№ 117
гр. Враца, 08.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. Петрова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20231400500070 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 250/09.01.2023 г. на П. Л. П., чрез
пълномощника му адв.И. Н., против Определение № 1892/15.12.2022 г. по
гр.д.№ 407/2022 по описа на Районен съд-Враца, с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановено по същото
дело Решение № 592/13.10.2022 г. в частта относно разноските.
В жалбата се посочва, че с финализиращия съдебен акт П. П. е осъден
да заплати по сметка на РС-Враца съдебно-деловодни разноски в размер на
63.84 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция, а с
обжалваното определение неправилно и незаконосъобразно е отказал да
измени решението в тази част. Навеждат се доводи, че съдът е сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за възстановяване на
недължимо платени суми от потребителя П. П. на кредитодателя "Кеш Кредит
Мобайл" ЕАД с оглед нищожността на сключения договор за потребителски
кредит, вкл. поради неравноправния характер на клаузите по смисъла на
чл.143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Развиват се съображения,
че националната правна уредба в частта относно разноските не прави
разграничение при присъждането им в зависимост от предмета и страните по
делото, което е в противоречие с правото на ЕС и в частност на чл. 6,
параграф 1 и член 7, параграф 1 и параграф 2 от Директива 93/13. Излагат се
теоретични съждения относно правната същност на директивите,
задължението за транспонирането им от държавите-членки на ЕС и
последиците от липсата на транспониране или неправилното транспониране.
В тази връзка се извършва и позоваване на практика на СЕС, съгласно която
чл. 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът
на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба,
която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху
потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са
1
му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна
клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна
правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя
да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен
контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
Посочва се и практика на ВКС на РБ, съгласно която българските съдилища
следва да съобразяват решението на СЕС съгласно чл.633 ГПК и при уважен
иск за нищожност на договорна клауза поради нейния неравноправен
характер, но частично отхвърлен за възстановяване на недължимо платените
суми, отговорността за разноски не следва да бъде разпределяне съобразно
чл.78, ал.3 ГПК.
Жалбоподателят моли да отмяна на обжалваното определение и
изменение на Решение № 592/13.10.2022 г. по гр.д.№ 407/2022 г. по описа на
РС-Враца в частта за разноските, като последното бъде отменено в частта, в
която е осъден да заплати по сметка на РС-Враца деловодни разноски в
размер на 63.84 лв. и същите бъдат възложени в тежест на ответника "Кеш
Кредит Мобайл" ЕАД.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 1456/01.02.2023
г. от "Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, чрез пълномощника му адв.П. П., в който се
изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Не се оспорва, че съгласно правото на ЕС и практиката на ВКС, не
следва да се възлагат в тежест на потребителя разноски по дела за връщане на
даденото по обявена за неравноправна клауза, но се посочва, че в случая не е
установено наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, както и
плащане от страна на ищеца въз основа на клауза. Навеждат се доводи, че
предмет на исковата претенция е връщане на недължимо платена сума въз
основа на недействителен договор за потребителски кредит по смисъла на
чл.22 ЗПК, което е различен правен институт от този на неравноправните
клаузи по чл.143 ЗПП. Посочва се, че тези два института имат различни
правни последици и възлагането на разноски в производство по чл.23 вр.чл.22
ЗПК не попада в обхвата на цитираната в жалбата практика на СЕС и ВКС.
Прави се искане обжалваното определение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от
процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и против
подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящия съдебен
състав взе предвид следното:
С Решение № 592/13.10.2022 г. по гр.д.№ 407/2022 г. по описа на РС-
Враца е осъдено „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, да заплати на П. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 30,44 лева,
представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски
кредит № *********/20.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 03.02.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 126,55 лева, представляваща разноски, съразмерно с уважената
част на иска, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 30,44
лева до пълния предявен размер от 84,19 лева като неоснователен. Със същия
2
съдебен акт дружеството е осъдено на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв.И. Н., сумата от 108,47 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, съразмерно с уважената част на иска, както и основание чл. 77 ГПК е
осъден П. Л. П., да заплати по сметка на Районен съд – Враца сумата от 63,84
лева - възнаграждение за вещо лице съразмерно с уважената част на иска, а
"Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Враца
сумата от 36,16 лева - възнаграждение за вещо лице съразмерно с
отхвърлената част на иска.
След постановяване на решението, по делото е постъпила молба от П.
Л. П., с която иска съдебният акт да бъде изменен в частта за разноските, като
бъдат отменени присъдените в негова тежест разноски за експертиза в размер
на 63.84 лв. и същите да бъдат възложени в тежест на ответника "Кеш Кредит
Мобайл" ЕАД.
С обжалваното в настоящето производство Определение №
1892/15.12.2022 г. РС-Враца е оставил без уважение подадената молба за
изменение на решението в частта относно разноските.
При така възприетото от фактическа страна настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Както правилно е посочено в частната жалба, с Решение от 16.07.2020
г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз в т.96
СЕС е приел за необходимо да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с
принципа на ефективност, възлагането на потребителя на съдебните разноски
в зависимост от върнатите му суми, при положение, че искът му е уважен в
частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т.95 от
решението е обосновано, че разпределянето на разноските по съдебно
производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на
процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени
принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на
ефективността, СЕС е приел, че обвързването на разпределението на
съдебните разноски в това производство само с недължимо платените суми,
чието връщане е разпоредено, може да възпре потребителя да упражни
посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск
по съдебен ред /т. 98 от решението/. С оглед на всички изложени съображения
СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13,
както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да
се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се
има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която
може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13
право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи.
Директивата по правило няма директен ефект в правоотношението
между частните лица, но по въпроса за нейното приложение е формирана
практика на ВКС / напр. Решение № 2/17.03.2021 г. по т. д. № 2364/2019 г. на
ВКС, II т. о. и др./, съгласно която е налице задължение на националния
съдия, произтичащо от задължението за лоялно сътрудничество на
3
държавите-членки, предвидено в чл. 4, пар. 3 от ДЕС, да тълкува нормите на
вътрешното законодателство съответно на тълкуването на актовете на
Европейския съюз, включително така както е извършено в решенията на Съда
на Европейския съюз и с оглед целите, които са предвидени за постигане от
посочената директива. При такова тълкуване е постановено Определение №
366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1085/2022 г., I т. о., ТК, с което е
прието, че при уважен установителен иск за нищожност на договорна клауза
поради нейния неравноправен характер, но при частично отхвърляне на иска
за възстановяване на недължимо платените суми, уредбата на чл. 78, ал. 3
ГПК създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да
упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен
контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи,
поради което същата не е съобразена с европейското законодателство и с
Решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на
Европейския съюз, поради което не следва да се прилага, а даденото
разрешение с този съдебен акт съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да
бъде съобразено от националните съдилища
Настоящият съдебен състав намира, че така посочената съдебна
практика не следва да намери приложение в конкретния случай, тъй като
съдът не е сезиран с искове за прогласяване нищожност на договорна клауза,
поради неравноправния й характер, и за връщане на сума, която е недължимо
платена въз основа на такава клауза, а с иск за връщане на сума, която е
недължимо платена, поради недействителност на целия договор за
потребителски кредит. От изложените мотиви в Решение № 592/13.10.2022 г.
по гр.д.№ 407/2022 г. на РС-Враца е видно, че сключеният между страните
Договор за потребителски кредит № *********/20.05.2021 г. е приет за
изцяло недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради нарушение на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, с оглед на което и съобразно чл.23 ЗПК
на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без лихви и други
разходи по същия. Действително в мотивите на същия съдебен акт са приети
за основателни и изложените в исковата молба доводи на ищеца за
неравноправен характер на клаузата за обезпечение, залегнала в чл.1, ал.2 от
договора, но дължимостта на сумата, предмет на исковата претенция, не се
обосновава с така констатираната неравноправност на тази клауза, а с
недействителността на целия договор.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
посочената практика на СЕС и ВКС, касаеща реституционните последици от
обявяването на неравноправна договорна клауза по смисъла на ЗЗП и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, не следва да бъде
прилагана към конкретния казус, който също касае реституционни
последици, но произтичащи от различно основание - обявяването на целия
потребителски договор за недействителен, поради нарушаване на
императивни правни норми, залегнали в ЗПК и Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета. Ето защо въззивният съд приема, че в конкретната хипотези
разпределянето на разноските в съдебното производство попада в обхвата на
процесуалната автономия на вътрешното право и приложими се явяват
4
правилата на чл.78 ГПК.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1892/15.12.2022 г. по гр.д.№
407/2022 по описа на Районен съд-Враца.
Определението не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5