Решение по дело №1065/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            27.07.2020 г.                             Град С.З.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 30.06.                                                                                            2020 г.

В публичното заседание в следния състав:       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                              ХРИСТО СИМИТЧИЕВ  

                                              

Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

в.т.д. № 1065 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Обжалвано е решение № 1729/09.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2566/2019 г. по описа на Районен съд – С.З., с което „З.” АД е осъдено да заплати на Е.М.Е., сумата 817.50 лева, представляваща неизплатено обезщетение по щета № 0801-000003/2019-01. за причинени имуществени вреди на собствения на Е.Е.  л.а. „Ситроен Ксара Пикасо", с peг. № СТ 3780 BP, от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на 26.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 26.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 695 лева, представляваща разноски по делото.

Въззивникът „З.” АД излага съображения за неправилност на обжалваното решение и моли съда да отмени същото и да постанови друго, с което изцяло да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност да измени  решението, като намали размера на  присъденото застрахователно обезщетение. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на въззивната  жалба, с който въззиваемият Е.М.Е. оспорва същата, като излага съображения по доказателствата и по същество и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

Ищецът Е.М.Е. моли съда да осъди „З.” АД за заплати сумата от 817, 50 лв., представляваща неизплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди, след приспадане на заплатената сума в размер 682,50 лв., изразяващи се в увреждане на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо" с peг. № СТ 3780 BP, настъпили в резултат на настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „Пежо 207", с per. № СН 4905 АР, застрахован по договор за „Гражданска отговорност", обективиран в застрахователна полица BG/30/117002501523, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 26.05.2018 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.  Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът „З.” АД – С. в депозирания писмен отговоро оспорва предявеният иск, като излага подробни съображения и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски.

Безспорно е установено, че на 26.05.2018 г., около 13.30ч. е настъпило ПТП между лек автомобил „Пежо 207" с peг. № СН 4905 АР, собственост на Д.Г.Д., управляван от Г.Г.Г. и собствения на ищеца лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо", с peг. № СТ 3780 BP, управляван от него. ПТП е настъпило в пътен участък на четири км. от табелата на гр. С.З. в посока С.З. - Н.З., на разклона за село К., до бензиностанция „С.", разположена в дясно. Тези обстоятелства са посочени в представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен от контролните органи на МВР. В протокола се посочва, че при завой от дясна лента в обратна посока лек автомобил „Пежо” отнема предимството на движещия се направо в лявата лента л. а. „Ситроен Ксара Пикасо”, вследствие на което настъпва ПТП. Нанесените щети за л.а. „Ситроен Ксара Пикасо”, са в предната част на автомобила.

За произшествието е образувано д.п. 1228зм-93/2018 г., по описа на ОДМВР - С.З., и прокурорска преписка 2428/2018 г., по описа на РП - С.З.. Наказателното производство по досъдебното производство е прекратено с Постановление за прекратяване от 06.12.2018г. постановено от РП  гр. С.З., поради липсата на данни за извършено престъпление/липса на съставомерност на деянието/.

Към датата на настъпилото ПТП, за л.а.м„Пежо 207" с peг. № СН 4905 АР, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”  с полица № BG/30/117002501523 при ответното застрахователно дружество „З.” АД – С..

По заявена  претенция за обезщетяване на увредения лек автомобил  е образувана ликвидационна преписка по щета № 0801-000003/2019-01. С писмо изх. № 521 от 11.02.2019г. застрахователното дружество уведомява ищеца, че настъпилото ПТП е в условията на съпричиняване, изразяващо се в неспазване от страна на ищеца на ограничението на скоростта от 60 км/ч, поради което дължимото застрахователно обезщетение ще бъде в намален наполовина размер от изчисленото.

По делото е прието за безспорно обстоятелството, че ответникът е изплатил на ищеца сумата в размер на  682.50лв. за застрахователно обезщетение по образуваната щета.

По делото е изслушана съдебна автотехническа експертиза, от чието заключение се установява, че настъпилото ПТП е вследствие неправилно започната маневра „обратен завой” от страна на водача на л.а. „Пежо”.Движението на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо”, е било в съответствие с въведената техническа организация в зоната на ПТП. При конкретната пътна ситуация разлика в скоростта на същия автомобил от 1.77 км/ч не може да окаже съществено влияние на развоя на процесите в момента на удара и след него. За посоката на движение на двата автомобила, на мястото на настъпилото ПТП, има поставен знак за ограничение на скоростта до 60 км/ч. Изчислената от вещото лице скорост на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо” преди удара е била 71 км/ч. Невъзможно е, от техническа гледна точка, при скорост от 60 км/ч в момента на удара, и същите останали действия на двамата водачи, да се предотврати ПТП. Участъкът от пътя, на който е станало ПТП е прав на разстояние от 250 м. западно от мастото на удара, като всеки от водачите е имал възможност да възприеме другия от приблизително същото разстояние. Водачът на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо” е бил ограничен в избора си на траектория по която да се движи в последните 50 – 60 м. преди мястото на удара. Причина за това е въведената с пътна маркировка организация на движението, а именно – лявата лента е определена за движение направо, а дясната – само за завой надясно, като в зоната на ПТП тя е „затворена” с маркировка М15 – площ, забранена за движение на пътни превозни средства. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че водачът на л.а. „Пежо” с поведението си – предприемайки обратен завой, е довел до заблуда на движещите се зад него водачи. Констатацията на вещото лице е, че водачът на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо”, не е допринесъл с поведението си за настпъпилото ПТП. В експертизата, в Приложение 1, са посочени нанесените щети за л.а. „Ситроен Ксара Пикасо”, чиято ремонтна стойност възлиза на 3 273 лв., като щетата по см. на КЗ е „тотална”, тъй като изчислената стойност за ремонт е по-голяма от действителната стойност на автомобила, то изчисленият размер на нанесената вреда възлиза на 1 500 лв.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 26.05.2018 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от застрахователна полица № BG/30/117002501523, валидна 17.09.2017г. до 16.09.2018г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност" в „З." АД.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

На 02.01.2019 г., ищецът е заявил пред ответното дружество претенция за определяне и изплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди по л.а. „Ситроен Ксара Пикасо" с peг. № СТ 3780 BP.

С писмо изх. № 521 от 11.02.2019г. застрахователното дружество уведомява ищеца, че настъпилото ПТП е в условията на съпричиняване, изразяващо се в неспазване от страна на ищеца на ограничението на скоростта от 60 км/ч, поради което дължимото застрахователно обезщетение ще бъде в намален наполовина размер от изчисленото.

По делото е прието за безспорно обстоятелството, че ответникът е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение по образуваната щета на 15.03.2018г. в размер на  682.50лв. Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.

Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, противоправност, вина, причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че водачът на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо” е бил ограничен в избора си на траектория по която да се движи в последните 50 – 60 м. преди мястото на удара. Причина за това е въведената с пътна маркировка организация на движението, а именно – лявата лента, която е определена за движение направо, а дясната – само за завой надясно, като в зоната на ПТП тя е „затворена” с маркировка М15 – площ, забранена за движение на пътни превозни средства. Водачът на л.а. „Пежо” с поведението си – предприемайки обратен завой, е довел до заблуда на движещите се зад него водачи – в случая водачът на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо”. Вещото лице посочва, че дори в момента на удара водачът на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо” да се е движил със скорост от 71 км/ч. /над допустимата от 60 км/ч/, е невъзможно от техническа гледна точка и при скорост от 60 км/ч в момента на удара, и същите останали действия на двамата водачи, да се предотврати ПТП. Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил  л.а. „Пежо” осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за имуществени вреди се явява доказан по основание. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо”.

По отношение размера на претенцията, съдът взема предвид, че според чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В конкретния случай средната пазарна стойност на лек автомобил "Мерцедес 250Д" към датата на застрахователното събитие е в размер на 2000 лв., а стойността на разходите за необходимия ремонт са в размер на 3 273 лв., т. е. надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Заключението на съдебната автотехническа експертиза установява, че уврежданията на  л.а. „Ситроен Ксара Пикасо” възлизат на 1500 лв., поради което застрахователят дължи остатъка от неизплатената сума в размер на 817.50 лв. и следователно искът е основателен и  доказан.

Така определеното от съда обезщетение за вреди се дължи, ведно със законната лихва. Ищецът е направил искане за присъждане на законна лихва от датата на увреждането 26.05.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 /три месеца от предявяване на претенцията/, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Ищецът е депозирал заявление до ответното дружество на 02.01.2019 г., или това е датата, на която застрахователя е уведомен за претенцията на ищеца и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалвавото решение е неправилно, в частта с която З.” АД е осъдено да заплати на Е.М.Е., законната лихва върху присъдената с решението главница в размер на 817, 50 лв. от датата на ПТП - 26.05.2018 г. до окончателното й изплащане и вместо него постановява друго, с което "З.” АД следва да заплати на Е.М.Е. законната лихва върху присъдената с решението главница в размер на 817, 50 лв. от датата на уведомяване на застрахователя - 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане.

В останалата обжалваната част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

По отговорността за разноски:

Процесуалният представител на ответното дружество е направило възражение за прекомерност на заплатеното от Е.М.Е. адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението се определя по следния начин : при интерес до 1 000 лв. – 300 лв. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Въззивният съд намира, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, поради което определя адвокатско възнаграждение в размер на минимално предвидения размер от 300 лв. 

С оглед изхода на делото З.” АД следва да заплати на Е.М.Е. направените пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                                        Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ решение № 1729/09.12.2019 г. постановено по гр. д. № 2566/2019 г. по описа на Районен съд – С.З. в частта с която З.” АД е осъдено да заплати на Е.М.Е., законната лихва върху присъдената сума в размер на 817, 50 лв. от датата на ПТП  на 26.05.2018 г. до окончателното й изплащане като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З.” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., район *** да заплати на Е.М.Е., ЕГН **********, от гр. С.З., кв. *** законна лихва върху присъдената с решението главница в размер на 817, 50 лв. от датата на уведомяване на застрахователя - 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане.

        

         ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА З.” АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., район *** да заплати на Е.М.Е., ЕГН **********, от гр. С.З., кв. *** направените пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

                                                                                      2.