Р
Е Ш Е
Н И Е №…...
гр. София, 11.01.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на десети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Мария Малоселска
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия И. в. гр. д. № 15316 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение № 109961/09.05.2019 г.
на СРС, 47 с - в, по гр. д. № 24870/2017 г. З.
"Л.И." АД с ЕИК****** е осъдено да заплати на К.И.К. с ЕГН **********,
на основание чл. 432 от КЗ обезщетение за имуществени вреди, в размер на 5 828,
85 лв., изразяващи се в разходи във връзка с лечението на ищцата в резултат от ПТП, както и 1 700 лв.,
обезщетение за имуществени вреди относно настъпила тотална щета на л. а.
"Киа Спотридж" с рег. № ******, собственост на ищцата, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 30.05.2018г. до
окончателното й плащане, като иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди - разходи, във връзка с лечението на ищцата. С решението искът е отхвърлен за разликата над 5 828, 85лв. до 6 476, 50 лв.
– поради уважено възражение за съпричиняване. Страните са осъдени за разноски,
съразмерно с уважените части от претенциите.
Въззивна жалба е подадена от ищцата К.И.К. в частта, в
която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - разходи, във връзка с
лечението на ищцата, за разликата над 5 828, 85 лв. до 6 476, 50 лв. поради уважено възражение за
съпричиняване. В жалбата се излага, че
СРС е приложил неправилно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и като последица
неоснователно е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, която е била пътник в МПС при процесното ПТП. Оспорва се възприетия от
СРС извод, че с поведението си ищцата е допринесла 10 % за причиняване на
процесния деликт. Неоснователно е прието, че от доказателствата не може да се
направи несъмнен извод дали пострадалата е била с ли без поставен предпазен
колан. Според СМЕ уврежданията биха се получили независимо дали е имало
предпазен колан или не. При изследване механизма на ПТП САТЕ е установила, че
при тотална щета са били налице силни вдавания на части от купето навътре към
пътника. Излагат се съображения, че предпазният колан е ефективен при челен
удар, но не може да ограничи движенията на главата и крайниците, където са
основните увреждания на ищцата. Предвид силното вдаване на интериора на МПС навътре
към пасажерската седалка, ищцата би претърпяла процесните увреждания независимо
дали е била с или без правилно поставен предпазен колан. Освен това се
поддържа, че според разпита на свидетеля Г.К., който е бил пряк очевидец на
процесното ПТП, ищцата е била с поставен предпазен колен в момента на удара. Вещото
лице по СМЕ прави само предположение, че ищцата е била без обезопасителен
колан. Поддържа, че не може да се направи обоснован извод за съпричиняване на
резултата само въз основа на вероятно предположение, направено от СМЕ. Според
жалбоподателката този факт не е установен пълно и главно в производството.
Излагат се съображения, че съпричиняването следва да е обосновано с конкретни
действия или бездействия на пострадалото лице, с които то обективно да е
допринесло или създало условия за настъпване на вредата. Дори да се приеме, че ищцата е била без
предпазен колан, този факт не е равносилен на съпричиняване, без да е
установена пряка причинна връзка между непоставянето на колан и претърпените
тежки телесни увреждания. Дори при поставяне на колан крайниците и главата биха
останали незащитени. Моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да се
уважи изцяло претенцията. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът З. „Л.И.“ АД е изразил становище за
неоснователност на въззивна жалба, в писмен отговор по реда на чл.
263 ГПК. Поддържа се, че в
оспорената част СРС е постановил правилно и законосъобразно решение, при
съобразяване на установените по делото факти и събраните писмени и гласни доказателства
в тяхната съвкупност. Съдът е приложил законосъобразно нормата на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, като е приел, че е налице 10 % съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата. Изводът на съда е обоснован, тъй като пътувайки без предпазен
колан или с неправилно поставен такъв, ищцата е допринесла за настъпване на
вредите от ПТП. Възразява се среща доводите в жалбата за липса на принос. Моли
да се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски, като моли да
се съобрази възнаграждението за адвокат на ищцата с минималните размери
съгласно НМРАВ.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното :
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК
въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от
посоченото в жалбата, като следи и без довод на страните за до пуснати нарушения
на императивните материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че решението в
оспорената част е валидно и допустимо постановено. При постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материално правни норми.
Срещу решението на СРС не е подадена
въззивна жалба в частта, с която претенцията за имуществени вреди е уважена в
по – голямата си част, поради което то е влязло в законна сила в тази част.
Предмет на разглеждане в производството e иск за обезщетение за имуществени в резултат на ПТП
срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ - по чл. 432, ал. 1 КЗ на виновния водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1
от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви
претенциите си за обезщетяване на вредите направо спрямо застрахователя по
договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално
- правните предпоставки на тази претенция са : валиден към момента на деликта
договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта -
застрахователното събитие, за което застрахованият е отговорен, както и че
твърдените вреди са действително настъпили в патримониума на ищеца и са в пряка
причинна връзка с процесното ПТП.
Предвид липсата на оспорване на решението в частта, в
която е уважена претенцията на ищеца за имуществени вреди в по – голямата част
следва да се приеме за установено, че процесното ПТП е настъпило на 21.01.2018 г., около 12, 15 часа на път 1801, срещу втори тунел на АМ "Люлин"
между л. а. „Субару Импреза“ с рег. № ******, управляван от Н.С.А.и л. а. „Киа
Спотридж" с рег. № ******, управляван от Г.М.К.. Механизмът на ПТП е, че първото
МПС, при движение с посока с. Мало Бучино към с. Големо Бучино с несъобразена
скорост с релефа на местността и състоянието на пътя, навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира челен сблъсък с движещия се правомерно в своята
лента втори автомобил. В резултат от удара е пострадала ищцата К.И.К., която е била пътник, на седалката до шофьора, във второто МПС - „Киа
Спотридж“.
Не е спорно, че ПТП е настъпило по вина на лице, застраховано при ответното дружество З. „Л.И.“ АД по договор за застраховка „Гражданкса отговорност“, респективно – че застрахователят носи имуществена
отговорност за всички вреди, които са в пряка причинно - следствена връзка с
ПТП.
Следователно -
настъпването на ПТП, механизмът му и причинната
връзка на уврежданията на ищцата с произшествието се установяват от
събраните пред СРС писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, в това
число неоспорените САТЕ и СМЕ и свидетелските показания на водача на л. а. „Киа Спотридж“.
Основателно СРС е направил извод, при
съвкупна преценка на писмените и гласни доказателства, че вследствие
поведението на застрахования при ответника делинквент ищецът е претърпял вреди.
Презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновното причиняване на вредите от
застрахования при ответника водач не е оборена в производството.
Във връзка с вида и характера на уврежданията, претърпени от ищцата и
размера на имуществените вреди, пред СРС е изслушана и съдебно - медицинска
експертиза, която не е оспорена от страните и основателно е била кредитирана от
СРС. Вещото лице е направело заключение, че получените от ищцата травматични
увреждания в резултат от ПТП са : травматичен шок, причинил разстройство на
здравето временно опасно за живота, фрактура вътреставна -открита на латерален
външен кондил и горна трета голямопищялна кост с разместване, причинили трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по - дълъг от 30 дни,
фрактура на тялото на дясна раменна кост с разместване и усложнения -
посттравматична пареза на десния лъчев нерв, причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по - дълъг от 30 дни,
счупване многофрагментно на левия ацетабулум, закрито, причинило трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Вещото
лице е направило извод, че е налице причинно - следствена връзка между
процесното ПТП и получените увреждания на ищцата, пътуваща в колата на дясна предна
седалка, при контакт на тялото с детайли с интериора на купето, при челен удар
с преместване на тялото напред.
Направено е заключение, че извършените разходи са били необходими за
лечение на травматичните увреждания, получени в резултат от ПТП и същите не се
поемат от НЗОК.
Според заключението по СМЕ направените разходи за лечение на травматичните
увреждания на ищцата са в размер на 6 476, 50 лв. и са в пряка причинно - следствена
връзка с ПТП. Предвид лисата на жалба от ответника съдът намира, че няма спор
между страните по този размер на имуществените вреди.
С оглед наведените от страните
оплаквания, основните спорни по делото въпроси засягат съпричиняването на
вредоностния резултат от страна на ищцата, по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. По
този въпрос и като съобрази изложеното във въззивното производство, настоящият
състав намира следното :
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди, причинени на увредения може да се намали, ако той е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Граматическото и логическо
тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на
увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би
се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен
въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Подобно разбиране,
свързано с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, макар и в различни от разглежданата хипотези, е застъпено в множество решения на ВКС : решение № 39 от 16.07.2010 г., по т. д. №
551/2009 г. на ІІ - ро т. о.; № 25/2010 г.,
по т. д. № 211/2009 г.; решение № 97/2009
г., по т.д. № 745/2008 г. на ІІ - ро т. о., решение № 59/2011 г., по т. д. № 286/2010 г. на
І - во т. о., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на
ВКС, ІІ т. о., решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010
г. на ІІ т. о. и т. н. Такова е
становището на ВКС и в последното ТР № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК на ВКС.
Следователно,
съобразно трайно
установената практика на ВС и ВКС, съпричиняването има обективен характер.
Такова ще е налице само когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът
му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно. (Решение № 78 от 10.07.2014 г. по
т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС)
В заключение следва, че за да се приеме, че е налице съпричиняване, което
да обоснове намаляване на застрахователното обезщетение, следва да докаже,
пълно и главно, че пострадалият
е допринесъл за настъпване на вредите от
произшествието. Връзката между
поведението на пострадалия и настъпването на вредите следва да е пряка.
В случая, според
показанията на свидетеля Г.К., който е управлявал л. а. „Киа Спотридж" и е пряк свидетел на произшествието, ищцата е
седяла на предната дясна седалка, до шофьора и по време на ПТП е била с
обезопасителен колан. Свидетелят си спомня, че след ПТП са дошли хора да
отворят вратите и той е откопчал своя и на ищцата колани, за да я освободи.
Според
заключението на САТЕ, което също не е оспорено от страните и съдът кредитира, в
случая е налице тотална щета по МПС вследствие процесното ПТП. Вещото лице е
посочило, че в става въпрос за челен удар между предните части на двата автомобила
и посоката на движение на тялото на пострадалата е напред – по посока на
действащите в момента на удара инерционни сили. В съдебно заседание вещото лице
е отговорило, че е възможно при такъв удар да има вдаване на части от купето
навътре в автомобила. Понеже е налице тежко увреждане на МПС (тотална щета) е
възможно да има счупени парчета вътре в автомобила.
С оглед механизма на ПТП, вида на получените травми - вътреавтомобилна
травма, при която крайниците и главата са свободни от колана, като уврежданията
са резултат от високоенергийна травма с придвижване тялото напред, както и
деформациите на купето, настоящият състав не споделя изводите на СРС, че
пострадалата е била без поставен или с неправилно поставен обезопасителен колан
по време на инцидента.
Изводите на СРС за наличие на съпричиняване се базират само на предположението,
направено от вещото лице по СМЕ в открито съдебно заседание на 26.02.2019 г.,
че за да достигнат крайниците до интериора на купето е възможно лицето да е било без поставен обезопасителен колан. Този
извод не е направен с категоричност.
Настоящият състав, за разлика от СРС,
при преценка наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, дава превес на
показанията на свидетеля Г.К., които са непосредствени и кореспондират със
заключението на САТЕ, че е налице тотална щета на МПС - т. е. увреждането на
автомобила е много тежко и има вдаване на части навътре в купето, предвид че
става въпрос за челен удар. Травмите на ищцата по долните и горните крайници
могат да бъдат претърпени от силен сблъсък с частите от МПС, който не може да
се предотврати и при поставен обезопасителен колан.
Въззивният съд намира, че по делото не се установява да е направено нарушение от
ищцата или да е налице нейно поведение допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, нито се установява причинна връзка между настъпилия
вредоносен резултат и поведението на пострадалата, поради което твърдяният от
ответника принос от нейна страна е недоказан, а е единствено хипотетично предполагаем.
При така направените изводи, за разлика от СРС, настоящият състав намира,
че не е налице основание за намаляване на застрахователното обезщетение поради
съпричиняване на вредоностният резултат. Предвид неоснователността на
възражението за съпричиняване, застрахователното обезщетение за имуществени
вреди в полза на ищцата следва да се присъди без да се приспада процент
съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В частта, в която е приспаднал този
процент СРС е действал в нарушение на материалния и процесуален закон. Оплакванията
във въззивната жалба в тази насока са основателни.
Доколкото изводите
на настоящият състав не съвпадат с тези на СРС, решението в частта, в която е
отхвърлен иска по чл. 432, ал. 1 КЗ - за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, във връзка с
лечението на ищцата в резултат от процесното ПТП, за разликата над 5 828, 85 лв. до 6 476, 50 лв., поради уважено възражение за
съпричиняване, следва да се отмени и искът за заплащане на такива вреди да се
уважи изцяло.
Решението е влязло в сила в неоспорените от ответника уважителни
части.
По разноските пред СРС : Предвид промяна в изхода от спора, решението следва да се отмени и в
частта, в която ищцата е осъдена да заплати разноски в полза на ответника по
чл. 78, ал. 3 ГПК.
В същото време в
полза на адвоката на ищцата следва да се присъдят изцяло направените пред СРС
разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 38, ал. 2 ГПК, вр. с
чл. 78, ал. 5 ГПК и НМРАВ СРС е приел, че то се дължи в размер на 1 000
лв. - т. е. в полза на адвокат Д. следва да се присъдят още 100 лв. адвокатско
възнаграждение за СРС.
В полза на СРС
следва да се присъдят разноски по чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на още 62, 70 лв.
от направените в производството разноски, които да се заплатят от ответника.
По
разноските пред СГС :
Доколкото жалбата ще бъде изцяло уважена
право на разноски за настоящата инстанция има ищцата, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. В нейна полза следва да се присъдят разноски в размер на 25 лв. държавна
такса и 300 лв. адвокатски хонорар, за които има доказателства, че са реално
направени.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 109961/09.05.2019 г. на СРС, 47 с - в, по гр. д. № 24870/2017
г. в частта, в която е отхвърлен иска с правно
основание чл. 432 от КЗ, предявен от К.И.К., ЕГН ********** срещу З. „Л.И."
АД с ЕИК ****** за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, в размер над
5 828, 85 лв. до 6 476, 50 лв., изразяващи се в разходи, направени във връзка с
лечението на ищцата в резултат от ПТП, настъпило на 21.01.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на исковата молба - 30.05.2018 г. до окончателното й плащане и К.И.К.
ЕГН ********** е осъдена за разноски в полза на З. „Л.И." АД с ЕИК ******,
по чл. 78, ал. 3 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
ОСЪЖДА З. „Л.И." АД, ЕИК ******, с адрес *** да
заплати на К.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д., на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, обезщетение за имуществени вреди, в размер над 5 828, 85 лв. до
6 476, 50 лв., изразяващи се в разходи, направени във връзка с лечението на
ищцата в резултата от ПТП настъпило на 21.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба - 30.05.2018г.
до окончателното й плащане.
РЕШЕНИЕТО е
влязло в сила в
неоспорените от ответника уважителни части.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД с ЕИК******, с адрес ***, на адвокат П.В.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***,
адвокатско възнаграждение в размер на още
100 лв. за СРС, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗАдв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК******, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски районен съд още 62, 70 лв. разноски пред
този съд.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ****** с адрес ***, да заплати на К.И.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Д., разноски за СГС в размер на 25 лв. държавна такса и
300 лв. адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.