РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Златоград, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно
наказателно дело № 20215420200071 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Образувано е въз основа на Решение № 286/27.09.2021 г. по к.а.н.д. №
113/2021 г. по описа на АС-С., с което е отменено Решение № 34/13.07.2021 г.
по а.н.д. № 48/2021 г. на РС-З. и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда, при спазване на указанията в мотивната част на касационното
решение, дадени във връзка с приложението на процесуалния закон.
При първото разглеждане на делото, производството в образувано по
жалба на М. А. К., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К, № ***,
издаден от ОД на МВР-С., РУ-З., с който за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4
ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева.
В жалбата се излагат съображения, за допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на обжалвания електронен фиш,
предвид липса на квалифициращият признак „повторност“ на
административното нарушение и съответно неправилна правна
квалификация.
АНО изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
В съдебно заседание, проведено пред настоящия съдебен състав,
жалбоподателят редовно призован не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба по
изложените в нея съображения, като допълва основанията в нея с твърдение,
че на процесния участък липсва въведено пограничение на скоростта с пътен
знак „В26“, респ. не са налице доказателства за това обстоятелство в
1
административнонаказателната преписка.
Административнонаказващият орган – редовно призован за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище с което изразява мнение по същество - за неоснователност на
жалбата по подробно изложени съображения. В условията на евентуалност,
АНО моли ЕФ да бъде изменен, съобразно указанията дадени с Решение №
286/27.09.2021 г. по к.а.н.д. № 113/2021 г. по описа на АС-С.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт и в законоустановения преклузивен срок по чл. 189, ал. 8
ЗДвП, поради което е процесуално допустима. По същество същата е
частично основателна по следните съображения:
На 17.04.2021 г. в 15,10 ч., в гр. З., община З., обл. С., на ул. „Е.“ № *, с
автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол –
TFR-1М, с радар № 654, била засечена скорост на движение на МПС - марка
"Т.", модел "А." с рег. № ****, от *** км./ч. (след отчитане на допустима
грешка в полеви условия 3 км./ч. или т.нар. „толеранс“ в полза на водача) при
разрешена такава - 40 км/ч., съобразно ограничение въведено с пътен знак
В26.
Процесното МПС е регистрирано като собственост на М. А. К., ЕГН
**********.
Въз основа на тези данни, служител на РУ-З. при ОД МВР-С. е издал
електронен фиш серия К, № *** срещу жалбоподателя М. АЛ. К., за налагане
на глоба в размер на сумата от 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство с радар № 654 (клип
№ 11248), се установява, че на процесната дата – 17.04.2021 г., в 15:10:12 ч.,
при координати EL 25 05.1443 и NL 41 22.7969, е измерена скорост на
движение от 57 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение,
фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.
Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, тип - TFR1-М е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване на 24.02.2010 г., като видно от
писмо с рег. №****/12.03.2020 г. на зам.директора на ГД“НП“ при МВР и
съгласно чл. 30, ал. 5 ЗИ, след изтичане на срока на валидност на
одобряването (в случая на 24.02.2020 г.), намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен тип.
Със системата TFR1-М е възможно да бъде извършван контрол на правилата
за движение по пътищата, ако са преминали последваща метрологична
проверка. Периодичността на последващите проверки на видео-радарните
системи е една година, като мобилната система с № 654 е преминала проверка
на 10.09.2020 г., като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3
км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при движение със скорост над 100 км/ч., т.е.
съответства на одобрения тип, видно от Протокол № 5-47-20 от 10.09.2020 г.
2
ЕФ серия К № ****е връчен на жалбоподателя на 09.06.2021 г. В
законоустановения 14-дневен срок, същият не е депозирал декларация по реда
на чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: Заповед № 345з-766/30.09.2015 г. на
Директор на ОДМВР - С.; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835; Писмо, рег. № 3286р-12416/12.03.2020 г. от МВР,
ГД „Национална полиция“ до директорите на СДВР и ОДМВР; ЕФ, серия К,
№ ***за нарушение от 17.04.2021 г.; Протокол № 5-47-20 от проверката на
мобилна система за видеоконтрол „ТFR1-М 654/14“ от 10.09.2020 г.;
Протокол за използване на АТСС, рег. № 371р-4539/27.04.2021 г.; Известие за
доставяне на ЕФ, серия К, № *** от 09.06.2021 г.; Справка в Централна база
КАТ за рег. № ****, изготвена на 22.06.2021 г.; 1 бр. снимка към ЕФ, серия К
№ ***/12.05.2021 г.; Снимка към ЕФ серия К №****/12.05.2021 г.; разпечатка
от Клип № ****, Радар № *** с 4 броя снимки; 1 бр. снимка на патрулен
автомобил, рег. № **** от 17.04.2021 г.; Справка за нарушител/водач и Схема
№ 1 на мястото на контрол на скоростта на МПС, приложена към Писмо, вх.
№ 2527/08.12.2021 г. на Началник РУ – З.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви разгледани поотделно
и в своята съвкупност и установяват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
При проверка законосъобразността на процесния ЕФ, съдът констатира,
че въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за вмененото
му с електронния фиш административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, за
което по несъмнен начин се установи, че е извършил от обективна и
субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, при избиране на скоростта
на движение, на водачите на ППС, е забранено да превишава определените
стойности на скорост в км/час, сигнализирана изрично с пътен знак. В
настоящия случай се установява, че на процесните място и дата, за водачите
на ППС, е било въведено ограничение за скорост от 40 км/час, чрез пътен
знак В26. Въпреки въведеното ограничение, жалбоподателят не е съобразил
скоростта си с поставения пътен знак, като е избрал скорост на движението си
от 54 км/ч. От приложения снимков материал /снимка л. 14 – на МПС на
нарушителя и л.17 – на патрулния автомобил/, схема № 1 на място на контрол
на скоростта на МПС, както и Протокол за използване на АТСС, рег. № 371р-
4539/27.04.2021 г. се установява, че пътен знак В26 е поставен преди АТСС
/на 150 метра от него/, като процесното нарушение, е констатирано в зоната
на действие на посоченият ограничителен пътен знак.
При избор на санкция за процесното нарушение обаче, в електронния
3
фиш е посочена като правно основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 4 ЗДвП, която намира приложение при нарушения за скорост,
осъществени в условията на повторност - след като вече дееца е наказван за
такова нарушение с влязъл в сила административен акт. В случая, в
съдържанието на обжалвания ЕФ липсва посочване на предходно допуснато
от водача нарушение (установено и санкционирано), спрямо което да се
приеме, че процесното се явява извършено в условията на повторност.
Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
атакувания ЕФ е допуснато процесуално нарушение, доколкото в
съдържанието му не се сочи, че нарушението е извършено в условията на
повторност. Недопустимо е едва с посочване на санкционната разпоредба въз
основа на която се определя наказанието, по тълкувателен път, да се достига
до факти и обстоятелства представляващи задължителни елементи от
фактическия състав на повдигнатото административнонаказателно обвинение,
което в случая е за квалифициран състав – в условията на повторност.
Независимо дали в съдържанието на ЕФ ще бъде вписан конкретния ЕФ или
НП обусловили квалификацията, то следва нарочно да бъде посочено
(словесно), че нарушението за скорост е извършено в условията на
повторност. На следващо място, в текста на чл. 182, ал. 4 ЗДвП е предвидено,
че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер,
а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Следователно при
позоваването на ал. 4 на 182 ЗДвП, следва задължителна привръзка със
съответната алинея и точка на чл. 182 ЗДвП, което в случая не е направено.
Независимо от горното и доколкото липсва съществено изменение на
обстоятелствата въз основа на които е повдигнато
административнонаказателното обвинение, съдът намира, че следва да
преквалифицира нарушението и да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение – в случая това е основния състав на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, което
видно от изложените по-горе мотиви, съдът намери за безспорно установено.
В същия смисъл са указанията по приложението на процесуалния закон
дадени на настоящия съдебен състав с Решение № 286/27.09.2021 г. по к.а.н.д.
№ 113/2021 г. по описа на АС-С., които от своя страна са съобразени с
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС на ВАС.
В случая санкционната норма, която следва да намери приложение за
описаното и доказано нарушение на жалбоподателя по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, е
чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като се установи, че неговото превишение на
въведеното ограничение за скорост при управление на МПС на процесната
дата, място и пътен участък, е с 14 км/час. Предвидено е наказание във
фиксиран размер, а именно „глоба“ в размер на сумата от 50. лв., в който
смисъл атакуваният ЕФ следва да бдъе изменен. - Тълкувателно решение № 8
от 16.09.2021 г. на ОСС на ВАС. /
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен
начин се установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на
4
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, съдът приема, че жалбата се явява
частично основателна, поради което и обжалвания електронен фиш следва да
бъде изменен по отношение на приложената разпоредба на чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като я
преквалифицира по чл. 182, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗДвП и намали
наказанието "Глоба" от 100 лева на 50 лева.
По разноските.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски в размер на сумата от
300 лв. – адв. възнаграждение (съобразно ДПЗС от 25.06.2021 г. на л. 32 от
а.н.д. № 48/2021 г. на РС-Златоград). Предвид изхода на делото – жалбата е
частично основателна и размерът на глобата се редуцира с ½, доколкото в чл.
143 АПК липсва уредба при изменение на акта, то на основание чл. 144 АПК,
субсидиарно приложение следва да намери чл. 78 ГПК. Пропорционално на
уважената част (респ. намаляването на глобата) въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 150 лева –
адв.възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.3 ЗАНН
Районен съд- З.,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К, № ****, издаден от ОД на МВР-С.,
РУ-З., с който на М. А. К., ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.
21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 4 ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100
лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна норма по чл. 182,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗДвП и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на
наложеното наказание "Глоба" от 100 лева на 50 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-С., с адрес: гр. С., бул. "Б." № ** да заплати на
М. АЛ. К., ЕГН **********, сумата от 150 лв. – разноски за производството -
адв. хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административен съд - С., в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – З.: _______________В.Д.________
5