№ 115
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Росен Димитров Въззивно гражданско дело №
20211100513609 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба на С.о., ЕИК **** срещу Постановление от
19.08.2021 год., с което е отказано намаляването на приетите по изп.дело №
20218490403653 по описа на ЧСИ А.П., per. № 849 разноски на взискателя
Й.С. до размер на 200 лв.
Жалбоподателят твърди, че при липса на извършени от взискателя
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане възнаграждението
следва да бъде намалено до посоченият в чл.10,т.1 от Наредба №1/2004 г.
минимум,т.е. 200 лв. ,а също да намали и таксата по чл.26 от ТТР към
ЗЧСИ,като се намали основата за начисляването й като се извади сумата за
разноски на взискателя в изпълнителното дело.
Моли съда да уважи жалбата .
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело Й.Г.С. не е
изразила становище по жалбата.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител
мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва да се остави
без уважение, тъй като адвокатският хонорар е съобразен с цената на
делото,а по делото освен образуването му са извършвани и действия по
1
принудителното събиране на сумата-връчване на запорно съобщение.Според
ЧСИ няма пречка и е законосъобразно при определяне на таксата по чл.26 от
ТТР към ЗЧСИ да се вземе предвид и начислените по делото такси и
разноски,като изключение се прави само относно авансови такси.
С оглед горното съдът приема следното:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в
изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по
чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2
от ГПК действие на ЧСИ.
Преценявайки основателността на жалбата , Софийски градски съд
взе предвид следното:
Изпълнително дело №: 20218490403653 е образувано и водено по молба
на Й.Г.С. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 29.07.2021 г. на
Софийски районен съд, по в.гр. дело № 9503/2020 г. на СГС срещу С.о.
гр.Софияза заплащане на сумата от 10 000 лв.-главница, и лихва върху нея от
05.06.2018 год. до изплащането й.ЧСИ е изчислил размера на лихвата от
3269.44 лв. до датата 25.08.2021 год. и с ПДИ е уведомил длъжника за
дължичостта на горните сума,а също за разноски по изпълнителното дело на
взискателя за адвокат от 615 лв. такси-66 лв. авансови и 1293.19 лв. такса по
чл.26 от ТТР към ЗЧСИ.
В деня на образуване на изпълнителното производство ЧСИ е наложил
запор на сметките на длъжника в „Общинска банка“ АД .
Длъжникът е получил ПДИ на 11.08.2021 год. , на 16.08.2021 год. е
подал възражение в частта за разноските , като на 19.08.2021 год. ЧСИ е
постановил отказа си да намали възнаграждението за адвокат от 614 лв. на
200 лв. и съответно такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ .
При тази фактическа обстановка съдът намира следната:
Спорно по делото е дали на взискателя правилно са присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение по чл.10,ал.1,т.2 ГПК,т.е. дали по
изпълнителното дело са извършени действия с цел удовлетворяване на
парични вземания.
Според настоящия състав против разума на Закона е едновременно с
поканата за доброволно изпълнение да се налага и запор на сметката на
2
длъжника. Това действие цели единствено събирането на такси по делото и в
началния етап ненужно обременява с разходи длъжника.Едва ли ЧСИ или
взискателят е имал съмнение,че ще събере принудително вземането си от
С.о.,че да се налага този ненужно несвоевременен запор.
Ето защо СГС не приема запорното съобщение за законосъобразно и
необходимо действие на този етап от производството и при това положение
няма каквото и да е действие от страна на взискателя по принудителното
събиране на вземането и на същия следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение само за действия по образуване на
изпълнителното дело..
С оглед на гореизложеното СГС намира , че жалбата се явява
основателна и като такава следва да се уважи, като определеното адвокатско
възнаграждение като разноски на взискателя бъде намалено от 614 лв. на 200
лв. ,а таксата по чл.26 от Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ от 1293.19 лв.
на 1219.23 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба С.о., ЕИК **** постановление от 20.04.2021 год.
на ЧСИ А.П., per. № 849 Район на действие Софийски градски съд по изп.
дело № 20218490403653, с което ЧСИ е отказал да намали приетите по делото
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя и таксата по чл.26 от
Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ и вместо това постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските на взискателя Й.Г.С. за адвокатски
хонорар от 614 лв. на 200 лева и начислената такса по чл.26 от Тарифа за
такси и разноски по ЗЧСИ от 1293.19 лв. на 1219.23 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4