Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 893 / 23.12.2019 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На
четвърти декември през
две хиляди и деветнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Михаела Бончева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско
дело номер 1120 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявени са на 20.05.2019 г., изпратени по
пощата на 17.05.2019 г., от К.И.Г. с ЕГН ********** ***; против Областна дирекция
на МВР /ОДМВР/ – Хасково, с адрес в гр. Хасково, бул. „България“ № 85,
представлявана от директора ст.комисар А.Ц.Г.– обективно съединени искове с
правни основания чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР; и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че работи като държавен служител при ответника. В периода 01.07.2014г.
- 30.09.2018 г., той изпълнявал длъжността полицай от състава на група
„Общинска полиция" към РУ – Димитровград, с местоизпълнение на служебните
му задължения в същото РУ – ответно териториално поделение. В този период
ищецът изпълнявал служебните си задължения на 8- и/ или 12- часови смени по
предварително утвърден месечен график, като работното му време се изчислявало
сумирано за 3-месечни отчетни периоди – в часове. Отчетните периоди, според
различните редакции на разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР, били 3-месечен от
01.07.2014 г., 1-месечен от началото на м.04.2015 г. до 14.10.2016 г., след
което и до момента – отново 3-месечен. Нормата работно време била с различна
продължителност - от 480 часа /при месец с 18 работни дни в отчетното
тримесечие/ до 520 часа /при месец с 23 работни дни в отчетно тримесечие/. Тя се
образувала, като се сумират броят на работните дни от всеки месец в
тримесечието/ или от работните дни в месеца и полученото число се умножи по 8
/колкото е нормалната продължителност на работното време/. За определяне на
индивидуалната норма работно време за отчетен период на съответния служител, от
общия брой нормативно определени часове се приспадали дните /приведени отново в
работни часове/, в които служителят е ползвал законоустановен отпуск, като
всеки ден отпуск се приравнявал на 8 часа, колкото била нормалната
продължителност на работния ден /т.2 от ТР №8/2014 г. по т.д. № 8/2013 т. на
ОСГК на ВКС/. Изчисляването на отработените часове за отчетен период ставало в
края на периода или началото на следващия, когато можело да се установи, дали
съответният служител е изработил нормативно установената за него норма, или
общият брой изработени часове надвишават индивидуалната му норма за периода, в
който случай налице бил извънреден труд. При полагане на часове над
установеното редовно работно време за периода, положеният извънреден труд се
компенсирал с допълнително възнаграждение, по реда на чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2
от ЗМВР.
Според
ищеца, в исковия период ответникът не изчислявал правилно работното му време,
което довело до ощетяването му, тъй като през цялото време полагал труд над
установената норма работното време, който не му бил заплащан. През този период
той работил по месечен график, утвърждаван от началника на РУ МВР -
Димитровград, като до 05.09.2016 г. давал 8-часови и 12-часови смени, някои от
които нощни; а след това – графикът му бил организиран само на 8-часови смени,
които започвали с инструктаж в 8 ч. и приключвали в 17 ч. Отделно от това, всеки
месец полагал и други часове допълнителен труд, извън графика. Те били от охрана
на общински мероприятия като празници, митинги, стачки и др., както и от
извозване или изчакване на инкасо автомобила, събиращ таксите от общинския
пазар на гр. Димитровград, по силата на нарочна писмена заповед на началника на
групата, а извозването или изчакването на инкасо автомобилите било разпореждано
устно от същия. През време на неговите смени, ищецът не можел изобщо да ползва
почивка за хранене, тъй като е нямал право да напуска охранявания обект и през
цялото време е бил с униформеното си облекло и снаряжение под ръководството на
прекия си началник и с готовност да изпълнява служебните си задължения. При
12-часовите смени работодателят му отчитал като работно време и времето за
хранене, а при 8-часовите не се включвало в работното време, т.к. било почивка.
Същевременно предоставяният му един час за почивка при двата вида смени не се
различавал, като оставал на разположение, без право да напуска територията на
охранявания пост и без да е заместван от друг полицейски служител. Така на
практика липсвало същинско откъсване от работния процес, което именно
представлявало почивката, по смисъла на Директива 2003/66 на ЕО и Съвета и т.1
от ТР № 8/ 2014 г. по т.д. № 8/2013 т. на ОСГК на ВКС. Така цялата продължителност
на всяка негова работна смяна представлявала за него работно време, което е
следвало да му бъде зачетено в пълнота, съобразно реалната му фактическа
продължителност, която при 8-часова смяна реално било 9 часа. Незаконосъобразно
ответникът не е отчитал полагания от ищеца нощен труд по време на нощните му
смени, като не превръщал нощните часове в дневни такива, каквото било
задължението и при сумирано изчисляване на работното време. По време на всяка
нощна смяна, ищецът полагал 8 часа нощен труд, които следвало да му бъдат
отчитани като 9 часа и 14 минути - 8 часа + 1.143 /число което изразявало
съотношението между нормалната продължителност на дневния 8 часов и нормалната
продължителност на нощния 7 часов труд/. Предвид изложеното, през целия исков
период ответникът не отчитал всички положени от ищеца часове труд през
отчетните тримесечия/месеци и не ги заплащал като извънреден труд. Това обаче
не намирало законова опора в нито един от специалните закони и подзаконови
нормативни актове в системата на МВР, а ако се основавало на
вътрешноведомствени актове - на основание чл.15 ал.З от ЗНА, следвало да се
счетат за материално незаконосъобразни, предвид противоречието им с правни
норми от по-висок ранг. Налице бил и приложим нормативен акт на Европейския
съюз /ЕС/ - Директива 2003/88/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време; а така
също и задължителна съдебна практика по т.д. № 8 от 2013 г. с TP № 8 от 2014 г.
на ОСГК на ВКС.
Ето
защо, през периода 01.07.2014 г. - 30.09.2018 г. ищецът полагал часове
извънреден труд, а именно – общо 200 часа, които не му били заплатени от
ответника. Това следвало да бъде сторено ведно със заплатата за месеца, следващ
отчетния период /месец или тримесечие/ на полагане на труда, т.е. до 25-то
число на месеца, като от съответното 26-то число ответникът изпадал в забава,
за което дължал обезщетение на ищеца. За ищеца налице бил правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Предвид
изложеното и според допуснатите на два пъти от съда по негови искания изменения
на исковете, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от общо 2 622,09 лв., представляваща сбор
от допълнителните брутни възнаграждения за извънреден труд, положен в периода
01.05.2016 г. - 30.09.2018 г.; както и сумата от 357,92 лв., представляваща
сбор от обезщетенията за забава върху всяко възнаграждение, считано от 26-то
число на месеца, следващ отчетния период на полагане на труда до датата на
подаване на исковата молба в съда, а именно – за периода 02.05.2016 г. –
01.05.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане; като му присъди и
направените по делото разноски. Ищецът се представлява от пълномощник – адвокат
в открито съдебно заседание и в допълнително писмено становище по делото, който
поддържа предявените искове и иска уважаването им изцяло като основателни и
доказани.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените
искове за допустими, но по същество – за неоснователни, като се иска
отхвърлянето им изцяло. Ищецът бил държавен служител, по смисъла на чл.142 ал.1
т.1 от ЗМВР при ОДМВР-Хасково, група „Общинска полиция" към РУ –
Димитровград, като заемал длъжността „старши полицай“ от 15.06.1996 г. и до
момента. Неоснователни били твърденията му за неправилно изчисляване на
работното му време, в резултат на което бил ощетен, като не му бил изплащан
положен извънреден труд. През исковия период ответникът се съобразявал със
законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи реда и начина за
полагане, отчитане и заплащане на положения извънреден труд от държавните
служители. При превръщането на нощния труд в дневни часове, 8 часа нощен труд
се равнявали на 9 часа и 9 минути дневен такъв, след като посоченият от ищеца
коефициент от 1,143 се приложи към 1 час от 60 минути. Предвид
изложеното,ответникът счита предявените искове за неоснователни и недоказани,което
си становище поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощника си –
юрисконсулт.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По искане на ищеца, по делото се
събраха гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Х.Р.Р., който е колега
на ищеца в РУ- Димитровград към група „Общинска полиция“. Той сочи, че са
работили на 12- часови и 8- часови смени, в зависимост от оперативната
обстановка, като 8- часовата смяна трябвало да бъде с 1 час обедна почивка от
12 до 13 часа. 12- часовите смени реално продължавали 12 часа, като винаги
ползвали 30 минути време за хранене, както било по инструкцията. При 8-
часовите дежурства почивката се получавала по- трудно и трудно можели да ползват
1 час обедна почивка, т.к. дежурният им подавал сигнали и ги ангажирал с
изпълнението им, което отнемало 1- 2 часа за подготовка - изготвяли докладни записки,
снемали обяснения от свидетели. Така реално не можели да ползват този 1 час
обедна почивка, а и съставът на РУ бил малко. През миналата година август месец
минали изцяло на 8- часови смени от 8 до 16 часа. Преди това имало един период
до 2018 г., когато нарядите били смесени от 7 до 19 часа, а 8- часовите смени -
от 8 до 17 часа. През този 1 час обедна почивка те били на разположение на
прекия си ръководител, според изискването на патрулно- постовата служба, като
били длъжни да изпълнят неговите заповеди. Винаги били с униформи и със станция
на разположение. С този 1 час обедна почивка, в който са на разположение,
реално 8- часовата смяна ставала 9- часова, с край на работното време 17 часа.
Не били компенсирани с по- късна почивка в рамките на деня или да ги освободят
по- рано от работа. Напротив, св. Радев, който бил командир на отделение, в
случаи, когато е пускал колеги да си тръгнат по- рано, защото са си изработили
осемте часа, в 16 часа - след това си имал проблеми с тогавашния му началник,
защо ги е освободил по- рано. Началникът му казвал, че това не било правилно, а
обедната почивка трябвало да се ползва в диапазона от 8 до 17 часа, а не да си
тръгват по- рано.
По искане на ищеца, по делото бе
назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът
приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с
материалите по делото, както и с допълнително предоставени му от ответника документи.
То сочи, че през процесния период ищецът е бил държавен служител при ОДМВР - Хасково, РУ-Димитровград, група „Общинска
полиция", на длъжност „старши полицай”. Експертизата е съобразила нормите
на чл.187 ал.1, 3, 5 и 6 от ЗМВР. Изчислила е нормата работно време по календар
през периода 01.05.2016 г. – 30.09.2018 г., а именно – в размер на общо
4 824 часа или 603 дни. Индивидуалната норма на ищеца възлизала на 519 дни
или 4 152 часа, след приспадане на ползваните от него платен годишен отпуск и
отпуск по болест. Вещото лице е отговорило в два варианта на въпроса – колко
часа отработено време има ищецът за всеки отчетен период през процесния, като
при сумирането им се включат положените дежурства по утвърден месечен график,
съобразно реалната им фактическа продължителност, часовете положени извън
месечните графици и преобразуваните нощни часове в дневни такива от нощните
дежурства на ищеца с коефициент 1,143. То е направило изчисленията си, според
предоставените му седмични наряди, видно от които смените имали различен
начален час и различна продължителност, като е взело предвид почивки, отпуски,
болнични и др. Вещото лице е съобразило и данните от гласните доказателства по
делото, а така също и чл.9 ал.2 от НСОРЗ, при което преобразува отработените
нощни часове в дневни с коефициент 1,143 за отработени нощни смени от 22 до 6
часа. Така в първи вариант се сочи, че през периода 01.05.2016 г. –
30.09.2018 г. действително отработените от ищеца часове възлизат на общо
4 475,60 часа, с часове извънреден труд от 338,60 часа, с дължимо и
неизплатено за тях допълнително брутно възнаграждение от 2 140,96 лв. и
нетно от 1 926,86 лв. Във втори вариант се сочи, че действително отработените
от ищеца часове, плюс 1 час увеличение на 8-часовите смени по свидетелските
показания, възлизат на общо 4 543,60 часа, с часове извънреден труд от
406,52 часа, с дължимо и неизплатено за тях допълнително брутно възнаграждение
от 2 622,09 лв. и нетно от 2 359,88 лв. Дължимото обезщетение за
забава за периода 26.06.2016 г. – 20.05.2019 г. вещото лице е изчислило върху
дължимите нетни възнаграждения, според горните два варианта, а именно съответно
в размери от 324,67 лв. и 357,92 лв. За падеж то е приело за първите три месеца
от периода - 26-то число от следващия месец, а за следващите месеци - с
изтичането на съответния 3-месечен период, през който е следвало да бъде
начислено и изплатено
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявените искове:
Не се
спори между страните, а и от заключението на вещото лице се установява, че те
са в служебно правоотношение, по силата на което ищецът през
процесния период 01.05.2016 г. – 30.09.2018 г. е държавен служител при
ОДМВР-Хасково, РУ-Димитровград, група „Общинска полиция", на длъжност „старши
полицай”. Не се спори още, че в този период ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 8- и/или 12- часови смени по предварително утвърден месечен
график, като работното му време се изчислявало сумирано за 3-месечни отчетни
периоди – в часове; като в този период той е положил часове нощен
труд. Основният спорен въпрос е, дали нощният труд следва да се преизчисли в
часове дневен такъв, така както претендира ищецът, умножавайки го по коефициент
1.143, и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и заплати като такъв. След съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства и предвид приложимата за случая нормативна
уредба, съдът достига до положителен отговор на този въпрос. Брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 от ЗМВР, като
в чл.178 ал.1 т.3 от същия е предвидено допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд. Според нормата на чл. 187 ал.9 от ЗМВР, редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали
последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., предхождани от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3 ал. 3 в посочените
три наредби са идентични, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В първата по време от
посочените наредби, в чл. 31 ал. 2, изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22 и 6 ч.
за отчетния период се умножава по 0.143. Същата е отменена с приемането на
втората наредба, отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/ 2016 г. На 02.08.2016 г. е обнародвана третата - Наредба № 81213-776/
29.07.2016 г., поради което до този момент за процесния период е действаща
предходната Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. В Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.
Това води до празнота в уредбата, поради което съдът намира, че е приложима
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от
26.01.2007 г./. В чл.9 ал.2 от
цитираната наредба се предвижда, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза именно на 1.143 /8 : 7/. Предвид
заключението на вещото лице, че извънреден труд, след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143, не е начислен и изплатен на ищеца и с оглед на
изложените съображения - съдът намира претенцията на ищеца за главницата за
основателна. Вещото лице изчисли нормата работно време по календар през периода
01.05.2016 г. – 30.09.2018 г., а именно – в размер на общо 4 824 часа или
603 дни. Индивидуалната норма на ищеца възлизала на 519 дни или 4 152 часа,
след приспадане на ползваните от него платен годишен отпуск и отпуск по болест.
Вещото лице е отговорило на въпроса – колко часа отработено време има ищецът за
всеки отчетен период през процесния, като при сумирането им се включат
положените дежурства по утвърден месечен график, съобразно реалната им
фактическа продължителност, плюс 1 час увеличение на 8-часовите смени по
свидетелските показания /за неползвана реално обедна почивка/, часовете
положени извън месечните графици и преобразуваните нощни часове в дневни такива
от нощните дежурства на ищеца с коефициент 1,143. Така действително
отработените от ищеца часове, плюс 1 час увеличение, възлизат на общо
4 543,60 часа, с часове извънреден труд от 406,52 часа, с дължимо и
неизплатено за тях допълнително брутно възнаграждение от 2 622,09 лв. и
нетно от 2 359,88 лв. В този брутен размер и изцяло предявеният главен иск
следва да се уважи изцяло.
По
отношение на обезщетението за забава, следва да се приеме, че падежът за
изплащане на възнаграждението за гореописания извънреден труд е настъпило,
както сочи вещото лице в неоспореното му заключение, а именно- за първите три
месеца от периода на 26-то число от следващия месец, а за следващите месеци - с
изтичането на съответния 3-месечен период, през който е следвало да бъде
начислено и изплатено. Така дължимото обезщетение за забава за периода
26.06.2016 г. – 20.05.2019 г. /датата на постъпване на иска в съда/ вещото лице
е изчислило върху горецитираното дължимо нетно възнаграждение от общо 2 359,88
лв. – в размер на 357,92 лв. В този размер предявеният акцесорен иск следва да се
уважи, а за разликата за предявения период с начален момент 02.05.2016 г., като
неоснователен следва да се отхвърли.
Върху
главницата в нетен размер следва да се присъди и законната лихва, считано от
21.05.2019 г. /датата, следваща крайния момент на обезщетението за забава и
датата на постъпване на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
Предвид
изцяло уважените размери на исковете и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца и деловодни разноски
в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд – Хасково държавна такса върху уважения размер на исковете, а именно –
сумата от 154,88 лв. /104,88 лв. + 50 лв./, както и сумата от 250 лв.,
изплатена от бюджетните средства на съда за възнаграждение на вещо лице; а така
също и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и
държавна такса от още 5 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с
адрес в гр. Хасково, бул. „България“ № 85, представлявана от директора
ст.комисар А. Ц. Г.; ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Г. с ЕГН ********** ***; сумата от 2 622,09 лв., представляваща брутен размер на дължимото му
допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.05.2016 г.
– 30.09.2018 г., в резултат на преизчисляването на нощния му труд към дневен и
на реално неизползвана обедна почивка от един час при 8- часови смени; ведно със законната лихва върху главницата в нетен размер от 21.05.2019 г. до окончателното изплащане; както и
сумата от 357,92 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 26.06.2016 г. – 20.05.2019 г., изчислено върху нетния размер на
главницата от 2 359,88 лв.; както и сумата от 800 лв. за деловодни разноски; като акцесорният иск за разликата за
предявения период с начален момент 02.05.2016 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с
адрес в гр. Хасково, бул. „България“ № 85, представлявана от директора
ст.комисар А.Ц.Г.; ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково –
сумите от 154,88 лв. за държавна
такса и 250 лв. за възнаграждение на
вещо лице; а така също и случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събирането им – и държавна такса от още 5
лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и
връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.