№ 703
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Н.а
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20241000501192 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 320 от 18 януари 2024г. по гр. д. № 1427/2023г. Софийски
градски съд, І ГО, 21 състав е отхвърлил предявения от Н. Н. Н. ЕГН
**********, адрес: *** срещу К. И. Л. ЕГН ********** и А. Г. К. ЕГН
**********, двамата с адрес: *** главен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че Н. Н. Н. е собственик
по наследство от Л. А. В. и Н. Й. Н. като купувачи по нотариален акт № 143 от
12.10.1963г., том XXIV, дело № 4116/1963г. на Х. О., Първи нотариус при
Софийски народен съд, на следния недвижим имот: дворно място, находящо
се в адрес ***, представляващо поземлен имот с идентификатор
68134.1940.102, с площ 1425 кв. м съгласно нотариален акт, а съгласно
кадастрална скица с площ от 1446 кв.м., при граници: поземлени имоти с
идентификатори 68134.1940.1056,68134.1940.101, 68134.1940.103,
68134.1940.1055 и 68134.1936.1205, с номер по предходен план I-299, от
квартал 27, по плана на адрес ***, при съседи но нотариален акт: от две страни
улици и парцели II и IX; признал за установено по отношение на Н. Н. Н., К.
И. Л. и А. Г. К., че Н. Н. Н. е собственик по силата на 10-годишно давностно
1
владение на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в адрес ***,
представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1940.102, с площ 1425
кв. м съгласно нотариален акт, а съгласно кадастрална скица с площ от 1446
кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори 68134.1940.1056,
68134.1940.101, 68134.1940.103, 68134.1940.1055 и 68134.1936.1205, с номер
по предходен план I-299, от квартал 27, по плана на адрес ***, при съседи по
нотариален акт: от две страни улици и парцели II и IX ; осъдил К. И. Л. и А. Г.
К. да заплатят на Н. Н. Н. разноски за държавна такса в размер на 392,78 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 3 250 лева; осъдил Н. Н. Н. да
заплати на А. Г. К. разноски за държавна такса пред ВКС в размер на 392,78
лева, за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1500 лева и за
адвокатско възнаграждение по гр. дело № 1427/2023г. в размер на 2 500 лева.
Производството пред въззивния съд е образувано по 3 въззивни жалби
срещу първоинстанционното решение по гр. д. № 1427/23г. на Софийски
градски съд, постановено след отмяна на влязло в сила решение на основание
чл. 304 ГПК.
Ищцата Н. Н. Н. е обжалвала решението в частта му, в която
предявеният от нея иск за собственост е отхвърлен. С доводи, че неправилно е
прието, че неистинността на оспорения от нея нотариален акт не е доказана и
съответно неправилно е прието, че правото на собственост е било изгубено
чрез продажба от наследодателите й, без да е установено по делото, че
ответникът е придобил правото на собственост въз основа на деривативно
основание, в какъвто смисъл били постановени и съдебните актове при
първоначалното разглеждане на делото, иска отмяна на решението в
обжалваната част и вместо това уважаване на предявения от нея иск, основан
на деривативно основание.
Ответникът К. И. Л. е оспорил въззивната жалба на ищцата като
недопустима поради липса на правен интерес, евентуално като неоснователна,
вкл. и по съображения, че е оспорил придобиването на правото на собственост
от наследодателите на ищцата поради липса на транслативно действие на
договора между ТКЗС и праводателите й.
Ответницата А. Г. К. също е оспорила въззивната жалба на ищцата с
идентични доводи като тези, релевирани от ответника.
Ответникът К. И. Л. от своя страна е подал въззивна жалба срещу
2
решението, в частта му, в която предявеният като евентуален иск за
собственост въз основа на давностно владение е бил уважен. Поддържа, че
решението в тази част е неправилно поради нарушение на
съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, като в тази
връзка счита, че съдът не е преценил доказателствата в тяхната взаимовръзка,
от които се налага обоснован извод, че родителите на ищцата и самата ищца са
упражнявали владение въз основа на чл. 64 ЗС само като собственици на
сградата. Иска отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на иска.
Срещу въззивната жалба на ответника е подаден отговор от
насрещната страна – ищцата Н. Н. Н.. С доводи, че изтъкнатото от
жалбоподателя не отговаря на действителното фактическо и правно
положение, иска обжалваното от ответника решение да бъде потвърдено.
Ответницата А. Г. К. също е обжалвала решението, в частта му, в
която предявеният иск е уважен. С доводи, също основани на чл. 64 ЗС, тъй
като и според тази жалбоподателка фактическата власт върху имота е
осъществявана само доколкото това е необходимо за използването на
постройката, иска отмяна на решението в обжалваната част и изводимо от
това искане – отхвърляне на иска.
И срещу въззивната жалба на ответницата е подаден отговор от
ищцата Н. Н. Н.. Също с доводи, че изтъкнатото от жалбоподателката не
отговаря на действителното фактическо и правно положение, иска
обжалваното от нея решение да бъде потвърдено.
За да постанови решението си по главния иск за собственост,
първоинстанционният съд е приел, че ищцата е наследник на Н. Н. и Л. А. В.,
наследодателите й са придобили имота, предмет на делото, чрез договор за
продажба от ТКЗС „Георги Кирков“ Горна баня по реда на ЗРПВПВННИ.
Ответниците са закупили имота от Г. С. - правоприемник на К. и В. С.и по
силата на наследство и договор за дарение, като порочността на вписването на
НА, легитимиращ Г. С., не опорочава самата сделка, ето защо правото на
собственост на родителите на ищцата е било изгубено чрез продажбата на К.
С. и ответниците са придобили правото на собственост върху имота. По
евентуалния иск, основан на оригинерно оснонование, съдът е приел, че
наследодателите на ищцата са установили владение върху имота към 1964г.,
което е било непрекъснато, спокойно и явно, продължено от ищцата след
3
смъртта им, без същото да е било изгубвано, за период, по-голям от срока по
чл. 81 ЗС, и без да е доказано, че ответникът е установил владение върху
дворното място, нито върху постройката в него. Така съдът е формирал извод,
че ищцата е придобила собствеността върху имота въз основа на придобивна
давност, като е присъединила владението си към това на своите родители.
Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269
ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на
обжалване, е валидно.
По съществото на спора, с оглед посоченото в жалбите и доводите
срещу тях, в приложение и на императивните норми на материалния закон,
регулиращ спорното правоотношение, косвено и по допустимостта и
правилността на обжалваното решение, постановено по главен иск – основан
на деривативно придобивно основание – договор за продажба, съответно
правоприемство въз основа на наследяване, и евентуален иск – основан на
оригинерно придобивно основание – придобивна давност, въззивният съд
намира следното:
Ищцата твърди, че е собственик на дворно място, находящо се в адрес
***, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1940.102, с площ
1425 кв. м съгласно нотариален акт, а съгласно кадастрална скица с площ от
1446 кв. м, при граници: поземлени имоти с идентификатори
68134.1940.1056,68134.1940.101, 68134.1940.103, 68134.1940.1055 и
68134.1936.1205, с номер по предходен план I-299, от квартал 27, по плана на
адрес ***, при съседи но нотариален акт: от две страни улици и парцели II и
IX. Придобила собствеността по наследство от родителите си Л. В. и Н. Н.,
които го закупили от ТКЗС „Г. Кирков“ – Горна баня на 12.10.1963г. с НА за
собственост на имот, придобит по реда на ЗРПВПВННИ - № 143, том XXIV,
дело № 4116/1963г. на Х. О., и оттогава до подаване на ИМ – 21.08.2017г.
имотът се владее и ползва непрекъснато, спокойно и необезпокоявано от
родителите й, а след това и от нея, поради което евентуално правото на
собственост е придобито въз основа на придобивна давност. Ответниците – К.
Л. и А. К. – негова съпруга, конституирана въз основа на молба от 01.03.2023г.
в производството след отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила
4
решение на СГС, потвърдено с въззивното решение на САС, не се легитимират
като собственици на имота, тъй като праводателят им Г. С. не е собственик на
имота, понеже го е придобил от несобственик. НА № 23а, том XXV, дело №
4613/1967г. на нотаруис при СНС не е вписан в СВп и не може да бъде открит
в имотния регистър при АВп, той не съществува реално, като и двата НА с
близки номера до него се отнасят за други имоти. Ето защо Г. С. се е
разпоредил с права, каквито не притежава и не е настъпил вещно-
прехвърлителен ефект.
В срока за отговор на исковата молба ответниците са оспорили
исковете с правоизключващи твърдяното право на собственост възражения, че
нито праводателите на ищцата, нито тя са могли да придобият правото на
собственост върху земята от ТКЗС, тъй като ТКЗС не е било собственик на
земята, а е имало само право на кооперативно земеползване. Вещноправното
действие на договора е изключено на основание чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, както и
възможността за придобиване на имота по давност. Възразили са и, че
вещноправното действие на договора, извършен с НА № 23а/1967г., не зависи
от вписването му и, че той и съпругата му са придобили имота с договор за
продажба, извършен с НА № 17/15.05.2013г. и го владеят оттогава, като са
получили владението от Г. С., който го е владял дотогава заедно с
праводателката си В. С.. Евентуално са възразили, че на основание чл. 99 ЗС
ищцата е изгубила правото си на собственост, тъй като е придобито от тях въз
основа на придобивна давност въз основа на непрекъснато владение от
началото на 2012г., откогато са владяли праводателите им, чието владение те
присъединяват.
Оплакванията на страните срещу постановеното второ поред
първоинстанционно решение след отмяната от ВКС на влязлото в сила
решение очертават спорния предмет на делото във въззивното производство.
Жалбата на ищцата е допустима – подадена е срещу неблагоприятна
за нея част от първоинстанционното решение и уважаването на предявения от
нея евентуален иск не я лишава от правен интерес да атакува решението, с
което е отхвърлен главният й иск. Жалбоподателката – ищца изразява
недоволство от извода на съда, че сделката, легитимираща ответника като
собственик, е валидна. Счита в тази връзка, че НА, с който е извършен
договорът за продажба, с продавачи нейните наследодатели, е неистински
5
документ, който не само не е бил вписан, а на него му е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което
го е съставило, като данните за вписването касаят съвсем различни сделки,
поради което не е сключен между посочените от него страни и за описания в
него имот и в продължение на 46 години не е било заявявано правото на
собственост. По този начин е обобщено, че НА е съставен с цел имотна
измама, на което сочи и подадената неясно от кого молба от нейно име за
прекратяване на производството. Счита, че с обсъждания договор, извършен с
несъществуващия НА, ответниците не биха могли да придобият собствеността
от несобственик, тъй като „праводателите„ им не са били собственици на
имота. Ето защо според нея се налага извод, че Н. Н. и Л. В. не са продавали
никакъв имот през 1967г. При тези доводи счита решението в обжалваната от
нея част за неправилно, иска отмяната му и вместо това признаване за
установено, че е собственик на имота на предявеното от нея придобивно
основание с главния иск.
Ответниците от своя страна, както се отбеляза, поддържат, че ищцата
не е доказала, че подписите под НА са неистински, като приетите
доказателства, касаещи вписването, не доказват, че подписите са неистински,
а пороците на вписването имат значение само за противопоставимостта му на
последващи приобретатели. От друга страна сочат, че наследодателите на
ищцата не са придобили правото на собственост върху имота от ТКЗС, който
не е бил собственик на земята, а има само право на кооперативно
земеползване и НА не е бил подписан нито от продавача, нито от купувачите,
и ако се възприеме като констативен НА, то той няма удостоверително
действие.
От своя страна ответниците поддържат в израз на недоволството си
срещу решението, постановено по евентуалния иск, че при съвкупната
преценка на доказателствата по делото се налага извод, че родителите на
ищцата и самата тя са осъществявали фактическа власт върху поземления
имот като собственици на сградата в него, чиято собственост те /ответниците/
не оспорват и това изключва намерение да се упражнява фактическа власт
върху спорния ПИ като свой и не е доказано, че са извършвани фактически
действия, излизащи извън ползването, доколкото е нужно за ползването на
сградата по чл. 64 ЗС, и по отношение на мястото те са били само държатели.
Следователно ищцата, а преди това наследодателите й са собственици само на
6
вилата и не са били владелци на земята и в тяхна полза не е започнала да тече
придобивна давност.
Ищцата Н. в защита срещу тези доводи от своя страна е релевирала
доводи, че от доказателствата по делото е установено, че имотът от 1963г. са
владели само родителите й, а впоследствие и тя, а праводателите на
ответниците не са виждани в имота, в това число и свидетелите на
ответниците не са виждани от свидетелите, доведени от нея, чиито показания
са конкретни и точни, за разлика от тези на св.Р. и св. Р., които не са
достоверни.
Въз основа на доказателствата по делото и във връзка с оплакванията
на жалбоподателите, въззивният съд приема за установено по делото
следното:
С НА за собственост на придобит имот по ЗРПВПВНИ № 143, том
XXIV, дело № 4116/1963г. на Х. О., Първи нотариус при Софийски народен
съд, на 12.10.1963г., ТКЗС „Георги Кирков“, Горна баня е продало на Н. Ю. /Й.
– съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена/ Н. и Л. А.
В. /не се спори, че е ищцата е единствен наследник и на двамата/ празно
дворно място, с площ от 1 425 кв. м, съставляващо парцел I – 299, от кв. 27 по
плана на адрес ***, при съседи: от две страни улица и парцели II и IX. В НА е
записано, че е съставен на основание протокол № 23/01.10.1963г. на
Кирковски народен съвет – изпълком, от който нотариусът се е уверил, че
продавачът е собственик на продаваемия имот и че налице всички необходими
условия за оформяне на извършената чрез съвета сделка с НА. НА е подписан
само от нотариуса.
С удостоверение изх. № 94-00-2678/11.08.2017г. на ГИС –София, и от
комбинирана скица за идентичност, УПИ I-299 от кв. 27 по действащ
регулационен план на м. ***, е установено, че ПИ с идентификатор
68134.1940.102, ПИ с идентификатор 68134.1940.1055 и 68134.1940.1056, е
частично идентичен с ПИ № 102 и ПИ без пл. номера – улици по архивен
кадастрален план на София, и частично идентичен (попада изцяло) с ПИ №
299 от кв. 27 по стар кадастрален план, като площта му по графични данни е 1
463 кв. м.
С договор за дарение, извършен на 17.04.2013г. с НА № 12, том I, peг.
№ 1253, дело № 12/2013г. вписан в Агенция по вписванията с вх. peг. № 17154
7
от 17.04.2013г., В. Г. С., чрез пълномощника си Г. К. С., е дарила на сина си Г.
К. С. 1/2 ид. част от дворно място в адрес ***, представляващо поземлен имот
с идентификатор 68134.1940.102, с площ от 1 425 кв. м, а по скица 1 446 кв. м.
С договор за продажба, извършен на 15.05.2013г. с НА № 17, том I,
peг. № 1519, дело № 16/2013г., вписан на 15.05.2013г., Г. К. С. е продал на К. И.
Л., дворно място в адрес ***, представляващо поземлен имот с идентификатор
68134.1940.102, с площ от 1425 кв. м, а по скица 1446 кв. м.
От преписките по нотариални дела № 12 от 2013 . и № 16 от 2013г., е
установено, че за легитимация на прехвърлителите е представен НА за
покупко-продажба № 23а, том XXV, дело №4613/1967г. на Нотариус при СНС
О., без данни за вписване на акта, с който Н. Й. и Л. В. продават на К. В. С.
/починал на 23.03.2006г. с наследници В. С. – съпруга от 23.02.1969г., и Г. С. –
син/ процесния имот. Върху този акт е извършена заверка „вярно с оригинила“
на 11.03.1999г. от СРС – обща архива. Върху копие на същия НА, върху който
също е посочено, че е снет от оригинал от СРС – обща архива (л. 93), е
направена заверка на 17.04.2013г., че се удостоверява верността на преписа,
снет от оригинала на официален (частен) документ, представен от Г. С., като е
записано, че нотариалното удостоверяване е извършено от Н. Г. - помощник -
нотариус при нотариус М. Д.-С. – нотариусът, извършил сделките с
посочените два НА по нотариални дела № 12 от 2013 г. и № 16 от 2013г. В
показанията си св. Г. е потвърдила, че заверката е извършена от нея.
В писмо изх. № 572 от 08.02.2019г. от Службата по вписвания,
Агенцията по вписвания, е отбелязано обаче, че няма пълно съвпадение на
посочените данни за НА № 23а, том XXV, дело № 4613/1967г. на Нотариус
при СНС, като под № 23, в том XXV от 1967г. се съхранява нотариален акт за
недвижим имот със страни Р. Д. Р. и П. М. М., като на акта отговаря дело №
4607. На дело № 4613/1967г. в Службата по вписванията, отговоря НА за
учредяване право на строеж върху чужда земя № 29, том XXV от 1967 г., със
страни ТКЗС „Д. Благоев“ и Т. Л. Б..
В удостоверение изх. № 155/30.01.2020г. на Служба по вписванията,
АВп, е посочено, че в книга „Актова книга за продажби“, том XXV от 1967г.,
няма подреден акт с номер „23а“, като след акт № 23 следва акт № 24. В
азбучника за 1967г. фигурира името „К. В. С. акт за собственост“, в графа
8
„номер, том, година на акта“ фигурира „А23а, том XX/23.X“, в графа номер
на делото фигурира „4613“, но номерът вероятно не се чете в цялост с оглед
състоянието на страницата, където е извършен записът, който вероятно се
отнася за том XXV,тъй като предходните записи касаят този том; в азбучника
няма име Л. А. В., а Н. Й. Н. е открит по повод дарение от 21.11.1967г.
Нотариалните дела на VI нотариус за 1967г. записите започват с дело № 765 и
приключват с дело № 2732 и не фигурира дело № 4613, като под този номер –
4613/1967г. в „Актова книга за продажби“ е подреден акт № 29 с други
страни.
От показанията на св. Е. /82г. към 20.11.2023г./, която живее на адрес
*** в Бояна, е установено, че знае кой е спорният имот, - на адрес ***, който
бил през една къща от тяхната, и според нея той е принадлежал на Н. Н. и на
Л. В., а сега на дъщеря им Н. Н.. Когато нейното семейство придобило имот
там през 1979г., родителите на Н. живеели вече там и имали къща, някъде от
60-те години. Първо починала майката на Н. - Л., а после и баща й Н., който
идвал на къщата. През лятото те „почти били там“. Общували си, децата им
израснали заедно. „Идвали непрекъснато на къщата“, при застудяване идвали
в събота и неделя. След като починали родителите, дъщеря им идвала веднъж-
два пъти в месеца и винаги й се обаждала, когато идвала. Свидетелката е
посочила, че има пряка видимост към имота от къщата си и непрекъснато
наблюдава двора, като семейството на Н. молило нейното да наглежда имота.
Уточнила е, че от къщата си, - когато е в нея, поради съседните същи, - не
вижда къщата на Н.. Свидетелката всеки ден минавала покрай имота, както и
децата й. Не е виждала никой друг да ходи в имота. Не познава, нито е чувала,
лице с име К. В.. И Г. К. С., както и В. С., които не е чувала, не са идвали там.
И за К. И. Л. не била чувала. Не е чувала и за А. Г. К., за А. М. Р., за Я. З. Р. и за
нея такива хора не са идвали там. Не е видяла някой друг да идва и да
поддържа имота, който бил ограден с ниска ограда, освен Н.. Не е виждала
някой въобще да влиза в имота. Дървената портичка откъм улицата била с резе
и можела да се отвори отвън. Н. идвала понякога да почиства имота, в него
нямало трева, защото имало много борове, нямало трева за косене, а храсти,
които да се почистват, около боровете. Н. идвала всеки месец, но не всеки
месец чистела, а когато било по-топло идвала и по-често, оставала да
преспива, но през лятото.
В показанията на св. Ш. /64г. към 20.11.2023г./, който живее в адрес
9
***, е заявил, че е непосредствен съсед на семейството на Н., като между
двата имота имало ограда от тел. Уточнил е, че постоянно живее там от края
на 1999г., имотът е на майка му и баща му някъде от около 1962-1963г., и
преди да се установи там с майка му и баща му ходили всяка събота и неделя,
а понякога прекарвали и цялото лято. Знае, че Н. Н. е взел мястото малко след
тях и построили вилата, която е на един етаж, а после непрекъснато идвали.
След смъртта на родителите й /и той е уточнил, че първо е починала съпругата
на Н. Н./ Н. продължавала да поддържа имота, идвала в имота, примерно
всеки месец през последните 7-8 години без да нощува. Не знае друг да е
влизал в имота. Не му е известно някой друг да е заявявал претенции за този
имот. Не е виждал някой друг да почиства имота освен Н., която чистила
храсти. От хола му на около 6 метра била оградата с двора на Н. и виждал
всичко. Не е виждал чужди хора да идват в имота през всичките тези години.
Не познава К. В. С., не го е виждал около имота и в него. Не познава и Г. К. С.
и не е виждал никой да влизал в имота. В. Г. С. също не познава, нито К. И. Л..
Не познава и А. Г. К., нито А. М. Р., нито Я. З. Р.. Обобщил е, че никой друг не
е идвал в имота. Уточнил е, че от предната врата на имота нямало видимост,
защото тя е пред вилата, имало видимост от страничната врата. Оттам
съществувал път, по който минавал, за да излезе. През деня свидетелят не бил
постоянно вкъщи.
Св. Р. /45г. към 20.11.2023г./ – свидетел на ответниците, е заявил, че
познава К. Л. от 2001г., за когото знае, че е придобил имот в Бояна. Свидетелят
го запознал с Г. - продавач на имота. Твърди, че е бил няколко пъти в имота,
който се намира на ***. Имотът бил занемарен, обрасъл. За първи път били
там в началото на 2012г. или края на 2011г. След като К. проявил интерес
отишли с него в имота и Г. бил с тях. Влезли през една малка порта, която се
намирала от лицевата част на имота, откъм ***. Влезли само в двора, където
имало къща, но не влизали в нея. Към онзи момент портата била със стара
ръждясала верига и стар катинар. Г., ако спомнял добре, бил малко преди тях
там и като си тръгвали свидетелят видял, че затворил. Доколкото свидетелят
знае той е придобил имота през 2012г. След това свидетелят твърди, че също е
ходил до имота. К. Л. искал да му изчисли колко ще струва почистването на
имота от обраслите растения. След придобиването свидетелят вече сам
посетил имота. К. му дал някакъв ключ за ръждясал катинар и го помолил да
подмени катинара и той ги сменил с нови. След това ги предал на К..
10
Свидетелят сочи, че е бил в имота още 1-2 пъти. Посочил е, че „имали
финансови взаимоотношения със съпругата на г-н Л. и в ответна реакция на
това трябвало да извършат поддръжка на имота“. Завел съпругата си, която
щяла да се заеме с поддръжката. Това било около 2014г. и поддържането
продължило до 2017г., тъй като А. казала, „че спираме“, като след 2017г.
свидетелят не е бил в имота. Свидетелят е уточнил, че презимето на К. е И., а
съпругата му се казва А. Г. К.. Не знае имената на Г., познава го от 2010г. или
2011г., запознали се случайно. Виждал се с него три пъти. Не му се налагало да
го пита за имената му. Виждали се били за кратко - за около половин час
приблизително. Не познава роднините на Г.. Ходил „максимум 3-4 пъти на
адреса“. Не бил влизал в къщата. Виждал К. само веднъж в имота, К. бил в
двора, когато били с Г., тогава К. още не бил купил имота. Съпругата му А. не
е виждал в парцела. В негово присъствие Г. не е влизал в имота. Не е виждал
съседите на имота. Идвал само за оглед „на ситуацията в имота“ и си тръгвал.
В показанията си св. Р. /на 33г. към 20.11.2023г./ - също свидетел на
ответниците, е заявила, че познава от 2010г. А. К. - съпруга на К. Л.. През
2014г. свидетелката и съпругът й поискали заем от тях и имали споразумение
да поддържат техен имот в Бояна на *** /договор за заем с посочена дата на
сключване 03.09.2014г. с начин на „възстановяване“ на заетата сума и чрез
поддръжка на мястото на адрес ***, е приложен към ОИМ, подаден от А. К./.
От тях се изисквала прилежна поддръжка и достъп до портата и с това
трябвало да изплатят заема. Заявила е, че не може да каже кога те са
придобили имота. Трудно можела да опише имота, тъй като към онзи момент
бил много обрасъл, почти нищо не се виждало, оградата била с дървени
летвички и портата била дървена. Влезли със съпруга й, той почистил около
портата и свидетелката си спомня, че бил сменил катинара, за да се заключва
портата. Когато посещавали мястото влизали с този ключ – „нов катинар, нов
ключ, нова верига“. Трябвало да се осигурява минимален достъп до имота - да
се почиства пътеката до къщата и паднали листа, шума. Почиствали листа,
паднали клони, слагали ги в чували и изхвърляли. Свидетелката ходила с едно
от момчетата, което работило при тях и с един от служебните им микробуси. С
него събирали отпадъци и боклуци и ги извозвали с буса. Рядко се налагало да
ходи там, тъй като „там не се обитава“. Минавала по-често да наглежда дали
всичко е наред, но специално за почистването ходила на 2-3 месеца, предимно
по-често есента, защото тогава падат листа и клони. В имота имало къща, в
11
която тя не била влизала. Това почистване продължило три години, след което
А. й се обадила, че няма нужда да посещават имота, и свидетелката й върнала
ключовете. Уточнила е, че може би около 10 пъти е ходила там. Не била
говорила с никого от комшиите. Имотът бил толкова обрасъл, трудно се
виждал някой през оградата. Не знае колко пъти съпругът й е посещавал
имота. Никой не бил идвал да говори с нея, когато е била там. Когато
почиствала, повече от час не била престоявала там.
Въз основа на така приетото по-горе, въззивният съд намира, че
предявеният главен иск е основателен. Съгласно чл. 1, ал. 1 /първоначална
редакция/ ЗРПВПВННИ, правни сделки за прехвърляне право на собственост,
както и за учредяване или прехвърляне на други вещни права върху
незастроени или застроени с малоценни постройки недвижими имоти в
населените места, където се прилага този закон / в т.ч. София – чл. 9 в ред. до
изм., обн. Изв., бр. 29 от 1969г. от закона/, се извършват чрез изпълнителния
комитет на местния народен съвет по предложение на заинтересуваните.
Изпълнителният комитет на народния съвет определя приобретателя и цената
съгласно предложението в рамките на специална тарифа, одобрена от
Министерския съвет. Изпълнителният комитет на народния съвет може да
определи и по-ниска от предложената цена, но в такъв случай сделката се
сключва само със съгласието на предложителя относно цената. Действително
законът, по реда на който е сключен договорът за продажба с приобретатели
родителите на ищцата, не изключва нотариалната форма, както е указано и в
ТР № 119 от 07.09.1964г. по гр. д. № 103/1964г., ОСГК на ВС. В това ТР не е
прието обаче, че НА, с който се извършва прехвърлянето, се подписва от
страните. Правоизключващото претендираното право на собственост
възражение на ответниците, че договорът за продажба, легитимиращ
праводателите на ищцата, е нищожен е неоснователно. Вярно е, че този НА
не е подписан от страните, а само от нотариуса. Към момента на съставянето
му изрично указание за съдържанието на НА в специалния закон, в който,
съобразно наименованието му и предмета на правно регулиране, е предвиден
специален ред за продажба на недвижимите имоти /детайлизиран в
правилника за приложението му/, няма. С оглед специалния ред за сключване
на прехвърлителните сделки и липсата на пряко договаряне между страните
/то се извършва чрез ИК на НС, както в случая е цитиран изрично протокол на
Кирковски НС/, които са направили съответни волеизявления предварително,
12
следва, че не е необходимо прякото участие на съконтрагентите в
нотариалното производство, които не определят самостоятелно нито
насрещната страна по правоотношението, нито цената на имота (вж. решение
№ 1477/28.06.1966г. по гр. д. № 876/66г. на I ГО). НА се издава въз основа на
писмо на народния съвет, към което се прилагат решението на изпълнителния
комитет и всички книжа, необходими за издаване на нотариалния акт /§ 8, ал. 2
ППЗРПВПННИ/. Именно този специфичен характер на сключване на
прехвърлителните сделки, в обхвата на ЗРПВПВННИ, е довел и до приемане
на изрична норма, отчитаща характера на производството пред нотариуса, - с
изм., обн. в Изв., бр. 29 от 1969г., с което е предвидено, че правото на
собственост се прехвърля и другите вещни права се учредяват или прехвърлят
с издаването на НА, който се подписва само от нотариуса /чл. 4, ал. 1, изр. 1 от
закона/. В разглежданата хипотеза не се касае за продажба от ТКЗС без
посредничеството на народния съвет, поради което не подлежи на изследване
съществуването на право на ТКЗС самостоятелно да прехвърли имота,
съответно приложението на ЗСПЗЗ – чл. 10, ал. 13. Ето защо се налага извод,
че след като е спазена формата за прехвърляне на процесния имот на
родителите на ищцата, те са станали собственици на процесния имот, а след
смъртта им тя, като техен наследник /чл. 5, ал. 1 ЗН/, е придобила правото на
собственост върху имота. Ответникът от своя страна не е придобил като
правоприемник на Г. К. правото на собственост върху процесния имот.
Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни
права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с НА /чл. 18 ЗЗД/.
По делото, при съвкупната преценка на доказателства, се налага и извод, че
НА № 23а, том XXV, дело №4613/1967г. на Нотариус при СНС О., без данни
за вписване на акта, с който „Н. Й. и Л. В. продават на К. В. С.“ процесния
имот, не само, че не е вписан, за да го направи противопоставим на трети
лица, но и не съществува в правния мир – извършената заверка от св. Н. е
опровергана от данните в обсъдените удостоверения от СВ-АВп,
включително, че такъв НА не е подреден в актовата книга за продажби.
Следователно договорът, с който ответникът се легитимира като собственик
на процесния имот, като сключен с несобственик, е лишен от прехвърлителен
ефект /чл. 24, ал. 1 ЗЗД/, т.е. ответниците не са станали в собственици на имота
в режим на СИО /чл. 21, ал. 1 СК/ въз основа на правоприемство от
твърдяното деривативно правно основание. От друга страна, за да се признае
13
на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение
на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбите на закона (чл.
79, ал. 1 и сл. ЗС) установяват, че в хипотеза на недобросъвестно владение
претендиращият несобственик следва да е упражнявал непрекъснато
владението в период от или по – дълъг от 10 години, а ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 5 години. Владението обхваща два елемента -
упражняването на фактическата власт върху вещта (corpus) и намерението за
нейното своене (animus), като при доказано упражняване на фактическа власт
върху чужд имот относно субективната страна на владението е предвидена и
презумпция в чл. 69 ЗС, по силата на която се предполага, че упражняващият
фактическата власт е владял имота за себе си. В случая ответниците не са
станали собственици на имота и въз основа на придобивна давност въз основа
на упражнявано владение върху него, начиная от 2012г., тъй като по делото не
е доказано те, а преди това и лицата, сочени за техни праводатели, изобщо да
са установили фактическа власт върху процесния имот. Показанията и на
двамата св. Р. са изключително фрагментарни, неубедителни и като резултат
неправдоподобни откъм фактическата обстановка, за която се отнасят, те не
могат да се отнесат пряко към процесния имот, за разлика от показанията на
другите свидетели – съседи на имота, като договорът за заем, представен от
ответницата, сам по себе си не е доказателство за твърденията в него и за
уговореното даване вместо изпълнение. По горните съображения САС прие и
това възражение на ответниците от защитата им по същество срещу исковата
претенция за неоснователно.
Така и по изложените решаващи съображения, главният иск за
собственост, основан на деривативно придобивно основание, е основателен.
Решението, постановено по него, е неправилно и подлежи на отмяна, а вместо
това този установителен иск за собственост следва да се уважи. Поради
неосъществяването на вътрешното процесуално условие, при което е
поставено разглеждането на евентуалния иск от ищцата, решението по него
подлежи на обезсилване /отделен е въпросът, че позоваването от страна на
ответниците на факти от хипотезиса на чл. 64 ЗС става за първи път във
въззивното производство и е несвоевременно – чл. 266, ал. 1 вр. чл. 133 ГПК/.
При този изход на спора следва да се отмени и възлагането на разноски в
тежест на ищцата - ответниците нямат право на разноски, тъй като
14
евентуалният иск нито е отхвърлен, нито производството по него се
прекратява.
При тези мотиви въззивната жалба на ищцата е основателна, а тези на
ответниците – неоснователни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
жалбоподателката – ищца се присъждат разноски в общ размер на 5 392, 78
лв. , от които 5 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение, срещу чийто
размер насрещните страни не са възразили.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 320 от 18 януари 2024г. по гр. д. № 1427/2023г. на
Софийски градски съд, І ГО, 21 състав, с което е отхвърлен предявеният
главен иск от Н. Н. Н. ЕГН **********, адрес: *** срещу К. И. Л. ЕГН
********** и А. Г. К. ЕГН **********, двамата с адрес: *** с правно
основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че Н. Н. Н. е собственик
по наследство от Л. А. В. и Н. Й. Н. като купувачи по нотариален акт № 143 от
12.10.1963 г., том XXIV, дело № 4116/1963 г. на Х. О., Първи нотариус при
Софийски народен съд, на следния недвижим имот: дворно място, находящо
се в адрес ***, представляващо поземлен имот с идентификатор
68134.1940.102, с площ 1425 кв. м съгласно нотариален акт, а съгласно
кадастрална скица с площ от 1446 кв.м., при граници: поземлени имоти с
идентификатори 68134.1940.1056,68134.1940.101, 68134.1940.103,
68134.1940.1055 и 68134.1936.1205, с номер по предходен план I-299, от
квартал 27, по плана на адрес ***, при съседи но нотариален акт: от две страни
улици и парцели II и IX; и в частта, в която в тежест на Н. Н. Н. и в полза на А.
Г. К. са възложени разноски, и вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Н. Н. Н. ЕГН
**********, срещу К. И. Л. ЕГН ********** и А. Г. К. ЕГН **********, с
правно основание чл. 124 ГПК, че Н. Н. Н. е собственик въз основа на договор
за продажба и по наследство от Л. А. В. и Н. Й. Н. - купувачи по договор,
извършен с нотариален акт № 143 от 12.10.1963 г., том XXIV, дело №
4116/1963г. на Х. О., Първи нотариус при Софийски народен съд, на следния
недвижим имот: дворно място, находящо се в адрес ***, представляващо
поземлен имот с идентификатор 68134.1940.102, с площ 1425 кв. м съгласно
15
нотариален акт, а съгласно кадастрална скица с площ от 1446 кв. м, при
граници: поземлени имоти с идентификатори
68134.1940.1056,68134.1940.101, 68134.1940.103, 68134.1940.1055 и
68134.1936.1205, с номер по предходен план I-299, от квартал 27, по плана на
адрес ***, при съседи но нотариален акт: от две страни улици и парцели II и
IX.
ОБЕЗСИЛВА решение № 320 от 18 януари 2024г. по гр. д. №
1427/2023г. на Софийски градски съд, І ГО, 21 състав, в частта му, в която
съдът е признал за установено по отношение на Н. Н. Н., К. И. Л. и А. Г. К., че
Н. Н. Н. е собственик по силата на 10-годишно давностно владение на следния
недвижим имот: дворно място, находящо се в адрес ***, представляващо
поземлен имот с идентификатор 68134.1940.102, с площ 1425 кв. м съгласно
нотариален акт, а съгласно кадастрална скица с площ от 1446 кв.м., при
граници: поземлени имоти с идентификатори 68134.1940.1056,
68134.1940.101, 68134.1940.103, 68134.1940.1055 и 68134.1936.1205, с номер
по предходен план I-299, от квартал 27, по плана на адрес ***, при съседи но
нотариален акт: от две страни улици и парцели II и IX.
ОСЪЖДА К. И. Л. ЕГН ********** и А. Г. К. ЕГН **********, да
заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н. Н. Н. ЕГН **********, сумата 5
392, 78 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му,
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16