№ 359
гр. П., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500564 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437 ал.1 ал.4 във връзка с чл.435 и
следващите и чл.438 от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалват се действията на Частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ М.А., рег.
№884, с район на действие Окръжен съд П. по изпълнително дело
№20228840400210 по описа на същия ЧСИ по образуването на
изпълнителното дело и по налагане на възбрана върху имот на длъжника „К.“
АД, и по определянето размера на задължението и по разноските.
Жалбоподателят и длъжник по изпълнението „К.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“В.“ №39, ет.3, ап.5
представлявано от Н.Г. моли да бъдат отменени посочените изпълнителни
действия като се твърди, че изпълнителното дело е образувано в
противоречие с нормата на чл.426 от ГПК пора липса на издаден
изпълнителен лист по реда на чл.627 ал.1 от ГПК.Счита за незаконосъобразно
образуването на изпълнително дело само въз основа на Европейска заповед за
плащане и декларация за изпълнимост.Поддържа, че съгласно чл.21 от
Регламент 1896/2006г. процедурите за привеждане в изпълнение се регулират
от правото на държавата-членка по привеждане в изпълнение ; че в случая
1
заповедта за плащане не е пряко изпълнително основание и че за
привеждането й в изпълнение е необходимо да бъде издаден изпълнителен
лист от компетентния съд по реда н чл.627 ал.1 от ГПК. Цитра се съдебна
практика -решение №994 от 08.05.2020г. на САС по т.д.№1311/2020г. според
което привеждането в изпълнение на ЕЗП се регулира от националното
законодателство на съответната държава-членка при спазване на
минималните стандарти на чл.21, предвиждащи,че ЕЗП се привежда в
изпълнение при същите условия, както и изпълнимо решение, издадено в
държавата-членка по привеждане в изпълнение/чл.21 ал.1 изр.2/, тоест без да
е необходимо провеждането на нарочно производство по допускане на
изпълнение и без възможност за оспорване. Допълнено е, че издадената от
съд на друга държава членка на ЕЗП е съдебно изпълнително основание в Р Б.
по чл.404 т.2 от ГПК-като акт на чуждестранен съд, който подлежи на
изпълнение на територията на Р Б. без нарочно производство; че прякото й
изпълнение обаче не я превръща в пряко изпълнително основание, тоест в
такова, което да подлежи на изпълнение без необходимост от издаване на
изпълнителен лист защото заповедта се привежда в изпълнение по същия ред,
който е предвиден и за български съдебен акт, а именно-чрез издаване на
изпълнителен лист от компетентния съд по чл.627 ал.1 от ГПК.Цитирайки
мотивите на посоченото съдебно решение жалбоподателят -длъжник по
изпълнението прави извода, че действията по образуване на изпълнителното
дело и извършване на изпълнителни действия по него, в това число налагане
на възбрани, без да е налице изпълнителен лист са незаконосъобразни.
Допълва, че незаконосъобразно в поканата за доброволно изпълнение е
определен размер на задължение, което не следва от приложената заповед за
плащане, където в същата не е посочено задължение за законна лихва, нито
срок за начисляването й и че незаконосъобразно в същата ПДИ са определени
разноски по изпълнението по Тарифата на ЧСИ. Моли да се отменят изцяло
действията на ЧСИ М.А. по образуване на изпълнителното дело
№20228840400210 и по налагането на възбрани върху имоти на „К.“ АД, по
определяне размера на задължението и в частта за разноските.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от
взискателя по изпълнението АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО„WEGLOKOKS
KRAJ SPOLKA AKCYJNA в PIEKARY SLASKIE/гр.Пекари Шльонске,
2
Република П./, вписано в Националния съдебен регистър / KRS/ под
№**********, данъчен номер №**********/ учредено поради преобразуване
на дружество с ограничена отговорност WEGLOKOKS KRAJ SPOLKA Z
OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA LIABILITI, ВПИСАНО В
Националния съдебен регистър / KRS/ под №********** в АД съгласно
решение №1 от 20.12.2021г. на извънредно събрание на акционерите във
връзка с преобразуване на дружеството-н.а. от нот. регистър „А“
№7737/2021г. на нотариус Адам Робак, с нотариална кантора в Катовице, П.,
в което се поддържа, че образуването на изпълнителното производство е
правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.21 от Регламент ЕО
№1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006г. Цитира
се нормата от Регламента относно документите които следва да представи
кредитора за изпълнение на ЕЗП-копие от заповедта, обявена за изпълняема
от съда по произход със съответните реквизити и условия на които да
отговаря, заверен превод на заповедта на официалния език на държавата
членка на изпълнение от съответното лице /заклет преводач на български
език/ и че тези условия са изпълнени от взискателя. Поддържа, че според ал.2
само тези документи са необходими за изпълнение на ЕЗП в друга
държава,като в него не се посочва налагането на изпълнителна клауза от съда
на държавата която изпълнява съдебното решение или друг документ и акт.
Сочи се разпоредбата на чл.21 ал.1 от Регламента, според която без да се
засягат разпоредбите на Регламента изпълнителната процедура се урежда от
правото на държавата членка на изпълнение и че влязлата в сила ЕЗП, се
изпълнява при същите условия като влязло в сила решение, постановено в
държавата членка на изпълнение. Тълкуването на разпоредбата от взискателя
е, че това следва да се отнася само за начина на извършване, тоест на
екзекватура и други подобни и че ако се приема тълкуването на длъжника,
то трябва да бъде прието, че ал.1 и ал.4 на чл.21 биха си
противоречили.Твърди се, че ЕЗП се изпълнява както другите заповеди с
клаузи за изпълняемост, издадени в Б., а че се издава клауза за принудително
изпълнение и че съгласно тези разпоредби ЕЗП с декларация за изпълняемост
/формуляр G / е еквивалент на изпълнителен титул с клауза, издаден от
български съд. По отношение на цитираното в жалбата решение на
Апелативен съд С., се поддържа, че това не е решение на ВКС и не
представлява приложимо право. Допълва още, че сумите посочени в ЕЗП от
3
10.03.2020г., изх. Акт Х GNC 62/20OZ 249/20 и процентите са верни, като
лихвата е посочена на стр.2-ра на ЕЗП и се изчислява от сумата 81902 PLN от
03.09.2020г.
В писмените си мотиви /становище/ по чл.436 ал.3 от ГПК по
обжалваните изпълнителни действия, ЧСИ М.А. поддържа довод за частична
допустимост на жалбата само по отношение на разноските обективирани в
поканата за доброволно изпълнение наред със вземането на издадената в
полза на взискателя ЕЗП, и че по делото няма обективиран акт на ЧСИ за
отказ да прекрати делото. Признавана се наложена възбрана върху имущество
на длъжника поискана от взискателя и без да е посочен друг конкретен способ
за принудително изпълнение, като длъжникът не се е позовал на
несеквестируемост на имотите.
По довода в жалбата за прекратяване на изпълнителното дело поради
липса на издаден изпълнителен лист, ЧСИ сочи, че се касае за трансграничен
спор между две дружества от различни държави членки на ЕС, при
приключила и окончателно влязла в сила ЕЗП, и обявена от съда по произход
за подлежаща на изпълнение, като се използва формуляр Ж, и срещу която
няма подадено възражение от страна на длъжника.Счита, че съдът не би
могъл да постанови спиране на изпълнението по чл.438 от ГПК тъй като чл.22
от Регламента предвижда доколкото не е осъществена процедурата по чл.20
от Регламента в държавата издаваща заповедта. Според ЧСИ само когато
длъжникът е поискал преглед по чл.20 от Регламента компетентният съд в
държавата членка по привеждане в изпълнение може по молба на ответника
да ограничи производството по привеждане в изпълнение до обезпечителни
мерки или да приведе в изпълнение условно при представено обезпечение
или при изключителни обстоятелства да спре производството по привеждане
в изпълнение. Цитира се и чл.19 от Регламента според който ЕЗП се признава
и привежда в изпълнение в другите държави членки без да е необходимо да се
обявява изпълнимостта и без възможност за оспорване на нейното
признаване. Цитира се и чл.21 ал.1 и ал.2 от Регламента,като се акцентира, че
ЕЗП която е станала изпълнима, се привежда в изпълнение при същите
условия както и изпълнимо решение, издадено в държавата членка по
привеждане в изпълнение.Счита, че са спазени всички изисквания от
полското дружество взискател и че приложимостта на разпоредбата на чл.627
4
ал.1 от ГПК влиза в противоречие с първичен акт на европейското право с
пряко приложение в държавите членки.Коментират се принципите на
взаимно признаване и взаимно доверие ограничаващи всички допълнителни
процедури които утежняват привеждането в изпълнение по гражданско или
търговско дело в държава членка. Цитира се и съображение 27 от Преамбюла
на Регламента че издадената и станала изпълнима ЕЗП в една държава-
членка за целите на правоприлагането следва да се счита като издадена в
държавата-членка, в която се търси привеждане в изпълнение и без съдебен
преглед на правилното прилагане на минималните процесуални стандарти в
тази държава. Счита още за неприложима съдебната практика посочена в
жалбата доколкото се касаело за друг правен спор и с различната фактическа
обстановка като се сочи, че тълкуването дадено в него не е в синхрон с
правото на ЕС и с чл.21 ал.1 и ал.2 от Регламента. Направено е искане от ЧСИ
Пазарджишкият Окръжен съд да направи преюдициално запитване до Съда
на Европейските общности по въпроса дали националната разпоредба като
чл.627 ал.1 от ГПК е съвместима с правото на ЕС и по конкретно с
разпоредбата на чл.21 ал.1 и ал.2 от Регламент /ЕО/ 1896/2006г. за създаване
на процедура за Европейска заповед за плащане и с принципите на взаимно
признаване и взаимно доверие и съдебно сътрудничество по граждански и
търговски дела в ЕС.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се, че с разпореждане без номер и без дата /л.120/ на ЧСИ
М.А. с район на действие Окръжен съд П., на основание чл.426 от ГПК е
образувано изпълнително дело под №20228840400210 със страни-взискател
WEGLOKOKS KRAJ SPOLKA AKCYJNA, с ЕИК ********** с адрес
Република П. и длъжник „К.“ АД, с ЕИК *********, с адрес гр.С., бул.“В.
„№39, ет.3, ап.5, за сумата от 51819.86лв от които главница от 34363.48лв със
законната лихва в размер на 10.156.32лв за периода от 03.09.2019г.-
02.08.2022г., сумата от 3236.13лв неолихвяеми вземания и 4063.93лв такси по
Тарифата към ЧСИ, като е посочено, че постановлението за разноски
подлежи на обжалване в сроковете по чл.436 ал.1 и е разпоредено да се
наложи възбрана върху поземлен имот с идентификатор 55155.506.396.1
както и да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника. В
5
разпореждането няма посочено изпълнителното основание и изпълнителния
титул въз основа на които се образува изпълнителното дело, както и по
искане на кого. С постановление за налагане на възбрана /без номер и дата/
ЧСИ е наложил по искане на взискателя възбрана върху недвижим имот на
длъжника „К.“ АД, представляваща сграда с идентификатор 55155.506.396.1,
в гр.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,одобрени със
заповед РД-18-97 от 28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на сградата- гр.П.,
ул.“А.С.“ №102, разположена в поземлен имот с идентификатор
55155.506.396, със застроена площ от 583кв.м., на 7 етажа, без данни за
самостоятелни обекти в сградата, представляваща общежитие.
Установява се, че изпълнителното производство е инициирано от
молителя WEGLOKOKS KRAJ SPOLKA AKCYJNA /АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО/ с адрес улица GEN. ZIETKA 13, 41-940, гр.Пекари Шльонске,
Република П., вписано в Националния съдебен регистър /KRS/ ПОД НОМЕР
№**********, данъчен номер №**********/учредено поради преобразуване
на дружество с ограничена отговорност WEGLOKOKS KRAJ SPOLKA Z
OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA LIABILITY, ВПИСАНО в
Националния съдебен регистър / KRS/ под №********** в АД съгласно
решение №1 от 20.12. 2021г. на извънредно събрание на акционерите във
връзка с преобразуване на дружеството-н.а. от нот.регистър „А“ №7737/2021г.
на нотариус А.Р. с нотариална кантора в Катовице, П., представлявано от
А.З.М.К. -заместник-управител н търговския директор и С.Я.С.-вписан
притежател на генерално търговско пълномощно /прокурист/ чрез
пълномощник JJM POLSKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA
SPOLKA KOMANDYTOVA, ул.“Сталова 9, 41-214 Сосновец, П., вписано под
номер ********** в Националния съдебен регистър /KRS/ към Окръжен съд
Катовице-Изток, в Катовице VIII, търговско отделение; СРЕЩУ „К. АД,
фирмено дело №12315/2006г. с адрес на управление гр.С., ул.“С.К.“ №2, въз
основа на декларация за изпълнение, издадена на 03.02.2022г. от Окръжен съд
гр.Г., П., следвайки процедурата по ЕЗП съгласно Регламент /ЕО/
№1896/2006г. и с искане да бъде образувано изпълнително дело и да бъде
направена справка за имущественото състояние на длъжника. Исканията са
посочени в 4/четири / точки-Справка в БНБ;запор на откритите в търговските
банки сметки на дружеството; проверка на имуществото на длъжника;
изискване от ТД на НАП на дневниците за продажби и дневниците за
6
продажби за периода 01.01.2019г. до 01.04. 2022г.; налагане на възбрана
върху сграда, предназначена за Общежитие, площ по документи от
583000кв.м., в гр.П., ул.“А.С. №102, с идентификатор 55155.506.396.1. На
ЧСИ от взискателя е възложено на основание чл.18 от ЗЧСИ да извърши
проверка на имущественото състояние на длъжника, справки и изискване на
документи както и да определи метода на изпълнение и да осигури
предприемането на необходимите действия за осигуряване на изпълнението.
Като приложение към молбата за образуване на изпълнителното дело са
посочени Декларация за изпълнение от 03.02. 2022г. на Окръжен съд гр.Г., П.,
следвайки процедурата на ЕЗП по регламент ЕО 1896/2006 и пълномощно.
По делото е приложена Европейска заповед за плащане, Формуляр Д,
издадена от Окръжен съд в гр.Г., ул.“К.“ №15, от дата 10.03.2020г., със
страни „В.К. ООД/ WEGLOKOKS KRAJ/, с Идентификационен код КРС
**********, от гр.П. С., държава П., ул.“З.“, пощенски код-41-940 срещу „К.“
АД С. Б. , вписан под №12315/2006г. На стр.2 от заповедта за плащане е
записано: В съответствие с чл.12 от Регламент ЕО 1896/2006г. съдът е издал
Европейска заповед за плащане на основание на приложена молба и че по
силата на това решение на ответника „К.“ АД се разпорежда да заплати на
ищеца сумата от 81902 PLN / полски злоти/-главница; лихва считано от
03.09.2019г. върху главницата от 81902 полски злоти; договорни неустойки от
81902 полски злоти; разходи от 7713полски злоти или обща сума от PLN от
81902 и разходи от 7713 полски злоти. Приложена е и декларация за
изпълнимост, формуляр Ж по чл.18, параграф 1 от Регламента, с посочени
съдът, който я издава-Окръжен съд в гр.Г. от Р П., издадена на дата
03.02.2022г. с положени подпис и печат на Окръжен съд гр.Г., с герба на Р
П., посочени са страните-ищец-В.К. АД, идентификационен код КРС
********** от гр.П. С. - Р П.; ответник К. АД, идентификационен код
12315/2006, седалище гр.С., ул.“С.К.“ №2. В заключителната част на
декларацията Окръжният съд в гр.Г., декларира, че приложената ЕЗП,
издадена на 10.03.2020г. срещу „К.“ АД С. и връчена на 28.07.2020г. подлежи
на привеждане в изпълнение в съответствие с чл.18 от Регламент /ЕО/
1896/2006г. Като важна информация в декларацията е посочено, че ЕЗП
подлежи на автоматично привеждане в изпълнение във всички държави-
членки с изключение на Дания, без да е необходимо допълнително обявяване
на изпълнимостта в държавата членка, в която се търси привеждане в
7
изпълнение и без всякаква възможност за възразяване срещу нейното
признаване и че процедурите за привеждане в изпълнение се регулират от
законодателството на държавата членка по привеждане в изпълнение, освен
ако в Регламента не е предвидено друго. Декларацията е издадена в гр.Гданск
на 28.02.2022г. и е заведена в регистъра под №17/22 /л.175/. На длъжника по
изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение с №6393 от
07.07.2022г., връчена при отказ на длъжника /на изпълнителния директор на
дружеството/ да я получи на дата 08.08.2022г. /л.162 и л.142-втората ПДИ с
№6656 от 19.07.2022г. със същото съдържание и с коригиран размер на
задължението към дата 02.08.2022г., е връчена на 08.08.2022г./ като и в двете
ПДИ задължението е посочено в българска валута/ BGN/ ,без вписани данни
за курса при трансформиране на дълга от полски злоти в левове /л.177лв/ като
според поканата размерът на дълга на длъжника „К.“ АД, възлиза на
51697.06лв, от които главница от 34363.48лв със законната лихва в размер на
10041.77лв за периода 03.09.2019г.-21.07.2022г. и сумата от 3236.13лв
неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и други, както и
4055.68лв такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 21.07.2022г. В
поканата не става ясно и липсват мотиви на ЧСИ как точно са формирани
разходите по изпълнението, отделните основания и пера за които се отнасят,
като примерно разноски по образуване на изпълнителното дело, разноски по
проучване и проверка имущественото състояние на длъжника, разноски за
налагане на възбрана, разноски по чл.26 от Тарифата и други. Такива мотиви
липсват и в разпореждането на ЧСИ за образуване на изпълнителното дело. С
молба вх.№7485 от 22.08.2022г. /л.130-л.131/ длъжникът по изпълнението
„К.“ АД е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, образувано по
ЕЗП, издадена от Окръжен съд -гр.Г. на 10.03.2020г.,като в молбата се
излагат същите факти и обстоятелства посочени и в жалбата против
действията на ЧСИ с вх.№5593 от 22.08.2022г.,предмет на разглеждане в
настоящото производство.По това искане няма произнасяне по същество от
ЧСИ, като същият е пристъпил към администриране на жалбата на длъжника
Жалбата на длъжника по изпълнението „К.“ АД с вх.№
5595/22.08.2022г. е ЧАСТИЧНО процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в изпълнителното производство и е насочена против
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител-постановлението за
8
разноски инкорпорирано в разпореждане без дата и номер-л.120 и в ПДИ
№6393 от 07.07.2022г./л.177/.
Подадената жалба е недопустима по отношение искането на
жалбоподателя-длъжник за отмяна на разпореждането на ЧСИ за образуване
на изпълнителното дело, за налагането на възбрана и за определяне на точния
размер на задължението. Посочените действия на съдебния изпълнител не
подлежат на самостоятелен съдебен контрол в производството по чл.435 и
следващите от ГПК. В посочената разпоредба лимитирано са посочени кои
изпълнителни действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване по
този ред и пред съответния Окръжен съд, който разглежда жалбата.
В нито една разпоредба на чл.435 от ГПК няма предвиден съдебен
контрол по отношение разпореждането на съдебния изпълнител за образуване
на изпълнителното производство, за налагането на възбрана и за определяне
размера на дълга.
Съгласно чл.435 ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва: т.1.
постановлението за глоба; т.2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; т.3. отнемането на движима вещ
или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; т.4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка
по реда на чл.468 ал.4 и чл.485 от ГПК; т.5. определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486
ал.2 от ГПК; т.6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; т.7. разноските по изпълнението.
Съгласно ал.3 Постановлението за възлагане може да се обжалва само от
лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал
като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
В случая разпореждането за образуване на изпълнително дело не е сред
изрично изброените действия на съдебния изпълнител които да подлежат на
самостоятелно обжалване. На обжалване по този процесуален ред обаче
подлежи както се посочи отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати
или да приключи изпълнението. Налагането на възбрана по начало също не
подлежи на съдебен контрол, освен в случаите на насочване на изпълнението
9
върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. Такива
твърдения за несеквестируемост на възбранения от ЧСИ недвижим имот не
се излагат от длъжника. В същата посока са и постановките в т.1 на ТР №2 от
26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК регламентиращи правото на
жалба на длъжника по изпълнението по чл.435 от ГПК срещу наложената
възбрана върху несеквестируема вещ.
Действията на съдебния изпълнител по определянето размера на дълга
също не подлежат на самостоятелен съдебен контрол по посочения
процесуален ред. Въпросът за размера на дълга би бил предмет на
разглеждане в контекста на обжалване от длъжника на отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение на основание погасяване на дълга при условията на чл.433 от
ГПК. В случая изпълнителното производство е в начален етап от развитието
си и няма данни да е прекратено или приключило поради извършено плащане
на целия дълг от страна на длъжника.
В този смисъл по отношение на посочените три изпълнителни действия
жалбата се явява процесуално недопустима поради липса на предмет на
обжалване съгласно разпоредбите на чл.435 от ГПК поради което същата в
тези си части следва да се остави без разглеждане и производството по делото
да се прекрати.
В допустимата си част, а именно по отношение на постановлението за
разноски инкорпорирано в разпореждането за образуване на изпълнителното
дело и в ПДИ, жалбата е основателна.
Постановлението за разноски по начина по който в него е записан
размера на същите по изпълнението е неясен, немотивиран и не дава
възможност на длъжника да прецени как е формиран техния размер от
4055.68лв по тарифата на ЗЧСИ при положение, че процесната тарифа
съдържа повече от 31 вида различни основания на които се събират такси и
разходи в полза на ЧСИ , които са посочени в ШЕСТ РАЗДЕЛА –
обикновени такси, пропорционални такси допълнителни, авансови,
субсидиарни, допълнителни разноски като всеки раздел съдържа отделни
членове и точки, в които таксите и разноските са допълнително
диференцирани. Нарушено е правото на защита на длъжника както и
въззивният съд е поставен в невъзможност да провери правилността и
10
размерите на разноските по изпълнението предвид липсата на мотиви които
да обосноват посочения от ЧСИ размер на същите в Постановлението.
В този смисъл постановление за разноски е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и като такова ще следва да се отмени.
Предвид изхода на спора както и предмета на обжалване по който
Окръжният съд се произнася по същество не се налага изпълнението да бъде
спирано на основание чл.438 от ГПК тъй като не са налице основания за това.
По искането за отправяне на преюдициално запитване същото следва да
се остави без уважение доколкото предмет на производството по чл.435 и
следващите от ГПК не е нито редовността на изпълнителното основание и
необходимостта да се приложи чл.627 от ГПК за издаване на изпълнителен
лист въз основа на представената ЕЗП нито въпроса дали националната
разпоредба като чл.627 ал.1 от ГПК е съвместима с правото на ЕС и по
конкретно с разпоредбата на чл.21 ал.1 и ал.2 от Регламент /ЕО/ 1896/2006г.
за създаване на процедура за Европейска заповед за плащане и с принципите
на взаимно признаване и взаимно доверие и съдебно сътрудничество по
граждански и търговски дела в ЕС.
В този смисъл искането следва да се остави без уважение.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЧСИ М.А., рег.№884, с район
на действие ОС-П. по ИД №20228840400210 по описа на същия ЧСИ за
отправяне на основание чл.629 ал.1 от ГПК на преюдициално запитване до
Съда на Европейските общности по въпроса дали националната разпоредба
като чл.627 ал.1 от ГПК е съвместима с правото на ЕС и по конкретно с
разпоредбата на чл.21 ал.1 и ал.2 от Регламент /ЕО/ 1896/2006г. за създаване
на процедура за Европейска заповед за плащане и с принципите на взаимно
признаване и взаимно доверие и съдебно сътрудничество по граждански и
търговски дела в ЕС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на длъжника “К. „ АД за
спиране на основание чл.438 от ГПК изпълнението по изп.д.№
20228840400210 по описа на ЧСИ М.А. рег.№884, с район на действие ОС-П..
11
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО ПРОЦЕСУАЛНО
НЕДОПУСТИМА ПОРАДИ ЛИПСА НА ПРЕДМЕТ жалба с вх.№5593 от
22.08.2022г. подадена от „К.“ АД, ЕИК-********* със седалище и адрес на
управление в гр.С., бул.“В.“ №39, ет.3, ап.5 представлявано от изпълнителния
директор Н.Г., В ЧАСТТА С КОЯТО Е поискано да се отменят действията на
ЧСИ М.А., рег.№884, с район на действие ОС-П. по ИД №20228840400210
по описа на същия ЧСИ, по образуване на изпълнителното дело; на
Постановление за налагане на възбрана /без номер и дата/ върху недвижим
имот на длъжника „К.“, представляваща сграда с идентификатор
55155.506.396.1, в гр.П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-97 от 28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на
сградата- гр.П., ул.“А.С.“ №102, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.506.396, със застроена площ от 583кв.м., на 7 етажа, без
данни за самостоятелни обекти в сградата, представляваща общежитие, и В
ЧАСТТА по определяне размера на задължението на длъжника „К.“ АД в
Покана за доброволно изпълнение, изх.№6393 от 07.07.2022г.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО в посочените части.
ОТМЕНЯ Постановлението за разноски на ЧСИ М.А., рег.№884, с
район на действие ОС-П. по ИД №20228840400210 по описа на същия ЧСИ
инкорпорирано в разпореждане без дата и номер-л.120 и в ПДИ №6393 от
07.07.2022г./л.177/.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на ЧСИ М.А. за продължаване на изпълнителните
действия.
Решението в прекратителните му части имащо характер на определение
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с
частна жалба пред Апелативен съд гр.Пловдив, а в останалата част е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12