РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Бургас, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20222001000010 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от “С.Л.”
СНЦ, ЕИК ***, срещу Решение № 124 от 03.12.2021 г., постановено по т.д. №
347/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Въззивникът “С.Л.” СНЦ поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата,
немотивирано и в противоречие с нормите на процеса и материалното право.
Съдът не се бил запознал с цялата преписка по издаването на
оспорените решения. Неправилно съдът приел, че няма спор между страните,
че в протокола от събранието, съставен с участието на ищеца, са отразени
вярно резултатите от гласуването. Преди да се стигне до протокола от
проведено на 08.10.2020 г. заседание на управителния съвет на сдружението
били постъпили три писмени жалби (възражения), според които отразеното в
протокола не отговаря на истината - били приети не 9 нови члена, а само пет.
Следователно тези възражения показват, че има разногласие относно
правилното отразяване на резултатите от гласуването, и те са станали повод
за “процесната наказателна процедура”. Причината е била, че в неистинския
протокол били представени резултати, които не били отчетени на събранието.
Ищецът бил поканен да даде обяснения защо в съставения и подписан от него
протокол фигурират 9 новоприети члена, а не 5, защо броят на гласовете е
различен и защо новоприетите ловци не са вписани последователно, по реда
по който са приети. На изслушването преди събранието ищецът си признал,
1
че е извършил нарушение и е подписал подправен протокол.
Взетото решение съдържало мотиви, които били “извън него” и това не
било забранено. Важното било, че достатъчно ясно е описано и доказано
конкретно неправомерно поведение от страна на ищеца.
Отправя се искане решението на окръжния съд да бъде отменено като
неправилно. Не се правят искания.
Въззиваемият П. СТ. СТ. в срока по чл. 263 ГПК е представил писмен
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Излагат
се аргументи за това, че въззиваемият не е извършил действия, които да се
квалифицират като нарушение на устава, за които да бъде наказан.
Иска се потвърждаване на решението. Не се правят доказателствени
искания. Претендират се разноски.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 28.01.2022 г. е допусната
за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искова молба от П. СТ. СТ.
против “С.Л.” СНЦ. Ищецът, легитимирайки се като член на ловна дружинка
с. Е. влизаща в състава на ответното сдружение, заявил, че с решение на УС
на сдружението е бил наказан с “лишаване от членство за срок от две години”
за грубо нарушение на устава на сдружението. Той обжалвал решението на
УС пред ОС, което с решение от 28.05.2021 г. потвърдил наложеното
наказание. Според ищеца решението на ОС е незаконосъобразно и
немотовирано. Той не бил извършвал неправомерни действия, които да бъдат
квалифицирани като нарушение на устава, в т.ч. при и по повод
протоколираното от него ОС на ловната дружинка с. Е. проведено на
16.07.2020 г. Ищецът поискал отмяна на решението, взето от ОС на ответното
сдружение на 28.05.2021 г., с което му е наложено наказание “лишаване от
членство за срок от две години”.
Ответното сдружение оспорило иска, като възразило, че не са
допуснати нарушения при свикване и провеждане на заседанието на УС, взел
решение за наказанието на ищеца и на общото събрание, взело оспорваното
решение за потвърждаване на наказанието. Изложени били с отговора на
исковата молба фактически твърдения за това, че ищецът, който е бил
протоколист на ОС на ловна дружинка с. Евренозово на 16.07.2020 г., е
отразил в протокола факти и обстоятелства, които не са се осъществили,
както по отношение на броя на гласувалите за приемане на нови ловци, така и
по отношение броя на приетите ловци.
2
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК съдът констатира, че постановеното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество то е
правилно:
Ищецът е член на ловна дружинка с. Е. която участва в ответното ловно
сдружение съгласно чл. 29 и 30 ЗЛОД. Като такъв той е легитимиран да
оспорват решения на общото събрание по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ по
съдебен ред.
Съгласно устава на сдружението (чл. 35, ал. 1) на членовете на
сдружението могат да бъдат налагани следните наказания: отзоваване от
състава на ръководни органи; предупреждение за лишаване от членство;
лишаване от членство за срок от 1 до 2 години и изключване. Тази наказания
могат да бъдат налагани за действия или бездействия, осъществени от член на
сдружението, които също са посочени в чл. 35, ал. 1: (1) за нарушаване на
устава; (2) за неизпълнение на решенията на ръководните органи; (3) за
действия, насочени срещу интересите, независимостта и единството на
организацията и (4) за нарушеване на традиционно установените правила по
ловна и риболовна етика и законовите норми. Процедурата за налагане на
наказания, специалните основания за налагане на част от наказанията и реда
за оспорване са регламентирани в чл. 35, ал. 2 - 14 от устава.
С решение на УС на сдружението от 08.10.2020 г. на ищеца е наложено
наказание “лишаване от членство за срок от две години”. От протокола от
заседанието на УС и в частност от направеното от Хр. Т. предложение за
решение (л. 36 и 37 от делото на БОС) става ясно, че ищецът е наказан “за
извършено грубо погазване на устава”. Вмененото му нарушение е било
извършено от него като протоколист на проведено на 16.07.2020 г. общо
събрание на ловната дружинка с. Е. тъй като от протокола не ставало ясно кои
от вписаните в протокола като кандидати за ловци са приети. Няма спор, че
преди налагане на наказанието от УС ищецът е бил поканен да даде
обяснения и е бил изслушан от УС.
След обжалване от наказания ищец общото събрание на сдружението с
протоколно решение от 28.05.2021 г. е потвърдило решението на УС, без да
излага мотиви.
Наложеното на ищеца наказание не е съобразено с устава. То е
наложено “за извършено грубо погазване на устава”, т.е. “за нарушаване на
устава” по смисъла на чл. 35, ал. 1, предл. 1 от устава. За да се приеме, че
едно поведение – действие или бездействие – нарушава устава, е необходимо
с устава на членовете на сдружението да е вменено задължение за конкретно
поведение и това задължение да е било нарушено. В устава на сдружението
липсва всякаква регламентация за реда за провеждане на ОС на ловната
дружинка. Ако по аналогия се приложи предвидения ред за провеждане на ОС
на сдружението, то се установява липса на правила относно протоколирането
на събранието. Дейността по водене на протокол е техническа. Тя би могла да
3
се извършва както от член на сдружението, така и от външно лице. След като
уставът не регламентира по никакъв начин дейността по протоколирането на
ОС на ловната дружинка, хипотетичното недобросъвестно отразяване на
действителните изявления и взетите решения от страна на протоколчика-член
не би могло да се квалифицира като “нарушаване на устава”. Едно такова
поведение, отново хипотетично, би могло да се квалифицира като “действие,
насочено срещу интересите, независимостта и единството на организацията”
по смисъла на чл. 35, ал. 1, предл. 3 от устава, но случаят не е такъв.
След като ищецът не е извършил нарушение на устава, наложеното му
наказание противоречи на закона и устава и следва да се отмени. Предявеният
иск по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ е основателен. Въззивната жалба против
първоинстанционното решение е неоснователна и то ще се потвърди.
Поради изхода на делото въззиваемият има право на разноски, но не е
представил доказателства за сторени такива. Във въззивното производство е
бил представляван от адвокат в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. В този
случая адвокатът има право на възнаграждение в размер, определен съгласно
Наредба № 1 на ВАдвС. Съобразявайки в тази връзка размера на адвокатския
хонорар, платен от ищеца на същия адвокат в първоинстанционното
производство, съдът присъжда възнаграждение в размер на 400 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 124 от 03.12.2021 г., постановено по т.д.
№ 347/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “С.Л.” СНЦ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. М.Г. № *, да заплати на адвокат С.К., АК – Бургас, с адрес на
кантората: гр. Б., ул. Г. С. Р. № *, сумата 400 лв. – адвокатско възнаграждение
на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществената защита и
процесуално представителство на ищеца П. СТ. СТ. във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4