РЕШЕНИЕ
№ 1195
гр. Бургас, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120101553 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод
искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от Александър
Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов, в качеството им на изпълнителни
директори, начин на представляване на дружеството – от всеки двама от изпълнителните
директори заедно, чрез процесуален представител – юрисконсулт Свилен Петров, против Р.
АН. М. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, *, за приемане за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата от сума в общ размер от 3398,37 лева, дължима на
основание Договор за потребителски кредит № **********/19.11.2018 год., и
представляваща сбор от 2490,83 лева – главница, 654,44 лева – договорна лихва за периода
25.03.2019-08.06.2020 год., и 253,10 лева – обезщетение за забава за периода 25.03.2019-
03.07.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от 2490,83 лева, начиная от
15.07.2020 год. до окончателното й изплащане, както и за присъждане на разноските,
направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на фактически твърдения за сключен между страните
договор за банков кредит за сума в размер от 2 687, 96 лева, в която е включена сумата 2 000
лева, като предоставен размер на отпуснатия кредит, посочен в договора, сумата 288 лева,
представляваща еднократна такса за оценка на риска, която е включен в месечните вноски
по желание на потребителя, сумата 198 лева, представляваща застраховка „Живот“, сумата
1
201, 96 лева, представляваща застраховка безработица. Общото крайно задължение на
ответната страна по договора е в размер 3 696, 05 лева, която е разсрочена на 30 месечни
погасителни вноски, от които 29 вноски в размер от 123, 20 лева, и една последна
погасителна вноска в размер от 123, 25 лева. С отпуснатия кредит ответната страна е
рефинансирала свое задължение в размер от 207 година по друг договор за кредит, сключен
със същата банка. Кредитополучателят е преустановила плащанията по договора за кредит
на 25.03.2019 година за повече от три месечни погасителни вноски. Длъжникът е уведомен
за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора, която съгласно
договорните уговорки настъпва автоматично. Към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение задължението по договора е било в размера, посочен в
заповедта за изпълнение. Предвид изложеното и подадено от длъжника възражение по
чл.414 от ГПК ищецът предявява иска си.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба от
името на ответника не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба, чрез
процесуалния си представител, заявява, че поддържа предявения иск и отправя искане за
постановяване на неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява. От нейно име
не е постъпило становище по предявения иск.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема
следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ
вр. чл.240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със
Заповед № 1593 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 17.07.2020
година, постановена по частно гражданско дело № 3867 по описа на Бургаски районен съд
за 2020 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответницата на сумите,
индивидуализирани в исковата молба, както и предвид постъпване на възражение против
иска в срока по чл. 414 от ГПК и предявяване на иска в едномесечния срок от получаване на
съобщението за това.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. В чл. 239 е посочено, че съдът постановява
неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на
2
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2. искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай с разпореждането по чл. 131 от ГПК на ответника е указана
възможността ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение в случай на
непредставяне в срок на писмен отговор, не се явява в съдебно заседание без да е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените към исковата молба писмени доказателства / Договор за потребителски
кредит № ********** от 19.11.2018 година, заявление – декларация за установяване на
договорни отношения, застрахователна полица, преддоговорна информация относно
застраховката, уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост и обратна разписка за
получаването му на 08.06.2020 година, както и приложеното извлечение от счетоводни
книги на банката към заповедното производство/, настоящият състав приема, че се
установява вероятна основателност на предявения иск.
По претенцията с правно основание чл. 78 от ГПК и предвид изхода на спора е
основателно претенцията за присъждане на разноските, направени по водене на делото. В
списъкът на разноски по чл. 80 от ГПК са посочени разноски за исковото производство в
размер на 131, 66 лева, представляваща платена държавна такса, както и се претендира
сумата 300 лева като юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза
на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая приложение следва да
намери чл.25 от Наредбата за правната помощ, съгласно който за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В случая, предвид цената на иска
и фактическата и правната сложност на делото, настоящият състав приема, че следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав
приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са
присъдени в размер 117, 97 лева, от които сумата 67,97 лева, представляваща платена по
сметка на Бургаски районен съд държавна такса и сумата 50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение
3
По изложените съображения следва да бъде постановено неприсъствено решение, с
което предявените искове следва да бъдат уважени и в тежест на ответника да бъдат
възложени разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. АН. М. ЕГН
**********, с адрес: град Бургас, *, че дължи на ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-
54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов, в
качеството им на изпълнителни директори, начин на представляване на дружеството – от
всеки двама от изпълнителните директори заедно, сума в общ размер от 3398,37 лева /три
хиляди триста деветдесет и осем лева, тридесет и седем стотинки/, дължима на основание
Договор за потребителски кредит № **********/19.11.2018 год., и представляваща сбор от
сумата 2490,83 лева /две хиляди четиристотин и деветдесет лева, осемдесет и три
стотинки/, която е главница, сумата 654,44 лева /шестстотин петдесет и четири лева,
четиридесет и четири стотинки/, която е договорна лихва за периода от 25.03.2019 година до
08.06.2020 година, и сумата 253,10 лева /двеста петдесет и три лева и десет стотинки/, която
е обезщетение за забава за периода от 25.03.2019 година до 03.07.2020 година, ведно със
законната лихва върху главницата от 2490,83 лева /две хиляди четиристотин и деветдесет
лева, осемдесет и три стотинки/,считано от дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 15.07.2020 година до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Р. АН. М. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, *, да плати на „ТИ БИ
АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и
Николай Георгиев Спасов, в качеството им на изпълнителни директори, начин на
представляване на дружеството – от всеки двама от изпълнителните директори заедно,
сумата 231, 66 лева /двеста тридесет и един лева, шестдесет и шест стотинки/,
представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 117, 97 лева /сто и
седемнадесет лева, деветдесет и седем стотинки/, представляваща разноски, направени в
заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Защитата срещу неприсъственото решение се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.
Вярно с оригинала
А.Т.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _____/п/__________________
5