Решение по дело №2356/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по подадена жалба от Ф. Х. Е. срещу Решение № 1040-02-161 от 04.12.2024г. на директора на ТП на НОИ [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 028-00-924-6 от 07.11.2024г. на ръководителя на осигуряването и безработицата в ТП на НОИ Бургас. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, оспорва административния акт. Счита същия за незаконосъобразен. Развива съображения за неприложимост на новата ал. 8 на чл. 54б от КСО. Сочи, че приложения следва да намери чл. 62, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът - директора на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна – ако е над минималното.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

От Ф. Х. Е. било подадено заявление вх. № 215-1712 от 13.11.2023г. до директора на ТП на НОИ Бургас (на л. 107 – л. 108 от делото). Със заявлението Е. декларирала, че е безработно лице. Декларирала, че упражнявала трудова дейност в друга държава – Република Франция, в периода 04.09.2023г. – 21.09.2023г. Заявилa желание да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. Приложила удостоверение за работа (на л. 110 от делото), видно от което в периода 04.09.2023г. – 21.09.2023г. работила в Република Франция, като предоставяла услуги за работа в лозя.

На 21.11.2023г. от нея била подадена и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, пар. 2 от Реглеманет 883/2004 (на л. 80 – л. 82 от делото), с която декларирала, че в периода 04.09.2023г. – 21.09.2023г. работила в селското стопанство във Франция, като освен осъществяване на трудова дейност нищо друго не я свързва с тази държава. Подала и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка ЕС на СЕД U002 (на л. 83 – л. 84 от делото), към което приложила копия от документи, издадени от съответната държава – на л. 86 – л. 105 от делото. Сред документите приложила и фиш за получена заплата на 21.09.2023г. в чист размер от 1133,04 евро.

С разпореждане № 028-00-924-1 от 01.12.2023г., на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Бургас (на л. 77 от делото) производството по заявлението било спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, тъй като на 01.12.2023г., чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и ЕС, било изпратено искане за информация до компетентната институция във Франция. Формуляр СЕД U002 от КИ на Франция и формуляр Н001 – уведомление за предоставяне на информация, постъпили в ТП на НОИ на 21.03.2024г. (на л. 63 – л. 76 от делото). Поради тази причина с разпореждане № 028-00-924-2 от 21.03.2024г. производството било възобновено.

Впоследствие – с разпореждане № 028-00-924-3 от 26.03.2024г. (на л. 58 от делото) производството отново било спряно – във връзка с извършване на проверка чрез ГД „Гранична полиция“ на задграничните пътувания на Ф. Е.. След постъпването на писмо от ГД „Гранична полиция“ (на л. 54 – л. 57 от делото) и при липсата на данни лицето да е преминавало през ГКПП на Република България, бил изпратен нов формуляр Н001 до КИ на Франция (на л. 45 – л. 52 от делото). Поради изтичане на срок от 6 месеца, с разпореждане от 27.09.2024г. (на л. 42 от делото) производството било възобновено, като от административния орган било постановено разпореждане № 028-00-924-5 от 03.10.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 22.09.2023г. до 21.09.2024г. в размер на 21,83 лв. Били изложени мотиви, че след получаване на структуриран електронен документ U004 за дохода във Франция ще бъде преразгледан размерът на отпуснатото парично обезщетение за безработица. Разпореждането било връчено на Ф. Е. на 08.10.2024г. (известие на л. 40 от делото) и няма данни да е обжалвано.

На по-късен етап, на 04.11.2024г., от органите в Република Франция постъпили формуляр СЕД U004 от КИ, формуляр Н002 и формуляр Х010 (на л. 24 – л. 38 от делото). Въз основа на документите, удостоверяващи заетостта на Е. във Франция, бил определен нов размер на паричното обезщетение за безработица – 25.09 лв. дневно, с разпореждане № 028-00-924-6 от 07.11.2024г. (на л. 20 от делото).

Посоченото разпореждане било обжалвано от Е. и с Решение № 1040-02-161 от 04.12.2024г. на директора на ТП на НОИ [населено място] разпореждането било потвърдено.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че Решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО. Същото е съставено в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и изложение на фактическите и правните основания за издаването му, а освен това с него е осъществено допустимо произнасяне по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО – решаване на въпроса по същество с потвърждаване на оспореното разпореждане. С оглед изложеното, съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Съдът не намира, че решението противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели закрепени в КСО.

По отношение на съответствие на решението с административнопроизводствените правила и материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, съдът излага следните съображения:

Както се посочи – едно от правомощията на решаващия орган по чл. 117 КСО е да потвърди разпореждането, с което е отпуснато обезщетение за безработица и е определен размерът му. В случая спорният по делото въпрос е свързан с размера на определеното обезщетение и начина, по който следва да се определи този размер.

Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Според чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. В случая е налице влязло в сила разпореждане № 028-00-924-5 от 03.10.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 22.09.2023г. до 21.09.2024г. в размер на 21,83 лв. От текста му става категорично ясно, че при определяне размера на обезщетението не е взето предвид полученото възнаграждение от жалбоподателката Е. на територията на Република Франция, като са изложени и мотиви за това – необходимост от постъпване на доказателства в тази насока.

Изводът е, че е налице влязъл в сила административен акт, постановен по реда на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, който не е обжалван по надлежния ред. В настоящото производство се обжалва решение на директора на ТП на НОИ Бургас, с което се потвърждава разпореждане от 07.11.2024г. на ръководителя на осигуряването и безработицата при ТП на НОИ Бургас. Това разпореждане е постановено изцяло в процедура по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО – въз основа на нови документи, постъпили от Република Франция и при съобразяване (при формирания дневния размер на обезщетението за безработица за периода 22.09.2023г. – 21.09.2024г.) на новопостъпилите доказателства от Република Франция. Ето защо производството по издаване на оспорения в настоящото производство административен акт се е развило изцяло след постъпване на документите от Франция, което се е случило на 04.11.2024г. Към обжалваното в настоящото производство разпореждане имат значение единствено действащите разпоредби от КСО след 04.11.2024г. В тази връзка не могат да се приемат доводите в жалбата, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО не следва да се прилага, тъй като действа от 09.08.2024г. Както се посочи – макар заявлението на жалбоподателката да е подадено през месец ноември 2023г., административният орган е постановил влязлото в сила разпореждане № 028-00-924-5 от 03.10.2024г., с което обезщетението е определено според получените доходи на лицето в Република България с изрично отбелязване, че ако се наложи ще бъде допуснато изменение с отчитане на доходите от Република Франция. Посоченото разпореждане е влязло в сила, като всякакви доводи за относимите разпоредби от КСО, действали в периода ноември 2023г. – 03.10.2024г., биха могли да имат отношение единствено към законосъобразността, или не, на това разпореждане.

Както се посочи – това разпореждане е влязло в сила и въпросът за изменението му по реда на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е възникнал за пръв път на 04.11.2024г. Ето защо отношение към обжалваното в настоящото производство разпореждане, което е постановено в производството по чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, имат нормите от законодателството, действали към 04.11.2024г., а към тази дата спорната разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО вече е била действаща, поради което следва да се съблюдава от съдебния състав при решаване на спора. Доводите, че след като материалните предпоставки за получаване на обезщетението са били налице преди промяната, то тя не следва да се взема предвид, не могат да бъдат възприети поради факта, че е постановен влязъл в сила административен акт (срещу който подобни доводи не са излагани и същият не е обжалван). Последният следва да бъде съобразен и в настоящото производство следва да се прецени дали правилно е изменен с увеличаване размер на обезщетението за безработица на 25,09 лв. на ден.

Горната преценка следва да бъде съобразена както с разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, така и с относимите разпоредби (вкл. чл. 62) от Регламент 883/2004г. Според цитираната разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО когато в периода по ал. 1 (последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването), от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. В настоящия случай е процециарано по този начин, като са отчетени доходите на жалбоподателката във Франция – в размер на 1417,67 евро (за периода 04.09.2023г. – 21.09.2023г.), както и останалите получени доходи за последните 24 календарни месец, изчислен е среднодневен осигурителен доход в размер на 41,81 лв. и е определено обезщетение на ден в размер на 60 % от него, а именно: 25,09 лв. Тук следва да се посочи, че размерът на получения доход в Република Франция е удостоверен в размер на 1417,67 евро по официален начин с получено официален формуляр от осигурителните органи в Република Франция U004 (т. 4.1(1).3.1(1).2 от формуляра – л. 28 от делото). Ето защо това е официалният размер, който правилно е използван от административния орган и не могат да се приемат развитите в жалбата доводи, че за база следва да се вземе доход от 1714,36 евро, който фигурира в изготвения на френски език фиш за заплата, приложен по делото (на л. 9). Последното е и показателно, че административният орган е следвало да изчака официалната информация от компетентните органи по отношение на осигурителния доход – с цел правилно решаване на спорните въпроси по преписката.

Настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е приложена правилно, като този извод не се разколебава от тълкуването на чл. 62 от Регламент 883/2004г. Съгласно чл. 62, пар. 1 от Регламента „Изчисляване на обезщетенията“ компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. Според съда с тази разпоредба се въвежда изискването при изчисляване на обезщетение да се взема предвид и възнаграждението, получено в друга държава-членка, но разпоредбата (противно на твърденията в жалбата) не въвежда изискване за целия осигурителен период да се изчисли обезщетение на база последното възнаграждение, получено в държава-членка, независимо от осигурителния период. Според чл. 62, пар. 2 от Регламента параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Т.е., тълкувани взаимосвързано, параграфи 1 и 2 на чл. 62 от Регламента, не изключват възможността за различните части от относимия период да са приложими различни законодателства. Настоящият случай е именно такъв, тъй като в периода по чл. 54б, ал. 8 от КСО се включва както осигурителният доход в Република Франция – в периода 04.09.2023г. – 21.09.2023г., така и осигурителният доход в Република България – за периода преди 04.09.2023г., когато лицето е било осигурявано на територията на Република България. Изводът е, че стига възнаграждението в Република Франция да бъде взето предвид (както е сторено в настоящия случай), са спазени изискванията на чл. 62, пар. 1 и пар. 2 от Регламента и няма пречка при изчисляване на обезщетението за безработица като база да се вземе предвид както осигурителния доход в Република Франция, така и този в Република България.

Горният извод е в унисон с практиката на Съда на Европейския съюз, тъй като в редица решения (Решение на съда (пети състав) от 07.12.2017г., по дело С-189/16, ECLI:EU:C:2017:946, т. 38 и цитираните там, Решение на съда (десети състав) от 28.06.2018г., по дело С-2/17, ECLI:EU:C:2018:511, т. 45 и цитираните в нея, Решение на съда (първи състав) от 21.02.2013г., по дело С-282/11, ECLI:EU:C:2013:86, т. 35 и цитираните в нея) от СЕС е прието, че Регламент № 883/2004 не създава обща схема за социална сигурност, а запазва съществуването на отделните национални схеми и само осигурява координирането им. Така съгласно постоянната съдебна практика държавите членки запазват компетентността си да уреждат системите си за социална сигурност. В настоящия случай, при съблюдаване на съдебната практика на СЕС, в националната система на Република България, е въведено правилото на чл. 54б, ал. 8 от КСО, което е израз на запазената компетентност в България по отношение на политиката за социална сигурност. Освен това тази разпоредба е съобразена с чл. 62 от Регламент 883/2004г., тъй като предвижда осигурителния доход в последната държава-членка, в която лицето е било осигурявано, като част от базата, която следва да се използва при изчисляване на обезщетението за безработица. В същата насока е и съдебната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуването на чл. 62 от Регламента, като в Решение на съда (осми състав) от 23.01.2020г., по дело С-29/19, ECLI:EU:C:2020:36, е възприето разбирането, че не се допуска законодателство на държава членка, което — предвиждайки, че изчисляването на обезщетенията за безработица се основава на размера на предишното трудово възнаграждение — когато продължителността на получаване на плащаното на заинтересованото лице трудово възнаграждение за последната му работа по трудово правоотношение съгласно това законодателство не достига предвидения в това законодателство референтен период за определяне на трудовото възнаграждение, което служи за основа при изчисляване на обезщетенията за безработица, не позволява да се взема предвид трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице за тази работа. Т.е. очевидно е изискването на Регламента, лансирано и от съдебната практика на СЕС, възнаграждението, получавано при последен осигурител в държава-членка, да бъде вземано предвид (да не бъде игнорирано) при изчисляване размера на обезщетението за безработица. По този начин се постига както целта на регламента – за координиниране на законодателствата, така и възможността за известна автономия на държавите-членки. Видно от цитираното съдебно решение е, че липсва въведено с регламента изискване (на каквото се позовава жалбоподателката) обезщетението за безработица да бъде изчислявано изцяло на база последния осигурителен доход, независимо от времето, през което лицето е полагало труд при последния си работодател. Такова тълкуване не се извежда в съдебната практика – точно обратното, в цитираното решение на СЕС е застъпено разбирането, че и възнаграждението от последния работодател следва да се взема предвид при формирането на обезщетението за безработица, като същото не следва да бъде игнорирано. Това означава обаче, че същото може да бъде част от целия осигурителен доход за релевантния период, а не, че същото следва да е единственият осигурителен доход, който да бъде вземан предвид.

С оглед всичко изложено до тук може да се направи извод, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е напълно приложима към настоящия случай, а освен това прилагането й е в съответствие с чл. 62, пар. 1 и пар. 2 от Регламент 883/2004г. и съдебната практика на СЕС по прилагането му. Ето защо жалбата срещу Решение № 1040-02-161 от 04.12.2024г. на директора на ТП на НОИ [населено място] следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв. – на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Настоящото решение не подлежи на обжалване – арг. от чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. Х. Е., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], срещу Решение № 1040-02-161 от 04.12.2024г. на директора на ТП на НОИ [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 028-00-924-6 от 07.11.2024г. на ръководителя на осигуряването и безработицата в ТП на НОИ Бургас.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 3 от АПК Ф. Х. Е., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.