Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 20.02.2020
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На двадесети януари Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1543 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител и пълномощник адв. Б.
заявява, че на *** г. с ответниците сключила предварителен договор за
покупко-продажба на техния апартамент с № , находящ се на трети етаж във вход „"
на жилищна сграда с адрес ул. в гр. К., със застроена площ от 105 кв.м., с
принадлежащо избено помещение № , с полезна площ от 3,80 кв.м., заедно с 3,82%
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото.
Заявява,
че при сключването на този предварителен договор ответниците не я уведомили, че
сградата, в която е изграден продавания от тях апартамент не е въведена в
експлоатация към момента на сключване на договора и за нея няма издадено
разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация, съобразно нормата на чл.
177, ал. З от ЗУТ.
Сочи, че
Към момента на сключване на предварителния договор с ответниците се оказало, че
те не притежавали и нотариален акт, удостоверяващ правото им на собственост
върху продавания апартамент. Договорили да им плати общо 78 500 лв. за
продавания апартамент. При сключването на договора им платила част от цената –
7 500 лв., която част имала и значение и на капаро. Останалата част от
договорената продажна цена от 71 000 лв. следвало да им плати с парични
средства от отпуснат ѝ кредит от банка. Договорили се да сключат
окончателния договор на *** г. до 14.00 часа в кантората на нотариус с рег. № при
Нотариална камара гр. С. – Н.К. с район на действие РС К..
Заявява,
че след като започнала да търси кредит от банка, узнала, че е сключила този
договор в условията на грешка и при въвеждане в заблуждение от страна на
продавачите относно правната страна, имаща значение за ползването на продавания
апартамент и в случай, че били записали в предварителния договор, че сградата,
в която е построен продавания апартамент не е въведена в експлоатация,
съобразно нормата на чл. 177, ал. З от ЗУТ, то нямало да сключи този
предварителен договор за покупка на апартамент, който после не би могла да
продаде по същата причина. Защото не е
коректно, човек да иска да постави други хора в неизгодно положение, на
принципа „ не прави това на другите, което не искаш да ти се случи на теб,...
„. Независимо от това решила да даде възможност на продавачите да ѝ
предоставят всички изискуеми при продажбата удостоверителни документа, като с
нотариална покана рег. №, том , № от г.,
връчена на същата дата от нотариус П.П. с рег. № *** при Нотариална Камара гр. С.,
с район на действие РС К. на ответницата Р.Т.К. и ги поканила и уведомила за
следното:
С
настоящата Ви каня на 03.01.2018г. /ден сряда/ в 15.00 часа, да се явите пред
нотариус П.П. с рег. № ***, с район на действие РС К., в кантората му в гр. К.,
с адрес на кантора, за да ми предадете и предоставите изискуемите от мен и
необходими ми документа, за да мога да кандидатствам за отпускане на кредит
срещу ипотека, за да мога да Ви платя остатъка от договорената продажна цена за
продавания ми от Вас апартамент с № , находящ се на трети етаж във вход „"
на жилищна сграда с адрес в гр. К., съгласно договорката ни по сключения
помежду ни предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот на *** г.
Каня Ви защото от момента на сключване на този предварителен договор Вие не сте
ми предоставили нищо освен копие от издадения Ви след *** г. на 22.11.2017 г.
нотариален акт № , том. , рег. № , дело № от нотариус И. Г. с рег. № при НК гр. С. с
район на действие РС К., с който сте призната за собственици на продавания ми
апартамент след сключване на предварителния ни договор за продажбата му от Вас.
Изисквам да ми предоставите следните
документа, които да внеса в банката кредитор за да кандидатствам за одобрение
за кредит срещу ипотека която следва да се впише върху този апартамент който ми
продавате по предварителния ни договор от *** г. :
1. Скица /схема/ от кадастралната карта на
гр. К. за апартамента издадена от Служба ГКК С.;
2. Удостоверение за въвеждане в експлоатация
на сградата в която се намира продавания апартамент съобразно нормата на чл.
177, ал. З от ЗУТ;
3. Удостоверение за данъчна оценка на
апартамента валидна към 03.01.2018г.;
4. Удостоверение от Служба по вписванията К.
към Агенция по вписванията, че в период от 10 години назад към 03.01.2018г.
върху продавания ми от Вас апартамент няма вписани никакви вещни тежести;
5. Удостоверение от НАЛ по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за липса на данъчни задължения за всеки един от Вас продавачите .
6. Удостоверение за семейно положение от
община К. за Вас продавачите.
7. Удостоверение за режим на съпружески
отношения - издадено от Агенция по вписванията.
8. Ксероксни копия от личните ви карта за да
послужат пред банката кредитор.
В случай, че не се явите в посочения по-горе
час и ден и на определеното от мен място и не ми предоставите всички
индивидуализирани по-горе от мен в тази покана документа, ще считам, че се
стремите да не изпълните задължението си поето към мен да ми съдействате с
предоставяне на необходимите ми документа за да кандидатствам за ипотечен
кредит в банка кредитор за да ми отпусне кредит и да Ви платя остатъка от
договорената продажна цена по между ни, както и, че се отказвате от изпълнение
на договора за продажба на апартамента.
В този случай Ви уведомявам и Ви каня да ми върнете
капарото получено от мен на *** г. по повод сключения между мен и Вас
предварителен договор за покупко продажба на вашия апартамент с № , находящ се
на трети етаж във вход „" на жилищна сграда с в гр. К., защото продажбата
му не може да бъде осъществена, поради съществен недостатък на продавания имот
и поради отказ от ваша страна да изпълните задълженията си на продавачи към мен
поети по предварителния договор, който, ще считам, че Вие отказвате да
изпълните и разваляте едностранно. В случай, че ми предоставите всички
индивидуализирани по-горе в тази покана документа на 03.01.2017 г. то Ви
уведомявам, че ще следва да отсрочим момента на сключване на окончателния
договор и то с поне тридесет дни считано от *** г. понеже вероятно банката
кредитор няма да ми е обработила заявлението за кредит и все още няма да мога
да Ви извърша плащането, а и плащането ще бъде извършено едва след като банката
приеме като ипотечно обезпечение продавания апартамент и в нейна полза бъде
вписана първа по ред ипотека в имотния регистър воден от Служба по вписванията К.,
за което Вие сте информирани преди сключване на предварителния договор по между
ни на ***г.
Пълномощникът на ищцата сочи, че на 03.01.2018
г. ответниците се явили в 15.00 часа в кантората на нотариус П.П. и
предоставили копия и оригинали от част от индивидуализираните от нея в поканата
документа, като нотариусът съставил констативен протокол. Исканото от нея
удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намирал
продавания апартамент, съобразно нормата на чл. 177, ал. З от ЗУТ не бил
предоставено от продавачите, които устно ѝ заявили, че такова
удостоверение няма издавано, но това не било проблем защото апартамента бил
снабден с вода и снабден с електроенергия и нямало да ѝ върнат парите,
които им дала в случай, че се откаже от договора. По повод на това отново
решила да търси кредит от банка и уведомила продавачите за този неин опит на
09.01.2018 г. чрез нотариално уведомление удостоверено от нотариус с рег. № 700
при Нотариална камара гр. С. - Н.К., с район на действие РС К. със следното
съдържание :
С настоящото Ви уведомявам, след като на
03.01.2018 г. /ден сряда/ в чрез нотариус П.П. с рег. № *** с район на действие
РС К., в кантората му в гр. К. с адрес на кантора получих от вас част от
необходимите ми и изискани и предоставени от вас необходими ми документа за да
мога да кандидатствам за отпускане на кредит срещу ипотека за да мога да Ви
платя остатъка от договорената продажна цена за продавания ми от Вас апартамент
с № , находящ се на трети етаж във вход „" на жилищна сграда с адрес в гр.
К., съгласно договорката ни по сключения по между ни предварителен договор за
покупко продажба на недвижим имот на ***г. Ви уведомявам, че подадох искане за
отпускане на ипотечен кредит в Банка ДСК ЕАД и на ***г. вещо лице по възлагане
на банката след 14,30 часа ще следва да заснеме продавания ми от Вас
апартамент, за което Ви уведомявам, че следва да му осигурите достъп и
съдействие. Уведомявам Ви, че ще следва да отсрочим момента на сключване на
окончателния договор и то с поне тридесет дни считано от *** г. до 10.02.2018
г. понеже вероятно банката кредитор няма да ми е обработила заявлението за
кредит и все още няма да мога да Ви извърша плащането, а и плащането ще бъде
извършено едва след като банката приеме за достатъчно като ипотечно обезпечение
продавания ми от вас апартамент и в нейна полза бъде вписана първа по ред
ипотека в имотния регистър воден от Служба по вписванията К. върху този
апартамент, за което Вие сте информирани преди сключване на предварителния
договор по между ни на *** г.
Ищцата
се надявала, че в този период от време може да бъде издадено съответното
удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намирал
продавания апартамент, съобразно нормата на чл. 177, ал. З от ЗУТ и така за нея
не би имало риск да купи този апартамент, предмет на продажба по предварителния
договор сключен между нея и ответниците на *** г. Оказало се, че такова
въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намирал продавания от
ответниците апартамент към 10.02.2018 г. не можело да бъде извършено, и че
нямало да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата,
в която се намирал продавания апартамент, съобразно нормата на чл. 177, ал. З
от ЗУТ. Сочи, че ѝ се наложило да прочете нормата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, в която е записано, че не се разрешава да се ползват строежи или части от
тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Така узнала, че е въведена в заблуждение от продавачите при сключване на
предварителния договор, които са скрили и укрили от нея това обстоятелство и
факт и така е изпаднала в грешка, при сключване на договора, като не е знаела,
че продавания апартамент е построен в сграда, която не е въведена в
експлоатация, съобразно действащите норми на ЗУТ.
Тези
техни недобросъвестни действия я накарали да се почувства измамена от тях при
сключване на предварителния договор.
По повод
на това отправила нова нотариална покана на продавачите с рег. №, том, № от г. връчена на 22.02.2018 г. от нотариус П.П.
с рег. № *** при Нотариална камара гр. С.,
с район на действие РС К. на ответницата Р.Т.К. и ги поканила и уведомила за
следното:
С настоящата Ви каня на 14.03.2018 г. /ден
сряда/ в 15.00 часа да се явите пред нотариус П.П. с рег. № *** с район на
действие РС К., в кантората му в гр. К. с адрес на кантора за да ми върнете
парите получени от мен по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот сключен на *** г. между мен и Вас за апартамент с № , находящ се на трети
етаж във вход „" на жилищна сграда с адрес в гр.К., или в същия срок да ми
ги върнете чрез пощенски запис или чрез паричен превод по следната моя лична
банкова сметка: *** *** „Б.ДСК „ЕАД Каня Ви да ми върнете капарото получено от
мен на *** г. по повод сключения между мен и Вас предварителен договор за
покупко продажба на вашия апартамент с № , находящ се на трети етаж във вход „"
на жилищна сграда с адрес в гр.К., защото продажбата му не може да бъде
осъществена, поради съществен недостатък на продавания имот, а именно липса на
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата в която се намира
продавания апартамент съобразно нормата на чл. 177, ал. З от ЗУТ, което
обстоятелство и факт като купувач ме поставя в неоправдан риск, който не желая
да поема, а и Вие на 03.01.2018 г. едностранно развалихте този договор, като не
ми предоставихте всички искани от мен подробно индивидуализирани с поканата ми
до Вас документа. По тази причина Ви уведомявам, че приемам развалянето на
сключения между нас предварителен договор поради съществен недостатък на
продаваната от Вас вещ, който недостатък не бе записан в предварителния договор
и не ми бе известен преди да подпиша този договор. В случай, че ми върнете
даденото от мен капаро в срока, който съм Ви определила, няма да търся други
обезщетения и разноски от Вас по повод на това наше правоотношение.
Твърди,
че след тази нейна покана ответниците, със съдействието на адвокат М.Д. на
14.03.2018 г. пред нотариус П.П. ѝ заявили, че отказват да ѝ върнат
получената парична сума от 7 500 лв. тъй, като считат, че са изправна
страна по предварителния договор и съгласно чл. 8 на същия договор платеното
капаро остава в полза на продавачите, като неустойка, защото купувача бил
неизправна страна по договора, а и договорът е с прекратено действие към
12.02.2018 г. поради изтичането на срока му и поради виновното поведение на
купувачката.
Независимо
от този техен некоректен и противоправен за нея отговор им заявила, че иска да
ѝ върнат парите, като се надявала, че те ще размислят и ще постъпят все
пак коректно като ѝ върнат парите, които без основание задържали. Така
продължила да чака до днес, момента в който внася тази искова молба, с
формулираните в нея искове за разглеждане от съда, защото ответниците не са
ѝ върнали недължимо държаната от тях парична сума от 7 500 лв.,
която получили от нея по един унищожаем предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, какъвто е този сключен между нея и ответниците на *** г. с
прекратено действие поради едностранното му разваляне от ответниците на
03.01.2018 г., алтернативно според тяхното насрещно изявление поради изтичането
на срока му на действие настъпило на 10.02.2018 г.
Сочи, че
клаузата на чл. 8 от сключения между нея и ответниците на *** г. предварителен
договор за покупко-продажба на апартамент с № 6, находящ се на трети етаж във
вход „" на жилищна сграда с
адрес в гр.К., на който ответниците
основавали отказа си да ѝ върнат дадените от нея 7500 лв. е със следното
съдържание: чл. 8. Ако Купувачът не
изплати на Продавачите цялата сума по уговорената продажна цена в уговорения
срок посочени в чл. 2 на този договор, или се откаже по възможност в писмена
форма уведомявайки Продавачите или агенцията посредник по тази сделка, той
заявява, че няма да претендира каквито и да било претенции към собствеността на
имота и присъждане върху него, както и към капарото от 7 500лева /седем и
петстотин/ лева платено по настоящия договор, което остава като неустойка в
полза на Продавачите. - и ѝ
вменява недопустимо отказ от бъдещи нейни права, който отказ е недействителен,
а тази клауза на договора реално е нищожна на основание правилото на нормата на
чл. 26, ал. 1 предложение второ от ЗЗД, по аргумент за противното и на
основание правилото на нормата на чл. 26,
ал. 2 предложение второ
от ЗЗД, защото
е невъзможно и недействително да
се е съгласила да се откаже от бъдещите ѝ права, които възникват след
като, ответниците отказват да ѝ върнат недължимо получените пари по
прекратения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
индивидуализиран по-горе, сключен от нея в качеството ѝ на купувач в
условията на грешка и заблуждение, относно качествата на вещта, предмет на
продажбата с този договор, понеже сградата в която продавания апартамент е
построен не може да бъде въведена в експлоатация, съобразно действащите норми
на ЗУТ.
Във
връзка с изложеното, моли съда да постанови решение с което:
По 1-ви иск осъди
ответниците 1/ К.А.К. с ЕГН**********, с адрес: *** и 2/ Р.Т.К. с ЕГН **********
с адрес: *** да ѝ върнат на нея Р.Н.М. с ЕГН **********,*** получената от
нея парична сума от 7 500 лв., ведно със законната лихва, начислена върху
тази парична сума от 7 500 лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното ѝ връщане по повод сключения между нея и
тях на *** г. предварителен договор за покупко-продажба на техния апартамент с
№, находящ се на трети етаж във вход „" на жилищна сграда с адрес в гр. К.,
със застроена площ от 105 кв.м. с принадлежащо избено помещение № 6 с полезна
площ от 3,80 кв.м., заедно с 3,82% идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, с прекратено
действие към 10.02.2018 г. Защото след 10.02.2018 г. е отпаднало основанието да
задържат тази парична сума, понеже са я поставили в неоправдан риск и
невъзможност да сключи окончателен договор с тях, и защото продавания
апартамент с посочения договор е със съществен недостатък – построен е в
сграда, която не е въведена в експлоатация, съобразно нормите на ЗУТ и защото
клаузата от договора записана в чл. 8 е нищожна относно отказа ѝ от правото
ѝ да иска връщане на получената парична сума от 7 500лв., което право за
нея е възникнало на 03.01.2018 г.
По 2-ри
иск да осъди ответниците 1/ К.А.К. с ЕГН **********, с адрес: *** и 2/ Р.Т.К. с
ЕГН ********** с адрес: *** да ѝ платят на нея Р.Н.М. с ЕГН **********,***
обезщетение от 925,07 лв. равно по стойност на законната лихва за забава във
връщането на паричната сума от 7 500лв. за периода от 14.03.2018 г. /датата, в
която ги е поканила да ѝ върнат тази парична сума от 7 500 лв./ до
31.05.2019 г. момента на подаване на исковата молба в съда. Претендира
присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат С. Б., който моли съда да уважи предявените искове като основателни и
доказани. Излага съображения в писмени бележки по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор ответниците по делото К.А. Янков и Р.Т.К., чрез адв. М. Д., с който
заявяват, че считат предявените искове за допустими, но неоснователни и
недоказани и като такива молят съда да ги отхвърли изцяло.
Ответниците по
исковата молба, чрез адв. Д. излагат следните съображения:
Не спорят, че те – ответниците, в качеството си на продавачи са сключили с
ищцата като купувач на *** г. предварителен договор за покупко-продажба на
апартамента им.
Сочат, че не отговарят на истината твърденията, че при сключване на
предварителния договор не са уведомили ищцата, че за сградата, в която е
апартамента им няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация /акт
обр. 16/, съгласно изискванията на чл. 177 ал. З от ЗУТ. Напротив, при
сключване на предварителния договор в кантората на агенцията-последник при
сделката пред г-жа Т.Р. /собственик на
агенцията/ казали на ищцата, че за имота няма издаден акт 16, но това не е проблем защото сградата е
стара, построена е преди 31.03.2001 г. и за нея не се изисква такъв акт.
Съгласно разпоредбите на ЗУТ:
§ 127. (1) Строежи, изградени до 31 март 2001 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след
представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекта, че строежите са търпими.
§ 53. (1) Търпимите строежи по *§ 16, ал. 1*от
преходните разпоредби на закона и по *§ 127, ал. 1* от преходните и
заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
устройство на територията (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.; изм., бр. 66 от 2013 г.
и бр. 98 от 2014 г.), които са с постоянен устройствен статут по действащ
подробен устройствен план, могат да се пристрояват и надстрояват и в тях могат
да се извършват основни ремонта, реконструкции и преустройства, включително с
промяна на предназначението, както и всички допустими строителни и монтажни
работа в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план.
(2)
Търпимите строежи по ал. 1, които нямат постоянен устройствен статут
по действащ подробен устройствен план, могат при спазване на
изискванията на този закон да се преустройват вътрешно, да се променя
предназначението им и да се ремонтират, без да се изменя външното им
очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови
или да се укрепват носещите конструкции.
(3)
Дейностите по ал. 1 и 2 могат да се разрешават след представяне на
проект-заснемане на съществуващия строеж, одобряване на инвестиционния проект
за новия строеж и издаване на разрешение за строеж по общия ред на този закон.
Заявяват, че на 19.12.2018 г. те са получили от ищцата нотариална покана
рег. № № на нотариус П.П. с искане да ѝ представят изброените в поканата
документи, които щяла да представи в банка за да ѝ отпуснат кредит, с
който да доплати цената на апартамента.
В отговор на тази покана на 03.01.2018 г. те – двамата ответници предали на
ищцата всички искани от нея документи /без акт обр. 16/, за което бил съставен
констативен протокол № 6, т. 1 рег. № 20 на нотариус П.П.. В документите бил и
акта им за собственост на апартамента - нот. акт № , т., н.д. г. на нотариус И.Г..
След като предали на ищцата исканите от нея документи, с нотариално
уведомление рег. № , т. , № на нотариус
Н. К., тя ги уведомила, че е кандидатствала за кредит, предала е представените
от тях документи в банката и на *** г. вещо лице на банката ще дойде в
апартамента им, за да направи оглед и оценка /заснемане/ необходими за кредита
ѝ. В това нот. уведомление ищцата ги уведомила, че на тази дата *** г.
след 14.30 ч. следвало да осигурят достъп на вещото лице до имота и да му
съдействат, както и сторили. В същото
уведомление ищцата ги молела крайния срок на предварителния договор - *** г. да
бъде удължен с един месец до 10.02.2018 г., за да може банката да обработи
документите и да ѝ отпусне кредита, за да може тя – ищцата да им доплати цената на апартамента.
Те се съгласили и крайния срок на предварителния договор бил удължен с един
месец - до 10.02.2018 г.
Заявяват, че въпреки удължаването на срока на предварителния договор по
молба на ищцата-купувач до изтичането му на 10.02.2018 г. тя не им доплатила
цената на имота им, въпреки че те били изправната страна по договора и ѝ
предоставили всички необходими за сделката и кредита документи. Поради виновното
поведение на купувачката - ищец след изтичане на договорения срок 10.02.2018 г.
действието на предварителния договор било прекратено поради изтичане на срока
му и поради нейното виновно поведение.
За тяхно огромно учудване на 22.02.2018 г. получили от ищцата нотариална
покана рег. № , т. , № г. на нотариус П., в която покана се казвало, че: продажбата не може да бъде осъществена
поради съществен недостатък на продавания имот, а именно липса на удостоверение
за въвеждане в експлоатация на сградата съгласно разпоредбите на чл.177 ал.З от ЗУТ.
С тази нотариална покана купувачката-ищец ги канела тях
продавачите-ответници на 14.03.2018 г. да ѝ върнат полученото капаро по
предварителния договор в размер на 7 500 лв.
На 14.03.2018 г. ответницата Р.К. посетила кантората на нотариус П. където
била и ищцата и ѝ заявила, че няма да ѝ върнат капарото, защото
срока на предварителния договор е изтекъл на 10.02.2018 г. и действието на
договора е прекратено поради изтичане на срока му и поради нейното виновно
поведение, а именно, че не е изпълнила задължението си да доплати цената на
имота в срок. За тази среща бил съставен констативен протокол №, т. , рег. № на
нотариус П.
С оглед гореизложеното, считат, че при подписване на предварителния договор
не са въвели в заблуждение купувачката-ищец и и тя не е действала в условията
на грешка. Те продавачите-ответници са изпълнили всички свои задължения в срок
по предварителния договор и са изправната страна по него /представили са ѝ
на купувача-ищец своевременно всички необходими за покупко-продажбата на
апартамента им документи и са съдействали на купувачката за отпускането на
кредита ѝ/.
Считат, че може би след като банката е одобрила
кредита ѝ купувачката е преценила, че месечната погасителна вноска е в
непосилен за нея размер и се е отказала от кредита, а като извинение за
виновното си поведение спрямо тях –
продавачите сочела постоянно липсата на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на имота им, което в настоящия случай е изцяло ненужно съгласно
разпоредбите на ЗУТ § 127 и сл.
Заявяват, че въпреки липсата на това /ненужно според
закона/ удостоверение за въвеждане в експлоатация на имота им, за апартамента и
гаража им, находящи се в една сграда бил съставен нот. акт № , т. , н.д. г. на
нотариус И.Г., като впоследствие с този нот. акт дарили на сина си апартамента
и гаража им, за което бил съставен нот.акт № , т. , рег. №, дело от г. на нотариус П.
Считат, че тъй като купувачката-ищец не е изпълнила
задължението си, съгласно чл. 8 от предварителния договор да им изплати на тях
продавачите – ответници уговорената продажна цена в срока по чл. 2 на договора,
то платеното капаро по предварителния договор в размер на 7 500 лв. остава
като неустойка в полза тях продавачите, съгласно чл. 8 на договора.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отхвърли изцяло предявените срещу тях – ответниците искове,като неоснователни и
недоказани и да им присъди направените разноски в настоящото производство. В
съдебно заседание пълномощника на ответниците адвокат М. Д. моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Представя писмени бележки по
делото.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното:
По делото е
представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от ***
г., сключен между К.А.К. и Р.Т.К., в качеството им на продавачи и Р.Н.М., в
качеството ѝ на купувач. С договора страните се задължават да сключат
окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот с формата на
нотариален акт, с който продавачите се задължават да прехвърлят на купувача
собствеността върху следния недвижим имот: апартамент № , находящ се в град К.,
, състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от
105 кв.м., с принадлежащото избено помещение № , с полезна площ от 3,80 кв.м.,
задно с 3.82% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от изток И.И.:
отдолу А.Д.. Страните са уговорили, че дължимата продажна цена е размер на
78 500 лева, от която капаро в размер на 7 500 лева, която сума
купувачът е изплатил на *** г. при подписването на предварителния договор, като
продавачите удостоверяват с подписите, че са получили изцяло сумата, като
предварителния договор служи за разписка. Посочено е, че останалата сума от
продажната цена в размер на 71 000 лева купувачът ще изплати на
продавачите със собствени средства и ипотечен кредит от банка, когато страните
ще сключат окончателен договор за покупко- продажба като сделката ще бъде изслушана на *** г. до
14,00 часа пред нотариус Н. К., с рег. № и район на действие Районен съд – К.. В чл. 7
от предварителния договор е уговорено, че в случай, че продавачите се откажат
от договора, като уведомят по възможност в писмена форма купувача преди датата,
упомената в чл. 2 на договора и/или не се явят пред нотариус на тази дата за
сключване на окончателен договор и не изпълнят задълженията си по чл. 1 за
прехвърляне правото на собственост върху имота те дължат на купувача връщане на
дадената до момента сума (капаро в размер на 7 5000 лева). Съгласно чл. 8 от
договора, ако купувачът не изплати на продавачите цялата сума по уговорената
продажна цена в уговорения срок, или се откаже по възможност в писмена форма,
уведомявайки продавачите или агенцията посредник по тази сделка, той заявява,
че няма да предявява каквито и да е било претенции към собствеността на имота и
присъждане върху него, както и към капарото от 7 500 лева, платено по
настоящия договор, което остава като неустойка в полза на продавачите.
По делото е
представена нотариална покана рег. № от г.,
с нотариална заверка на подписа, с която ищцата Р.Н.М. е поканила на 03.01.2018
г. К.А.К. и Р.Т.К. пред нотариус П. П., с рег. № ***, район на действие Районен
съд – К. да ѝ предоставят документи, посочени в т. 1 до т. 8, необходими
ѝ за да кандидатства за одобрение за кредит срещу ипотека пред банката
кредитор. Посочено е още, че ищцата желае да отсрочи сключването на
окончателния договор с поне 30 дни, считано от *** г. понеже към тази дата
същата няма да може да извърши плащането, поради неотпускането на кредита.
От представения
констативен протокол № , рег. № г. по описа на нотариус П. П., от който се
установява, че страните по сделката са се явили лично като ответниците са
предоставили следните документи за продажба на недвижим имот: протокол от г. за
преотстъпване на права в ЖСК (ЗРНО Шипка); решение № 6537/1990 г. по гр.д. №
1494/1990 г. на Окръжен съд – С.; удостоверение № 379/*** г. от „Б.“ ЕООД;
копие на договор за продажба на имот рег. № г.; нот. № Н. Б.; протокол № г.; ОС ЖСК „Ш.“;
удостоверение от г. от СВ – К. за режим на имуществени отношения между съпрузи;
разрешение за строеж № г.; протокол № от
08.12.1987 г. за строителна линия; виза за проектиране г. удостоверение № г. за
вечни тежести; схема № г. от СГКК; удостоверение за липса на публични
задължения от г. от НАП за продавачите; нотариален акт № том , нот. дело от г. на нотариус с рег. № И.Г.; удостоверение за данъчна оценка № г.
От представеното
нотариално уведомление от г. от Р.Н.М. с нотариална заверка на подписа на нотариус
Н. К., с рег. № и район на действие
Районен съд – К., Р.Н.М. е поискала от К.А.К. и Р.Т.К. да бъде отсрочено
сключването на окончателния договор, считано от *** г. до 10.02.2018 г.
По делото е
представено заявление с нотариална заверка на подписа на К.А.К. рег. № от ***
г. по описа на нотариус Н. К., с рег. № и район на действие Районен съд – К.,
от което се установява, че по повод на сключения предварителен договор за
покупка-продажба на недвижим имот от *** г. продавачът е съгласен с поисканата
от Р.Н.М. отсрочка от един месец за сключване на окончателния договор за
покупко-продажба като сделката ще бъде извършена в срок до 10.02.2018 г. при
условията на договор от *** г.
От представената по
делото нотариална покана рег. № , том , № от г. на нотариус П. П. се
установява, че Р.Н.М. е поканила на 14.03.2018 г. ответниците да се явят пред
нотариус П. П. и да ѝ върнат капарото, получено от тях на *** г. по повод
сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба. Ищцата заявява,
че продажбата не може да бъде осъществена поради съществен недостатък на
продавания имот – липса на удостоверение за въвеждане в експлоатация на
сградата, в която се намира продавания апартамент. Нотариалната покана е
получена на 22.02.2018 г. от Р.Т.К..
От представения по
делото констативен протокол № , том рег.
№ г. по описа на нотариус П. П. се установява, че страните са се явили лично,
като продавачите са отказали да върнат получената сума в размер на 7 5000 лева,
тъй като считат, че са изправна страна по предварителния договор, като съгласно
чл. 8 на същия договор платеното капаро остава като неустойка в полза на
продавачите, защото купувачът е неизправната страна по договора.
По делото е
представен нотариален акт за дарение на недвижим имот №, том, рег. №, нот. дело
г. по описа на нотариус М. П.а, с рег. №, с район на действие районен съд – К.,
от който се установява, че К.А.К. и Р.Т.К. даряват на С.К.К. следните свои
собствени недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 35167.502.4998.1.6, съставляващ жилище апартамент, със застроена
площ от 105 кв.м., брой нива на обекта: 1, с административен адрес на обекта:
град К., улица, състоящ се от стаи,
трапезария и сервизни помещения и самостоятелен обект сграда с идентификатор
35167.502.4998.134, съставляващ гараж в
сграда със застоена площ от 20 кв.м., брой нива на обекта: 1, с административен
адрес на обекта: град К.,
По делото е назначена
и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е депозирала писмено
заключение, което не е оспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се
установява, че размерът на законната лихва за забава за сумата от 7 500
лева за периода 14.03.2018 г. до 31.05.2019 г. е 925,07 лева.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от
страните и което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата се установява, че за тази сграда според
изискванията на ЗУТ е задължително издаването на удостоверение за въвеждане на
експлоатация (строежи IV и V
категория). Строителството на жилищния блок, в който се намира процесния
апартамент е започнало на 08.12.1987 г. като е изготвен протокол за строителна
линия № г. Вещото лице сочи, че процесният строеж е четвърта категория както е
посочено в удостоверение №
545/19.10.2018 г., издадено от община К., в което е описана сградата като
завършена в груб строеж и са описани извършени и неизвършени довършителни
работи. Вещото лице сочи, че строежите от четвърта и пета категория се въвеждат
в експлоатация, във основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от
органа издал разрешението за стоеж Община К..
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл 3 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/ - претенция за връщане на сума, която е получена на отпаднало основание.
Между
страните по делото на *** г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, по силата на който ответниците К.А.К. и Р.Т.К. са обещали да
продадат на ищцата Р.Н.М. собствения си недвижим имот: апартамент №, находящ се
в град К., , състоящ се от три стаи, хол, кухня и сервизни помещения със
застроена площ от 105 кв.м., с принадлежащото избено помещение № , с полезна
площ от 3,80 кв.м., задно с 3.82% идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на
жилището: от изток И.И.: отдолу а.Д.. Не е спорно, че процесния недвижим имот е
прехвърлен на трето неучастващо лице по спора С.К.К. с нотариален акт за
дарение на недвижим имот № , том , рег. №, нот. дело г. по описа на нотариус М.
П.а, с рег. № , с район на действие районен съд – К..
Не
се спори, че уговорената цена на гореописания недвижим имот, предмет на
предварителния договор между страните е 78
500 лева платима по следния начин: капаро в размер
7 500 лева при подписването на предварителния договор – ***г. Останалата сума
от продажната цена в размер на 71 000 лева купувачът е следвало да изплати
със собствени средства и ипотечен кредит от банка, когато страните сключат окончателен
договор за покупко продажба на ***г. до 14.00 часа пред нотариус Н. К., с рег.
№ и район на действие Районен съд – К..
За да се претендира връщане на
даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД - поради разваляне на договора при
неизпълнение, е необходимо ищецът да е установил при условие на пълно главно
доказване, надлежно упражнено право на разваляне на договора. Правното действие
на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите
когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна
по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на
задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и
изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си
задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение,
респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата
престация.
Преобразуващото право да се развали
договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с едностранно
волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. В хипотезата
на чл. 87, ал. 1 ЗЗД възможността за разваляне на договора
е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок
за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се
счита, че договора е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които
кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в
подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявления за разваляне на договора,
което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжника
носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на
забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено
време /фикс сделки/. Когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва
да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника. При тази
предпоставка за безусловно разваляне на договора кредиторът следва да установи
по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в
резултат на забавата на длъжника /решение № 1792/06.10.1961 г., I г.о. на ВС/.
Кредиторът не може обаче да упражни
правото да развали договора в случай, че длъжникът не отговаря за
неизпълнението поради това, че то е причинено от кредиторовата забава. В
случаите, при които кредиторът не окаже съдействие, необходимо за изпълнение
задължението на длъжника, след като последния е предложил изпълнение съгласно
договорните клаузи, тогава забавата е по вина на кредитора и съгласно
разпоредбата на чл. 96, ал.1 ЗЗД длъжникът се освобождава от
последиците на собствената си забава /решение № 203/30.01.2012 г. на ВКС по
т.д. № 116/2011 г., II т.о, ТК/.
С
оглед на изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай не са настъпили
последиците от развалянето на процесния предварителен договора и искането на
ищцата за реституция на даденото по договора е неоснователно. От отразеното в
предварителния договор и от констативния протокол от 03.01.2018г. на нотариус
П. П. се установи, че ответниците са предоставили всички документи, необходими
за сключване на окончателен договор, които са били задължени да представят. Не е спорно,
че на ***г. датата на сключване
на окончателния договор по молба на ищцата,
сключването на окончателния договор да
бъде извършено в срок до 10.02.2018г., при условията на договора от ***г.,
видно от изявление с нотариална заверка
на подписите с рег. № от ***г. на
нотариус Н. К., с рег. № и район
на действие Районен съд – К..
От
представеният констативен протокол от 03.01.2018г. се установява, че
ответниците са били изправна страна, като са имали готовност да сключат
окончателен договор, като на същата дата са представили всички необходими
документи за сключването на окончателен договор, но ищцата не е разполагала със
сумата от 71 000 лева, представляваща остатъка от продажната цена съгласно
предварителния договор. Твърдение на ищцата е, че тя е положила необходимите
усилия за осигуряване на банково кредитиране за заплащане на сумата е
недоказано. Относно това твърдение на
ищцата по делото няма ангажирани доказателства от които да се установи, че
същата е предприела действия за изпълнение на основното си задължение по предварителния
договор за покупко продажба на недвижим имот – заплащане на продажната цена.
Ищцата не доказа, че е кандидатствала пред банката за отпускане на ипотечен
креди, нито че именно поради непредставянето на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на сградата, в която се намира процесния апартамент и е отказано
отпускането на кредит. Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи,
че този довод на ищцата не намира подкрепа нито в доказателствата по делото,
нито в закона. Всъщност как ще осигурят парите за покупко-продажбата е без значение. Става въпрос за
изпълнение на парично задължение, което има за предмет плащане. Плащане може да
бъде осъществено само с пари или други платежни инструменти. Банковият кредит е
договор (чл. 430, ал.1 ТЗ), а не платежен инструмент. Затова в
конкретния случай той е само средството/начин ищцата да си осигури част от необходимата парична
сума за заплащане на апартамента. Очевидно е, че не става дума за плащане
"с банков кредит", а за внасяне на яснота в начина на разплащане. Освен,
че паричното задължение има за предмет плащане, то е особено и затова, че при
него родът никога не може да погине. Затова неизпълнението на парично
задължение е винаги забавено. Обстоятелството, че длъжникът няма пари, за да
изпълни паричното си задължение, не го освобождава от отговорност - чл. 81, ал.2 ЗЗД. Затова няма никакво значение, дали ищцата
е положила усилия да получи кредит от банка във връзка с изпълнение на
задължението по предварителния договор. Позоваването на чл. 81, ал.1 ЗЗД е несъстоятелно. За обективна
невъзможност за изпълнение въобще не може да става дума. Нещо повече в предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от ***г. е посочено, че купувача ще изплати останалата сума от
продажната цена както ипотечен кредит от банка, така и със собствени средства.
Непредставянето
на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намира
процесния апартамент е довода на ищцата за отправяне нотариална покана от. до
ответниците, с която последните са поканени на 14.03.2018г. да й върнат
капарото по предварителния договор за покупко продажба, тъй като непредставянето
на този документ на 03.01.2018 г. я поставя в неоправдан риск от закупуването
на имота. Нотариалната покана е получена от ответницата Р.Т.К. на 22.02.2018.
От констативен протокол от 14.03.2018 г. на нотариус П. П. се установява, че ответниците
са отказали да върнат капарото в размер
на 7 500 лева, тъй като действието на предварителния договор е прекратено
с изтичането на срока му – 10.02.2018г. като процесната сума е дължима от
купувача на основание чл.8 от договора. В тази връзка съдът намира за неоснователно
твърдението на ищцата, че продаваната вещ страда от съществен недостатък, тъй
като липсва удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот. Следва да се отбележи, че предмет на прехвърлителката
сделка може да бъде „правото на строеж“, ако строежът е в етап до завършване на
сградата в груб строеж. От неоспореното заключение на съдебно техническата
експертиза се установява, сградата е
завършена в груб строеж констатирано с
протокол на общинска администрация. По тези съображения съдът счита, че предмет
на прехвърлителката сделка може да бъде процесния апартамент. В този смисъл
твърдението на ищцата, че продаваната вещ страда от съществен недостатък е неоснователно.
И не на последно място, дори и да се
приеме че е имало някакво неизпълнение от страна на ответниците за представяне
на документ, необходими за сключването на окончателен договор, то на основание чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва да се приеме, че неизпълнената
част от задължението на ответниците е незначителна с оглед на интереса на
кредитора.
По
делото се събраха доказателства, че въпреки удължаването на срока по предварителния
договор до 10.02.2018г. ищцата не е заплатила остатъка от продажната цена на
ответниците. Действието на предварителния договор е прекратено с изтичането му
10.02.2018г.
Фактите,
така както са установени, дават основание да се приеме, че ищцата се е
отметнала от договора – незаплащането на остатъка от уговорената продажна цена
сочи на това. Съгласно чл.8 от уговорките в договора страните са приели това да
се счита за виновно неизпълнение на задълженията, правните последици от което
са идентични с тези на отметнината. Ако при сключване на договор една от
страните е дала нещо, в случай, че се отметне, тя може да се откаже от
договора, но губи отметнината. В този смисъл е и уговорката между страните в
т.VІІІ от договора (Р-413-09, ІV г.о.).
Предвид
гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на даденото по процесния
предварителен договор между страните е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено
задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира за
основателно искането на ищците за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.3
от ГПК. Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК
ответника също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Относно възражението
на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощниците на ищците,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 78, ал. 5
от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата /ЗА/. В чл.36 от ЗА е предвидено, че за размера на минималните
адвокатски възнаграждения Висшият адвокатски съвет приема Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
т.3 на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело №
6/2012 г. на ОСГТК, при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са: при интерес от 5 000 лева до
10 000 - 580 лева + 5% за горницата над 5 000 лева. Или минималният размер
на адвокатското възнаграждение по иска, предмет на настоящото дело е 901.50
лева с ДДС. Видно от представеното по делото удостоверение за регистрация
адвокат М. Д. е регистрирана по ЗДДС. Начисленият към адвокатското
възнаграждение и заплатен от страната ДДС
при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски по смисъла на чл.78 от ГПК, независимо дали страната получател на услугата има право на данъчен кредит
/Определение № 109 от 18.02.2016г по ч.т.д. №1983/2015г. на I
т.о на ВКС/. Договореното и заплатено от ответниците на пълномощника им адвокат
М. Д. е в размер на 900 лева следователно същото не се явява прекомерно. Видно
от представените по делото договори за правна защита и съдействие двамата ответници
са упълномощили адвокат М. Д. за защита
на правата им по настоящото дело. Следва да се отбележи, че адвокатско
възнаграждение се дължи на всеки един от ответниците, предвид правото на всеки един от ответниците
на лична адвокатска защита. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответника К.А.К. сумата от 1 065 лева, представляващи направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице и
на Р.Т.К. сумата от 900 лева възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия случай и двете страни са представил списък на разноските.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Н.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебен адрес:*** срещу К.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето
от ЗЗД за заплащане на сумата 7 500 лева (седем хиляди и петстотин лева),
представляваща дадена като капаро по предварителен договор от *** г. за
покупко-продажба на апартамент № , находящ се в град К., , състоящ се от три
стаи, хол, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 105 кв.м., с
принадлежащото избено помещение № , с полезна площ от 3,80 кв.м., задно с 3.82%
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: от изток И.И.: отдолу А.Д.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес:*** срещу К.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск за заплащане на сумата от 925,07 лева,
представляваща лихва за забава върху сумата от 7 500 лева за периода от
14.03.2018 г. до 31.05.2019 г.
ОСЪЖДА Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебен адрес:*** да заплати на К.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 065 лева, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебен адрес:*** да заплати на Р.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 900
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия :