Решение по дело №772/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от А. К. А. от гр. Варна, [улица], ап. 14, [ЕГН], срещу Решение № 2153-03-44/26.03.2024 г. на Директора на Териториално поделение – Варна на НОИ /ТП – Варна на НОИ/, с което, на основание чл. 117 ал. 3 от КСО, вр. чл. 97, ал. 1, изречение първо, предложение последно от АПК, е отхвърлена жалба вх. № 2185-03-244#1/28.02.2024 г. от А. К. А. срещу Разпореждане № **********/09.01.2024 г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което, на основание чл. 75, ал. 4 от КСО, считано от 17.02.2022 г.,  е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер.

С доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане поради неправилно определяне от пенсионните органи на началната дата за отпускане на пенсията и несъобразяване в тази насока с влязло в сила решение на Административен съд – Варна, се отправя искане за неговата отмяна. Излагат се твърдения за претърпени от Арменакова имуществени и неимуществени вреди вследствие неизплащане на сумите за инвалидна пенсия за периода от 06.10.2020 г. до 17.02.2022 година.

В уточняваща молба и писмено становище жалбата се поддържа изцяло, като се сочи, че макар предвиденият в чл. 94, ал. 3 от КСО специален ред да не е спазен, следва да се приложат общите правила на чл. 94, ал. 1 от КСО и пенсията да бъде отпусната считано от определената с влязло в сила експертно решение на НЕЛК дата на инвалидизиране – 06.10.2020 година.

Ответникът – Директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето  като неоснователна и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП – Варна на НОИ. Оспорва по основание и по размер претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидената от закона форма и срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С ЕР № 2293/123/06.10.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания, към МБАЛ „Св. А. – Варна“ АД на А. К. А. са определени 50,00 % ТНР, дата на инвалидизиране: 06.10.2020 г., срок на инвалидността от 01.10.2021 г. за 1 година. Експертното решение е обжалвано от Арменакова, като с ЕР № 0192/016/25.01.2021 г. на НЕЛК, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, същото е отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване.

С ЕР № 1083/061/27.04.2021 г. на Втори състав на ТЕЛК, Общи заболявания, към МБАЛ „Св. А. – Варна“ АД на А. К. А. са определени 40,00 % ТНР, дата на инвалидизиране: 06.10.2020 г., срок на инвалидността от 01.10.2020 г. за 1 година. Във връзка с предприето обжалване на посоченото ЕР на ТЕЛК е издадено ЕР № 1493/143/02.08.2021 г. на НЕЛК, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, с което ЕР № 1083/061/27.04.2021 г. е потвърдено по всички поводи.

Експертно решение № 1493/143/02.08.2021 г. на НЕЛК е оспорено от А. К. А. по съдебен ред, по повод на което е образувано адм. дело № 1915/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, производството по което е приключило с прекратително определение № 2401/27.09.2021 г. на Административен съд – Варна, XXV състав, поради оттегляне на административния акт от неговия издател /НЕЛК/.

С ЕР № 2114/239/17.12.2021 г. на НЕЛК, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, е отменено ЕР № 1083/061/27.04.2021 г. на ТЕЛК по оценката, СИ и ПУ на труд, и са потвърдени останалите поводи. На А. К. А. са определени 50,00 % ТНР, дата на инвалидизиране: 06.10.2020 г., срок на инвалидността до 01.10.2022 година за две години.

След извършено преосвидетелстване, с ЕР № 92249/234/07.12.2022 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина – Варна“ АД на А. К. А. са определени 50,00 % ТНР, дата на инвалидизиране: 06.10.2020 г., срок на инвалидността до 01.12.2023 г. за 1 година.

Видно от приложеното към писмо № I-8438/25.08.2023 г. на Директора на НЕЛК известие за доставяне А. К. А. е получила лично срещу подпис ЕР № 2114/239/17.12.2021 г. на НЕЛК на 02.02.2022 година. По делото не са налице данни същото да е обжалвано от Арменакова, поради което ЕР е влязло в сила на 17.02.2022 година.

Със заявление вх. № 2112-03-388/25.03.2022 г. до ТП – Варна на НОИ А. К. А. е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В заявлението е посочено, че има осигурителен стаж, придобит в друга държава – Австрия, както и че имената К. А. Б. и А. К. А. са на заявителката. Приложени са медицински документи, включително и Експертно решение /ЕР/ на НЕЛК № 2114/239/17.12.2021 г., с което са  определени 50 % трайно намалена работоспособност /ТНР/.

С Разпореждане № **********/05.06.2023 г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ на А. К. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО за 50 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, считано от 25.03.2022 г., със срок на инвалидността до 01.12.2023 г., в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4, т. 3 от КСО, в размер на 314,50 лева. От 01.07.2022 г., съгласно чл. 10, т. 2 от ЗБДОО/2022 г., пенсията е определена в минимален размер от 396,95 лева, до определянето на размера  по реда на КСО. Посочено е, че съгласно Регламенти на Съвета (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 пенсията се изплаща от 25.03.2022 г. в размер 314,50 лева, а от 01.07.2022 г. в размер 396,95 лева.

С жалба вх. № 2112-03-388#27/01.08.2023 г. А. К. А. е обжалвала Разпореждане № **********/05.06.2023 г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ по административен ред пред Директора на ТП – Варна на НОИ. С Решение № 2153-03-133/31.08.2023 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 117 ал. 3 от КСО, вр. чл. 97, ал. 1, изречение първо, предложение последно от АПК, жалбата на А. А. е отхвърлена.

След подадена от А. К. А. жалба по съдебен ред с Решение № 1653/24.11.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2136/2023 г., влязло в законна сила на 13.12.2023 г., е отменено Решение № 2153-03-133/31.08.2023 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ и преписката е изпратена на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ за ново произнасяне по заявление вх. № 2112-03-388/25.03.2022 г. за отпускане на пенсия, подадено от А. К. А., съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, съгласно които при пропускане на едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, но при спазване на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, считано от влизане в сила на решението на ТЕЛК, пенсията за инвалидност следва да се отпусне, считано от влизане в сила на решението на ТЕЛК, на която дата е придобито правото – в случая от 17.02.2022 година.

В изпълнение на Решение № 1653/24.11.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2136/2023 г., с Разпореждане № **********/09.01.2024 г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, на А. К. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО за 50 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, считано от 17.02.2022 г., със срок на инвалидността до 01.12.2023 г., в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО, в размер на 314,50 лева. От 01.07.2022 г., съгласно чл. 10, т. 2 от ЗБДОО/2022 г., пенсията е определена в минимален размер от 396,95 лева, до определянето на размера  по реда на КСО. От 01.07.2023 г. пенсията е определена в минимален размер от 444,58 лева. Посочено е, че съгласно Регламенти на Съвета (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 пенсията се изплаща от 17.02.2022 г. и от 25.03.2022 г. в размер 314,50 лева, от 01.07.2022 г. в размер 396,95 лева, а от 01.07.2023 г. в размер на 444,58 лева.

С жалба вх. № 2185-03-224#1/28.02.2024 г. А. К. А. е обжалвала Разпореждане № **********/09.01.2024 г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ по административен ред пред Директора на ТП – Варна на НОИ.

С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-03-44/26.03.2024 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 117 ал. 3 от КСО, вр. чл. 97, ал. 1, изречение първо, предложение последно от АПК, жалбата на А. К. А. е отхвърлена. Изложени са мотиви, че при определяне на началната дата на отпускане на пенсията са съобразени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на Решение № 1653/24.11.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2136/2023 г., според които пенсията следва да се отпусне считано от 17.02.2022 година. Посочено е, че на основание чл. 177, ал. 1 от АПК и чл. 297 от ГПК влязлото в сила решене на Административен съд – Варна е задължително за пенсионния осигурителен орган, поради което същият правилно се е съобразил с дадените в него указания във връзка с определянето на началната дата на отпускане на пенсията на А. К. А..

Обжалваното Решение № 2153-03-133/31.08.2023 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ е издадено от компетентен орган съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен в съответствие с изискуемата по чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО, писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му в достатъчно подробен вид, позволяващ осъществяването на ефективен съдебен контрол за материална законосъобразност.

При извършената от съда служебната проверка не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне, като с решението си Директорът на ТП – Варна на НОИ е решил по същество отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл. 117, ал. 3, изречение второ, предложение първо от КСО. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен в съответствие с приложимите материалноправни и процесуални разпоредби.

Между участниците в съдебния процес няма спор по фактите. Спорът по делото е правен и касае определянето на датата, от която на А. К. А. следва да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО и в този аспект правното значение на Решение № 1653/24.11.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2136/2023 г. за установяването на датата на отпускане на пенсията на жалбоподателката.

За да се произнесе по поставеният спорен въпрос, съдът съобрази разпоредбите на чл. 177, ал.1 и ал.2 от АПК. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК „Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.“, а съгласно чл.177, ал.2 от АПК „Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.“

Както беше констатирано по – горе, въпросът относно определянето на началната дата на отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката е разрешен с влязло в сила съдебно решение, въз основа на което е издадено потвърденото с обжалваното решение на Директора на ТП – Варна на НОИ Разпореждане № **********/09.01.2024 г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ.

В мотивите на Решение № 1653/24.11.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2136/2023 г., послужило като основание за издаване на разпореждането на пенсионния орган, след анализ на относимата правна регламентация и установените по делото факти и обстоятелства, е прието, че заявлението на А. К. А. е подадено в двумесечния срок от датата на придобиване на правото на пенсия, регламентиран в чл. 94, ал. 1 от КСО, поради което същата следва да бъде отпусната именно от тази дата, която в случая е 17.02.2022 г. – датата на влизане в сила на ЕР № 2114/239/17.12.2021 г. на НЕЛК, с което окончателно са определени процентът ТНР и датата на инвалидизиране.

Решение № 1653/24.11.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2136/2023 г. е влязло в сила, поради което установеното в него и дадените указания по приложението на закона са задължителни за административния орган.

С Разпореждане № **********/09.01.2024 г., при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на Решение № 1653/24.11.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2136/2023 г., както и на действието на това решение по отношение на лицата /по арг. чл. 177, ал. 1 от АПК и чл. 297 от ГПК/, Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ правилно е определил началната дата на отпускане на пенсията, а именно: 17.02.2022 година. Отхвърляйки подадената от А. К. А. жалба срещу разпореждането, Директорът на ТП – Варна на НОИ е постановил оспореното решение в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Неоснователно жалбоподателката твърди, че според изложените в Решение № 1653/24.11.2023 г. на Административен съд – Варна мотиви началната дата на отпускане на пенсията е определената от колективния орган на медицинската експертиза дата на инвалидизиране – 06.10.2020 г., поради което пенсията следва да  бъде отпусната от тази дата.

От мотивите към Решение № 1653/24.11.2023 г. се констатира, че решаващият състав на Административен съд – Варна е анализирал възможните хипотези за отпускане на лична пенсия за инвалидност в зависимост от момента на подаване на заявлението в сроковете по чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО, приемайки че А. К. А. е пропуснала едномесечния срок за подаване на документите по чл. 94, ал. 3 от КСО, поради което не би могла да се възползва от най-благоприятния за нея вариант пенсията да  бъде отпусната, считано от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК, съответно от датата на инвалидизирането – 06.10.2020 г., а началната дата на отпускане на пенсията е датата на влизане в сила на ЕР № 2114/239/17.12.2021 г. на НЕЛК – 17.02.2022 г., от която дата за правоимащото лице възниква обективно възможността да поиска изплащане на пенсията, т.е. от датата на придобиване на правото на пенсия.

В този аспект, следва да се посочи, че правото на пенсия, включително правото на пенсия за инвалидност е едно от „по-важните социални права“ (Й., Г. в А. А., Г. Й., Д. Д., Основи на публичното право, Издателство „Наука и икономика“ Икономически университет – Варна, 2021, стр.82-83), с уредба в Конституцията и в КСО, упражняването на което не е предвидено ex lege, а е необходимо активното поведение на лицето, за което това право е възникнало, да подаде своевременно необходимите документи за започването на административното производство по отпускането на пенсията за инвалидност. При изложените от административния съд в Решение № 1653/24.11.2023 г, фактически и правни съображения във връзка с анализиране и тълкуване на относимите разпоредби на КСО, правилно пенсионният орган е определил, че пенсията на жалбоподателката следва да бъде отпусната считано от 17.02.2022 година. Това е датата посочена в Решение № 1653/24.11.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 2136/2023 г., поради което за административният орган е било налице императивно вменено му задължение (по арг. чл. 177, ал. 1 от АПК) да я възприеме и да отпусне пенсията от тази дата.

Налага се извод за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане № **********/09.01.2024 г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да се отхвърли.

В този аспект релевираните в жалбата доводи за претърпени от Арменакова имуществени и неимуществени вреди не следва да бъдат обсъждани, тъй като преценката за наличието на такива е поставена в зависимост от изхода от обжалването на административния акт – арг. от чл.204, ал.1 вр. ал.2 от АПК.

При този изход на правния спор своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на ТП – Варна на НОИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, определен по реда на чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. К. А. от гр. Варна, [улица], ап. 14, [ЕГН], срещу Решение № 2153-03-44/26.03.2024 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което, на основание чл. 117 ал. 3 от КСО, вр. чл. 97, ал. 1, изречение първо, предложение последно от АПК, е отхвърлена жалба вх. № 2185-03-244#1/28.02.2024 г. от А. К. А. срещу Разпореждане № **********/09.01.2024 г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, с което, на основание чл. 75, ал. 4 от КСО, считано от 17.02.2022 г.,  е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер.

ОСЪЖДА А. К. А. от гр. Варна, [улица], ап. 14, [ЕГН], да заплати на ТП – Варна на НОИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.