Р Е Ш Е Н И Е
№262336/21.7.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и първа
година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело
№2760 по описа на Варненски районен съд за
2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен иск
с правно осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД от А.О.И., ЕГН ********** ***,съдебен адрес адв. А. срещу
З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
за осъждане на ответника да заплати сумата от 795 лева мораторна лихва за забава за периода
18.02.2019г.-10.02.2020г. върху главницата от 8000 лева представляващи присъдено
обезщетение за неимуществени вреди със съдебно решение № 3324/21.07.2020г.,
постановено по гр.дело № ***/2020г. на ВРС, изменено със съдебно решение № 309/12.02.2021г.,
постановено по в.гр.дело № ****/2020г. на ВОС.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 8000
лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие претърпяно ПТП. На
18.02.2019г. ищецът е депозирал заявление до застрахователя за изплащане на
обезщетение. Със съдебното решение е присъдена лихва за забава считано от
депозиране на исковата молба в съда -11.02.2020г. до окончателно изплащане на
обезщетението. По тези съображения от момента на поканата -18.02.2019г. до
10.02.2020г. желае присъждане на лихва за забава върху уважената и присъдена по
съдебен ред главница.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва по основание и
размер. Оспорва се, че на посочената начална дата -18.02.2019г. ответникът не е
надлежно поканен да изпълни задълженията си за заплащане на обезщетение.
Посочва, че със съдебното решение е присъдена лихва за забава, по отношение на
който е формирана и сила на присъдено нещо. В условията на евентуалност прави
възражение за погасяване по давност на процесното вземане.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е
съдебно решение № 3324/21.07.2020г., постановено по гр. дело № ***/2020г. по описа на ВРС, с
което предявеният иск по чл.432, ал.1 КЗ от настоящия ищец срещу ответното
застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие ПТП от
23.09.2018г. е отхвърлен.
Представено е решение №
309/12.02.2021г., постановено по в.гр.дело № ****/2020г. на ВОС, с което е
отменено решение № 3324/21.07.2020г.,
постановено по гр. дело № 1828/2020г. по описа на ВРС, в частта за сумата над
8000 лева до претендираните 10000 лева, като частична претенция от общия размер
на обезщетението за неимуществени вреди от 15000 лева, като ответникът е осъден
да заплати на ищцата сумата от 8000 лева – обезщетение на претърпени вследствие
реализираното ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
главница считано от депозиране на исковата молба в съда – 11.02.2020г. до
окончателно изплащане на задължението.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 429, ал.3 КЗ вменява в отговорност на
застрахователя по договорът за
застраховка „Гражданска отговорност“, да заплати лихвите за забава на
застрахованият, които са в границите на определената с договора застрахователна
сума, за които лихви той отговаря пред увреденото лице. Разпоредбата в
изречение 2-ро на ал.3 на цитираният текст указва, че от застрахователя се плащат само лихвите
за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 или от датата
на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Хипотезата
на чл. 493, ал.1, т.5 КЗ включва и лихвите дължими от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетенията за вреди причинени от
застрахования на трети лица. Съдебната практика и в частност Решение №167/30.01.2020г., постановено по
т.дело №2273/2018г. на ІІ т.о. на ВКС приема разбирането, че лихвите
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахованият делинквент, с оглед функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента.
По делото са представени съдебни
решения постановени от Варненски районен съд и Варненски окръжен съд, като с
окончателен съдебен акт ответникът в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, която е обективирана в застрахователна
полица № BG/02/118000807137,
е осъден да заплати обезщетение в размер на 8000 лева за причинени на ищцата
неимуществени вреди под формата на претърпени от последната болки и страдания
вследствие реализирано на 23.09.2018г. ПТП в гр. Варна, при виновно поведение
на водача на л.а. с рег. № ********, застрахован при ответника по посочения
договор за застраховка. С това съдебно решение е присъдена и лихва за забава
върху уважената главница считано от депозиране на исковата молба в съда –
11.02.2020г. до окончателно изплащане на задълженото. Както в първоинстанционното съдебно решение, така и в решението на
въззивната инстанция, което е постановено при участието на настоящите страни е
прието, че на 14.02.2019г. ищцата в качеството й на увредено вследствие
реализираното ПТП лице е подала заявление до ответника -застраховател на делинквента по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ.
С оглед направените с отговора на
исковата молба възражения от ответника съдът посочва, че в реализираното
съдебно производство за присъждане на обезщетение за причинени последствие на
ПТП неимуществени вреди на ответника, самостоятелен иск за присъждане на лихва
за забава не е предявен. Предмет на искането, с което съдът е бил сезира, и
което искане е уважено е присъждането на лихва за забава под формата и на законната
последица от уважаване на претенцията за обезщетение. В случая е присъдена закинна лихва под формата на законна последица върху
уважената главница от 8000 лева, считано от депозиране на исковата молба в съда
(11.02.2020г.) до окончателно изплащане на задължението. При изложеното следва извода, че силата на
присъдено нещо на постановеното съдебно решение, което обвързва страните не
обхваща претенцията за присъждане на лихва за забава за периода от предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице до сезиране на съда с искова
молба, с предмет предявен иск по чл. 432, ал.1 КЗ. При тези съображения съдът
не споделя възраженията на ответното застрахователно дружество, че силата на пресъдено нещо досежно постановеният съдебен акт обхваща
лихвата за забава за процесния период, за която съдът по настояще е сезиран.
От представените по делото
съдебни решения, постановени при участие на настоящите странни, съдът приема,
че заявление за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди по „Гражданска отговорност“, в качеството му на пострадало
от ПТП лице ответницата е депозирала на 14.02.2019г. Най –ранната установена по делото
дата, по см. на чл. 429, ал.3 КЗ вр. чл. 493, ал.1,
т.5 и чл. 429, ал.2, т.2 КЗ, съобразно която застрахователят е уведомен от
увредено лице за настъпилото застрахователно събитие вследствие реализираното
ПТП е датата към момента на депозиране заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение от 14.02.2019г. Оспорил е ответникът тази начална дата посочена в
исковата молба – 18.02.2019г., но тук съдът посочва, че същия не отрича, че на 14.02.2019г.
е уведомен от ищцата за претърпените от нея вреди.Датата 14.02.2019г., като
факт с правно значение е възприета в постановените съдебни актове на ВРС и ВОС,
в които е разгледана претенцията за заплащане на обезщетение на неимуществени
вреди.
По
изложените съображения, съдът намира че застрахователят дължи обезщетение за
забава считано от датата, на която увреденото лице го е уведомило да сезиране
на съда с исковата молба по предявен иск с правно осн. чл. 432, ал.1 КЗ, а т.е.
до 10.02.2020г. С настоящия иск съдът бива сезиран в един по-късен момент от
уведомяване на застрахователя, при което предявеният иск посочения в исковата
молба период от 18.02.2019г. до 10.02.2020г. е основателен. По отношение на размера,
съдът с помощта на програмен продукт „А.Ф>“ служебно осъществи изчисление на
дължимата лихва за забава върху уважената главница под формата на застрахователно
обезщетение от 8000 лева, като намери,
че за процесния период същата възлиза на 795,65 лева, поради което предявеният
иск в размер на 795 лева следва да бъде уважен изцяло. Така определеният размер
на лихвата за забава се дължи от застрахователя, доколкото същата е рамките на
отговорността му, който е определен от размера на застрахователната сума по
договорът за застраховка „Гражданска отговорност“.
По отношение на разноските:
С оглед
изходът на спора в полза на ищеца се
следват съдебно – деловодни разноски в размер на 410 лева, от които 360 лева
възнаграждение за процесуално представителство с вкл. ДДС и 50 лева заплатена
по делото държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
осъжда З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати
на А.О.И., ЕГН ********** ***,съдебен адрес адв. А. сумата от 795
(седемстотин деветдесет и пет лева) лева мораторна
лихва за забава за периода 18.02.2019г.-10.02.2020г. върху главницата от
8000 лева представляващи присъдено обезщетение за неимуществени вреди със
съдебно решение № 309/12.02.2021г., постановено по в.гр.дело № ****/2020г. на
Варненски окръжен съд, с което е изменено, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
осъжда З. „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.О.И., ЕГН ********** ***,съдебен адрес адв. А. сумата от 410
(четиристотин и десет) лева, от които 360 лева възнаграждение за
процесуално представителство с вкл. ДДС и 50 лева заплатена по делото държавна
такса, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :