Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.02.2020 г. гр.Балчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав,
в публично съдебно заседание
на девети
януари ,през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
и в присъствието на прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от Даниела
Игнатова НАХД №101 по
описа за 2019 год.на
БРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
„Е.” ЕАД,ЕИК...,със седалище и адрес на управление в с.Ц. , община
Балчик,представлявано от Изпълнителния Директор Д.У.,срещу Наказателно
Постановление №08-001035/508 от 18.02.2018г.на
Директора на Дирекция” Инспекция по труда”-гр.Добрич,с
което на дружеството е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00/хиляда
и петстотин/лева,на осн.чл.416,ал.5,във вр.с чл.414,ал.1 от КТ,за нарушение
по чл.128,т.2 от КТ.
Дружеството- Жалбоподател твърди в жалбата си,че
наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.Наказващият орган
не бил взел предвид при определяне на наказанието тежкото икономическо
положение на дружеството,а именно забавените плащания от страна на
контрагентите по договори ,довело да
забавяне в плащанията за заплати на работниците.
Редовно призовано,дружеството-жалбоподател се представлява в съдебно заседание от
адвокат Р. ***,редовно упълномощен.
От
името на своето подзащитно дружество,процесуалният представител поддържа
жалбата,прави доказателствени искания.Пледира,че следва да бъде уважена
жалбата.Сочи,се че е издадено едно предписание и поради това на дружеството е
следвало да бъде наложено едно единствено наказание. За конкретното лице е
посочено че не е било на работа,нямало нито един отработен ден и за това е било
и освободено.
Сочи се че дружеството е санкционирано по чл.128,ал.2
от КТ ,каквато правна норма не съществува в КТ,като вероятно наказващият орган
е имал предвид разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ.
В условията на алтернативност да бъде намален размера
на санкцията,т.к. заплатата на лицето А.В.Е. за месец септември е изплатена
,представят се доказателства в тази насока.
Въззиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з. от ю.к.Н..
Процесуалният представител на въззиваемата
страна,твърди,че жалбата на жалбоподателя е неоснователна и недоказана.
Твърди,че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди изцяло.
По
делото,като свидетели са разпитани Т.А.-актосъставител.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни
доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
На 31.10.2018г. била извършена проверка от Св.А. на
мина „Оброчище”,находяща се в с.Ц.,общ.Балчик и стопанисвана от „Е.” ЕАД. Била
връчена призовка на Т.Д. на 07.11.2018г. в 09,30ч. за явяване на управителя или
упълномощено от него лице в ДИТ-Добрич където да бъдат предоставени документи
удостоверяващи извършено плащане на трудово възнаграждение на работещите за
месец септември 2018г.
Очевидно на посочената в призовката дата и час
,представител на дружеството не се е явил и не са били представени
доказателства за изплащане на възнагражденията за месец септември 2018г.
Това дало основание на св.А. да приеме,че
неизплащането на възнаграждението на А.В.Е. за м.септември 2018г.съставлява административно нарушение,за
което дружеството следва да бъде санкционирано,като бъде съставен АУАН .
Тези констатации ,св.А. удостоверил в протокол от
извършена проверка №ПР1838600/14.11.2018г.,връчен посредством известие за
доставяне на 20.11.2018г.,ведно покана с
изх.№18096764/15.11.2018г. до изпълнителния директор на „Е.” ЕАД ,с която дружеството
било поканено да се яви на 26.11.2018г. в 09,30ч., чрез управител или упълномощено от него
длъжностно лице в ДИТ-Добрич за съставяне на АУАН за нарушение по чл.128,т.2 от КТ.
Видно от съставеният на 17.12.2018г. АУАН от св.А. ,е
че на 26.11.2018г. управителя или упълномощено от него лице не са се явили в
ДИТ-Добрич за съставяне на АУАН,поради което и последният бил съставен ден
по-късно при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН,за нарушение по чл.128,т.2 от КТ.
Независимо от това съставеният АУАН под №08-001035/17.12.2018г.
бил изпратен за връчване с обратна разписка, връчен на 20.12.2018г.
В рамките на срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не са
депозирани писмени възражения по АУАН.
Въз основа на образуваната административна преписка,Административно
наказващия орган издава настоящото наказателното постановление.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното
постановление,видно от обратната пощенска разписка за връчване е връчено на 29.03.2019г.Жалбата
е подадена в деловодството на въззиваемата страна с вх.№19033049/09.04.2019г.,с
п.клеймо от 03.04.2019г.
Поради това съдът приема,че жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на
административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган- Директор на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,съгл.чл.416,ал.5 от КТ.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
При
анализа на събраните гласни и писмени доказателства,съдът достига до извода,че
жалбата е основателна .
Разпитан в с.з.св.А. потвърждава констатациите по
АУАН,като съдът изцяло кредитира показанията му т.к. същите се подкрепят от
приложените по делото и приети от съда писмени доказателства.Същият в с.з.
заяви ,че не му е известно дали от страна на дружеството има изплащане на
възнаграждението за м.септември 2018г. поради непредставяне в ДИТ-Добрич на
доказателства в тази насока.
Разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗАНН
гласи:” Деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за
тях наказания, се определят със закон или указ”
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН,регламентираща кое действие или бездействие представлява административно
нарушение ,предвижда,че административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Разпоредбата на чл.18 от ЗАНН гласи:”
Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.”
Разпоредбата на чл.27 ал.1 от ЗАНН гласи:”
Административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон
в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.”
От анализа на горепосочените норми
,настоящия съдебен състав достига до извода,че за всяко констатирано
административно нарушение следва да се наложи отделно индивидуализирано
административно наказание.
Анализът на нормите сочи, че вмененото нарушение се свързва
с индивидуализиране на нарушение при всеки отделен случай.
От това следва извода,че правилно наказващият орган е
наложил за всеки един от работниците,на който не е било изплатено трудово
възнаграждение за месец септември 2018г.отделно наказание,издавайки отделно НП
въз основа на отделен АУАН,съставен за всеки един от тях,в случая за А.В.Е.,назначен
на длъжност „хигиенист”.
Неизплащането на трудово възнаграждение на всеки един
от работниците в дружеството за месец септември 2018г. се характеризира със
свои самостоятелни обективни елементи,съставлява едно отделно административно
нарушение ,за което следва да бъде
налагано отделно административно наказание,т.к. всеки един от работниците в дружеството
има самостоятелни от другите трудови права,вкл. и правото да получи трудово
възнаграждение за труда си за съответния месец.
Правилно наказващият орган,изхождайки от правилото на
чл.18 от ЗАНН е издал и процесното НП.
Тук съдът следва да посочи,че от компетентността на
наказващият орган е да прецени дали за всички работещи в дружеството лица ли
следва да издаде НП или за някой от тях и съдът не може да контролира
това,т.к.няма такива правомощия,т.к.така издаденото НП не противоречи на
разпоредбите на чл.18 от ЗАНН.
По този начин административно-наказващият орган е
правилно е приложил един основен принцип на административно-наказателния процес
– за законноустановеност на административните наказания и недопустимостта на
тяхното кумулиране, следващо от императива на посочената норма.
Затова съдът намира, че в случая е налице отделно
нарушение за всеки един от работниците, посочени във всяко едно от наказателните постановления.
Следователно при издаване на настоящото НП
,наказващият орган в съответствие с разпоредбите на чл.57 ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН ,за всяко едно от нарушенията е наложил отделно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.128,т.2
от КТ Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа.
Нарушението на законовата норма, в случая ,се състои в
бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението от страна на
дружеството-жалбоподател да изплати заплатите за месец септември 2018г.,най-късно
до 15-то число на следващият месец, на
всеки един от своите работници,т.к.по отношение на всеки един от тях се сключва
отделен трудов договор който поражда права и задължения за всеки един от
тях,респ.правото да получи възнаграждение за всеки конкретен месец.Предвид
това,съдът счита,че така издаденото НП е законосъобразно.
Независимо от това съдът преценява и факта,че всъщност
заплатата на А.В.Е. за месец септември 2018год.е заплатена и от страна на
дружеството са представени такива доказателства,налични в кориците на делото,т.е.
нарушението е било отстранено.
В този смисъл съдът счита,че следва да приложи разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ ,т.к.
приема,че за работника не са произтекли вредни последици и нарушението е отстранено.
Също така,служебно известен факт на съда/по повод
други дела с дружеството/че последното към този момент е било във финансови и
икономически затруднения,които са довели до забавяне на плащанията, поради
несвоевременно плащане от страна на купувачи и не са следствие от виновно
поведение на дружеството,което разбира се не го освобождава от задължението да
изплаща трудовото възнаграждение на работещите.
Според съда,справедливото и правилно прилагане на
закона,с оглед факта на изплатеното възнаграждение на А.В.Е.,дават основание да
се приложи разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ,като се определи едно наказание
към законовия минимум от сто лева,който съдът приема за справедлив и съответен на тежестта
на нарушението и причините които са довели до извършването му
Поради изложеното по-горе съдът,ще измени НП ,като
приложи разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ и определи размер на наказанието
Имуществена санкция в размер на сто
лева.
Съдът не споделя доводите на адв.Р. за допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените дотолкова доколкото в НП е
посочена нарушена правна норма по чл.128,ал.2 от КТ,т.к .очевидно че в КТ
такава не съществува ,а наказващият орган е допуснал техническа грешка при
изписването като очевидно е имал предвид нормата на чл.128,т.2 от КТ.Цялото
описание на нарушението направено в НП,съставеният АУАН,Протокол от извършена
проверка касаят именно това нарушение ,в
този смисъл дружеството е запозната с тези актове,упражнило е правото си на
защита именно относно нарушение по чл.128,т.2 от КТ .
От юр.к.Н. се претендират разноски за юр.к.
Възнаграждение по реда на чл.63,ал.5 от ЗАНН.
Искането е основателно с оглед изхода на делото,следва
да се присъди юр.к.възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП,съгласно
препращащата разпоредба на чл.63,ал.5
от ЗАНН.съгласно чл.37,ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в Наредба на МС по предложение на НБПП.
В случая,за защитата по дела по ЗАНН правно приложение
намира разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
,която предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Съдът счита,че следва да определи размер на
възнаграждението от 80,00лева,т.к.делото не е с правна и фактическа сложност .
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно
Постановление №08-001035/508 от 18.02.2019г.на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Добрич,с
което на „Е.” ЕАД,ЕИК...,със седалище и адрес на управление в с.Ц. ,община
Балчик,представлявано от Изпълнителния Директор Д.У.,на основание чл.416 ал.5
от КТ във вр.чл.414 ал.1 от КТ е наложено наказание „Имуществена санкция” в
размер на 1500,00/хиляда и петстотин/лева,за нарушение на чл.128,т.2 от КТ,като
на осн.чл.415в,ал.1 от КТ,ПОСТАНОВЯВА „Имуществена
санкция” в размер на 100,00/сто/лева!
ОСЪЖДА „Е.” ЕАД с ЕИК...,със седалище и адрес на управление в
с.Ц., община Балчик,представлявано от Изпълнителния Директор Д.У.,на
осн.чл.63,ал.5 от ЗАНН във вр.с чл.37,ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ,да заплати на ДИТ-Добрич юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен Съд гр.Добрич в 14-дневен срок от получаването му от
страните,на основанията ,предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,и по реда
на глава дванадесета от Административно -процесуалния кодекс .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: