Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…………………….2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти касационен състав,
в публично заседание на 09.07.2020 г., в състав:
Председател: Красимир Кипров
Членове: Евелина
Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова,
с участието на прокурора Силвиян И.,
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно
дело № 1276
по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
предл.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез адв.Ж.Г. жалба на И.Г.Ч.,против решение № 532/9.04.2020 г. по НАХД № 4922/2019 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от началник отдел „Оперативни
дейности”- Варна НП № 462759-0029968/10.09.2019 г. и Ч. е осъден да заплати на
НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Изложени са в касационната жалба
доводи
за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане от въззивния съд на
събраните по делото доказателства,както и такива за нарушение на материалния
закон,поради пропускът на съда да констатира липсата на посочена в обжалваното
НП санкционна норма. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго такова за отмяна на НП. В съдебно заседание,касационната
жалба се поддържа с подадените от адв.Ж.Г. писмени бележки с.д.7952/8.07.2020
г.
Ответникът
ЦУ на
НАП,чрез представените от упълномощения юрисконсулт Ив.Г.писмени бележки
с.д.7455/30.06.2020 г. изразява
становище за оставяне в сила на обжалваното решение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда
на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен
акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С издаденото НП е наложена на
основание чл.273 от ДОПК на касатора Ч. в качеството му на управител на „С.”
ООД глоба в размер на 250 лв. за
нарушаване на чл.13,ал.1 вр. с чл.12,ал.1,т.4 и т.5 от ДОПК,а именно :
затова,че на 16.08.2019 г. в гр.Бяла,при извършена проверка на търговски обект
– ресторант „Чинар”,отказва съдействие на органите по приходите ,осуетява и
възпрепятства установяването на фактическата наличност и не позволява
осъществяването на контролните действия.
За да потвърди обжалваното НП , ВРС е приел за установени изложените в НП факти,за което е кредитирал като достоверни показанията на
разпитаните свидетели К., И., Д.и П.,а по отношение непосочването на ал.1 на
чл.13 от ДОПК е приел,че то не представлява съществено процесуално
нарушение,тъй като защитата на нарушителя е срещу посочените в АУАН и НП
факти,а не срещу цифровата квалификация на нарушението.
Касационният съд намира,че не са налице наведените с
жалбата касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК.
Не съответства на обективното
съдържание на обжалваното НП твърдението на касатора за непосочване на
санкционната норма – посочена е в обжалваното НП санкционната норма на чл.273
от ДОПК. В мотивите на обжалваното решение е коментирана не санкционната ,а липсата на нарушената
разпоредба на ал.1 на чл.13 от ДОПК,но такава липса няма в съдържанието на НП –
ал.1 на чл.13 от ДОПК е ясно посочена както в АУАН,така и в НП.
Установяването на спорните във
въззивното производство факти е било извършено чрез събирането на гласни
доказателства,от които съдът е кредитирал като достоверни показанията на
контролните органи И.К. /грешно посочен като К./ и А.И.,както и на полицейските
служители Д.Д.и И.П.. Показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя
свидетели В.Т. и К. Г. не са кредитирани от съда в частта им противоречаща на
показанията на останалите свидетели. Касационният съд намира за обоснована
извършената от ВРС преценка на така събраните гласни доказателства – категорично и несъмнено
установеният факт на потърсеното съдействие от страна на полицията с цел
извършване на проверката, сочи на достоверност в показанията на
свидетелите К. и А. за наличието на
реално извършени от настоящият касатор действия по нейното осуетяване. Същевременно не се
твърди,а и не се установява допусната от въззивния съд непълнота в
доказателствата,поради което съдът намира,че релевантните факти са установени
при липсата на допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
Правилно установените факти са
правилно квалифицирани като осъществен състав на адм.нарушение по чл.273 от ДОПК
– като не е осигурил достъп на
контролните органи до касата в
проверявания обект за да установят фактическата й наличност,настоящият касатор
не е оказал дължимото от него съгласно чл.13,ал.1 във вр. с чл.12,ал.1,т.4 и
т.5 от ДОПК съдействие на органите по
приходите,а с активно извършените от него фактически действия принуждаващи контролните органи да напуснат
обекта и да потърсят съдействието на полицията,Ч. е възпрепятствал
упражняването на предоставените им от закона контролни правомощия. Наложеното с
НП адм.наказание е правилно определено в
минималния предвиден в санкционната норма размер от 250 лв.
Така ,като е потвърдил
процесуално и материално законосъобразното НП,районният съд е приложил правилно
материалния закон.
Освен процесуално и материално
законосъобразно,при извършената от касационния съд служебна проверка относно допустимостта и валидността
на обжалваното решение,такива пороци не се установиха,поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 532/ 9.04.2020 г. по НАХД № 4922/2019 г. по описа на ВРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :