Р Е Ш Е Н И
Е
№ ........
гр. Варна, 20.05.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на двадесет и втори април през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Д.Х. и прокурора З. З., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №
2994/2015г. по описа на ВОС, съобрази следното:
Производството е образувано по
предявени от С.Т.П., ЕГН **********,***, изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвора – гр. Варна, искове с правно основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ
и чл.86 ал.1 от ЗЗД, против Прокуратурата на Република България, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от неприспадане от изтърпяното от
него наказание „лишаване от свобода”, съобразно присъда по НОХД № 1813/2012г.
на ВРС в размер на 5 месеца и 20 дни, през които му е била наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража” по ДП № 2071/2012г. на 4 РУП – Варна, ведно
със законна лихва от датата на увреждането – 05.03.2013 г., до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на
25.02.2012г. на ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
ДП № 2071/2012г. на ІV РУП – МВР – гр. Варна, като по същото е образувано НОХД
№ 5612/2012г. на ВРС.
На 31.05.2012г. е приведена в
изпълнение присъда по НОХД № 1813/2012г. на ВРС, с която на ищеца е наложено
наказание „лишаване от свобода“. Поддържа се, че в същото време ищецът
продължава да изтърпява постоянна мярка „Задържане под стража“ по ДП №
2071/2012г. на ІV РУП – МВР – гр. Варна, в мястото, определено за лица, които
са задържани под стража, а именно – пета група на Затвора – гр. Варна до
19.11.2012г.
Излага се, че в V група, обособена
само за лица, които са задържани под стража, не е възможно ползването на права,
които имат лицата, осъдени с влезли в сила присъди – смяна на режим и
привеждане в места за изтърпяване на наказанието при по-лек режим, полагане на
труд.
Излага се, че на 04.01.2013г. е
получено за изпълнение протоколно определение по ЧНД № 6314/2013г. на ВРС, с
което са групирани наказанията, наложени на ищеца, с присъди по НОХД №
1813/2012г. на ВРС и по НОХД № 5612/2012г. на ВРС и е определено общо наказание
в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, приведено в
изпълнение на 25.02.2012г.
Ищецът подал молба до ВОП да му
бъдат зачетени изцяло изтърпяните от него по мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ срокове, но с Постановление № Р-61/2014г.
на прокурор при ВОП е постановен отказ да бъде зачетен срока от 31.05.2012г. до
19.11.2012г. – 5 месеца и 20 дни, изтърпяни от ищеца
в V група на Затвора – Варна с постоянна мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по ДП № 2071/2012г. на ІV РУП-МВР – гр. Варна. Твърди се, че
незачитането на изтърпения срок от 5 месеца и 20 дни с мярка „Задържане под
стража“, което е с приведена в изпълнение присъда е неправомерно, нарушава
правата на ищеца по чл.59 от НК.
Твърди се, че с тези действия на
прокуратурата на ищеца са причинени неимуществени вреди – не е могъл да
използва правната си възможност за условно предсрочно освобождаване/УПО/,
дадено му едва на 10.05.2013г. и да се грижи за дъщеря си Р.С.П., която е с 80%
инвалидност и за която не е полагала грижи и майка й поради отсъствието й от
страната. Твърди се, че ако е било зачетено задържането му, то е следвало да
бъде освободен на 01.03.2013г., че е бил лишен от възможността да изтърпи
наказанието при по-лек режим, неправомерно е било утежнено положението му,
поради незачитане на задържането по двете присъди, което е нанесло вреди на
децата на ищеца, на семейството му, на здравословното състояние на дъщеря му –
липса на грижа, поради незачитането на срока на задържането. Прави се искане за
уважаване на предявения иск.
В съдебно заседание исковата молба
се поддържа лично от ищеца и от назначения му особен представител по реда на
ЗПП по съображения, подробно доразвити в писмени бележки.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът
– Прокуратурата на Република България, е депозирал отговор на исковата молба,
като я оспорва и счита исковата претенция за недоказана. В условията на
евентуалност се навеждат твърдения за завишен размер на исковата претенция,
несъответстващ на твърдяните от ищеца вреди, чието
обезщетяване иска. Подробни съображения са развити в представената по делото
писмена защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори
между страните, а и от събраните по делото доказателства и приложените за
послужване дела, се установява, че наказателното производство срещу ищеца С.Т.П. по
досъдебно производство/ДП/ № 2071/2012 г. по описа на IV РУП при ОД на МВР -
Варна е образувано на 20.02.2012г., като с постановление от 25.02.2012г. П. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и 2 вр.
чл.194 ал.1 от НК и на основание чл.64 ал.2 от НПК същият е задържан за срок до
72 часа.
С
определение от 28.12.2012г. по ЧНД № 980/2012г. на ВРС – ХХІІІ състав, по
искане на прокурор от ВРП, на ищеца – обвиняем по горепосоченото досъдебно
производство, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, изпълнявана
в ОЗ „Следствени арести“ – Варна.
На
31.05.2012г. е приведено в изпълнение определеното с одобреното от съда
споразумение по НОХД № 1813/2012г. по описа на ВРС на П. наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца, при първоначален строг режим, за извършено от
него престъпление по чл.343в ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, като ищецът е бил преведен в Затвора-Варна. По време на изтърпяване на това
наказание взетата по отношение на П. по ДП № 2071/2012г. на ІV РУП при ОД на
МВР – Варна мярка за неотклонение „Задържане под стража" не е била
отменена.
По внесен
във ВРС от прокурор при ВРП обвинителен акт срещу П. при приключване на ДП №
2071/2012г. по описа на IV РУП при ОД на МВР - Варна е образувано НОХД №
5612/2012г. на ВРС – VІ състав. С определение на съда от 19.11.2012г. е
одобрено постигнатото между прокуратурата и П. споразумение, по силата на което
последният се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.196
ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и 2 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като със споразумението на П. било определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, при строг режим. По същото НОХД съдът,
на основание чл.59 ал.1 от НК, зачел времето, през което подсъдимият е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража", считано от 25.02.2012г.,
като определението е влязло в сила на датата на постановяването му -
19.11.2012г.
С протоколно
определение от 10.12.2012г. по ЧНД № 6314/2012г. по описа на ВРС, влязло в сила
на 28.12.2012г., на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23
ал.1 от НК, на П. е определено да изтърпи най-тежкото от наказанията, наложени
със споразуменията по НОХД № 1813/2012г. на ВРС – ХХІІ състав и НОХД №
5612/2012г. на ВРС – VІ състав, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 6 месеца.
Във връзка с
искане на П. до ВРП за приспадане на задържането му в периода от 31.05.2012г.
до 19.11.2012г., с постановление от 21.02.2013г. по присъдна
преписка № 1133/2012г. по описа на ВРП, копие от което е приложено към присъдна преписка № Р-61/2014г. по описа на ВОП, е
постановен отказ, с мотиви, че съдът се е произнесъл по чл.59 ал.1 от НК, като
при изпълнение на наложеното общо наказание следва да бъде зачетено
предварителното задържане за времето от 25.02.2012г. до 31.05.2012г.
Установява
се по делото, че ищецът е осъден и с присъда № 47/2014г. по НОХД № 505/2014г.
по описа на ВОС, влязла в сила на 22.11.2014г., с начало на изпълнение на
наказанието – 15.12.2014г., като е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.304а от НК и по чл.343в, ал.2 вр.
ал.1 от НК, за което му е било наложено, след кумулиране
на наложените наказания за всяко от престъпленията, най-тежкото от тях -
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба. По направеното от
ищеца искане до ВОП при изтърпяване на това наказание да бъде приспаднато
времето от 31.05.2012г. до 19.11.2012г., за който период е посочил, че все още
е имал качеството на задържан по ДП №
2071/2012г. по описа на ІV РУП при ОД на МВР - Варна, докато едновременно е
търпял присъда по НОХД № 5612/2012г. по описа на ВРС – VІ състав, е постановен
отказ, тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл.59 ал.3 от НК, видно от
постановление от 28.05.2015г. по присъдна преписка №
Р-61/2014г. по описа на ВОП, потвърдено с постановление от 19.06.2015г. на
прокурор при ВАпС.
От
представеното Удостоверение № 235/12 от 10.08.2015г., издадено от Затвора –
Варна, е видно, че ищецът е задържан в затвора на 31.05.2012г. за изтърпяване
на наказание от 8 месеца лишаване от свобода по НОХД № 1813/2012г. на ВРС за
деяние по чл.343 В о НК, като наказанието е приведено с начало 31.05.2012г. От
същото удостоверение се установява, че на 15.06.2012г. е разпределен в приемно
отделение в V група, поради това, че с определение от 28.02.2012г. по ЧНД №
980/2012г. на ВРС по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по ДП № 2071/2012г. на ІV РУП – Варна, по което е
задържан в ОС“ИН“ - Варна от 25.02.2012г. Получен е обвинителен акт и
досъдебното производство е преминало в НОХД № 5612/2012г. на ВРС. На
23.11.2012г. е получено за изпълнение наказание от 1 година и 6 месеца по НОХД
№ 5612/2012г. на ВРС по чл.196 от НК, като е зачетено задържане от 25.02.2012г.
до 31.05.2012г., когато е преведено наказанието от 8 месеца лишаване от
свобода. На 28.11.2012г. е разпределен в VІІІ група, тъй като е осъден
окончателно и няма вече мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На
04.01.2013г. е получено за изпълнение протоколно определение по ЧНД №
6314/2015г. на ВРС, с което са групирани наказанията по НОХД № 1813/2012г. на
ВРС и НОХД № 5612/2012г. на ВРС и е определено общо наказание от 1 година и 6
месеца, приведено с начало 25.02.2012г. Ищецът е освободен условно предсрочно
на 10.05.2013г. с остатък 3 месеца и 15 дни, съгласно протокол от 10.05.2013г.
по ЧНД № 524/2013г. на ВОС.
От
представеното по делото писмо вх.№ 5471/23.02.2016г. от ГДИН-ОС“ИН“ – Варна е
видно, че ищецът е бил задържан в сектор „Арести“ при ОСИН – Варна на
25.02.2012г. с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № 2071/2012г.
по описа на ІV РУП – Варна, както и че на 31.05.2012г. е бил преведен от сектор
„Арести“ при ОСИН – Варна в затвора гр. Варна по разпореждане на ВРП.
От
представените по делото удостоверения за раждане и справка от НБД Население е
видно, че ищецът е баща на Р.С.П., Петя Станчева Петрова и Йордан Станчев П.,
като съгласно ЕР № 2182/125/21.0.2005г. на ТЕЛК последният е с 80% намалена възможност за социална
адаптация, поради вродени аномалии пороци на развитието на предния сегмент на
окото. От ЕР № 1591/067/29.04.2013г. на ТЕЛК при МБАЛ“Св. Анна“ – Варна се
установява, че Р.С.П. страда от вродени аномалии/пороци на развитие/ на предния
сегмент на окото и й е определена 71%
нетрудоспособност, като видно от характеристика на ученика №
456/25.06.2013г. е, че през учебната 2012/2013 учебна година тя е била ученик в
ХІІ клас на СОУ за ДНЗ“Проф.д-р Иван Шишманов“ – гр. Варна.
Приложена е
справка за съдимост на ищеца с вх.№ 5031/18.02.2016г., изискана от ВРС, от
която се установява, че ищецът е многократно осъждан и му е налагано наказание
„лишаване от свобода“, като в нея са вписани и осъжданията му по делата,
посочени по-горе.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа
страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба и възраженията на
ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:
Предпоставка за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
от правозащитни органи, е незаконността на техните действия, а в случая, с
оглед събраните по делото доказателства, не се установява таpи незаконност да е налице.
Съгласно задължителните за съдилищата указания и разясненията по
тълкуването и приложението на ЗОДОВ, дадени с Тълкувателно решение №
3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и мотивите към него, разпоредбата на чл.2 ал.1
т.6 от ЗОДОВ урежда фактически състав на деликт, за
който отговаря държавата, в лицето на своите правозащитни органи, и конкретно –
в лицето на прокуратурата, а именно – за вреди, причинени от незаконно изпълнение на наложено наказание над
определения срок или размер. Съгласно т.4 и мотивите към нея от ТР №
3/22.04.2005г. са разграничени няколко хипотези на деликта:
1/ бездействие на затворническата администрация да освободи ищеца, който вече е
изтърпял наложеното му наказание „лишаване от свобода“; 2/ бездействие на
органите на прокуратурата при упражняване на надзора за законност при изтичане
на срока на това наказание, т.е. – при изтърпяването му; 3/ изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ над определения размер при изменение
на влязлата в сила присъда с последващ акт на съда.
Наказанието „лишаване от свобода“ се изпълнява, само когато е наложено с
влязла в сила присъда/и приравненото на нея споразумение, одобрено от съда/, с
която съответното лице е признато за виновно от съда и е осъдено за извършеното
от него престъпление.
Налагането от съда на мярка за
неотклонение „задържане под стража“, задържането от прокурора по НПК,
задържането от полицейските органи по ЗМВР и по други закони са все мерки на
процесуална принуда или принудителни административни мерки. С тях субективните
граждански права на лична свобода и неприкосновеност, на личен живот, на придвижване
и др. се ограничават по същия начин, както с наказанието „лишаване от свобода“,
поради което съгласно чл.59 от НК времето на задържането се приспада от
наложеното наказание. По своите цели и функции обаче тези временни принудителни
мерки са съществено различни от изпълнението на наложеното с влязла в сила
присъда наказание „лишаване от свобода“. Поради това, дори когато задържането
на ищеца е по-продължително от срока на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ и не може да бъде „компенсирано“ чрез приспадането по чл.59 от НК, не
е налице деликтът по т.6.
В случая ищецът претендира
за обезщетение за периода от 31.05.2012г. до 19.11.2012г., когато е търпял
наказание лишаване от свобода по присъда по НОХД № 5612/2012г. по описа на ВРС,
и в същото време не му е била отменена наложената МНО „Задържане под
стража" по ДП № 2071/2012г. по описа на Четвърто РУП-Варна. За този период
ищецът счита, че е следвало да му бъде зачетен от прокуратурата при изтърпяване
на наказанието от присъда от 8 месеца лишаване от свобода по НОХД № 5612/2012г.
на ВРС.
В
разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК изчерпателно са посочени хипотезите, при които
се приспада срок от наложено наказание „лишаване от свобода“, като съобразно
същата разпоредба, времето през което осъденият е бил задържан или по отношение
на него е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“ се приспада при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация,
както и в случаите на ал.2 и ал.3 от с.р.
В конкретния
случай, от събраните по делото доказателства се установява, че за времето от
25.02.2012г. до 31.05.2012г. ищецът, в качеството му на обвиняем по ДП №
2071/2012г. на ІV РУП МВР – Варна е бил задържан, поради това, че по отношение
на него е била взета мярка на процесуална принуда „задържане под стража“.
Установява се също така, че през периода от 31.05.2012г. до 19.11.2012г. е имал
качеството на „осъден" по НОХД № 1813/2012г. на ВРС, като му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“,
с влязло в сила споразумение, одобрено от съда, т.е през периода от
31.05.2012г. до 19.11.2012г. същият е изтърпявал наложеното му от съда
наказание „лишаване от свобода“.
По време на
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД №
1813/2012г. по описа на ВРС П. отново е придобил качеството на „осъден",
по силата на приравненото на влязла в сила присъда споразумение, одобрено от
съда по НОХД № 5612/2012г. по описа на ВРС. Поради горното и в съответствие със
закона на ищеца е бил зачетен само периода, през който е бил задържан под стража
в качеството на обвиняем по ДП № 2071/2012г. по описа на ІV РУП – Варна – от
25.02.2012г. до 31.05.2012г., без периода, през който като осъден по НОХД №
1813/2012г. на ВРС е изтърпявал наказание лишаване от свобода по влязлата в
сила присъда.
Не се спори,
че периодът на задържането на ищеца по ДП № 2071/2012г. на Четвърто РУП -
Варна, а именно от 25.02.2012г. до 31.05.2012г., е бил приспаднат при
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” по НОХД № 5612/2012г. на ВРС.
Считано от
31.05.2012г. и към 19.11.2012г. ищецът е имал качеството на „осъден" с
влязло в сила на 16.05.2012г., одобрено от съда споразумение по НОХД №
1813/2012г. по описа на ВРС, като е безспорно установено, че наказанието е било
приведено в изпълнение на 31.05.2012г.
От горното
се налага извода, че периодът на задържане, който би могъл да бъде зачетен и
приспаднат, на основание чл.59 ал.1 от НК, при изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода” на П., наложено му по НОХД № 5612/2012г. на ВРС, е от
25.02.2012г. до 31.05.2012г., като това е и сторено, видно от приложените по
делото писмени доказателства, обсъдени по-горе.
Горният
извод за неоснователност на исковата претенция се налага и по аргумент от пар.1 ал.5 от ДР на ЗИНС, съгласно която разпоредба, ако в затвора или в поправителния дом се
получи за изпълнение влязла в сила присъда по друго дело с наложено наказание
„лишаване от свобода” по отношение на лице, задържано с мярка за неотклонение,
изпълнението на присъдата започва от датата на получаването й, т.е. ищецът не
би могъл едновременно да е „задържан под стража” и „лишен от свобода”. Не се
доказа, че от престоя на ищеца през процесния период
в V група на Затвора – гр. Варна същият е претърпял вредите, твърдяни в исковата молба, а и липсват твърдения той да се
е възползвал от правата си по чл.90 от ЗИНЗС – да подаде молба за преместване в
друга група, където би могъл да полага труд и че е бил лишен от правата по
глава ІХ, раздел І от ЗИНЗС, с които разполагат лишените от свобода и че действително
е съществувала възможността да полага труд през процесния
период, докато изтърпява наказанието си лишаване от свобода и по този начин би
могъл да излезе от затвора по-рано.
Като
съобрази горното, съдът намира, че през периода от 31.05.2012г. до 19.11.2012г.
ищецът не е търпял едновременно две ограничения – мярка за неотклонение
„задържане под стража" и наказание ”лишаване от свобода”, а само наказание
„лишаване от свобода”, като в случая не са налице незаконни действия на
прокуратурата, във връзка с упражняването, от нейна страна, на надзор за
спазване на законността при изпълнение на наказанията, осъществяващи
фактическия състав на чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ, поради което и предявения иск по
посочената разпоредба се явява неоснователен.
Макар
изложеното да е достатъчно за отхвърляне на предявените искове –
неоснователността на главния иск обуславя неоснователността и на акцесорната искова претенция, доколкото не са налице
незаконни действия, от страна на Прокуратурата на Република България във връзка
с незачитане на задържането на ищеца при изпълнение на наложеното му наказание
„лишаване от свобода”, съдът намира, че не се събраха доказателства за твърдяните неимуществени вреди и за наличието на причинна
връзка на същите с действията на прокуратурата.
С оглед неоснователността на
предявения иск ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненски окръжен съд сумата от
10лв., представляваща дължима държавна такса, на основание чл.9а от ЗОДОВ.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.Т.П., ЕГН **********,***, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора – гр. Варна, искове с правно основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ и чл.86
ал.1 от ЗЗД, против Прокуратурата на Република България, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от неприспадане от изтърпяното от
него наказание „лишаване от свобода”, съобразно присъда по НОХД № 1813/2012г.
на ВРС в размер на 5 месеца и 20 дни, през които му е била наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража” по ДП № 2071/2012г. на 4 РУП – Варна, ведно
със законна лихва от датата на увреждането – 05.03.2013 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Т.П.,
ЕГН **********,***, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – гр.
Варна, да заплати в полза на Варненски окръжен съд сумата от 10лв./десет лева/,
представляваща дължима държавна такса, на основание чл.9а от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: