Р Е Ш
Е Н И Е № 675
гр. Бургас, 16 юни 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на единадесети юни, през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА и с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ,
изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 385/2020 г.
Производството е по
реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от адв. В.В., действаща като процесуален пълномощник
на М.П., като ЕТ“ Сание- М.П.“, ЕИК *********, против решение № 393/18.12.2019г.,
постановено по АНД № 688/2019г. по описа на Районен съд Несебър.
С решението е изменено
наказателно постановление № 02-0002491 / 05.06.2019г., издадено от Директора на
Дирекция “ Инспекция по труда ” гр. Бургас, с което на ЕТ“ Сание- М.П.“, ЕИК
*********, гр. Бургас, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда, е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в
размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса
на труда, като този размер е намален на
на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
Касаторът иска отмяна
на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като в
хода на съдебното производство не е бил доказан състав на нарушение. Отделно
намира, че съдът не е отчел допуснати при издаване на наказателното
постановление съществени нарушения на процесуалните правила- вътрешно
противоречие във фактическата обстановка, разминаване между факти и право,
което препятства ефективното упражняване на правото на защита.
В съдебно заседание, представител
за касатора не се явява.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова,
счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд,
следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е
допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Първоинстанционният
съд правилно е установил релевантните за спора факти и въз основа на тях е
приложил материалния закон.
Обратно на заявеното
с касационната жалба, този състав на съда намира достатъчно доказателства за
осъществен състав на нарушение по чл.414, ал.3 във вр. с чл. 63, ал.2 от КТ и
споделя съображенията, изложени в обжалваното решение.
Доказано е, че в деня
на извършване на проверката А.М.С.е престирала труд за касатора. Този извод не се променя и от доказания факт,
че сделки със стоки, предлагани в обекта са извършвани като начална дата, от
тази следваща датата на проверката (8.05.2019г.).
След като трудовият
договор с лицето е бил сключен на 8.05.2019г. и в него е предвидено, че
работникът следва да постъпи на работа на същата дата всяка трудова дейност,
извършвана на обекта от наетото лице е в изпълнение на задълженията, възникнали
по силата на трудовия договор, ако и конкретната дейност да не е само и
единствено по предлагане и продажба на стоки.
Не предпоставят
обратен извод и показанията на св. Б.Ч.( също работник на касатора), който
сочи, че на 8.05.2019г. обекта не е бил отворен, а е бил подготвян за отваряне
– нареждане на щендери и манекени, зареждане със стока.
В случай, че
касаторът не е изпълнил задължението си по сключения със С. трудов договор, да
осигури мястото й на работа, то не би следвало да я допуска до обекта за
полагане на труд в изпълнение на сключения договор. Стоянова обаче, се е
намирала на обекта и е работела.
При това положение
работодателят дължи връчване на известие за регистриран трудов договор преди
започване на изпълнение на задълженията от страна на работника по сключения
трудов договор.
По делото е доказано,
че трудовият договор е изпратен за регистрация в ТД на НАП на 8.05.2019г., след
извършване на проверката, а подписът, удостоверяващ връчване на уведомлението е
положен от С. без указване на дата на извършване на действието.
Съдът намира за
неоснователно и възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на наказателното постановление. Посочване в последното на
указаните в справката по чл. 402 от КТ реквизити от работника, не сочи на
неясна правна квалификация на нарушението. То представлява констатация, която
по никакъв начин не влияе на преценката за съставомерност на деянието- полагане
на труд без връчено уведомление за регистриран трудов договор. Правото на
защита не е било нарушено.
По изложените
съображения, съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороците,
заявени с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
спора на касатора следва да се присъдят направените и своевременно поискани
разноски, в размер на 100лв. (юрисконсултско възнаграждение).
Затова и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр.
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 393/18.12.2019г.,
постановено по АНД № 688/2019г. по описа на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА ЕТ“ Сание- М.П.“, ЕИК *********, гр. Бургас да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр.Бургас сума в размер на 100лв., представляваща
разноски по делото.
Решението не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: