№ 15
гр. Кула, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на тридесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Петя С. Симеонова
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско
дело № 20211330100234 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 430 ТЗ, във вр. с чл. 9 ЗПК и чл.8., ал.1 ЗЗД, с
които иска от съда да признае за установено по отношение на ответника ПЛ.
В. Н. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: гр. Г., общ. Г., обл. В., ул. „ .....“ № .
дължи на ищцовото дружество „УниКредит Булбанк” АД с ЕИК 83191953.,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „ Възраждане”, пл. „ Света
Неделя” №, представлявано от Т.А.П. и Джакомо Волпи сумата 1.30.90
лв./хиляда шестотин и тридесет лева и 90 стотинки/, главница по Договор за
кредитна карта на физическо лице № CCIR-572- 0024.-2018 от
09.11.2018г.;сумата 59.82 лева (петдесет и девет лева и 82 стотинки) -
договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от
18.11.2019 г. до 22.01.2020 г.;за сумата 133.20 лева (сто тридесет и три лева и
20 стотинки) - лихва върху просрочена главница по договора за кредит за
периода от 22.01.2020 г. до 07.10.2020 г.;законната лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда 08.10.2020г. до окончателното
издължаване, за които суми има издадена Заповед за изпълнение № 30 от
15.02.2021г. по чл.410 от ГПК по Частно гражданско дело № 180/2020г. по
описа на РС – Кула, както и да бъде осъден ответника да заплати сторените в
исковото и заповедното производства разноски.
Ищецовото дружество твърди в исковата молба, че на 09.11.2018 г. между
ищцовото дружество в качеството на кредитор, от една страна и ответника, в
качеството на оправомощен държател, от друга, е подписан Договор за
кредитна карта на физическо лице № CCIR-572- 0024.-2018 (по-долу за
краткост „Договора”), по силата, на който ищцовото дружество е предоставил
на ответника кредитен лимит в размер на 2000.00 лева, който от своя страна
се е задължил да ползва кредитната карта съгласно условията по договора, в
1
т.ч. да възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне
минималната погасителна вноска, като размерът и броят на погасителните
вноски зависи от това дали и колко пари са усвоени - при този вид кредити,
т.е. кредитни карти, няма ясно дефинирани брой вноски, които следва да
бъдат направени с цел погасяване на кредита, т.е. не се изготвя погасителен
план. В чл. 3.1. от договора е определена единствено минимална погасителна
вноска в размер на не по – малко от 3% от отпуснатия кредитен лимит, която
ответникът се задължава да осигурява ежемесечно по сметката си, и то в
случай, че ползва суми до размера на кредитния лимит. В чл. 3.1.1 от
договора е посочен „период на клиентските плащания”, т.е. периодът, в който
тветникът може по всяко време да усвоява, т.е да ползва сумите от
разрешения кредитен лимит - всеки календарен месец от първо до последно
число В чл. 3.1.2 от договора е посочен „период на погасяване/издължаване”,
т.е. периода, в който задължително следва да бъде правена поне минималната
вноска за погасяване на използваните суми по кредитната карта - от 1-во до
15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентските
плащания, т.е на ползването на кредитната карта. Твърди се също, че в чл. 2
от Договора страните са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на
лихвите, които се дължат върху предоставената сума. Посочва се също, че е
определен краен срок за окончателно възстановяване и погасяване на
дължимите по кредитната карта суми, а именно 2 г. от сключване на договора.
Излагат се твърдения, че ответникът не е теглил суми от кредитната карта и
не е изпълнил задължението си да погасява задължението си в срок, за което
ищцовото дружество се е възползвал от правото си, съгласно чл. 10.1., във вр.
с чл. 10.1.1, във вр. с чл. 8.12. от договора (неплащане на парично
задължение), да обяви цялата непогасена част от кредита за предсрочно
изцяло изискуема, в т.ч. да пристъпи към незабавно събиране на изискуемите
суми - главница и лихви, включително такси и разноски. Датата, на която
кредитният лимит е обявен за изцяло предсрочно изискуем е 22.01.2020 г. и
заявителят е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
за което е уведомил ответника чрез покана за доброволно изпълнение,
връчена чрез частен съдебен изпълнител. Излагат се твърдения ,че за
процесните суми е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК пред РС - Кула, въз
основа на което е образувано ч.гр. д. № 180/2020г. по описа на съда, по което
е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми,
която е връчена на длъжника, който в законния месечен срок е депозирал
възражение. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на
разноски в настоящото и в заповедното производства.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
ГПК и не изразява становище.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Не
изразяват становище по спора.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
От приетото по делото Ч.гр.д. № 180/2020г. по описа на РС – Кула се
установява, че по посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение № 30 от
15.02.2021г. по чл.410 от ГПК в полза на „УниКредит Булбанк” АД с ЕИК
2
83191953., със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „ Възраждане”,
пл. „ Света Неделя” №, представлявано от Т.А.П. и Джакомо Волпи срещу
ПЛ. В. Н. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: гр. Г., общ. Г., обл. В., ул. „ .....“
№ . за сумата 1.30.90 лв./хиляда шестотин и тридесет лева и 90 стотинки/,
главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-572-
0024.-2018 от 09.11.2018г.;сумата 59.82 лева (петдесет и девет лева и 82
стотинки) - договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит за
периода от 18.11.2019 г. до 22.01.2020 г.;за сумата 133.20 лева (сто тридесет и
три лева и 20 стотинки) - лихва върху просрочена главница по договора за
кредит за периода от 22.01.2020 г. до 07.10.2020 г.;законната лихва от датата
на постъпване на заявлението в съда 08.10.2020г. до окончателното
издължаване,както и разноските по делото от 94.20 лв./деветдесет и четири
лева и 20 стотники/, от които 3.,48 лв./тридесет и шест лева и 48 стотинки/ за
платена държавна такса и 57,72 лв./петдесет и седем лева и 72 стотинки/
адвокатско възнаграждение.
Препис от заповедта е връчен на ответника заедно с покана за доброволно
изпълнение на 04.08.2021г. От ответника е постъпило възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК в законния
месечен срок на 11.08.2021г, с което заявява, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение, с оглед на което и на
основание чл.415 ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал с ищцовото дружество
възможността да предяви иск в законния срок, което разпореждане е връчено
на ищцовото дружество на 01.09.2022г. и същото е предявило настоящия иск
в този срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявеният иск е
допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от
ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
От съвкупната преценка на събраните в хода на производството
доказателства съдът намира за установено от правна и фактическа страна
следното: За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да
установи, при условията на пълно и главно доказване, следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното право е възникнало в
твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните и изпълнение на
задължението на ищеца по Договор за кредитна карта на физическо лице №
CCIR-572- 0024.-2018 от 09.11.2018г., да предостави активна кредитна карта,
предмет на договора за кредит, теглене на посочените суми чрез посочената
кредитна карта, настъпила изискуемост на вземанията за главница, както и
размерът на последната. Ищцовото дружество следва и докаже, че е
уведомило ответника за обявяването на предсрочната изискуемост на
вземането, както и настъпването на условията на същата. В тежест на
ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават
спорното право.
От приетия по делото и цитиран от съда Договор за кредитна карта на
физическо лице № CCIR-572- 0024.-2018 от 09.11.2018г. се установява, че
между „УниКредит Булбанк” АД в качеството на кредитор и ответника ПЛ.
В. Н. – кредитополучател е сключен договор за кредитна карта на физическо
лице с размер на разрешен кредитен лимит 2000 лв. № 00114-572-0024.-2018.
3
По силата на сключения договор, „УниКредит Булбанк“ АД е предоставил на
оправомощения държател кредитен лимит в размер на 2 000,00 лева, който от
своя страна е поел задължението да ползва кредитната карта съгласно
условията по договора в т.ч. да възстановява ползваните суми от кредитния
лимит или поне минималната погасителна вноска, като размерът и броят на
погасителните вноски зависят от това дали и колко пари е усвоил
оправомощеният държател. В чл.3.1. от договора е определена единствено
минималната погасителна вноска (МПВ), в размер на не по-малко от 3% от
отпуснатия кредитен лимит, която оправомощеният държател се задължава
да осигурява ежемесечно по сметката си и то в случай, че ползва суми до
размера на кредитния лимит. В чл.3.1.1. от договора е посочен период, в
който оправомощеният държател може да усвоява, т.е. да ползва суми до
размера на кредитния лимит - от 1-во до 30/31-во число на месеца, а в чл.3.1.2.
от Договора е посочен периодът, в който задължително следва да бъде
правена поне минималната вноска за погасяване на използваните суми по
кредитната карта - от 1-во до 15-то число от всеки месец, следващ периода на
клиентските плащания, т.е. на ползването на кредитната карта. В чл.2 от
Договора страните са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на
лихвите, които се дължат, при ползване на суми от кредитния лимит и/или
при допуснати просрочия. Определен е краен срок за окончателно
възстановяване и погасяване на дължимите по кредитната карта суми по
договора, а именно 2 години, считано от датата на сключване на договора. От
заключението на допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че в изпълнение на договора на ответника Н. е разкрита картова
сметка, по която са усвоявани суми с кредитната карта и са правени
погасителни вноски за погасяване на задължения към кредитора, като е
издадена на 12.11.2018 г. кредитна карта тип „MasterCard Standart Risk Call
Center c № 5189 **** **** 5205“ с разрешен лимит по кредитната карта в
размер на 2 000,00 лева, както и че му е бил предоставен персонален
идентификационен номер /ПИН/, с който е извършвал банкови операции на
АТМ и посттерминали по усвояване и обслужване на задължението по
кредитната карта. Установява се също, че кредитната карта е използвана от
лицето, т.е усвоявани са суми от кредитния лимит в рамкита на периода
1..11.2018 г. до 08.10.2020 г. за клиентски плащания (ПКП) чрез извършване
на финансови операции, в т. ч. и не само: плащания, теглене на суми от АТМ
и/или на каса в банка в общ размер на 2250 лв., както следва: на 1..11.2018г. –
1000 лв., 20.12.2018г. – 100 лв.,400 лв., 18.01.2019г. – 250 лв., 24.01.219г. – 100
лв., 18,02.2019г. – 200 лв., 23.02.2019г., 18.03.2019г. – 100 лв., като ответникът
е направил 12 погасителни плащания в общ размер на 922 лв. От експертното
заключение се установява също, че е налице забава в плащанията спрямо
съответните падежи на дължимата минимална погасителна вноска по
главницата и лихвите за периода от 09.11.2018 г. до 22.01.2020 г., както
следва: МПВ от 31.05.2019 г. с падеж 15.0..2019 г. е внесена на 17.07.2019 г.;
МПВ от 30.0..2019 г. с падеж 15.07.2019г.е внесена на 17.07.2019г.; МПВ от
31.07.2019 г. с падеж 15.08.2019г. е внесена на 05.09.2019г.; МПВ от
31.08.2019 г. с падеж 15.09.2019г. е внесена на 08.10.2019г.; МПВ от
30.09.2019 г. с падеж 15.10.2019г. е внесена на 22.10.2019г.; МПВ от
31.10.2019 г. с падеж 15.11.2019г. е внесена на 09.12.2019г.; МПВ от
29.11.2019 г. с падеж 15.12.2019 г. не е внесена до 22.01.2020 г.; МПВ от
4
31.12.2019 г. с падеж 15.01.2020 г. не е внесена до 22.01.2020 г. Видно от
посочения договор за кредитна карта в чл. 10.1 и 10.1.1 страните са се
съгласили ищцовото дружество да може да обяви предсрочно кредита за
изискуем изцяло или частично при неизпълнение на някое от условията на
дговора, а в чл. 8.12 страните са уговорили , че ако кредитополучателят
допусне необслужване на дълга .1 дни, на .2 ден задължението по кредита
става предсрочно изискуемо. Възползвайки се от уговореното, ищцовото
дружество е обявило кредита за предсрочно изискуем на 22.01.2020г.,за което
е уведомил писмено ответника на 22.0..2020г. Към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост - 22.01.2020 г. усвоеният и дължим размер на
кредитния лимит е 1 .30,90 лева и дължими договорни лихви 59,82 лева, което
се установява от заключението на вещото лице. Ищцовото дружество е
отправило писмена покана за доброволно изпълнение на задължението заедно
с уведомяването за предсрочната изискуемост и му е предоставило 14 дневен
срок от поканата за това, но ответникът не е направил пращания за
погасяване на вземането.
Всички тези обстоятелства бяха безспорно установени от ищцовото
дружество.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава в размер на 133,20
лв. то същата се явява частично основанелна, поради следното: В исковата
молба е посочено, че се претендира обезщетение за забава за периода от
22.01.2020г. до 07.10.2020г. в общ размер на 133.20 лв. За периода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г. съгласно чл. . от Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г., изм. и доп., бр. 34 от 9.04.2020 г., в сила от 9.04.2020 г., доп.,
бр. 38 от 24.04.2020 г., в сила от 24.04.2020 г., изм. и доп., бр. 44 от 13.05.2020
г., в сила от 14.05.2020 г., „ До отмяната на извънредното положение не се
прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне. Съгласно приетото от
съда заключение на ССчЕ, ищцовото дружество не е начислявало
обезщетение за забава за периода от 13.03.2020г. до 05.04.2020г., но от
05.04.2020г. до 14.05.2020г.е начислило такова в размер на 28,.2 лв., поради
което претенцията за посочената сума следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна, а за сумата от 104.48 лв. следва да бъде уважена. От
процесния договор, както и от приетото заключение на вещото лице се
установява, че дължимостта и размерът на обезщетението за забава са
уговорени между страните в чл. 2.1 и чл. 7.2 от Договора, като размерът е
1.,20% годишно.
По изложените съображения установителните искове следва да се уважат в
частта за съществуване на вземането на ищецовото дружество за сумата
1.30.90 лв. - главница по Договор за кредитна карта на физическо лице №
CCIR-572- 0024.-2018 от 09.11.2018г.; сумата 59.82 лева -
договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от
18.11.2019 г. до 22.01.2020 г.;за сумата 104.58 лева - лихва върху просрочена
главница по договора за кредит за периода от 22.01.2020 г. до 07.10.2020
г.;законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда 08.10.2020г.
до пълното погасване, а претенцията за обезщетение за забава за сумата 28,.2
5
лв. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат ищцовото дружество и
ответника на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК. Искане за разноски е
направило само ищцовото дружество. Предвид изложеното на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от
ищеца разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от
исковете. Ищцовото дружество е заявило претенция за направени разноски в
производството в това число и за сумите 3.,48 лв. за платена държавна такса и
429,20 лв. адвокатско възнаграждение, за което е ангажирало доказателства за
заплащането им, а именно: Фактура № **********/30.08.2021г. и авизо
преводно нареждане от 30.08.2021г. В хода на настоящото исково
производство, ищцовото дружество е направило и разноски за допусната от
съда и изготвена съдебно – счетоводна експертиза – внесен депозит в размер
на 200 лв., за което е представило преводно нареждане от 15.02.2022г. Тъй
като исковата претенция не е уважена изцяло, то и ищецът има право на
разноски само съразмерно с уважената част, а именно: 422,4. лв. за адвокатско
възнаграждение, сумата 35,90 лв. за държавна такса и сумата 19.,8. лв. за
експертиза. Също така, на ищцовото дружество следва да се присъдят и
сторените в заповедното производство разноски за държавна такса – 35,91 лв.
и за адвокатско възнаграждение – 5.,81 лв., за които ищцовото дружество
също е направило искане, които също са съразмерно уважената част на иска,
т.е сумата от общо 92,71 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
За разликата от общо 11,95 лв. претенцията за разноски в исковото и
заповедното производство следва да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ПЛ. В.
Н. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: гр. Г., общ. Г., обл. В., ул. „ .....“ № .
дължи на „УниКредит Булбанк” АД с ЕИК 83191953., със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „ Възраждане”, пл. „ Света Неделя” №,
представлявано от Т.А.П. и Джакомо Волпи сумата 1.30.90 лв./хиляда
шестотин и тридесет лева и 90 стотинки/- главница по Договор за кредитна
карта на физическо лице № CCIR-572- 0024.-2018 от 09.11.2018г.; сумата
59.82 лева (петдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки) -
договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от
18.11.2019 г. до 22.01.2020 г.; сумата 104.58 лева (сто и четири лева и
петдесет и осем стотинки) - обезщетение за забава върху просрочена главница
по договора за кредит за периода от 22.01.2020 г. до 07.10.2020 г.; законната
лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 08.10.2020г. до
окончателното издължаване, за които суми има издадена Заповед за
изпълнение № 30 от 15.02.2021г. по чл.410 от ГПК по Частно гражданско
дело № 180/2020г. по описа на РС – Кула, като ОТХВЪРЛЯ искането за
сумата 28,.2 лв./двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ -
обезщетение за забава върху просрочена главница по договора за кредит, като
неоснователно.
6
ОСЪЖДА ПЛ. В. Н. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: гр. Г., общ. Г.,
обл. В., ул. „ .....“ № . ДА ЗАПЛАТИ на „УниКредит Булбанк” АД с ЕИК
83191953., със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „ Възраждане”,
пл. „ Света Неделя” №, представлявано от Т.А.П. и Джакомо Волпи разноски
в настоящото производство в общ размер на .55,22 лв./шестотин петдесет и
пет лева и двадесет и две стотинки/, от които 422,4. лв./четиристотин двадесет
и два лева и четиридесет и шест стотинки/ за адвокатско възнаграждение,
35,90 лв./тридесет и пет лева и деветдесет стотинки/ за държавна такса и
19.,8. лв./сто деветдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/ -депозит за
експертиза, както и сторените в заповедното производство по Ч.гр. дело №
180/2020г. по описа на РС – Кула разноски в общ размер на 92,72 лв.
/деветдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, от които 35,91 лв./
тридесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/ и 5.,81 лв./петдесет и шест
лева и осемдесет и една стотинки/ за адвокатско възнаграждение, като
отхвърля претенцията за разноски в исковото и заповедното производство за
разликата от общо 11,95 лв. /единадесет лева и деветдесет и пет стотинки/,
като неоснователна, които суми може да се платят по банкова сметка: IBAN
75 UNCR 81150100015.87, BIC: UNCRBGSF, „ УниКредит Булбанк“АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
7