Решение по дело №1020/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.111, вр. с чл.122 ал.3 от ЗИНЗС, образувано по жалбата на Д. Г. А., подадена на 28.11.2024г, против Заповед №Л-5196/21.11.2024г на Началника на Затвора в [населено място], с която е разпоредено отнемане на основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС на два броя телефонни карти "Виваком" с №№ ********* и ********* в полза на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“.

Заповедта е издадена въз основа на Докладна записка №ИЗ-6136 от 21.11.2024г., и приложено към нея обяснение. С протокол за претърсване и изземване №5631/20.11.2024г, са установени у жалбоподателя визираните два броя телефонни карти и пощенски плик с клеймо от затвора в [населено място] и с дата на клеймото 19.11.2024г. в Стара Загора и 18.11.2024г. в Пазарджик и същите са иззети. В докладна записка рег. № ИЗ-6136/21.11.2024г. е посочено, че в присъствието на ИСДВР И. И. на л. св. А. е връчено писмо, което е разпечатано от последния и е установено съдържанието на въпросните два броя телефонни карти "Виваком" с №№ ********* и *********, като писмото е с подател л. св. А. Р. И., изтърпяващ наказание в Затвора в [населено място]. Посочено е, че е налице законова забрана да лишен от свобода да изпраща вещи на друг лишен от свобода.

Жалбоподателят твърди, че иззетите вещи – фонокарти били разрешени вещи и тяхната собственост не била спорна и поради това случая не попада в нито една от хипотезите на чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, като се иска отмяна на Заповедта за отнемане на вещите в полза на ДП „ФЗД“, като незаконосъобразна предвид издаването й без да са осъществени фактите, посочени във визираната от органа законова норма.

В с.з. пледира за отмяна на заповедта, като издадена в нарушение на закона.

Ответникът- Началник на Затвора в [населено място] иска от съда да потвърди заповедта като законосъобразно издадена.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателствата, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.11.2024г. от Р. С., надзирател в Затвора в [населено място] е съставена докладна записка рег. № ИЗ-6136 до Началник на Затвора в Стара Загора, за това, че на същата дата в 14 часа на л. св. А. е връчено писмо от ИДСВР И., като писмото е отворено от А. в присъствието на ИСДВР. Писмото е било с подател А. Р. И. от затвора в [населено място] и с пощенско клеймо от дата 18.11.2024г. от [населено място]. При отваряне на писмото служителят на затвора в Стара Загора е установил, че пратката съдържа два броя телефонни карти „Виваком“ със серийни №№ ********* и *********. Съгласно протокол №5631 на 20.11.2024г. надзирател С. на осн. чл.92 и чл.95 от ЗИНЗСК, вр. с чл.87 от ППЗИНЗС в присъствието на л. св. А. и л. св. П. е иззел два броя телефонни карти „Виваком“ със серийни номера ********* и *********, като екземпляр от протокола е връчен на л. св. А. на 20.11.2024г. На същата дата от последния е дадено писмено обяснение, в което сочи, че отнетите вещи не са забранени, а предаването им е извършено чрез български пощи, а не лично между двамата лишени от свобода. Процесната заповед е издадена от Началника на затвора в Стара Загора на 21.11.2024г. и с нея А. е запознат на същата дата, което е удостоверено с подписа му. Жалбата до съда е подадена по пощата на 27.11.2024г. /л.4/.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема извод за неоснователност на оспорването и за законосъобразност на заповедта.

Жалбата е процесуално допустима, като направена в срока по чл. 122, ал. 3 от ЗИНЗС, от активно легитимирано лице, против акт с характер на индивидуално властническо волеизявление и пред местно компетентния административен съд.

По валидността и законосъобразността:

Процесната заповед е издадена от компетентен орган по аргумент на чл.122, ал.2, изр. второ от ЗИНЗС и е валидна. Същата е издадена и при липса на допуснато съществено процесуално нарушение, при правилно приложение на материалния закон и съобразно на неговата цел.

По повод на получена пощенска пратка адресирана до л. св А., е извършена проверка на нейното съдържание, документирана в протокол № 5631 от 20.11.24г., връчен на жалбоподателя без възражения, за което действие е съставена докладна записка /л.9/, към която изрично е препратено в заповедта, относно мотивите за постановяването й. При проверката на кореспонденцията – пощенска пратка с изпращач л. св. И. от затвора в Пазарджик и адресат А., са установени факти, сочещи на нарушаване на чл.122, ал.1, вр. с чл.86, ал.4 от ЗИНЗС, а именно – получени са вещи, които не е разрешено да се държат от лишените от свобода, при това и не по установения законов ред - по време на свиждане или чрез закупуване от лавката на затвора. Целта на правилото е да се осигури контрол с цел сигурност в местата за лишаване от свобода, поради което за държане на вещи от л. св. следва да са изпълнени две кумулативни условия – вещите да са посочени в списък, утвърден от Министъра на правосъдието и да са получени по установения ред. Съгласно Заповед № ЛС – 04-268 от 17.6.2022г. на Министър на правосъдието /достъпен на интернет страницата на Министерство на правосъдието/, лишените от свобода не могат да държат при себе си телефонни карти, нито да получават такива. Следователно, заповедта е издадена на законно основание по чл.122, ал.2 – държане на вещи, което не е разрешено. Ето защо, същата е издадена при спазване на процесуалните и материално-правните разпоредби на закона и като такава, следва да се потвърди.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.111, ал.6, т.1, вр. с чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-5196 от 21.11.2024г., издадена от Началника на Затвора в [населено място].

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от днес.