№ 536
гр. София , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20201001002136 по описа за 2020 година
С решение №1120 от 17.01.2020г., постановено по т.д.№ 1042/2017г. по описа на СГС
са отхвърлени предявените от „Мебел груп коорпорейшън“ ЕООД против „Хилс клуб и
резорт“ ЕООД, „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД и „Уктам България“ ЕООД искове с
правно основание чл.79,ал.1, предл.2 ЗЗД и чл.49 от ЗЗД както следва: 1) иск за осъждане на
ответника „Хилс клуб и резорт“ ЕООД да заплати сумата от 283 409,55лв., представляваща
претъпени от ищеца имуществени вреди под формата на претърпени загуби,
представляващи стойността на мебелно обзавеждане, изработено в изпълнение на договор за
изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015г., които вреди са причинени в резултат от
неизпълнението от „Хилс клуб и резорт“ ЕООД на задължение да върне това мебелно
обзавеждане на „Мебел груп коорпорейшън“ ЕООД, възникнало в негова тежест по силата
на договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015г. ; 2) иск за заплащане от „Уктам
България“ ЕООД на сумата 283 409,55лв., представляваща имуществени вреди под формата
на претъпени загуби, представляващи стойността на мебелно обзавеждане, изработено в
изпълнение на договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015г., които вреди са
причинени в резултат на противоправно поведение на служители на „Уктам България“
ЕООД , което се изразява в това ,че те без да имат право са задържали чужди движими
вещи, представляващи мебелно обзавеждане, което „Мебел груп коорпорейшън“ ЕООД е
изработило и доставило по сключен с „Хилс клуб и резорт“ ЕООД договор за изработка,
доставка и монтаж от 12.06.2015г.; 3) иск за заплащане на сумата от 283 409,55лв.,
представляваща обезщетение за претъпени от „Мебел груп коорпорейшън“ ЕООД
1
имуществени вреди под формата на претърпени загуби, представляващи стойността на
мебелно обзавеждане, изработено в изпълнение на договор за изработка, доставка и монтаж
от 12.06.2015г., които вреди са причинени в резултат на противоправното поведение на
служители на „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД, които се изразява в това, че те без да
имат право са се разпоредили в полза на трето лице с чужди движими вещи,представляващи
мебелно обзавеждане , което „Мебел груп коорпорейшън“ ЕООД е изработило и
доставило по сключен с „Хилс клуб и резорт“ ЕООД договор за изработка, доставка и
монтаж от 12.06.2015г.
Недоволно от така постановеното решение е останало дружеството- ищец в
първоинстанционното производство и в законоустановения срок е подало въззивна жалба
против този съдебен акт. Поддържа се, че обжалваното решение е необосновано. Счита,че
клаузите на договора за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015г. са тълкувани
неправилно и оттам е последвал и неправилния извод на съда по отношение на първия иск.
Изложени са подробни доводи в подкрепа на тезата на ищеца, че първият иск е основателен.
Посочва, че от наличните доказателства става ясно, че ответникът дължи връщане на
мебелите, предмет на договора, а при липсата им- на тяхната стойност. Неправилни били
изводите на градския съд,че правата на ищеца са възникнали на извъндоговорен източник .
Според въззивника погрешната правна квалификация е довела до неправилни изводи на
съда.
По отношение на първия евентуален иск се поддържа,че решението е необосновано,
тъй като по делото няма доказателства процесните мебели да представляват инвестиция,
направена от „Хилс клуб и резорт“ ЕООД и оттам да лисва съзнание у ответника „Уктам
България“ ЕООД, че уврежда ищеца. След като процесните мебели не били заплатени, то
същите не можели да бъдат част от договорената инвестиция. Предвид изпратените покани
за доброволно изпълнение ответникът „Уктам България“ ЕООД бил информиран, че ще
бъдат предприети правни действия и разпореждането с мебелите било именно с цел да
бъдат избегнати последствията от едно исково производство.
По отношение на третия иск оплакванията по тяхното същество отново са за
необоснованост на решението. Посочва,че „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД е предал
мебелите на физически лица без да поиска удостоверяване на собствеността им. Счита, че
този ответник се е възползвал от чужди вещ без основание като се е разпоредил със същите.
Това представлявало увреждащо действие.
Въззиваемите страни не са подали отговор на жалбите.
В съдебно заседание „Хилс клуб и резорт“ ЕООД оспорва жалбата в частта й, касаеща
първия иск, а в останалата част не я оспорва. „Уктам България“ ЕООД е оспорило жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
2
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно- постановено от съдебния състав , който е
разгледал дело и в рамките на правораздавателната компетентност на съда. Същото е и
допустимо, тъй като съдът се е произнесъл въз основа на фактите, изложени в исковата
молба.
В исковата молба се посочва,че на 12.06.2015г. между ищеца „Мебел груп
коорпорейшън“ ЕООД и ответника „Хилс клуб и резорт“ ЕООД е бил сключен договор за
изработка, доставка и монтаж на мебели на стойност 308 308,12лв. без ДДС. Изработените
мебели бил предадени на възложителя с протоколи от 30.07.2015г. и 05.09.2015г. като
доставката и монтажа са направени в имот, намиращ се к.к.***, собственост на „Уктам
България“ ЕООД и нает от „Хилс клуб и резорт“ ЕООД. Размерът на задължението бил
уточнен като длъжникът се задължил да заплати същото до 30.09.2015г., но това не било
строено, включително и до датата на завеждане на делото. На 21.06.2016г. на ответното
дружество била връчена покана за доброволно изпълнение, но плащане не последвало. Тъй
като в Анекс №2 към договора било уговорено,че при неизпълнение на задължението за
плащане на цената мебелите следва да бъдат върнати на изпълнителя, то „Мебел груп
коорпорейшън“ ЕООД се снабдило със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за
връщане на изработените мебели въз основа на нея и издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително производство при ЧСИ Т. К. с район на действие ОС-Бургас.
При извършените изпълнителни действия се установило, че наемателят „Хилс клуб и
резорт“ ЕООД е отстранен от имота, а мебелите са останали в чужда собственост. Съдебният
изпълнител установил, че трайно прикрепените мебели са останали в имота, който е
продаден от „Уктам България“ ЕООД на „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД, а останалите
липсват.
ЧСИ разпоредил да бъде изготвена оценка на липсващите вещи, която е в размер на
267 640лв. без ДДС, а с ДДС-283 409,55лв. Ищецът посочва, че са налице предпоставките на
чл.521,ал.2 от ГПК.
Изложени са твърдения, че след като мебелите, подлежащи на принудително отнемане
са останали в имота, който е бил собственост на втория ответник, последният вероятно е
постигнал по-добра цена при продажбата на същия на третия ответник Последното
дружество- „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД, което е новият собственик на имота се
разпоредило с чужда вещ, поради което били налице предпоставките на закона за
ангажиране на отговорността на тримата ответници, които следвало да бъдат осъдени
3
солидарно за заплатят исковата сума от 100 000 лв., заявена като частичен от 321 168лв. като
последната сума представлява стойността на лисващите мебели /267 640лв. и 20% ДДС
върху същата/.
В уточнителна молба от 09.05.2017г. е посочено, че задължението на „Хилс клуб и
резорт“ ЕООД е на договорно основание,а противоправното поведение на служители на
„Уктам България“ ЕООД се изразявало в това, че след прекратяване на договора за наем не е
дадена възможност на наемателя да прибере и съхрани наличните в имота мебели и при
продажбата на имота на „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД тези мебели са останали в него.
Отговорността на втория ответник била обусловена от поведението му, което се изразява в
това,че след отстраняване на наемателя и след като е знаел, че вещите не са негова
собственост не е върнал тези вещи на наемателя. Третият ответник „Холидей Вилидж Аква
Невис“ АД приел имота с чуждата собственост и твърди, че е предал мебелите на стария
собственик - „Уктам България“ ЕООД, но няма доказателства за това. Счита, че „Холидей
Вилидж Аква Невис“ АД се е разпоредило с вещите.
Ответниците били солидарно отговорни, тъй като никой от тях не проявил дължимата
грижа на търговец да съхрани и запази мебелите- чужда собственост и да ги върне на
собственика им. Те по различно време са били държатели на имот, в който са били
разположени произведените мебели.
На 29.06.2017г. е подадена нова уточнителна молба в която са изложени твърдения, че
договорът с „Хилс клуб и резорт“ ЕООД не е развален, а е иска се основава на клаузата на
т.4 от Анекс №2 към същия.
В закрито заседание от 24.07.2019г. е допуснато увеличение на иска до сумата от
283 400,55лв., която представлява пълния размер на претенцията.
В законоустановения срок са подадени отговори на исковата молба от ответниците по
същата.
Ответникът „Хилс клуб и резорт“ ЕООД оспорва същия като твърди, че мебелите,
изработени и доставени от ищеца са монтирани в имот, който е ползвал като наемател по
договор с „Уктам България“ ЕООД. В нарушение на сключения наемен договор този
ответник бил отстранен от имота и в резултат на това всички мебели останали в този имот
и това препятствало тяхното връщане на ищеца.
„Уктам България“ ЕООД оспорва иска с твърдението, че е закупил процесните мебели
от „Хилс клуб и резорт“ ЕООД по силата на договора за наем, сключен на 08.07.2015г. В
същия било договорено, че наемателят ще извърши допълнителни инвестиции в наетия
имот и доставката на мебелите била част от Допълнителна инвестиция І като нейната
стойност била заплатена чрез прихващане на задълженията на наемателя за дължимия
наем. Допълнително се посочва, че всички процесни вещи са налични и се владеят от
4
дружеството, което счита, че ги е придобило на валидно правно основание. При условията
на евентуалност се прави възражение за придобиването им по давност чл.78,ал.1 от ЗС.
Изтъква се, че предявеният иск е за заплащане на равностойността на движими вещи и
може да бъде уважен само ако се основава на твърдения, че тези вещи са развалени или не се
намират у длъжника и ако това бъде доказано по делото. Заявява се, че всички вещи са
налични и се владеят от „Уктам България“ ЕООД.
Посочва се, че между този ответник и ищеца няма договорно правоотношение,
ответникът не е извършил никакви увреждащи действия и не е налице обогатяване на
ответника за сметка на ищеца.
В отговора, подаден от „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД се отрича съществуването
на каквато и да било облигационна връзка между него и ищеца. Твърди че процесните
мебели никога не са му предавани и не се намират в закупения от него имот. Счита, че
ищецът не е положил дължимата грижа по отношение на своите интереси доколкото
същият е предел вещите преди да си осигури плащане. посочва,че съдебните
производства,в които са участвали ищецът и някой от ответниците по никакъв начин не
касаят дружеството и нямат каквато и да било сила спрямо него. Изразява становище, че
процесът, проведен между ищеца и първия ответник за симулативен.
С допълнителната искова молба се поддържа изложеното в първоначалната такава като
се посочва, че изложеното в отговора (без да е уточнено кой от отговорите, бел.моя)
потвърждава твърденията на ищеца. Счита, че са налице доказателства, че „Холидей
Вилидж Аква Невис“ АД се е разпоредило с вещите, което било основание искът против
това дружество да бъде уважен.
Във връзка с постъпилия в по-късно отговор от „Уктам България“ ЕООД е депозирано
писмено становище, а след това и втора допълнителна искова молба. В същите се заявява, че
не може да бъде прието, че мебелите представляват трайна инвестиция и подобрение в
сградата, както и че не е налице хипотезата на чл.79,ал.1 от ЗС за придобиването им по
давност. Изтъква се, че с подаденият отговор това дружество прави признание, че се е
разпоредило с мебелите, което правило предявения иск основателен и доказан. Счита,че от
представените от страните доказателства безспорно се установява, че процесните мебели
не се намират у ответника „Хилс клуб и резорт“ ЕООД, а отговорност за липсата им следва
да понесат другите двама ответници, които съвместно са се разпоредили с тях.
Градският съд е приел, че първият от кумулативно съединените искове е с правно
основание чл.79, ал.1, изр. второ от ЗЗД . Обсъдени са изложените от страните факти като е
счетено, че с подписания между старините анекс №2 към договора за изработка и по-
конкретно чл.4 от същия на практика е уговорено при какви обстоятелства ще възникна
правото на изпълнителя да развали договора Уговорено било отклонение от правилото на
чл.87,ал.1 от ЗЗД в частта, с която е предвидено че развалянето на един двустранен договор
5
е обусловено от отправяне на изрично изявление от кредитора до длъжника, от
предоставянето на последния на срок за доброволно изпълнение и от неговото изтичане.
Изразена била воля, че при допуснато неизпълнение от страна на възложителя в уговорения
в анекса срок сделката ще преустанови действието си без да се изпраща изрично ново
изявление за разваляне на договора. Предвид на това е прието, че въз основа на посочения
текст от анекса в тежест на възложителя не е възникнало ново договорно задължение, а
само е уговорено какви ще са последиците от неизпълнението на задължението за
заплащане на уговореното възнаграждение по договора за изработка. Счетено е, че след
като клаузата на чл.4 от Анекс №2 не създава някакво договорно задължение,то при
допуснато от ответника „Хилс клуб и резорт“ ЕООД отклонение от дължимото поведение
не може да се ангажира отговорността му на договорно основание и не може да приеме,че е
основателна претенция с правно основание чл.79,ал.1, изр.второ от ЗЗД за заплащане на
претъпените от насрещната страна вреди. Съдът е приел, че за ищеца не само е възникнало
правото да развали договора, но същото следвало да се счита надлежно упражнено. Всички
права възникнали след това – тези по чл.55,ал.1 от ЗЗД и чл.57,ал.2 от ЗЗД имали
извъндоговорен характер. Предвид на това е счетено, че претенцията, основана на
твърдението за наличие на договорно задължение е неоснователна.
Исковете, предявени против „Уктам България“ ЕООД и „Холидей Вилидж Аква
Невис“ АД въз основа на твърденията, наведени в исковата молба, допълнителните
уточняващи молби и допълнителните искови молби са квалифицирани като такива по чл.49
от ЗЗД. Прието е, че не е осъществен фактическият състав на тази законова разпоредба, тъй
като от събраните по делото доказателства не се установява противоправно поведение на
техни служители, което е достатъчно, за да бъде прието, че не е осъществен фактическият
състав за ангажиране на гаранционната отговорност на юридическото лице.
Настоящият състав намира, че така постановеното решение е частично неправилно.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между
„Мебел груп коорпорейшън“ ЕООД и ответника „Хилс клуб и резорт“ ЕООД е бил сключен
договор за изработка, доставка и монтаж на мебели на стойност 308 308,12лв. без ДДС.
Цената на изработените мебели е следвало да бъде заплатена на части като последната от
тях в размер на 10% от стойността на изработеното е дължима в срок от пет работни дни
след подписване на двустранен протокол между страните за приключените дейности-
доставка и монтаж на обзавеждане. От представените протоколи от 30.07.2015г. и
05.09.2015г. е видно,че ищецът е изпълнил своите задължения като предал изработеното. В
протоколите е посочено, че изпълнението е за обект: хотел ХИЛС КЛУБ И РИЗОРТ к.к.***.
На 05.09.2015г. е подписан Анекс №2 към договора за изработка. В същия са посочени
дължимите от възложителя суми - възнаграждение за извършените работи и лихва за забава.
Уговорен е нов срок за заплащане на дължимото- 30.09.2015г.
С клаузата на чл.4 от този анекс страните са се съгласили, че ако „Хилс клуб и резорт“
6
ЕООД не изпълни задължението за заплащане на посочените в чл.3 суми, то „Мебел груп
коорпорейшън“ ЕООД има право да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за връщане на изработените и предадени за ползване мебели.
По делото са приложени заповед за незабавно изпълнение, издадена от Районен съд-
Несебър на 24.10.2016г., с която е разпоредено „Хилс клуб и резорт“ ЕООД да предаде на
кредитора „Мебел груп коорпорейшън“ ЕООД подробно описани движими вещи, които
съответстват на описаното в Приложение №1 към договора за изработка. Въз основа на
същата е издаден и изпълнителен лист за предаване на описаните вещи.
От протокол с дата 14.12.2016г. на ЧСИ Т. К. се установява че на същата дата е
посетен имотът, намиращ се на адрес гр.***, м. „Юрта –Балкана“, сграда на комплекс „Олд
Несебър Хилс“и в същия не са открити процесните движими вещи.
Съдебният изпълнител е възложил на вещо лице да изготви експертиза, въз основа на
която да бъде определена стойността на движимите вещи. Тази експертиза е приложена по
делото
Първият ответник по делото представя копия от протокол и съдебно - техническа
експертиза по гр.д.№703/2016г. по описа на РС-Несебър, от които се установява, че е
проведено производство по обезпечаване на доказателства като е дадена оценка на
подобренията, които това дружество е направило в нает от „Уктам България“ ЕООД имот.
Ответникът „Уктам България“ ЕООД представя договор за наем от 08.07.2015г.,
сключен между него като наемодател и „Хилс клуб и резорт“ ЕООД като наемател и анекс
№1 към същия.
Видно от тези документи страните по договора са се съгласили, че „Уктам България“
ЕООД ще отдаде под наем на „Хилс клуб и резорт“ ЕООД четири сгради, както и
самостоятелни обекти в други две сгради и поземлен имот, намиращ се в гр.Несебър,
местност „ Юрта- Балкана“, ведно с всички подобрения и приращения в този имот с цел
извършване от наемателя на търговска дейност, при която ще ползва всички имоти като 4
звезден хотел. Страните са се договорили, че наемателят ще извърши в имота СМР и
довършителни работи като същите са наименовани „ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНВЕСТИЦИЯ І „
и „ ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНВЕСТИЦИЯ ІІ“.
На 29.09.2015г. е подписан Анекс №1,с който е уговорено, че крайният срок за
отчитане на „ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНВЕСТИЦИЯ І“ е променя на 01.12.2015г., а крайният
срок за заплащане на наемната цена за 2015г. се променя на 15.12.2015г.
Приложена е фактура, издадена от „Хилс клуб и резорт“ ЕООД като доставчик с
получател „Уктам България“ ЕООД. Със същата е осчетоводена сума в размер на
1 531 414,89 лв. без ДДС допълнителна инвестиция съгласно договор.
7
С уведомление от 25.08.2016г. наемодателят е уведомил наемателя, че извършва
прихващане на сумата по фактурата с дължимата към тази дата наемна цена като стават
дължими още 157 248,72лв.
„Холидей Вилидж Аква Невис“ АД от своя страна е представило съставени протоколи
за изнесени вещи от закупения от него през лятото 2016г. хотелски комплекс.
По делото е приложен и нотариален акт № 176,т.VІІ, рег.№9382,дело №1282/2016г. по
описа на нотариус №208 с район на действие Районен съд-Несебър. Именно с него е
осъществена сделката за покупко-продажба на недвижимия имот, в който се твърди, че са
монтирани процесните мебели.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелката Е. Н. Г..
Свидетелката е била упълномощено от съдружник н „Хилс клуб и резорт“ ЕООД лице.
Същата разказва, че реално комплекса е бил ползван само един сезон- до есента на 2015г.
През месец септември 2015г. „Уктам България“ ЕООД ограничило достъпа н до комплекса
като назначило охрана на същия. Между Хилс клуб и резорт“ ЕООД и „Уктам България“
ЕООД имало сключен предварителен договор за покупка на имота, който бил офоромен
като договор за наем. Представителите на „Хилс клуб и резорт“ ЕООД не могли да си вземат
мебели.
По делото е допусната и изслушана съдебно- техническа експертиза, изготвена от
вещото лице А. П.. От заключението по същата се установява, че стойността на процесните
вещи е 301 428,78 лв.
Съдът намира, че от горните доказателства и установените въз основа на тях
релевантни за предмета на спора факти, произтичат следните правни изводи:
Според настоящия състав първият предявен иск е с правно основание чл.57, ал.2 от
ЗЗД. Изложените от ищеца фактически твърдения сочат на извода, че се претендира
стойността на това което се дължи да бъде предадено- неговите собствени вещи. Иска се
заместваща престация, а не обезщетение за вреди от неизпълнението.
Задължението за връщане на вещите произтича от уговорките, направени чл.4 от
Анекс №2 , които макар и да не са прецизни сочат на воля у страните ако не бъде платено,
вещите да бъдат върнати. Въз основа на тази клауза не може да се приеме, че договорът
следва да се счита развален ако не бъде платено на падежа. Правото да се развали договора
възниква за изправната страна по същия, но то не настъпва автоматично, а винаги трябва да
бъде упражнено от тази страна. Когато тя изрично заявява, че не го е упражнила, то не може
да се приеме, че договорът е развален. В случая въз основа на уговорката на страните ще
настъпят същите правни последици- връщане на даденото по този договор, а именно
8
изработените мебели, но това е следвало да стане по силата на постигнатото съгласие между
страните.
Апелативният съд намира, че така предявеният иск е основателен.
Правото да се иска заплащане на стойността на дадена вещ по реда на чл. 57, ал.2 ЗЗД
се обуславя от това, че собственикът на същата е лишен от нея без правно основание.
Както вече беше посочено, в случая е налице договорно задължение за предаване на
вещите, които са били предмет на договора за изработка и чиято собственост ответникът
„Хилс клуб и резорт“ ЕООД не придобил, тъй като не е заплатил цената. Установено е
също, че те не се намират у този ответник. Винаги, когато натуралната реституция е
невъзможна, поради отчуждаването или изразходването на вещта, задължението за връщане
се свежда до стойностно възстановяване на недължимо полученото - чл.57, ал.2 ЗЗД. Без
значение е каква е точната причина поради която ответникът не може да предаде вещите и
дали те са във владение на трето лице. Същият е бил длъжен да ги съхрани и пази с грижата
на добрия стопанин като включително носи риска от тяхното погиване до момента на
връщането им. След като дължи тяхното връщане, той дължи и заместващата облага. Тя е в
размер на стойността на вещите към момента на разместване на благата, т.е когато същите е
следвало да бъдат предадени.
Видно от приетата по делото експертиза това е сумата 301 428,78лв. По делото се
претендират 283 409,55лв. Предвид на това искът следва се уважи за този размер.
Първоинстанционното решение в тази му част е постановено в обратния смисъл,
поради което същото ще следва да отменено и настоящата инстанция да постанови ново, с
което да уважи тази претенция.
По отношение на исковете за солидарно осъждане наред с първия ответник ,на
дружествата „Уктам България“ ЕООД и „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД да заплатят
исковата сума:
Същите са с правно основание чл.49 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е приел, че са
неоснователни като е изложил подробни съображения във връзка с този резултат от спора.
Обсъдени са предпоставките, необходими за уважаването на такава претенция. Настоящата
инстанция изцяло споделя мотивите на решението в тази им като на основание чл.272 от
ГПК препраща към същите.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на решението
по отношение на тези искове. Събраните по делото доказателства са обсъдени подробно и
са подведени под правната норма, която е относима към повдигнатия от ищеца спор
съобразно твърденията в исковата молба. Направеният извод съответства на установената
фактическа обстановка.
9
Предвид на изложеното обективно съединените искове с правно основание чл.49 от
ЗЗД за осъждане на „Уктам България“ ЕООД и „Холидей Вилидж Аква Невис“ АД да
заплатят солидарно заедно с първия ответник исковата сума от 283 409,55лв. се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото „Хилс клуб и резорт“ ЕООД дължи на ищцовото дружество
направените в производството разноски както пред въззивния съд, така и пред първата
инстанция. Същите са в общ размер от 28 304,57лв.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1120 от 17.01.2020г., постановено по т.д.№ 1042/2017г. по описа
на СГС в частта му ,с която е отхвърлен предявеният от „Мебел груп коорпорейшън“ ЕООД
против „Хилс клуб и резорт“ ЕООД иск за осъждане на ответника да заплати сумата от
283 409,55лв., представляваща претъпени от ищеца имуществени вреди под формата на
претърпени загуби, представляващи стойността на мебелно обзавеждане, изработено в
изпълнение на договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015г., които вреди са
причинени в резултат от неизпълнението от „Хилс клуб и резорт“ ЕООД на задължение да
върне това мебелно обзавеждане на „Мебел груп коорпорейшън“ ЕООД , възникнало в
негова тежест по силата на договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015г. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Хилс клуб и резорт“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Позитано“ №34, ет.2 да заплати на Мебел груп коорпорейшън“
ЕООД, ЕИК ********* със съдебен адрес гр.Софи, ж.к..“Манастирски ливади- Изток“, бул.
“България“ №81В, вх.В, ет.4, офис 14 на основание чл.57,ал.2 от ЗЗД сумата от
283 409,55лв., представляваща стойността на мебелно обзавеждане, изработено в
изпълнение на договор за изработка, доставка и монтаж от 12.06.2015г., което е собственост
на ищеца и е следвало да бъде върнато на същия, ведно със законната лихва, считано от
датата н а завеждане на делото-20.03.2017г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „Хилс клуб и резорт“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Позитано“ №34, ет.2 да заплати на Мебел груп коорпорейшън“
ЕООД, ЕИК ********* със съдебен адрес гр.Софи, ж.к..“Манастирски ливади- Изток“, бул.
“България“ №81В, вх.В, ет.4, офис 14 сумата от 28 304,57лв. разноски за двете съдебни
инстанции.
10
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11