№ 107
гр. Ловеч, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20224300500027 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК
Подадена е въззивна жалба № 4845/29.11.2021 г. от В. ХР. В. и Д.Х. П.
против съдебно решение от 27.10.21 г. по гр.д. №330/17 година на ТРС.
Посочва се, че решение в частта ,в която съдът се е произнесъл по чл. 45 от
ЗЗД е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а останалата част да бъде
отменено като неправилно. Излагат, че не са предявявали иск по чл. 45 от ЗЗД
, тъй като се позовават на договор с Община – Тетевен от 22.05.13 г. и
неосъществяване на инвестиционните им намерения поради позицията на
въззиваемия, че продаваемото място към техния парцел е заето от незаконен
гараж . Посочват, че са заплатили на Община – Тетевен продаваемата се част
при цена от 954.74 лева. Твърдят ,че задължение на въззиваемия е да
премахне незаконното строителство в имота им по реда на чл. 225а от
ЗУТ,преди продаването на имота.Изтъкват, че тя е следвало да извърши
геодезично заснемане, да стартира процедура по премахване на гаража , да
продължи проектирането за преустройство и промяна на предназначението на
сградите в имота им. Изтъкват, че неизпълнението на задължението на
общината следва да се ангажира с договорната и отговорност, при неточно-
забавено изпълнение и некачеството такова.Посочват, че наличието на
незаконен гараж се установява с извършването на геодезично заснемане,
1
което е направено с цел премахването му. Заявява се, че е абсурдно
разбирането на съда ,че гаражът бил търпим строеж, след като в адм. Дело е
посочено, че част от него попада в тротоар. За ищците е абсурден извода на
първоинстанционния съд, че гаража е търпим строеж, след като част от него
попада в тротоарното пространство и с премахването и ,той вече няма да е
гараж. Излага се по въззивната жалба, че предявените искове по чл. 79,ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл. 82 от ЗЗД неправилно са отхвърлени от районния съд.
Посочва се, че в противоречие с императивните норми, установени в
обществен интерес е да се продаде терен обременен от незаконно
строителство и то да се продаде от Община-Тетевен, която е задължена да ги
спазва и изпълнява. Въззивниците се позовават на договора от 22.05.2013
година, съобразно който страните са уреждали отношенията си по действащия
регулационен план на с. Г.. Изтъкват, че гаражът не е премахнат и те са
лишени от възможност да ползват пълноценно закупеното от тях място, както
и част от собственото си дворно място, поради това незаконно строителство.
Посочват, че инвестиционните им намерения са започнали преди
подписването на договора и са осуетени от поведението на въззиваемия. В
този смисъл следва да се обсъжда,според въззивниците и съдържанието на
приложената жалба на В.В. до Главния прокурор на Република България,
жалбата до МРРБ и до кмета на Община-Тетевен.Изтъква се ,че вредите се
определят като годишната печалба за пет години, ако имотът беше използван
като къща за гости, за което е започнало проектиране и уреждане на
регулационните отношения.Посочва се, че тези вреди са оценени в размер на
5410 лева за времето от 01.07.2015 г. до 30.06.2020 г., а мораторната лихва
върху тази сума - 1618.31 лева.Обсъждат се предпоставките за обезщетение за
вреди при договорната отговорност и считат, че се е установило тяхното
наличие.Считат, че решението е превратно и изопачено са приложени
нормите на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от ЗЗД, както и чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД.
Заявява се, че явно на районния съд не е известно ,че при наличие на
незаконно строителство е невъзможно да бъдат одобрени строителните книжа
за преустройство на жилищната сграда и другите постройки. По отношение
на иска по чл. 108 от ЗС за движимите вещи на ищците, иззети от Община-
Тетевен заявяват, че изводите на първата инстанция са незаконосъобразни и
необосновани . Позовават се на гласните доказателства, съобразно които
твърдят ,че са установява собствеността на иззетите от въззиваемия вещи и
невръщането им. Молят да бъде постановен съдебен акт,с който решението в
частта,в която е отхвърлен иска по чл. 45 от ЗЗД да бъде обезсилено като
недопустимо, а в останалите части да бъде отменено като
незаконосъобразно,постановено при съществени процесуални нарушения и
необосновано.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор №
260017/18.01.2022 г. от Община-Тетевен. Заявява,че атакуваното съдебно
решение е правилно, постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон, като е валидно и допустимо, а въззивната жалба е
2
неоснователна. Посочва се,че районният съд е дал правилна квалификация на
иска по чл. 45 от ЗЗД, като е съобразил доводите на ищците по исковата и
писмените молби и претенцията за заплащане на сумата 178-0 лева-стойност
на заплатена услуга на трето лице геодезично заснемане. Твърди се, че
геодезичното заснемане е на 01.02.2017 г. и не попада в предмета на договора
, който е от 22.03.2013 година. Твърди се, че неприемливи и нелогични са
твърденията по въззивната жалба , че задължението на въззиваемия било да
се извърши геодезично заснемане, е на го указва на собственика на гаража.
Заявява се, че Община- Тетевен е указвала тези действия на собственика на
гаража, а едната въззивница по своя инициатива е сключила договор за
геодезично заснемане на 19.01.2015 г. . Изтъква се , че ищците са приели без
възражения изготвения доклад по делото и квалификацията на предявените
искове. Подробно се обсъжда иска по чл. 45 от ЗЗД и се изтъква, че от всички
доказателства по делото се установява неговата неоснователност. Твърди се,
че исковата претенция за заплащане на основание чл. 79,ал.1,пр.2 във вр. с чл.
82 от ЗЗД на сумата 7450.38 лева ,обезщетение пропуснати ползи също е
неоснователна и недоказана. Посочва се, че ищците -въззивници към момента
на закупуване на имота от въззиваемият са знаели за застроения гараж , тъй
като имат съседен имот. Позовава се на действието на чл. 193, ал.2 от ЗЗД и
изтъква, че продавача не отговоря за недостатъци на вещта , които са били
известни на купувача към момента на продажбата. Посочват, че искът не е
доказан и предвид непредставянето на договор за наем с трети лица и
прилагане то на наемни цени за общински имоти е неприложимо, тъй като
това не е общински имот. По третия иск за сумата 5410 лева-пропуснати
ползи от неизползване на имота в с. Г. се излага, че се претендират за по-
голяма площ от договорната от 60 кв.м. и при непредставяне на доказателства
за инвестиционните намерения на ищците. Позовава се на Тълкувателно
решение №3/12.12.2012 Г. на ВКС по т.д. № 3/2012 г.,относно
съществуването на сигурност за увеличаване на имуществото, а тази
сигурност не се предполага. Изтъква се, че Община-Тетевен не е неизправна
страна по договора, тъй като предмет на договора е продажбата на
придаваемото място, а не премахването на незаконния гараж, който
съществувал от 1968 година. По иска с правно основание чл. 108 от ЗС се
заявява,че районният съд е взел предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства .Моли въззивната жалба съдебното решение на
Тетевенски районен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
В съдебно заседание въззивникът В. ХР. В. редовно призована явява
лично и с адв. С. с пълномощно от преди. Въззивникът Д. ХР. П., редовно
призована, не се явява. Поддържат въззивната жалба и молят да бъде
уважена.
3
Въззиваемата Община Тетевен, редовно призована, не изпраща
представител.
От представените доказателства по гражданско дело № 330/2020 година
на Тетевенски районен съд, от становището на страните, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установени следните фактически обстоятелства.
Въззивният контрол е въведен по отношение на съдебно решение
№260054 от 27.10.2021 г. постановено по гр. дело 330 /2020 г. на ТРС, което
се атакува от въззивниците-ищци изцяло. Съдът намира, че съдебният акт е
валиде , но при проверка на неговата допустимост, установява, че съдът се е
произнесъл по трите облигационни претенции по недопустими искове. Касае
се до искове по чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ, които са подсъдни на
административните съдилища и следователно в тази част съдебното решение
следва да бъде обезсилено, производството прекратено и изпратено по
подсъдност на Административен съд – гр. Ловеч. Съдебното решение в
останалата си част по ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС за част от
движимите вещи е неправилно и следва да бъде отменено, а в останалата част
да бъде потвърдено.Предвид произнасянето по същество на
ревандикационния иск съдът анализира представените писмени и гласни
доказателства.
В исковата молба въззивниците са се позовали на действията на
Община- Тетевен по повод жалба №58/01.06.2017г. , молба от 22.02.2016 г.,
жаба №112/09.11.2016 г. , жалба №112/21.12.2016 г., сигнали до други
институции от 25.06.2017г., жалба до МРРБ №278/07.07.2015 г. , жалба до
ММБР и ДНСК от 10.10.2014 г., жалба до главния прокурор. Тези действия на
въззивниците изясняват недвусмислено, че те са търсили съдействие от
Община –Тетевен да премахне незаконен строеж-гараж, включвайки в
административната процедура и други органи и институции. Такива действия
не съставляват поведение на купувач по облигационна връзка, нито търсеното
съдействие от Общината – Тетевен да премахне незаконен строеж на трето
лице чрез издаване на заповед на Кмета на Община-Тетевен са задълженията
на продавач по договор за покупко-продажба.
В основанието на облигационните претенции въззивниците обсъждат
действието на решение на Административен съд -Ловеч, постановено по
адм.д.254/2015г. в сила на 28.09.2017 г. , с което е отменена заповед №
609/21.10.2015 г. за премахване на незаконен строеж . Изрично е посочено в
исковата молба, че административният съд е дал указания за издаване на нова
заповед за премахване на гаража и въпреки молбата на В.В. такива действия
не са извършени. Търсенето на издаване на нов административен акт от
Община- Тетевен и твърдените вреди и пропуснати ползи от бездействието на
въззиваемия не се обосновават от договора за покупко-продажба на
придаваемо място, а от неизпълнение на административните функции на
Община-Тетевен.
4
Въззивниците В. ХР. В. и Д. ХР. П., са съсобственици на УПИ -VIII -
261 в кв. 9а по плана на с. Г., Община Тетевен по наследство и давностно
владение от своя баща В.Т.Х. относно парцел с площ около 390 кв.м. при
съседи:улица,С.Н.М.,селска вада ,Н.П.Н. и К.Л.П.. По заключението на
съдебно-техническата експертиза,което съдът приема за обосновано и
професионално защитено и го съобразява се установява ,че има разминаване
между оригиналния регулационен план на с.Г. и копието на регулационния
план на с. Г.. В оригиналния план е посочено, че със заповед №2/02.01.1967 г.
е направено изменение в улично и дворищно регулационния план, като част
от процесното място е отредено за улица, а друга част попада в парцел VІІ пл.
№261, кв. 9. От приложеното решение на ОБНС-Ловеч-протокол №27/-
6.12.1966 г. е видно, че проведена админитративната процедура като е взето
решение №11 от 06.12.1966 г. и са били обсъждани преписка и проекти. Тези
обстоятелства съдът обсъжда предвид установяването на собствеността на
движимите вещи, които са се намирали в навес,собственост на въззивниците
застроен над преминаваща общинска вада-„открит канал за отточни води“.
В такава насока следва само да се отбележи договор за продажба на
недвижим имот - частна общинска собственост, на 22.05.2013 г. по силата на
който продавача прехвърля на купувачите собствеността върху недвижим
имот, представляващ придаваема се част към УПИ VIII -261 в кв.9а по ПУП
на с. Г., Община Тетевен, Ловешка област с площ от 60 кв.м, а целият с площ
от 461 кв.м, при граници на придаваемата част: улица с о.т 62-65, УПИ X-263,
улица с о.т 60-61, УПИ - IX- 260 актуван с АОС N9 2853/26,02.2013 г.
Със Заповед №68/ 10.02.2016 г. кмета на Община Тетевен, наредил да
бъде премахнат незакон строеж „навес“ попадащ в в УПИ УШ-261,кв.9а на с.
Г., собственост на В. ХР. В. и Д. ХР. П.. Заповедта била отменена с решение
№84/06.06.2018г по адм.д.№220/ 17г на Административен съд-Ловеч.
Издадено е решение №7739/22.05.2019г по ад.д.№11379/18 г. на Върховен
административен съд, с което е отменил, решението на Административен
съд-Ловеч и отхвърлил жалбата на В. В. и Д.П., за обявяване нищожност на
Заповед №68/10.02.2016 г. на кмета на Община Тетевен. Изпратено е писмо с
№ 279/97/13.04.2017г до В.В. и Д.П., до ЕТ „Е.-Г.Х." и до ОД МВР-Ловеч, с
което са уведомени, за принудителното премахване на незаконен строеж
„навес" в УПИ УШ-261,кв.9а на с. Г. , разположен върху публична общинска
собственост -открит канал за отточни води -„Общинска вада" от 10:00 часа
на 30.05.2017 г до 17:00 часа на 09.06.2017 г. с изпълнител ЕТ „Е.-Г.Х.“.
Въззивницата В. е уведомена със съобщение №002/15.05.20217г, че
премахването на незаконния навес ще се извърши от ЕТ „Е.-Г.Х." на
30.05.2017г. Видно от приетите протоколи премахването на навеса е
започнало на 30.05.2017г от 10 ч.,като на мястото на строежа не са
присъствали адресатите на заповедта, поради което не е осигурен достъп до
строежа/ портата към имота била заключена/. Отразено е в писмените
документи,че Ц.П. П. е осигурил достъп до строежа. Премахването на
строежа се е осъществило на същата дата в присъствието на Ц.П. П. и С.Ю.А.
5
– МЛПИ – гр. Тетевен. Съставен е протокол приложение № 5А към чл.11, ал.
1 от Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях на Община Тетевен. От протокол от
30.05.2017г., се установява, че преди премахването на строежа са иззети
дъска талпа -1бр,челна дъска със шарка 4 броя ,дърва за огрев 0,5
куб.м.,ламперия – 15 дъски,гредичка 1,плот за маса 1,удължител 1,челни
бидони от по 220л -2 ,умивалник метален 1 бр.,метален варел 1,,корито за
мивка пласмасово 1бр , ОСБ, около 6м,,ръчна количка 1,врата 2 крила 1бр.
Издадена е заповед № 395/30.05.2017 г. на кмета на Община Тетевен за
съхраняване на изнесеното движимо имущество от незаконния строеж
„Навес“. При изземването на вещите са присъствали членовете на
назначената от въззиваемия комисия- Н.В.Н.- главен инженер на Община-
Тетевен, В. В. М. - главен експерт „проучване ,проектиране и оценки“, Н. В. -
главен специалист „Контрол по строителството.Иззетото имущество от
премахването на строежа е съхранено в производствено административна
сграда съгласно цитирана по – горе заповед.
Съставен е протокол приложение №5 към чл. 16,ал.1 от НПИЗПНСЧТ
за извършени разходи по премахване на незаконен строеж-„навес“, от който е
видно, че има демонтирани улуци,водосточни тръби,
керемиди,гредоред,ламаринена обшивка,лам казанче и разходите са
демонтаж са на стойност 307.63 лева. Св. М. М. също е видял премахването
на керемидите от покрива, но всички тези вещи не са предмет на делото, тъй
като не фигурират в петитум на иска по чл. 108 от ЗС.
Община - Тетевен е уведомила В.В. и Д.П. с писмо изх.№
1834/28.05.2019, че дължат за съхранение на иззетото имущество сумата от
1752, 00 лева за периода от 30.05.2017г 30.05.2019 г. на основание
приложение №5 към чл.50а р.л11т.27 от НОАМТЦУ на територията на
община Тетевен, но не е отправена покана да се явят за получаването на
вещите на определена дата, час и място.
Настоящата инстанция не дава вяра на свидетелските показания на св.
М.М., Г.Д., тъй като те не са присъствали при изземването на движимите
вещи. Твърденията им, че в имота е имало различни количества и вид
движими вещи не могат да се свържат с отнемането на процесните движими
вещи на 30.05.2017 г. Още повече, че за иззетите движими вещи има писмени
доказателства, в които са описани подробно. Съставен е протокол№
5А/30.05.2017 г. към чл.11, ал. 1 от НПИЗПНСЧТ за извършени разходи по
изнасяне на движимо имущество преди започване на премахване на
незаконен строеж от комисия от три длъжностни лица , присъствие на Цв. П.
и Г.Христов, който отразява точно вида и количеството намерени в процесния
навес вещи.
Въззивницата В.В. е подавала многобройни молби, становища и жалби
към Община Тетевен. В молба от 22.02.2016 г. моли кмета на община Тетевен
да назначи експертна комисия, която да извърши проверка и осъществи
6
контрол на за законност на всички изградени и съществуващи сгради в цялото
село Г.. С писмо до кмета на гр. Тетевен моли за отговор кое наложило
премахването на навеса точно на 30.05.2017 г., след като кмета на с. Г. не е
бил предупреден. Счита, че комисията извършила проверка на 17.09.2015 г.
не е работила по силата на нормативни документи. На 01.06.2017 г. е подала
жалба изх. № 58/01.06.2017 г. и твърди, че е уведомила лично кмета на село
Г., главният инженер и главният архитект, че лично с работници ще извърши
разваляне на навеса в периода от 30.05.2017 до 9.06.2017 и никои от тримата
не възразил.
Тетевенски районен съд е приел,че е сезиран и се произнесъл по
следните обективно съединени иска: иск по чл. 45 от ЗЗД,- за вреди в
резултат на бездействие на Община - Тетевен в размер на 1780.43, иск по
чл.79, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 82 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД - обезщетение в
размер на сумата 7450.38 лева за пропуснати ползи от 20 кв.м. попадащи в
придаваема се част към УПИ- в УПИ -VIII – 261 в кв. 9а по плана на с. Г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 1618.31 лева за времето от 01.07.2015 г.
до 30.06.2020 г., иск по чл.79, ал. 1, пр.2 във връзка с чл. 82 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД обезщетение в размер на 5410 лева за пропуснати ползи-равностойност
на печалбата като съдружници в търговско дружество от използването в от
използването на с идентификатор № 15165.701.261,целият с площ от 468 кв.м.
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване : ниско застрояване / до 10 м./, като къща за гости максимално с 8
легла, ведно с мораторната лихва в размер 50 лева за периода от 01.07.2015 г.
до датата на завеждане на исковата молба, иск по 108 от ЗС за движими вещи
или за заплащане на левовата равностойност на вещите в размер на 1057 лева.
Правомощие на съдът е даде правна квалификация на предявеният иск,
според въведените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
петитум на исковата молба. Съдът не е обвързан с твърдяната от страните
правна квалификация. По въззивната жалба въззивниците се позовават на
сключен договор за продажба на недвижим имот - частна общинска
собственост, представляващ придаваема се част към УПИ VIII -261 в кв.9а по
ПУП на с. Г.. Доколкото предмет на договора е придаваема част се касае до
сложен смесен фактически състав от административен и гражданско-правен
елемент. Договорът за продажба на придаваема част се предхожда от
административно производство- решение на ОбС-Тетевен/решение
№338/28.03.2013 г. на ОбС.Тетевен/, заповед на Кмета на Община –
Тетевен/заповед №187/09.04.2013 г. на Кмета на Община-Тетевен/ -цитирани
в договора , но не приложени в делото. След сключване на договора,
придаваемото място се заплаща и с този факт се завършва фактически състав
на придобиване на придаваемо място. В казуса съдът не следва да обсъжда по
същество действието и последиците на този договор, доколкото приема, че по
облигационните искове следва да се произнесе административен съд.
При преценка на изложеното в исковата молба като основание на
исковете съдът приема, че ищците – въззивници се позововат на
7
неизпълнение на задължение на Община-Тетевен да премахне незаконен
строеж- гараж , собственост на трето лице.Следователно се касае до
неизпълнение на правомощията на въззиваемия в качеството на публичен
административен орган. По-горе беше посочено, че извода на съда се
потвърждава от изложените подробно факти относно подаване на жалби от
въззивниците до Община-Тетевен и против нея до административни органи,
които действия определят, че въззивниците търсят вреди и проп.ползи
именно от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията
при Община-Тетевен.
На основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ Държавата и Общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при
или по повод изпълнение на административна дейност. Дейността по
събаряне на незаконен строеж е административна и първите три иска следва
да се квалифицират по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. На основание чл. 4 от ЗОДОВ
вредите , които търпят засегнатите лица, включват както преки , така и
косвени-пропуснати ползи. Актуалната съдебна практика няма колебание, че
в производството по чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ при незаконосъобразни действия на
администрация на Общините могат да се претендират пропуснати ползи, в
т.ч. пропусната печалба- съдебно решение №6731/08.05.2019 г. по адм.д.
№14391/2018 г. на ВАС,съд.решение №639/05.02.2021 година по адм. Д.
№4175/2020 г. на Адм.С-София. С Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015 г. на ВКС по т.д. №2/2014 г. на ОСГК и втора колегия на ВАС
се направи разграничение на подсъдността на исковете на гражданските и
административните съдилища, съобразно вида и основанието на иска.
Доколкото се касае до позоваване на незаконосъобразни действия и
бездействия на административните органи /които подробно са обсъдени като
кореспонденция, заповеди и адм. Дела в исковата молба/на Община-Тетевен
съдът намира, че исковете за присъждане на обезщетение за вреди в резултат
на бездействие на Община Тетевен в размер на 1780.43, за обезщетение за
пропуснати ползи от 20 кв.м. попадащи в придаваема се част към УПИ- в
УПИ -VIII – 261 в кв. 9а по плана на с. Г., обезщетение за пропуснати ползи в
размер на 7450.38 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 1618.31 лева за
времето от 01.07.2015 г. до 30.06.3020 г. , обезщетение за пропуснати ползи ,
изразяващи се в равностойността на печалбата на съдружниците в
търговското дружество от използването на поземлен имот в с. Г. ,Л.област
като къща за гости с максимално 8 легла в размер на 5410 лева от
използването на имот с идентификатор № 15165.701.261,целият с площ от 468
кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване : ниско застрояване / до 10 м./, като семеен хотел следва да бъдат
квалифицирани по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и разгледани от административен
съд.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция приема, че
първоинстанционният се е произнеса с решение по спор, които не му е бил
8
подведомствен. Съдът приема, че постановеното решението е недопустимо в
тази си части следва да бъде обезсилено, съгласно чл. 270, ал. 3 от ГПК.
Образувано производство пред ОС-Ловеч по горецитираните искове по чл.1
,ал.1 от ЗОДОВ следва да се прекрати и делото да се изпрати по
компетентност на Административен съд-Ловеч.
Предявен е иск по чл. 108 от ЗС да се признае за установено по
отношение на Община Тетевен, че В. ХР. В. и Д. ХР. П. са собственици на
дърва за огрев- 1 кубик на стойност 60 лв. като претендират частично 5лв ,
1бр. брадва на стойност 15лв като претендират частично 2лв , 1 бр. метална
количка на стойност 75лв като претендират частично 10лв, сглобяемо
скеле с всички принадлежности към него-жабки,скоби,метални тръби -
300лв от които частично претендират 100лв., 1 бр.мивка-умивалник с
пластмасово корито-50лв от които частично претендират Злв , 0.5 кубически
метра фин пресят пясък за вътрешна мазилка -15 лв от които частично
претендират 5лв., сух дървен материал - челна дъска,талпа-1 бр.,греди- 5 бр.
и ламперия-15 дъски-170 лв от които частично претендират 50л, 2 броя
пластмасови бидони по 220л.-68 от които се претендира частично 35лв ,
удължител 1бр-10 лв от които претендират 5лв., метален варел-34лв от които
претендират 15лв , плот за маса -30лв от които частично претендират 10лв ,
ОСБ около б кв.м-30 лв от които частично претендират 15лв ., врата с две
крила -200лв от които претендират 45лв. и да бъде осъдена Община
Тетевен да им предаде владението, както и иск при условията на
алтернативност - да им се заплати левовата им равностойност в общ размер
на 1057лв., от които претендират частично 300 лева, ведно с мораторна лихва
в размер на 50 лева върху тази сума, начиная от 30.05.2017г. до датата на
предявяване на искова молба 30.06.2020г както и законната лихва до
окончателното й изплащане ведно с всички законни последици. При
ревандикационен иск материално правната легитимация е свързана с
установяване, че възивниците са собственици на вещите и въззиваемия ги
държи без правно основание. Съдът приема, че част от вещи, тъй като те са
намерени в заключен навес, изграден и принадлежащ на въззивниците и са
описани в официалния документ , съставен от дл. Лица на въззиваемия към
30.05.2017 г. Следователно се установява, че въззивниците притежават
вещите описани в протокол от 30.05.2017г.: дъска талпа -1бр,челна дъска със
шарка 4 броя ,дърва за огрев 0,5 куб.м.,ламперия – 15 дъски, гредичка 1,плот
за маса 1бр.,удължител -1бр.,черни бидони от по 220л -2 бр. ,умивалник
метален-1 бр.,метален варел- 1 бр.,корито за мивка пластмасово - 1бр. , ОСБ,
около 6 кв. м,ръчна количка - 1 бр.,врата с 2 крила - 1бр., вещи които са
иззети от общината при събаряне на навеса. По отношение на вещите
сглобяемо скеле с всички принадлежности към него-жабки,скоби,метални
тръби, 5 кубически метра фин пресят пясък за вътрешна мазилка, брадва
съдът приема,че не са представени надлежни доказателства писмени или
гласни, че такива са иззети от въззиваемия при демонтажа на навеса. В
показанията свидетелите Мл.М. и Г.Д. твърдят, че е имало скеле, но двамата
9
заявяват, че не са присъствали при събарянето на навеса, поради което остава
недоказано твърдението, че скелето е отнето на 30.05.2017 г. от владението на
въззивниците. В такъв смисъл липсват данни, че останалите вещи,описани в
исковата молба от 30.06.2020 г. и допълнителната молба №3158/29.07.2020
година на въззивниците са били иззети при събарянето на навеса и
въззиваемия дължи тяхното връщане.
Ловешки окръжен съд намира ,че съдебно решение№ 260054/27.10.2021
г. по гр. д. № 330/2020 г. по описа на Тетевенски районен съд следва да бъде
обезсилено като недопустимо поради подсъдност на исковете на адм.
съдилища в частта, в която съдът се е произнесъл по трите облигационни
иска, като производството следва да бъде прекратено в тази част, а делото
изпратено за произнасяне по компетентност на Административен съд-Ловеч.
Крайният извод на въззивната инстанция е ,че обжалваното решение №
260054/27.10.2021 г. по гр. д. № 330/2020 г. по описа на Тетевенски районен
съд следва да бъде отменено като неправилно по отношение на иска с правно
основание чл. 108 от ЗС за следните вещи - дъска талпа -1бр,челна дъска със
шарка 4 броя ,дърва за огрев 0,5 куб.м.,ламперия – 15 дъски, гредичка 1,плот
за маса 1бр.,удължител -1бр.,черни бидони от по 220л -2 бр. ,умивалник
метален-1 бр.,метален варел- 1 бр.,корито за мивка пластмасово - 1бр. , ОСБ,
около 6 кв. м,ръчна количка - 1 бр.,врата с 2 крила - 1бр.и вместо него
постановено друго, с което исковата претенция да бъдат уважена по
отношение на описаните по-горе вещи, а в останала си част бъде потвърдено.
По отношение на разноските съдът намира, че по трите облигационни
иска разноските не следва да се присъждат, тъй като същите ще се определят
при произнасяне на компетентния съд по същество. По отношение на
ревандикационния иска разноските съразмерно на уважената част от иска
възлизат на сумата 373.42 лева –съответната част от адв. възнаграждение за
първа инстанция 175 лева, за въззивна инстанция 125 лева, такса 42.28 лева за
първа инстанция и 21.14 лева за втора инстанция. Въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати на В.В. и Д.П. съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции съразмерно уважената част от ревандикационния иск в размер на
сумата 373.42 лева.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА,на основание чл. 270, ал.3 от ГПК, съдебно решение
№260054 от 27.10.2021 г. постановено по гр. дело 330/2020 г. на Районен
съд- Тетевен , в частта в която е отхвърлен, предявения от В. ХР. В. ЕГН
********** от гр. София.ж.к. ******** против Община-Тетевен , с адрес гр.
Тетевен , площад „*** иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.86 от ЗЗД
, да бъде осъдена Община-Тетевен да заплати на В. ХР. В. сумата 1780.43 лв.,
представляваща претърпени вреди в резултат на бездействието на
10
Община-Тетевен, свързани със заплащане на услуга за геодезическо
заснемане ведно със законната лихва, начиная от 01.02.2017г. до
окончателното изплащане на сумата и прекратява делото в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал.3 от ГПК, съдебно решение
№260054 от 27.10.2021 г. постановено по гр. дело 330/2020 г. на Районен
съд- Тетевен , в частта в която е отхвърлен, предявения от В. ХР. В. ЕГН
********** от гр. София,ж.к. ******** и Д. ХР. П. ЕГН ********** от гр.
София,ж.к. ******** против Община-Тетевен , площад „*** , иск с правно
осн.чл.79 ал. 1,пр.2 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД да бъде осъдена Община -
Тетевен да им заплати сумата 7450,38лв лева -обезщетение за
пропуснатите ползи от 20 кв.м. попадащи в придаваема се част към УПИ-
п.VІІІ,пл. №261 в кв.9а по ПУП на с.Г., Община Тетевен, Ловешка
област,целият с площ от 4б1кв.м.,а 7 кв.м. в дворното място на ищците при
граници; улица, С.Н.М., общинска вада, Н.П.Н. и К.Л.П. за периода от
01.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба 30.06.2020г ., ведно с
мораторна лихва в размер на 1618,31 лева за периода от 01.07.2015г до
датата на завеждане на исковата молба 30.06.2020г. и прекратява делото
в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал.3 от ГПК, съдебно решение
№260054 от 27.10.2021 г. постановено по гр. дело 330/2020 г. на Районен
съд- Тетевен , в частта в която е отхвърлен, предявения от В. ХР. В. ЕГН
********** от гр. София,ж.к. ******** и Д. ХР. П. ЕГН ********** от гр.
София,ж.к. ******** против Община - Тетевен адрес- гр. Тетевен , площад
„***, иск с правно осн.чл.79, ал. 1, пр.2 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД, да бъде
осъдена Община - Тетевен да заплати на ищците сумата 5410 лева
представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в левова
равностойност на печалбата като съдружници в търговско дружество от
използването на поземлен имот в с.Г., Л. област като къща за гости с
максимално 8 легла ,който имот е с идентификатор № 15165.701.261,целият
с площ от 468 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване : ниско застрояване / до 10 м./при съседи : имоти с
идентификатори №15165.701.260, № 15165.701.915, № 15165.701.920, №
15165.701.262, № 15165.701.263 заедно с построените в същия имот сграда с
идентификатор № 15165.701.261.1 със застроена площ от 81 кв.м.,брой
надземни етажи -1, предназначение : жилищна сграда - еднофамилна и сграда
с идентификатор № № 15165.701.261.2 застроена площ от 28 кв.м.,брой
надземни етажи -1,предназначение : хангар,гараж, дело и сграда с
идентификатор № № 15165.701,261.3 със застроена площ от 32 кв.м.,брой
надземни етажи - 2,предназначение ; жилищна сграда - еднофамилна и сграда
с идентификатор № № 15165.701.261.4 със застроена площ от 30 кв.м.,брой
надземни етажи-1, предназначение - друг вид сграда за обитаване, ведно с
мораторна лихва в размер на 50 лева за периода от 01.07.2015г. до датата
на завеждане на исковата молба, както и законната лихва до окончателното
изплащане на сумата и прекратява делото в тази му част.
11
ИЗПРАЩА делото,в прекратените части, по подсъдност на
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ЛОВЕЧ.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, като незаконосъобразно
съдебно решение №260054 от 27.10.2021 г., постановено по гр. дело
330/2020 г. на Районен съд- Тетевен , в частта в която е отхвърлен
предявения от В. ХР. В. ЕГН ********** от гр. София,ж.к. ******** и Д.
ХР. П. ЕГН ********** от гр. София,ж.к. ******, иск с правно основание
чл. 108 ЗС , да бъде признато за установено по отношение на Община-
Тетевен , че В. ХР. В. и Д. ХР. П. са собственици на: дърва за огрев- 1 кубик,
1 бр. метална количка на стойност 75лв като претендират частично 10лв, 1
бр.мивка-умивалник с пластмасово корито-50лв от които частично
претендират З лв , сух дървен материал - челна дъска,талпа-1 бр.,греди-5 бр.
и ламперия-15 дъски-170 лв от които частично претендират 50лв., 2 броя
пластмасови бидони по 220л.-2 бр. 68 лв.от които се претендира частично
35лв , удължител 1бр-10 лв от които претендират 5лв., метален варел- 34лв от
които претендират 15лв , плот за маса -30лв от които частично претендират
10лв. , ОСБ около 6 кв.м-30 лв., от които частично претендират 15лв., врата с
две крила -200лв. от които претендират 45 лв. като бъде осъдена Община-
Тетевен да им ги предаде и в частта за разноските по делото, като вместо
това постанови:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,на основание чл. 108 от ЗС, по
отношение на Община Тетевен ,адрес гр. Тетевен , площад „***, че В. ХР.
В. ЕГН ********** от гр. София,ж.к. ******** и Д. ХР. П. ЕГН **********
от гр. София,ж.к. ****** са собственици на: дъска талпа -1бр,челна дъска
със шарка 4 броя ,дърва за огрев 0,5 куб.м.,ламперия – 15 дъски,
гредичка 1,плот за маса 1бр.,удължител -1бр.,черни бидони от по 220л -2
бр. ,умивалник метален-1 бр.,метален варел- 1 бр.,корито за мивка
пластмасово - 1бр. , ОСБ, около 6 кв. м,ръчна количка - 1 бр.,врата с 2
крила - 1бр.
ОСЪЖДА, на основание чл. 108 от ЗС , Община - Тетевен да предаде на
В. ХР. В. ЕГН ********** от гр. София,ж.к. ******** и Д. ХР. П. ЕГН
********** от гр. София,ж.к. ****** владението върху следните движими
вещи- дъска талпа -1бр,челна дъска със шарка 4 броя ,дърва за огрев 0,5
куб.м.,ламперия – 15 дъски, гредичка 1,плот за маса 1бр.,удължител -
1бр.,черни бидони от по 220л -2 бр. ,умивалник метален-1 бр.,метален
12
варел- 1 бр.,корито за мивка пластмасово - 1бр. , ОСБ, около 6 кв.
м,ръчна количка - 1 бр.,врата с 2 крила - 1бр.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №260054 от 27.10.2021 г.
постановено по гр. дело 330/2020 г. на Районен съд- Тетевен в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Община -Тетевен , адрес гр. Тетевен , площад „Сава М."№ 9
да заплати на В. ХР. В. ЕГН ********** от гр. София,ж.к. ******** и Д.
ХР. П. ЕГН ********** от гр. София,ж.к. ****** сумата от 373.42 лева
/триста седемдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/– съдебно -
деловодни разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част на
ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС.
Съдебното решение в частта, в която е обезсилено съдебно
решение №260054 от 27.10.2021 г. постановено по гр. дело 330/2020 г. на
Районен съд- Тетевен подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщение, че е изготвено ведно с мотивите, а в останалата част е
необжалваемо по цена на исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13