Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 39 25.04.2019
г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На първи април, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ
ЕВТИМОВА
Секретар ... СТОЙКА ВЪЛКОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 274 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано е по
повод въззивна жалба на „ЕВН България
Електроснабдяване“ – ЕАД – гр.Пловдив, чрез процесуален представите ю.к.
Николов, срещу Решение №248/31.01.2019Г., постановено от Бургаски районен съд
по гр.д.№6135 по описа за 2018г., с което е признато за установено по отношение
на въззивника, че ищецът А.Г.И. от гр. Бургас не дължи на дружеството сумата
127.69 лева, като допълнително начислена по фактура №*********/20.08.2018г., за
периода 31.10. – 29.11.2016г., за имот в
гр.Бургас, ж.к. „И.“ №**, вх*, ап.** и измервателна точка (ИТН) 2662039 ел.
енергия. Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като
го счита за неправилно, необосновано и постановено при непълнота на
доказателствата и в нарушение на материалния закони претендират отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Според въззивното дружество, фактическите
констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи –
на закона. Доказателствата са тълкувани превратно и в полза на ищеца, а се
пренебрегнати важни обстоятелства. Оспорва се извода на съда за липсата на ред
за извършване проверка на електромера, доколкото към датата на извършването й –
29.11.2016г. ПИКЕЕ не са били отменени и е действала нормата на чл.47. Отмяната
им не е засегнала чл.48, чл.40, чл.50 и чл.51, уреждащи процедурата по
преизчисляване количеството електроенергия.
Оспорва се извода на съда, основан на посочена съдебна практика, че
извършеното преизчисление не доказвало предпоставките, определени от
задължителната съдебна практика. Въззивникът намира, че разпоредбите на чл.98,
ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ, вр. чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. вр.чл.48, 49,
50 и 51 ПИКЕЕ, към датата на действието им, му дават валидно правно основание
да извърши корекцията, което е извършено в сроковете, предвидени в ПИКЕЕ,
потвърдено от констативния протокол и показанията на св.И. Г.. Изложени са
съображения относно доказателствената сила на протокола на метрологичната
експертиза, както и от липсата на необходимост от доказване авторството на
манипулацията, доколкото отговорността е обективна.
С позоваване на съдебна практика, въззивникът
обосновава тезата си, че при установена външна нерегламентирана намеса върху
СТИ, не следва да се установява авторството на манипулацията, нито виновно
поведение от страна на потребителя; а в случая безспорно е доказана такава
манипулация.
Въззиваемият
ищец А.Г.И. представя писмен отговор по реда на чл.263 ГПК..
В него заявява становище за оспорване на жалбата, потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният е установил релевантните за спора факти, относно качеството
на ищеца като ползувател на електрическа енергия, с клиентски номер **********,
за обект в гр.Бургас, ж.к. И., бл.**, вх.*, ет.*, ап.**; отчетената чрез
коригираща сметка по реда на чл.48, ал.2 и чл.51, ал.1 ПИКЕЕ ползвана от него
електрическа енергия за периода 31.10.16г. – 29.11.2016г., за което е издадена фактура
№**********/20.08.18г. на стойност 127.69 лева. Ето защо и на осн. чл.272 ГПК,
въззивната инстанция препраща към мотивите на решението в тази им част.
Бургаският
окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или
недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните
поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона съдът
намира, че първоинстанционното решение като краен резултат е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По
изложените във въззивната жалба съображения следва да се каже: Позоваването от
страна на въззивника на Решение №111 от 17.07.2015г. по т.д. №1650/2014г. на
ВКС, ТК, I т.о., не променя изводите на въззивната инстанция за основателност
на предявения иск. В посоченото решение касационната инстанция приема, че съобразно
нормите на чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в Общите условия на
Оператора трябва да е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия.
В
настоящия казус, макар периода, за който е съставена едностранната коригираща
сметка да се обхваща от действието на законовите изменения - на чл.98а, ал.2,
т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, не е изпълнено условието в ОУ да е предвиден реда
за уведомяване на клиента и на правилата за измерване, вкл. и за неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и извършване на
корекция. Тук не може да се приеме, че настоящите ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС намират
приложение, на първо място, защото са приети на 10.05.2008г. – преди законовата
промяна и на второ, защото чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР са прогласени за нищожни със
съдебно решение №1259/01.07.14г. по гр.д.№3628/14г. на ПОС. Освен това следва
да се отбележи, че изводите на касационната инстанция в горепосоченото решение,
са направени по отношение на казус, по който страна е доставчик, различен от
този по настоящото дело, чиито ОУ предвиждат изискуемия ред.
Следователно
за да може да извършва едностранно коригиращи сметки, крайният снабдител следва
да приведе своите Общи условия в съответствие с новоприетата и вече действащата
и нормативна уредба, като инкорпорира в тях така приетите правила и по този
начин да ги направи част от договорите, сключени с клиентите.
Ето
защо начисляването на процесната сума е извършено в нарушение на закона.
Заплащането на сумата е без основание и същата подлежи на връщане.
Решението
на Бургаския районен съд, постановено в този смисъл е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 300.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№248/31.01.2019Г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№6135 по описа
за 2018г.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване“ – ЕАД – гр.Пловдив, ЕИК123526430, ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.И. ЕГН**********,
от гр.Бургас, ж.к. „И.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, сума в размер на 300.00
(триста) лева – съдебно – деловодни разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.