Р
Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
град
София,
12.
05.
2022 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, IV
– А въззивен състав, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Стела Кацарова
Членове:
1. Галина Ташева
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Цветелина
Добрева-Кочовски, като разгледа докладваното от
младши съдия Любомир Игнатов в. гр. дело № 15193 по описа на
Софийския градски съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е след
частично отменяване на влязлото в сила въззивно
решение № 47, постановено на 05. 01. 2016 г. от Софийския градски съд, IV – Г въззивен състав, по
в. гр. дело № 6689 по описа за 2015 г. Решението е отменено в частите, в които
се потвърждава първоинстанционното решение за
уважаването на предявения от Б.Г.М. срещу Г.Н.Б. и М.Н.П. като наследници на В.К.Б.
иск по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС) за премахването на три броя
тополи, намиращи се в собствения на В.Б. имот непосредствено до границата с
имота на Б.Г.М., както и за уважаването на предявените от него срещу всеки един
от тях два иска по чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
всеки от които за сумата 647 лева и 7 стотинки, представляващи по една трета от
присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на падане на
топола в притежавания от ищеца имот, както и по 37 лева и 14 стотинки,
представляващи по една трета от присъдените разноски по делото.
За да отмени влязлото в сила решение в
съответните части, Върховният касационен съд е констатирал, че въззивният съд е провел единственото открито съдебно
заседание след смъртта на страната В.К.Б. без да конституира нейните наследници
и без да изиска доказателства, че те са упълномощили явилата се адвокат Г.да ги
представлява. Върнал е делото за ново разглеждане на настоящия състав на
Софийския градски съд за произнасяне по съответните части на първоинстанционното дело с участието на Г.Н.Б. и М.Н.П..
При това положение предмет на настоящото
въззивно производство е въззивната
жалба на ответницата В.К.Б. с ЕГН **********, подадена чрез надлежно
упълномощения представител адвокат Лилия Горова,
срещу решение № I-44-247,
постановено на 12. 01. 2015 г. от Софийския районен съд, 44-ти състав, по гр. дело
№ 58674 по описа за 2012 г. в частите, в които предявените от ищеца Б.Г.М.
искове с правни основания чл. 109 ЗС и чл. 45, ал. 1 ЗЗД са били частично
уважени. Във въззивната жалба се излагат доводи, че
искът е неуточнен и че първостепенният съд е проявил инициатива и е заместил
волята и искането на ищеца. Твърди се, че не са събрани данни за броя на
тополите и отстоянието им от границата на имотите.
Поддържа се, че всъщност е било доказано, че ищецът е допринесъл за изсъхването
на падналата топола. Заявява се, че уточненото от ищеца време на падането на
тополата не е било доказано нито със свидетелски показания, нито с писмени
доказателства, както не е било доказано поради противоречие на свидетелските
показания мястото на покрива, на което е паднала тополата, и времето на
извършването на ремонта. Поддържа се също така, че не е било доказано имотите
да са съседни. Твърди се противоречие в експертните заключения по двете
съдебно-технически експертизи. Заявява се, че районният съд е присъдил 64 лева
в повече. Иска се от Софийския градски съд да отмени обжалваното решение в
съответните части и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявения иск.
В хода на предходното въззивно производство въззивницата-ответница
е починала, като сред кръга на наследниците ѝ са Г.Н.Б. с ЕГН **********
и М.Н.П. с ЕГН **********. В хода на настоящото въззивно
производство Г.Н.Б. е починал, като на негово място са били конституирани
наследниците му И.М.Б. с ЕГН **********, В.Г.Б. с ЕГН ********** и М.Г.Б. с ЕГН
**********. В настоящото въззивно производство М.Н.П.,
както и И.М.Б., В.Г.Б. и М.Г.Б., са упълномощили адвокат Ю.Д., (л. 20 – 21 от
настоящото дело), който е участвал в проведеното открито съдебно заседание.
Всички въззивници-ответници са със служебен адрес
град София, ул. „*****.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от ищеца Б.Г.М. с ЕГН **********,
адрес ***, чрез назначения по реда на Закона за правната помощ процесуален
представител адвокат С.К., съдебен адрес ***. Обосновава правилността на
обжалваното решение, като заявява, че исковата молба е била надлежно уточнена,
че не е било доказано да е увредил падналата топола, че съдебно-техническите
експертизи не си противоречат, а едната допълва другата и че първостепенният
съд е направил всестранен и пълен анализ на доказателствата, въз основа на
който е достигнал до правилни правни и фактически изводи. Иска от въззивния съд да остави въззивната
жалба без уважение, съответно да остави обжалваното решение в сила.
В откритото съдебно заседание на 31. 05.
2021 г. страните заявяват, че нямат доказателствени
искания и вземат становища по същество.
Софийският градски съд, след като прецени
твърденията на страните и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба отговаря
на изискванията на закона за редовност и допустимост.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за валидно. Относно
допустимостта му и предвид доводите за нередовност на исковата молба, изложени
във въззивната жалба, въззивният
съд приема следното.
Исковата молба е подадена лично от
страна, която обосновава наличието на правен интерес с твърдения за десетина
дървета (тополи) в съседен имот, чиито клони падали в неговия имот, а в крайна
сметка едно от дърветата се прекършило и паднало върху покрива на къщата му,
причинявайки имуществени вреди. Прави се искане ответницата да бъде осъдена да
премести високорастящите дървета на три метра
разстояние, а нискорастящите на осемдесет сантиметра разстояние от оградата му,
съответно да бъде осъдена да заплати обезщетение в размер на 6 000 лева.
По указания на районния съд и след предоставяне на правна помощ двата недвижими
имота са били надлежно индивидуализирани със скица, било е уточнено, че се иска
отстраняването на опасните дървета в единия имот за сметка на ответницата, че от
размера на обезщетението 3 000 лева са за предполагаеми имуществени вреди
(отвор в покрива на къщата, пукнатина в бетонната плоча, влизане на вода и
влага, пукнатини по стените на къщата), а останалите 3 000 лева са за
твърдени неимуществени вреди (тормоз, физическа саморазправа и психологични
вреди от падането на тополата), освен това ответницата по исковете е била
заменена. Всички тези изменения и уточнения в исковата молба са били извършени
по указания на районния съд преди размяната на книжа с ответницата и преди
първото открито съдебно заседание, поради което са допустими. Само окончателното
уточенение на исковете за вреди е било направено в първото
открито съдебно заседание, но то също е допустимо (чл. 143, ал. 2 ГПК). Районният
съд е освободил ищеца от задължението да внесе държавна такса по кумулативно
съединените искове (л. 33). Исковата молба дори е била вписана, макар и подобно
изискване да липсва при предявяването на иск по чл. 109 ЗС (т. 2 от
Тълкувателно решение № 4 от 06. 11. 2017 г. на ВКС по т. дело № 4/2015 г.,
ОСГК). Дадената от първостепенния съд правна квалификация на иска по чл. 109 ЗС
е правилна и разпределението на доказателствената
тежест по него с определението по чл. 140 ГПК е адекватно. Що се отнася до иска
за обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на падането на дърво,
въззивният съд констатира, че правилната правна
квалификация е чл. 50 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Въпреки допуснатата
неточност при квалифицирането на този иск първоинстанционният
съд обаче адекватно е разпределил доказателствената
тежест по него, като е изследвал факти, относими към
предмета му. Действително, този иск е бил уважен до сумата от 1 941 лева и
20 стотинки, а е бил отхвърлен за разликата до 6 000 лева, тоест
първостепенният съд е пропуснал да съобрази последното уточнение на иска,
направено в първото открито съдебно заседание. При това положение обаче
обжалваното решение е недопустимо само в частта, в която искът се отхвърля за
разликата от 3 000 лева до 6 000 лева, в която част то е влязло в
сила. В частта, в която първоинстанционното решение
не е влязло в сила предвид резултата от производството по извънинстанционен
контрол, то трябва да се приеме за допустимо.
Относно правилността му в същата част и
предвид доводите на страните въззивният съд приема следното.
Делото е свързано със следните два
недвижими имота: поземлен имот с идентификатор № 68134.4325.251, площ
1 162 кв. метра, трайно предназначение на територията „земеделска“, с
изградената в поземления имот едноетажна жилищна сграда със застроена площ 76
кв. метра (къщата), адрес на поземления имот град София, район „Овча купел“,
кв. „Горна баня“, местността Подлозище, за който въззиваемият-ищец твърди, че е негова собственост
(недвижимият имот); и поземлен имот с идентификатор № 68134.4325.29, площ
3 707 кв. метра, трайно предназначение на територията „земеделска“, адрес град София, район „Овча купел“, кв. „Горна баня“,
******, за който имот въззиваемият-ищец твърди, че е
бил собственост на В.К.Б. (съседният недвижим имот).
Предмет на въззивното
дело са два кумулативно съединени иска с правни основания по чл. 109 ЗС,
съответно чл. 50 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД (за уважената част от иска за
обезщетение за имуществени вреди). По първия иск в тежест на въззиваемия-ищец е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е собственик на недвижимия имот, че В.К.Б. е била
собственица на съседния недвижим имот, че двата недвижими имота са съседни, че В.К.Б.
неоснователно е отглеждала високорастящи дървета на
границата между двата имота и че това създава пречки пред упражняването на
правото на собственост на въззиваемия-ищец. По този
иск въззивниците-ответници не носят тежест на
доказване. По иска с правно основание чл. 50 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в
тежест на въззиваемия-ищец е да докаже пълно и главно,
падането на дърво от съседния недвижим имот в неговия недвижим имот, че В.К.Б.
е била собственик на падналото дърво, че е претърпял имуществени вреди (отвор в
покрива на къщата, пукнатина в бетонната плоча, влизане на вода и влага,
пукнатини по стените на къщата) в съответен размер, както и наличието на
причинна връзка между падането на дървото и претърпените имуществени вреди. В
тежест на въззивниците-ответници е да докажат пълно и
главно възражението си за съпричиняване на вредите,
изразяващо се в изхвърляне на течности (солена вода, нафта) от въззиваемия-ищец, които са причинили или поне са допринесли
за изсъхването на падналото дърво.
От събраните пред първостепенния съд
писмени доказателства се установява, че въззиваемият-ищец
е придобил правото на собственост върху недвижимия имот по силата на договор за
покупко-продажба от 1997 г. (нотариален акт № 175, том II,
дело 3972/97 г. по описа на нотариус В.М., Софийската нотариална служба към
Софийския районен съд) и приращение (построяване на къща
след 1999 г., което се установява от разрешение за строеж № 85, издадено от
Столичната община – район „Овча купел“ на 06. 07. 1999 г. и показанията на М.П.,
която е имала процесуалното качество на свидетел към момента на разпита). С
отговора на исковата молба е било признато и между страните липсва спор, че В.К.Б.
е била собственик на съседния недвижим имот. Обстоятелството, че двата имота
имат обща граница, неоснователно се отрича с въззивната
жалба, след като с отговора на исковата молба се излагат подробни доводи във
връзка с тополи, намиращи се „откъм неговата (на ищеца) страна“, както и за отстоянието
на къщата на ищеца от „границата между двата поземлени имота“. Допълнително
потвърждение за съседството на имотите са представените две кадастрални скици
(скица на поземлен имот № 68360/27. 09. 2012 г., съответно скица на поземлен
имот № 56246/ 24. 09. 2013 г., и двете издадени от Службата по геодезия,
картография и кадастър – град София), като обстоятелството, че втората е
представена от въззиваемия-ищец, а не от В.К.Б.,
чието име фигурира в нея, не изключва доказателствената
ѝ годност.
Въззиваемият-ищец построил къщата
в недвижимия имот на 8, 5 метра разстояние от границата със съседния недвижим
имот, след което го заградил. В съседния имот по границата с недвижимия имот на
въззиваемия-ищец имало четири засадени тополи с
височина около петнадесет метра. След като четирите тополи са били в съседния
недвижим имот, тогавашна собственост на В.К.Б., то самите тополи също са били
нейна собственост (чл. 92 ЗС). Разстоянието на четирите тополи от границата
между двата поземлени имота било по-малко от три метра. В края на 2011 г. се
разразила силна буря, при която изсъхналата топола паднала върху покрива на
къщата на въззиваемия-ищец. Вследствие на падането
ѝ били нанесени щети върху покрива и южната стена на къщата, както и
върху оградата на поземления имот в общ размер 1 941 лева и 20 стотинки.
Тези обстоятелства се установяват от
експертното заключение по комплексната техническа експертиза, което районният
съд правилно е кредитирал като компетентно и обосновано, и от показанията на свидетелите
Д.К.В.(познат на въззиваемия-ищец), С.Б.М. (син на въззиваемия-ищец) и М.Н.П. (дъщеря на В.К.Б.).
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за
кредитирането на експертното заключение по първата съдебно-техническа
експертиза за сметка на това по втората комплексна съдебно-техническа
експертиза. Всъщност първото експертно заключение е било оспорено от
ответницата, след което в съответствие с нейното искане е била допусната
комплексната съдебно-техническа (втората) експертиза, изготвена от
квалифицирани вещи лица – строителен инженер и геодезист. При изслушването им
пред първата инстанция ответницата не е оспорила това заключение. Данните от
него са по-прецизни в сравнение с данните от предходната експертиза, защото са
дадени от екип вещи лица с по-широк набор специализирани знания, които също са
огледали недвижимия имот на място.
Размерът на причинените от падането на
тополата вреди се установява както от данните от експертното заключение по
комплексната експертиза, така и от показанията на свидетеля В.. Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция за
кредитиране на неговите показания относно извършения ремонт за сметка на
показанията на свидетеля С.Б.М., защото В.непосредствено е участвал в
ремонтирането на покрива и не съобщава за увреждане на окачения таван на
кухнята, а показанията на М., които следва да бъдат преценявани при условията
на чл. 172 ГПК, сочат на допълнителни щети (счупване на окачения таван на
кухнята и счупени прозорци). При това положение правилно районният съд е приел
за доказани единствени щетите, свързани с демонтаж на част от покривната
конструкция, включително изнасянето на материала, направата на дъсчена обшивка,
покриване с ЛТ ламарина, запълване на пукнатини и направа на гипсова шпакловка
в помещения в южната част на сградата, запълване на пукнатини и шпакловка на
носеща колона и подмяна на шест метра от оградата със съседния имот. При
сборуването на стойностите за всяка една от тези дейности съобразно експертното
заключение по комплексната експертиза всъщност се получават тъкмо присъдените
от районния съд 1 941 лева и 20 стотинки, като тази сума включва и
стойността на ремонтната дейност „запълване на пукнатини и направа на гипсова
шпакловка в помещения в южната част на сградата“ в размер на 64 лева.
Относно конкретния ден, в който тополата
е паднала върху къщата на въззиваемия-ищец, въззивният съд споделя фактически извод на първата
инстанция, че това е станало в края на 2011 г. В този смисъл са еднопосочните
свидетелски показания, включително показанията на М.П.. Действително, още в
първоначалния вид на исковата молба въззиваемият-ищец
е посочил различен момент, който впоследствие е повторил и с уточнението от 19.
11. 2013 г., а именно посочил е датата 02. 12. 2012 г. Дори и така посочената
от него дата да не се дължи на техническа грешка, с оглед на естеството на
предявените искове тя не съставлява съществен елемент от изложението на
обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Това е така, защото ищецът нито е
предявил иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, нито разликата от
една година би могла да има значение за обосноваване на възражение за изтекла
погасителна давност (каквото не е било направено с отговора на исковата молба).
Дори и да се приеме, че въззиваемият-ищец е предявил
или тепърва предстои да предяви иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в отделно
производство, доколкото конкретната дата на вредоносното събитие не е съществен
елемент от предмета на настоящото дело и съответно не фигурира в диспозитива на обжалваното съдебно решение, въззивниците-ответници биха имали възможността да защитят
правата и законните си интереси в рамките на подобно хипотетично производство в
пълен обем. По всички тези съображения въззивният съд
приема, че конкретният момент на падането на тополата не е съществен елемент от
предявените искове и че той е бил правилно установен от първата инстанция.
Относно броя на тополите по делото са
били събрани данни: така вещите лица по комплексната експертиза са констатирали
при огледа на място „тополи“, а вещото лице по предходната експертиза, също при
оглед на място, е конкретизирало, че тополите са „три“, както и че стъблото на
една такава топола все още стои на южния скат на покрива на къщата на ищеца.
Относно отстоянието на тополите от границата между
двата съседни имота също са събрани достатъчно данни. Според показанията на
свидетелката П. тополите са „насадени по оградата на границата в нашето място“,
поради което следва да се приеме, че тополите (в това число и падналата) са на
по-малко от три метра разстояние от границата между съседните имоти. При това
положение правилно районният съд е съобразил, че наличието на останалите три
тополи е неправомерно състояние, което съставлява пречка за упражняването на
правото на собственост на въззиваемия-ищец, а също
така и създава риск от настъпването на нови вреди в неговия имот.
Правилно първостепенният съд също така е
приел за недоказано възражението за съпричиняване на
имуществените вреди. Данни за изливане на течности (солена вода, нафта) от въззиваемия-ищец около кореновата система на падналата
топола се съдържат в показанията на свидетелката М.П. и свидетеля П.Т.Б., които
към момента на даването им са били дъщеря, съответно внук на ответницата, и
следва да бъдат внимателно преценявани при условията на чл. 172 ГПК. В случая
те не следва да бъдат кредитирани, защото свидетелката П. не е възприела непосредствено
съответните действия, а заявява, че приятели на сина ѝ са видели въззиваемия-ищец да ги осъществява, при това без да посочва
имената на тези приятели. От друга страна, свидетелят Б. признава, че не е
успял да „хване на място“ въззиваемия-ищец, но
непосредствено възприел мирис на нафта. В тази част обаче показанията му
противоречат на показанията на свидетелката П., според които трудно се стига до
мястото край оградата и Баръмови не са минавали
оттам, за изхвърлят натрупани отпадъци от някогашен ремонт. При това положение
възражението за съпричиняване на вредите остава
недоказано.
В обобщение, въззивният
съд приема направените с въззивната жалба доводи за
неоснователни. Първоинстанционното решение трябва да
бъде потвърдено като допустимо и правилно в частта, в която не е влязло в сила,
спрямо съответните въззивници-ответници и при
правилната правна квалификация на иска за обезщетяване на имуществени вреди.
Прочее, доколкото този иск всъщност е с цена 3 000 лева, а не 6 000 лева,
в съответната част настоящото въззивно решение няма
да подлежи на касационно обжалване. То ще подлежи на касационно обжалване
единствено в частта относно иска по чл. 109 ЗС.
Разноски. С
оглед на изхода на делото в полза на въззиваемия
възниква правото на разноски във въззивното
производство. В настоящото въззивно производство
обаче няма данни той да е сторил разноски, поради което такива не следва да
бъдат присъждани. В предходното въззивно производство
също няма данни въззиваемият да е сторил разноски.
Сторените от въззивниците
разноски трябва да останат за тяхна сметка.
Няма основание да бъдат ревизирани
присъдените с първоинстанционното решение разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ I-44-247, постановено на 12. 01. 2015 г. от Софийския
районен съд, 44-ти състав, по гр. дело № 58674 по описа за 2012 г. в частта, в която е уважен предявеният
от Б.Г.М. с ЕГН ********** срещу Г.Н.Б. с ЕГН ********** и М.Н.П. с ЕГН **********
като наследници на починалата в хода на производството В.К.Б. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността за премахването на 3
(три) броя тополи, намиращи се в собствения на В.К.Б. имот с площ от 3 707
кв. метра, идентификатор 68134.4325.29 по кадастралната карта на град София,
район „Овча купел“, кв. „Горна баня“, ******, намиращи се непосредствено до
имотната граница с притежавания от Б.Г.М. имот с площ от 1 162 кв. метра,
идентификатор 68134.4325.251 по кадастралната карта на град София, район „Овча
купел“, кв. „Горна баня“, ******.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ I-44-247, постановено на 12. 01. 2015 г. от Софийския
районен съд, 44-ти състав, по гр. дело № 58674 по описа за 2012 г. в частта, в която е уважен предявеният
от Б.Г.М. с ЕГН ********** срещу Г.Н.Б. с ЕГН ********** като наследник на
починалата в хода на производството В.К.Б. с ЕГН ********** иск за сумата от
647 (шестстотин четиридесет и седем) лева и 7 (седем) стотинки, представляваща
една трета от присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на падането на топола в притежавания от Б.Г.М. имот при правна
квалификация на иска по чл. 50 във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ I-44-247, постановено на 12. 01. 2015 г. от Софийския
районен съд, 44-ти състав, по гр. дело № 58674 по описа за 2012 г. в частта, в която е уважен предявеният
от Б.Г.М. с ЕГН ********** срещу М.Н.П. с ЕГН ********** като наследник на
починалата в хода на производството В.К.Б. с ЕГН ********** иск за сумата от
647 (шестстотин четиридесет и седем) лева и 7 (седем) стотинки, представляваща
една трета от присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на падането на топола в притежавания от Б.Г.М. имот при правна
квалификация на иска по чл. 50 във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа при
условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс в
частта относно иска с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността.
Решението не подлежи на касационно
обжалване в частта относно иска с правно основание чл. 50 във връзка с чл. 45,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Служебно изготвени преписи от решението
да се връчат на страните.
Председател: Членове: 1. 2.