът
е направил разноски в размер на лв.: 4
236 лв.-адвокатско възнаграждение, 200 лв.-възнаграждение вещи лица и 60
лв.-възнаграждение на свидетел, или обща сума в размер на 4496 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сума в размер на 3 147,20 лв., която е съответна на отхвърлената част от
иска /70 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 1200 лв. върху уважената част от исковете, както
и сумата от 60 лв. заплатено възнаграждение вещи лица от бюджета на съда,
съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор С.С. Проданов да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на С.С.А., ЕГН **********, починала в хода на
настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от
правоприемниците си по закон, а именно: С.Н.Н., ЕГН ********** и Д.Н.А., ЕГН **********,
и двамата с адрес гр. П., ж.к. „*****“, бл.**, вх.Б, ет.8, ап.22 сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди
лв./, застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди-болки и страдания, вследствие смъртта на сина й Н.Ф. А., настъпила в
пряка, причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 04.06.2012 г. в гр.П., виновно причинено от
водача на товарен
автомобил „ДАФ“ с рег. № *******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗД
„Б.И.” АД със застрахователна полица № 02111890922162/29.11.2011 г. с действие
от 31.12.2011 г. до 30.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането-04.06.2012 г. до окончателното издължаване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата
над сумата от 30 000 лв. до частично претендирания размер от 100 000
лв. от общо претендираната сума в размер на 150 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор С.С. Проданов да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адвокат П.К.,***0 адвокатско възнаграждение в размер на
1 270,80 лв. /хиляда двеста и седемдесет и 0,80 лв./ с начислено ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК С.С.А., ЕГН **********, починала в хода на настоящото производство и
заместена на основание чл.227 от ГПК от правоприемниците си по закон, а именно:
С.Н.Н., ЕГН ********** и Д.Н.А., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. П., ж.к.
„*****“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** да заплати на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 3 147,20 лв. /три хиляди сто
четиридесет и седем и 0,20 лв./ разноски направени от ответника, съобазно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд 1200 лв. /хиляда и двеста лв./ държавна
такса и 60 лв. /шестдесет лв./ заплатени възнаграждения вещи лица и свидетели
от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: