О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 18.02.2021 Град Стара Загора
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На 18 февруари Година две хиляди двадесет и първа
В закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 4583 по описа за 2020 година.
Делото е образувано по искова молба на Р.Д.К. против Застрахователно акционерно дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил отговор от ответника.
При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, да се даде възможност на ищцата да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание, както и да се назначат съдебно медицинска и съдебно автотехническа експертизи, които да дадат отговор на въпросите в исковата молба и оттовора на исковата молба. Следва да бъде уважено искането на ищцата за задължаване на ответника да представи по делото застрахователна полица BG/02/119000917027/ 28.03.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 28.03.2019г. до 27.03.2020 г., сключена за процесния автомобил.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото: констативен протокол за ПТП № 1710469 от 24.09.2019г., АУАН серия GA № 124151 и НП№ 19-1228-002480 от 29.10.2019г.; писмо изх.№НЩ-0106/08.01.2020г., писмо изх.№24-01-828/19.12.2019г., проверка за сключена застраховка „Ггражданска отговорност“, обр. р. от 16.12.2019 г., Епикриза ИЗ № 19537/ 2019 г. от УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД гр. Стара Загора и СМУ на живо лице № 152-II/ 20119 г. и амб. лист № 000077/ 15.01.2020г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да води за разпит двама свидетели в съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи по делото застрахователна полица BG/02/119000917027/ 28.03.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 28.03.2019г. до 27.03.2020 г., сключена за процесния автомобил.
НАЗНАЧАВА съдебномедицинска експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р Милко Колев Сурчев. ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лева, които да се внесат, както следва: от 100 лева от ищцата и 100 лева от ответника в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на Старозагорския районен съд и банковият документ да се представи по делото.
НАЗНАЧАВА съдебно автотехническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Николай Алексанров Савов. ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лева, които да се внесат от ответника в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на Старозагорския районен съд и банковият документ да се представи по делото.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 23.03.2021г. от 10,00 ч., за която дата да се призоват страните и вещите лица, след внасяне на определения депозит за възнаграждението им.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Р.Д.К. против Застрахователно акционерно дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София. Ищцата твърди в исковата си молба, че в резултат на ПТП са й били причинени телесни увреждания. На 24.09.2019 г., около 14:40 часа, по път 6602 км. 3+200, находящ се на територията на общ. Стара Загора, се движил л.а. „БМВ 335Д“ е peг. № СТ 5177 ВХ, управляван от И.С.М., който поради движение с несъобразена с пътната настилка скорост застигнал и блъснал отзад движещият се в същата посока л.а. „Хюндай Атос“ с per. № СТ 1906 ВН, управляван от Р.Д.К.. Вследствие на удара л.а. „Хюндай Атос“ е peг. № СТ 1906 ВН се блъснал в крайпътен знак и се преобърнал извън пътното платно, от което телесни увреждания получил неговият водач Р.Д.К.. Във връзка с причиняване на процесното ПТП на виновния водач бил съставен АУАН серия GA № 124151 и издадено НП № 19-1228-002480 за нарушаване на чл. 20, ал. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на л.а. „БМВ 335Д“ с peг. № СТ 5177 ВХ нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация той се движил с несъобразена спрямо атмосферните условия, релефа на местността, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, вследствие на което реализирал процесното ПТП. С оглед на изложеното в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на И.М.и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на ищцата Р.Д.К.. За увреждащия л.а. „БМВ 335Д“ с peг. № СТ 5177 ВХ, управляван И.С.М. имал сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/02/119000917027/28.03.2019 г. със срок на валидност една година, считано от 28.03.2019 г. до 27.03.2020 г. със ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София. По силата на този договор застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлявала минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г. при едно увредено лице, какъвто бил конкретният случай. Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Бул Инс“ АД и представила всички документи, с които разполагала. С писмо с обр. р. от 16.12.2019 г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. По случая била заведена щета с № **********, по която застрахователят не бил платил обезщетение. Твърди, че при процесното ПТП получила следните травматични увреждания: контузия на главата и гръдния кош, мозъчно сътресение, контузия на шийния отдел на гръбначния стълб, увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия, кръвонасядане по челната област на главата вляво, косо кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош, кръсвонасядания по левия долен крайник и други. След инцидента на 24.09.2019 г. пострадалата била настанена в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД, гр. Стара Загора с травми в областта на главата, гръдния кош, корема и крайниците и с оплаквания от болка по травмираните места, главоболие, световъртеж и гадене. От направените параклинични изследвания и консултативни прегледи се установило, че в областта на главата има мекотъканен оток в челната област в ляво, болезненост паравертебрално вляво, обхващащо трапецовидния мускул, болка в долната гръдна половина, двустранно, болезненост в лява подбедрица. В резултат на констатираните увреждания й била предписана шийна яка и проведена медикамнетозна терапия, след което на 27.09.2019 г. била изписана с окончателната диагноза contusio capitis, colli et thoracis, commotion cerebri. Ha 30.09.2019 г. била прегледана от съдебен лекар, който заключил, че при процесното ПТП е получила контузия на главата и гръдния кош, мозъчно сътресение, контузия на шийния отдел на гръбначния стълб, кръвонасядане по челната област на главата вляво, косо кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош, кръсвонасядания по левия долен крайник, с уточнението, че за точната медико-биологична характерситика на увреждането в шийната област и шийният отдел на гръбначния стълб са необходими прецизни консултации от специалист неврохирург. На 15.01.2020 г. била прегледана от специалист по физикална и рехабилитационна медицина, който установил, че при Р.К. все още били налице болки във врата, дясната лопадка и ръка, като остава и сковаността в движенията на същите. Поради двигателния дефицит, сетивни и болкови системи на ищцата й била поставена диагнозата увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия и са й дадени препоръки за провеждане на нов курс ФТР през следващите 1 -2 месеца. Твърди, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП търпи силни болки и много страдания, като не се чувствала добре физически и емоционално. Поради причинените травми за дълго време следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва физически и психически. Поставената шийна яка й създавала сериозен дискомфорт, а от получените травми на главата и главния мозък пострадалата не е била в състояние да чете, работи на компютър или да гледа телевизия. За това време тя разчитала на помощта на своите близки за задоволяване на елементарни житейски нужди. Преди процесното ПТП била млада жена в работоспособна възраст, добро здравословно състояние и динамично ежедневие. След инцидента обаче за дълъг период от време била лишена от обичайния си начин на живот, срещите с приятели, както и от възможността да работи. И към настоящия момент все още не се била възстановила напълно и продължавала да изпитва болка по контузионните места. Освен болките ищцата изживяла и силен стрес по време на процесното ПТП, който в съвкупност с получените от нея физически травми се отразявали изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние и ще остане за цял живот в нейното съзнание. С оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания следвало да бъдат компенсирани. Вредите на ищцата били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия л.а. „БМВ 335Д“ с peг. № СТ 5177 ВХ - И.С.М., а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищцата бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени вреди. Предявеният иск бил съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. Моли съда да осъди ответника ЗД „Бул Инс“ АД - София да й заплати обезщетение в размер на 10000 лв., частичен иск от 50000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП. Претендира законната лихва върху сумата, считано от 01.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да й присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар. По делото е постъпила уточняваща молба от ищцата, в която сочи, че по отношение претенцията за лихви за забава, следва да се посочи, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниквало с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма била чл. 429, ал.З КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента било установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за него възниквало задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както било посочено в исковата молба - 01.10.2019 г. Претендира законна лихва върху сумата, претендирана като обезщетение на неимуществени вреди, считано от 01.10.2019 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вре.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва изцяло ищцовата претенция. Твърди, че ЗД „Бул Инс" АД не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да изплати определеното застрахователно обезщетение. Увреденото лице - ищец по настоящото дело - Р.Д.К., не била изпълнила визираните в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения - да представи на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Във връзка с твърдяното от ищцата ПТП, настъпило на 24.09.2019 г. по път 6602, километър 3+200, находящ се на територията на община Стара Загора, при ЗД „Бул Инс" АД и по подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение била образувана застрахователна преписка - щета № **********. На застрахователното дружество не бил представен документ, удостоверяващ ПТП с пострадали лица, както и нито един документ, установяващ виновността на някой от участниците в ПТП. Тъй като в конкретния случай липсвали безспорни доказателства, документално удостоверяващи вината на водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано в ЗД „Бул Инс" АД, както и документ, удостоверяващ ПТП с пострадали лица, това попречило на застрахователя да се произнесе по щетата. Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил марка „БМВ" модел „335 Д" с peг. № СТ 5177 ВХ - И.С.М.. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие от 24.09.2019год., като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е осъществил изключително по причина от действията на водача на лек автомобил марка „БМВ" модел „335 Д" с peг. № СТ 51 77 ВХ - И.С.М.. Оспорва твърденията в исковата молба за осъществен от И.С.М. - като водач на лек автомобил марка „БМВ" модел „335 Д" с peг. № СТ 51 77 ВХ граждански деликт спрямо ищцата. Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на пътнотранспортното произшествие от 24.09.2019год., на ищцата Р.Д.К. са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от нея неимуществени вреди. Видно от Протокол за ПТП бланков № 1710469 от 24.09.2019год., при процесното ПТП били настъпили единствено имуществени вреди. Счита, в случай че вследствие на ПТП са били причинени телесни увреждания на някои от участниците в произшествието, е следвало съгласно чл. 3 от Наредба № 91з - 41 от 12 януари 2009год. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и гаранционния фонд, да бъде съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Твърди, че в резултат на осъществяване механизма на пътнотранспортното произшествие от 24.09.2019год. са били причинени единствено имуществени щети по двата процесии автомобила. Както в АУАН серия GA № 124151, така и в наказателно постановление № 19 - 1228 - 002480 от 29.10.2019год. не било посочено, че в резултат на твърдяното ПТП дадено лице е получило каквито и да по вид и степен телесни увреждания. В двата документа единствено било посочено, че е настъпило ПТП с материални щети по описаните два автомобила. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция за неимуществени вреди. Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата като вид и характер, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените медицински документи не обосновавали нито твърдяните неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП от 24.09.2019год. ищцата К. е получила увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия. Твърди, че това увреждане на ищцата не се намира в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент. Видно било от представената с исковата молба Епикриза към ИЗ 19537 на Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович" АД, Стара Загора, че още при престоя си в болницата 24.09.2019год. - 27.09.2019год. на ищцата са били направени изследвания, от които се установявало, че към датата на ПТП ищцата вече е страдала от дискова протрузия на ниво С5 - С6. Диагнозата "Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия", посочена в приложения към исковата молба Амбулаторен лист № 000077/15.01.2020год., се поставяло най-често при дискова протрузия. С напредването на възрастта нормално еластичността на междупрешленните дискове намалявала, получавали се фиброзно дегенеративни промени, които били в основата на уврежданията на междупрешленните дискове в шийния отдел. От друга страна, в Амбулаторен лист № 000077/15.01.2020год. като обективно състояние било посочено, че ищцата е с изгладена шийна лордоза, което обикновено би могло да се дължи на генетична предизпозиция, която най-често се изразявала в слабост на съединителната тъкан или да е в резултат на неправилна стойка или продължително стоене в неправилна позиция, с изнесена глава напред от нормалното. С оглед гореизложеното твърди, че увреждането на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия е обусловено от налично общо заболяване или се дължи на естествени възрастови дегенеративни изменения и не е пряк и непосредствен резултат от настъпилото ПТП. Оспорва твърдението, че поради получените при ПТП травми, ищцата К. е имала нужда от чужда помощ за задоволяване на елементарни житейски нужди. Предвид краткия болничен престой, посочен в Епикриза към ИЗ 19537 на Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович" АД, Стара Загора, вида и характера на описаните травми, твърди, че ищцата се възстановила за сравнително кратък период от време и не е имала необходимост от чужда помощ. Оспорва твърдението, че след инцидента за дълъг период от време ищцата е била лишена от възможността да работи. С исковата молба не били представени доказателства - болнични листове, решение на ТУЛК или други документи, които да установяват, че ищцата е била неработоспособна или с намалена работоспособност за определен период от време. Оспорва твърдението, че по време на процесното ПТП ищцата е изживяла силен стрес, който за цял живот ще остане в нейното съзнание. Не били представени доказателства за проведена медикаментозна психиатрична терапия и/или посещения при психотерапевт във връзка с психоемоционалното, стресово състояние на ищцата. Прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата Р.Д.К. при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек автомобил марка „БМВ" модел „335 Д" с per. № СТ 51 77 ВХ - И.С.М.. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата Р.Д.К. като поддържа, че причина за настъпване на претендираните телесни увреждания е и извършено от ищцата нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в неизползване на предпазен обезопасителен колан. С това си поведение, поради липсата на обезопасяване, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, ищцата създала предпоставките за настъпването на претендираните травми при осъществяване механизма на произшествието. Посочените обстоятелства, счита, че осъществяват, както от правна, така и от фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и същото следвало да бъде отчетено от съда при постановяване на решението по съществото на спора. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същият за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Описаните в представеното с исковата молба съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 152 - И/2019год. травматични увреждания осъществявали медикобиологичните признаци на леки телесни повреди, при които оздравителният процес бил в максимален срок до 30 дни, т.е. нямало как повече от една година след ПТП ищцата все още да не се е възстановила напълно и да продължава да изпитва болка по контузионните места. По делото липсвали обективни данни и доказателства ищцата да е била неработоспособна. Оспорва твърдението, че ищцата е изживяла и силен стрес, който в съвкупност с получените от нея физически травми се отразяват изключително негативно на здравословното и емоционалното й състояние и ще остане за цял живот в нейното съзнание. От една страна, по делото нямало обективни данни ищцата да е получила каквито и да било душевни болки и страдания, които да се намират в пряка причинно - следствена връзка с претърпяното ПТП от 24.09.2019год. - да е посещавала специалист за изживения стрес, както и да са й предписвани и да е приемала лекарства. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покривал отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт. Описаните в исковата молба неимуществени вреди - силен стрес, по естеството си не бил резултат от телесно увреждане на ищцата, а засягал нейната психо - емоционална сфера. С оглед горепосочената разпоредба, ограничаваща отговорността на застрахователя, тези вреди не подлежали на репариране по силата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима поради самоувреждане на ищцата, по изложените вече съображения, респ. прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При евентуална доказаност на исковата претенция за неимуществени вреди, счита че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на действително и реално претърпените от ищцата болки и страдания от причинените й вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, на заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и не бил съобразено, както със съдебната практика по сходни казуси, така и с наличието на съпричиняване от страна на пострадалата. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. На самостоятелно основание оспорва началния момент, от който се претендира лихвата - от 01.10.2019год. - като се сочи, че това била датата, на която изтичал срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ. Оспорва и евентуално претендирания начален момент за присъждане на лихва - от 16.12.2019год. - датата, на която се твърди в исковата молба, че застрахователят е бил уведомен за процесното ПТП. Към 01.10.2019год. и съответно към 16.12.2019год. застрахователят не бил уведомен и не била предявена застрахователната претенция. Видно от представената с исковата молба обратна разписка с пощенско клеймо от 18.12.2019год., застрахователят бил уведомен за процесното ПТП на 18.12.2019год. От друга страна, с предявената извънсъдебно от ищцата претенция от 18.12.2019год., на застрахователното дружество не бил представен нито един документ, установяващ, че са причинени увреждания следствие на ПТП, както и че твърдените увреждания се намират в причинна връзка и са следствие от ПТП. Предвид изложеното твърди, че застрахователното дружество не дължи законна лихва за забава. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявения от Р.Д.К. иск за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Алтернативно моли, в случай че счете за основателна исковата претенция на ищцата, то да намали размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В случай че съдът намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, моли да определи размера на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост и отчете съпричиняването от страна на ищцата. Претендира съдебно - деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че е предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД, уреждащ прекия иск за увреденото лице към застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредите. Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи: деяние, противоправност на деянието, причинна връзка, вреди и вина. Тежестта да се докаже осъществяването на посочения фактически състав се носи от ищеца, като единствено вината се презумира по силата на чл. 45, ал.2 ЗЗД. С главния иск е съденинена и акцесорна претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане, по която в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника преди предявяване на иска. От своя страна ответникът следва да докаже всички възражения, относно обстоятелствата, изключващи някой от елементите на непозволеното увреждане, респективно наличието на изключващи отговорността обстоятелства. В тежест на ответника е да докаже и възражениетоза причиняване на вредоносния резултат от ищцата.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Да се връчи на ищцата препис от отговора на исковата молба.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: