НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 12.11.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
2617 описа за 2018 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание с
правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и
вр. чл. 99 ЗЗД.
Акцесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, ю.к. Бонка Р., срещу П.О.В., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че по силата на Договор за
паричен заем № 80607/19.07.2016 год., сключен с третото лице Сити Кеш ООД, ответникът е получил кредит в размер на 500
лв., които е следвало да върне, заедно с договорената лихва на 27 седмични
вноски, всяка в размер на 20,58 лв., при първа вноска с падеж на 26.07.2016
год. и последна – на 24.01.2017 год.
Начислена /още с погасителния
план/ е и неустойка за неизпълнение на договорното задължение за представяне на
обезпечение.
Тъй като ответникът не
заплатил 4 последователни месечни вноски, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем от заемодателя на 16.08.2016 год. и била начислена неустойка за
предсрочна изискуемост /174,94 лв./, представляваща 20% от сумата 874,70 лв.,
която пък била формирана като сбор от сумите по: останалата неплатена главница,
договорна лихва и неустойката за неизпълнено договорно задължение за
представяне на обезпечение.
По договорът за кредит изобщо
не са извършвани плащания от страна на длъжника.
С Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2017 год., сключен между третото
лице Сити Кеш ООД и ищеца (цесионер) било прехвърлено и вземането към ответника
по Договор за паричен заем № 80607/19.07.2016 год., за което му били изпращани
две уведомителни писма на посочения от него адрес, като и двете били върнати
като непотърсени.
За това по заявление на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1330/2018 на ЛРС, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК и съдът е указал на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си.
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът
дължи на ищеца, следните суми, за които има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 1330/2018 год. на ЛРС:
- 500,00 лв. главница за периода 26.07.2016 – 24.01.2017 год.,
- 55,56 лв. – договорна лихва за периода от 26.07.2016 год. до 24.01.2017 год. – датата на настъпване на
падежа на последната погасителна вноска,
- 319,14 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
26.07.2016 – 24.01.2017 год.,
- 174,94 лв. – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на
16.08.2016 год. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост/,
- 94,58 лв. – обезщетение за за забава за
периода 17.08.2016 – 03.07.2018 год. /датата на подаване заявлението по
чл. 410 ГПК в съда/.
Ведно със законната лихва върху главницата от подаване заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото исково
производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните са няма спорни фактически
твърдения.
Приложено
е ч.гр.д. № 1330/2018 год.
по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е
издадена Заповед от 04.07.2018 год., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника – длъжник за
посочените в исковата молба суми.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 13.11.2018
г. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ
ищец на 22.11.2018г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок (видно от п.клеймо).
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
не се представлява. В писмено становище поддържа предявения иск.
Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от
негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира
да им бъдат присъдени направените в исковото и заповедното производство
разноски.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 21.12.2018 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от него на 04.01.2019 год. чрез пълнолетно лице от адреса (майка) и
призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с
Определение от 28.05.2020 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 08.07.2020 год. отново
чрез майката, на страната, са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като главният иск да бъде уважен в предявения размер.
Предвид уважаването на
главния иск, не се дължи произнасяне по евентуалния.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника
следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази
инстанция съгласно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 800лв., от
които 575 лв. по исковото и 225 лв. по заповедното производство.
Мотивиран от горните съображения
и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.О.В., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, по силата на Договор за паричен заем
№ 80607/19.07.2016 год., сключен с третото лице Сити Кеш ООД, следните суми, за
които има издадена Заповед от 04.07.2018 год. за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 1330/2018 год. на ЛРС:
- 500,00 лв. главница за периода 26.07.2016 – 24.01.2017 год.,
- 55,56 лв. – договорна лихва за периода от 26.07.2016 год. до 24.01.2017 год. – датата на настъпване на
падежа на последната погасителна вноска,
- 319,14 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
26.07.2016 – 24.01.2017 год.,
- 174,94 лв. – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на
16.08.2016 год. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост/,
- 94,58 лв. – обезщетение за забава за
периода 17.08.2016 – 03.07.2018 год. /датата на подаване заявлението по чл.
410 ГПК в съда/,
ведно със законната лихва върху
главницата от подаване заявлението по чл. 410 ГПК /03.07.2018 год./ до
окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА П.О.В., ЕГН **********,***
да
заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сторените разноски в исковото и в
заповедното производство, в общ размер на 800,00
лв. /осемстотин лв./
Решението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: