Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  № 202, 29.11.2019 г., гр. Белоградчик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                              Районен съдия:  БОЖИДАРКА  ЙОСИФОВА

 

Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдия Йосифова АН дело № 276 по описа за 2019 година.

 

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по Жалба на арх. В.И.М. ***, против Наказателно постановление № ВД – 5/ 14.10.2019 г. на Началника на РДНСК Видин, с което на осн. чл. 233 от ЗУТ, на жалбоподателя му е наложена „Глоба” в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 221, ал. 4 ЗУТ.

В жалбата се моли, Наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради това, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, както и предвид подробно изложените в жалбата съображения – че жалбоподателя не е субект на административното нарушение, че не е бил уведомен за издадените нареждания на Директора на РДНСК – Видин, че в АУАН и в наказателното постановление не са конкретизирани нарушението, обстоятелствата, поради което и не съдържат задължителните реквизити по чл.  42, ал.1, т. 4 и по чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН. Твърди се, че е допуснато и съществено процесуално нарушение на чл. 40 ЗАНН, като АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел.

В същия смисъл е и пледоарията на пълномощника на жалбоподателя в хода по същество на делото.

          Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди Наказателното постановление. В хода на съдебните прения пледира, че е налице доказано административно нарушение по ЗУТ, извършено от страна на жалбоподателя, че в хода на производството не са до допуснати съществени процесуални нарушения, че АУАН и Наказателното постановление съдържат всички изискуеми реквизити, не е налице нарушение и на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.

          По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна – Ж.П.С. – актосъставител и К.К.Г. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН.

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима.

          Жалбата е подадена от легитимирано лице, имащо право на жалба – наказаното физическо лице, в законния срок и до компетентния съд.

          Разгледана по същество жалбата е  и основателна, макар и на различно основание от изложеното в жалбата.

Съображенията на съда са следните :

С показанията си, свидетелите на въззиваемата страна Ж.П.С. –  „Главен инспектор” в РДНСК Видин и К.К.Г. – „старши инспектор” в РДНСК Видин, установиха следната фактическа обстановка: При извършена проверка, било установено, че арх. В.М., в качеството си на главен архитект на Община – Ружинци, не е изпълнил нареждания, дадени от В.И.Д. Началник РДНСК Видин, а именно – да  извърши проверка и в 10 дневен срок, да уведоми РДНСК Видин и ДНСК София за констатациите от извършването й. И двамата свидетели на въззиваемата страна заявиха, че въпреки дадените нареждания от Зам. Началника на РДНСК – Видин, в ДНСК и в РДНСК Видин, не са постъпили данни за извършена проверка от арх. М.. С Писмо на Заместник Началник на ДНСК са изискани данни от Кмета на Община – Ружинци за виновните длъжностни лица, които не са изпълнили това нареждане. В писмо от Кмета на Община – Ружинци до РДНСК – Видин, са посочени лицата, които е следвало да извършат тази проверка, като едно от тези лица е арх. В.М..

Поради това, за нарушение на чл. 221, ал. 4 ЗУТ, на жалбоподателя арх. М., бил съставен АУАН № Вд – 4/ 25.09.2019 г.

Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № Вд – 5/ 14.10.2019 г. на Началника на РДНСК Видин,  с което на осн. чл. 233 от ЗУТ, на жалб. В.М., е наложена „Глоба” в размер на 200 лв.

Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира следното от фактическа страна :

С Постановление от 19.04.2019 г. на Прокурор от Специализирана Прокуратура – София, е указано на Началника на ДНСК, да изиска необходимата информация от Община – Ружинци за проверка на реализирано строителство на посочените в горецитираното постановление недвижими имоти, във връзка с провежданото разследване по ДП № 52/ 2019 г. описа на СО – СП и пр. пр. № 415/ 2019 г. на Специализираната Прокуратура.

Във връзка с горното е била извършена проверка и са издадени Констативни актове: № 11/ 12.08.2019 г., № 12/ 26.08.2019 г., № 13/ 26.08.2019 г., № 14/ 26.08.2019 г., № 15/ 26.08.2019 г., съставени от Комисия, сформирана в Община – Ружинци във връзка с проверката, чиито председател е жалбоподателя арх. В.М.. В така съставените Констативни актове е изразено становище за законността на изградени недвижими имоти в с. Дреновец, общ. Ружинци, обл. Видин. Към констативните актове са приложени и скици.

С Писмо на Началника на РДНСК, изпратено до Кмета на Община – Ружинци, с изх. № ДК – 20 – ВД – 6 – 00 – 113 от 22.07.2019 г., е възложено незабавно да бъде извършена и допълнителна проверка на място и по документи на реализираното строителство и неговото ползване на посочените в Постановление от 19.04.2019 г. на Специализирана Прокуратура – София по пр. пр. № 415/ 2019 г. недвижими имоти /т. 1 от писмото/, и е указано, че нарежданията следва да бъдат извършени в 10 дневен срок от получаване на писмото /т. 7 от писмото/, като за предприетите действия следва да бъдат уведомени всички заинтересовани страни, РДНСК – Видин, ДНСК и Специализираната Прокуратура.

След получаване на писмото в Община – Ружинци, върху същото е поставена резолюция от 24.07.2019 г. „на арх. М. , инж. Б. и Ст. С. за изпълнение”.

С Писмо изх. № 3142/ 09.08.2019 г. на Кмета на Община – Ружинци са изпратени изготвените Констативни актове и е поискано допълнителен срок за пълното извършване на проверката, тъй като собствениците на имотите не са оказали нужното съдействие на проверяващите и са възникнали затруднения при извършване на проверката.  

Последвало е Писмо изх. № 12 – 289 от 15.08.2019 г. на Зам. Началник на РДНСК – София до Община – Ружинци, с което отново е разпоредено да се предприемат спешни действия по изпълнение на дадените с Писмо изх. № ДК – 20 – ВД – 6 – 00 – 113 от 22.07.2019 г. нареждания на Зам. Началник на РДНСК – Видин.

И тъй като нарежданията в тази връзка не са били изпълнени, е изискано от Кмета на Община – Ружинци да посочи лицата, които са отговорни за неизпълнение на дадените нареждания. С Писмо изх. № И – 3211 от 05.09.2019 г., Кмета на Община – Ружинци, е посочил имената на отговорните длъжностни лица, като едно от лицата е жалбоподателя – арх. В.М..

За неизпълнение на задължителни нареждания на Зам. Началник на РДНСК – Видин, дадени с Писмо изх. № ДК – 20 – ВД – 6 – 00 – 113 от 22.07.2019 г., на жалбоподателя е  съставен АУАН № 4/ 25.09.2019 г.

Предвид установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Не се спори по делото, че жалбоподателят В.М. е заемал  длъжността „главен архитект” в Община – Ружинци, към процесния момент, поради което съдът приема това обстоятелство за доказано, макар и в тази връзка да не са представени писмени доказателства по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 4 ЗУТ, заповедите, предписанията и нарежданията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се отнасят. Безспорно е, че дадените с Писмо изх. № ДК – 20 – ВД – 6 – 00 – 113 от 22.07.2019 г., нареждания на Зам. Началник на РДНСК – Видин, са задължителни, тъй като са издадени в рамките на неговата компетентност и във връзка с Постановление от 19.04.2019 г. на Прокурор в Специализирана Прокуратура – София.

Съдът не се солидаризира с твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя – че тези нареждания не са се отнасяли до жалбоподателя и не са сведени до знанието му. Налице са доказателства, че върху писмата се съдържа резолюция, по смисъла на която тези нареждания следва да бъдат изпълнени от посочените лица, едно от които и жалбоподателя, в качеството му на главен архитект в Община – Ружинци. В потвърждение на този извод е и факта, че жалбоподателя е извършвал първоначалните проверки във връзка с възложените му задачи, участвал е в Комисиите, изготвили констативните актове, на които комисии дори е и председател, от което става ясно, че възложените му задължения във връзка с нарежданията на РДНСК – Видин, са били доведени до знанието му и той е работил по изпълнението им.

В този смисъл съдът възприема довода на проц. представител на въззиваемата страна, че в депозираното против АУАН № 4/ 25.09.2019 г., възражение /л. 74 от делото/, жалб. М. не отрича да е извършил нарушението, а твърди, че поради факта, че работи на половин работен ден – 4 часа, поради отдалечеността на работното му място от мястото където живее – 50 – 60 км., краткия срок, който им е определен за изпълнение на нарежданията, не е успял да ги изпълни. По този начин, жалбоподателя потвърждава, че е узнал за дадените нареждания, но твърди, че не ги е изпълнил поради посочените от него причини.

Несъстоятелен е довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел. Съдът приема, че в случая правилно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, тъй като се установи, че този свидетел е присъствал и при установяване на нарушението. Законовото изискване за съставяне на АУАН в присъствието на двама свидетели се отнася за случаите когато липсват на свидетели присъствали при извършване или установяване на нарушението, какъвто не е настоящия случай.

Въпреки това, и въпреки, че са налице данни за осъществен състав на административно нарушение, съдът намира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство, е допуснато процесуално нарушение, различно от инвокираните в жалбата, което е от ранга на съществените и с допускането му е опорочено цялото административнонаказателно производство.

В този вид производства, съдът е длъжен да извърши цялостен служебен контрол за законосъобразност на проведеното производство и е длъжен да отмени наказателното производство, в случай, че констатира такъв пропуск, макар и същия да не е изтъкнат в жалбата.

Именно в хода на този контрол, съдът констатира, че от страна на наказващия орган неправилно е определена административнонаказателната разпоредба, по силата на която от жалбоподателя е ангажирана отговорност.  С така издаденото наказателно постановление, жалбоподателя е наказан на осн. чл. 233 ЗУТ и му е наложена Глоба в размер на 200 лв. Чл. 233 ЗУТ, предвижда наказание за други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях, наказанието е глоба от 100 до 500 лв., ако по друг закон не е предвидено по –тежко наказание.

Съдът обаче намира, че разпоредбата на чл. 233 ЗУТ е обща такава, предвиждаща наказание за всички случаи, които не са уредени със специалните административнонаказателни разпоредби на ЗУТ.

В случая, съдът намира, че правилната санкционна норма, на основание на която от жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана отговорност, е тази на чл. 232, ал. 1, т. 1, предл. 3 – то ЗУТ, съгласно която наказва се с глоба от  1000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което: не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения, възложени му по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и решения и предписания, основани на тях.

Именно тази разпоредба предвижда наказание за виновните длъжностни лица, каквото е и жалбоподателя, в случай на неизпълнение на дадени предписания.

          И въпреки, че разпоредбата на чл. 233 ЗУТ е по – благоприятна за жалбоподателя, тъй като предвижда сравнително по – нисък размер на наказанието глоба, то тя не съответства на нарушението и на субекта на нарушението. Недвусмислена е волята на законодателя, че длъжностни лица, нарушили разпоредбите на ЗУТ, подлежат на наказване по силата на законовия текст на чл. 232 ЗУТ. Недопустимо е след като за реализираното от жалбоподателя нарушение се предвижда конкретно наказание, чрез специална административнонаказателна разпоредба, да се ангажира отговорност на основание обща такава.

          Т.е., неправилно наказващия орган е наложил на нарушителя наказание по чл. 233 ЗУТ, вместо на основание специалната разпоредба на чл. 232, ал. 1, т. 1 ЗУТ, изцяло относима към конкретния случай. Налице е несъответствие и неправилно определяне на административнонаказателната разпоредба, като Наказателното постановление не се субсумира в състава на тази разпоредба, което води до неговата незаконосъобразност.

          Така описаният процесуален пропуск е съществен по своя характер и е основание за отмяна на Наказателното постановление. Той не може да бъде саниран по никакъв начин, допуснат е в крайния акт – Наказателното постановление и по този начин е опорочено цялото административнонаказателно производство. Поради това и крайния изход, е отмяна на Наказателното постановление.

 

          Водим от горното, съдът

                               

          

 

            Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Вд – 5/ 14.10.2019 г. на Началника на РДНСК – Видин, с което на В.И.М. ***, с ЕГН **********, на осн. чл. 233 от ЗУТ, му е наложена „Глоба” в размер на 200 лв. – за нарушение на чл. 221, ал. 4 ЗУТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

                                                   

          

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :